РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330107109 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 38
ЗУЕС.
Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост
на сграда с административен адрес: ***** представлявана от председателя на
управителния съвет*****срещу В. Д. СТ., с която се иска установяването на
задължения в размер на 259.40 лева за управление и поддръжка на общите части на
сградата за периода юни-декември 2019 г., януари-декември 2020 г. месец януари 2021
г., за които е била издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 20.03.2018г. ОС на ЕС взело решения за определяне на
дължимите от ЕС суми и за начините на определянето им, като функцията е възложена
на УС. Посочено е, че месечната вноска се определя като възстановителна на база
заплатените разходи за преходния месец. Иска се установяване на задълженията и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва претенцията. Излагат се съображения относно
представителството на ЕС. Възразява, че приложените документи за определяне на
размера месечните вноски са частни и няма обвързваща съда доказателствена сила.
Изтъква, че компетентен да определя вноските за поддръжка и управления на общите
части е ОС на ЕС, като това решение следвало да се обективира в протокол. Предвид
взетото през 2018г. решение на ОС за начина на определяне на вноските, счита, че
1
всеки месец общото събрание е следвало да одобрява направените разходи и да
определя размера. Вместо това, размерът се определял от УС. Счита, че съгласно ЗУЕС
дължи изпълнение единствено на решенията на ОС на ЕС. Иска се отхвърляне на
претенциите.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца
установителен иск и вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3695 по описа на ПРС за 2021г. От страна на
длъжника по това дело е постъпило възражение, след получаването на заповедта, с
оглед на което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия
установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в
законоустановения едномесечен срок.
На 20.03.2018г. ОС на ЕС е взело решение за разделяне на обслужването на ЕС,
като разходите за поддръжка и управление на общите части бъдат със самостоятелно
финансиране, като се прилагат правилата на чл. 51 ЗУЕС.
В изпълнение на това решение УС на ЕС е започнал да изчислява задълженията
съобразно конкретните стойности на разходите и обитателите. В тази насока са
представени подробни отчети за включените суми, които се отнасят са ел. енергия,
почистване, възнаграждения на касиер и председател, абонаментно обслужване на
асансьори, телефон и други, включвани за отделни месеци. На тази база, всеки месец е
била изчислявана общата стойност на вноските, които следва да прави всеки от
собствениците, обитателите и ползвателите, съобразно данните са техния брой. За
ответницата, като собственик на обекта са отчетени двама обитатели, което се
потвърждава от представения лист от книгата на собствениците.
Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост
подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от
уредената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание по съдебен ред. Според чл. 40, ал. 3
ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира
изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. В настоящия случай,
не се установява да е било постановено такова спиране, поради което за управителния
съвет е възникнало задължение да определя вноските за поддръжка на общите части
съгласно новоприетия ред, а за етажните собственици да заплащат изчислените
съгласно чл. 51 ЗУЕС суми.
За установяване кои точно са тези разходи, ищцовата етажна собственост е
представила протоколи за извършени разходи за управление и поддържане на етажната
собственост, изготвени от касиера и УС, в които подробно са описани основанието и
размера им. Всички описани разходи са свързани с поддръжка и управлението на
2
общите части и са дължими от етажните собственици.
По делото е приета и ССЕ, което е направила подробни изчисления след
посещение на място, запознаване с протоколите и отчетите, както и с фактури и РКО за
направените разходи. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва
да бъде кредитирано.
Представен е и протокол от 2010 г., в който ОС на ЕС е взело решение за
определяне на възнаграждение на председателя на УС и на касиера.
Съдът намира, че извършването на описаните разходи, че установява от
събраните по делото доказателства, предвид ангажираните протоколи и ССЕ. За тези
разходи, етажните собственици са задължени и по силата на закона – чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС, като правомощие на общото събрание е да определи реда и начина на
разпределянето им – чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. По аргумент от същата
разпоредба на закона следва да се приеме, че консумативните разходи за общите части
на сграда в режим на етажна собственост представляват разходи във връзка с нейното
използване. Независимо дали етажните собственици са взели решение на общо
събрание, разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите
части, не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от
тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици,
ползватели и обитатели) в етажната собственост.
От всички гореизложено следва, че е налице правно основание, на което ищецът
да претендира процесните суми за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост, а именно – както по силата на закона, така и съгласно взетите
решения на ОС на ЕС. Ответницата, в качеството си на етажен собственик е задължена
да участва, наред с всички останали собственици, ползватели и обитатели на сградата в
режим на етажна собственост в разходите, сторени във връзка с поддръжката й.
Правото на собственост върху апартамент № 43 в етажната собственост не се
оспорва от ответницата, а броят на обитателите, за които са начислени разходи- двама,
се установява от представената извадка от книгата на собствениците.
Относно размера на исковата претенция, по делото е прието заключението на
ССЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно. С него се установява,
че съществува разминаване между претендираните стойности на месените плащания и
реално дължимите съобразно представените документи. Предвид това, че няма взето
решение, което да определя размер на месечното плащане, задължението на ищцата
следва да се изчисли съобразно разходите и броят на собствениците, ползвателите и
3
обитателите. Съгласно изчисленията по колана номер 7 от таблицата в ССЕ,
дължимите разходи за двама обитатели са в размер на 244.84 лева.
До тази сума претенцията е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли
за разликата до претендираните 259.40 лева.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските в настоящото и заповедното производство в
размер на общо 613.52 лева по съразмерност.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
В. Д. СТ., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с
административен адрес: ******, сумата от 244.84 лева- главница, представляваща
разходи за управление и поддържане на общи части на сградата в режим на етажна
собственост за периода юни 2019- януари 2021 г., ведно със законната лихва от дата
на подаване на заявлението в съда на 25.02.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 244.84 лева до 259.40 лева, за които е
била издадена Заповед № 2351 от 02.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3695/2021 г. по описа на ПРС,
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост на
сграда с административен адрес: *******, сумата от 613.52 лева- разноски по
настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4