Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 25.04.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 25 март
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5581 по описа за 2018 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” АД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата
молба, че на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш”
ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по
силата на което вземанията на „Сити кеш” ООД срещу И.С.Ч., произтичащи от
Договор за паричен заем № 103135/28.12.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си е полза на
трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името
на „Сити кеш” ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
С изрично пълномощно,
законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, в качеството си на цесионер, по Договора за прехвърляне на
вземания от 31.10.2017 г., да уведоми длъжника за извършената цесия от името на
цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът бил
уведомен за извършената продажба на вземането от с изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/103135 от 10.11.2017 г. от „Сити кеш” ООД
чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, изпратено чрез Български пощи до
постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем № 103135 от
дата 28.12.2016 г. Видно от известието за доставяне, ответникът получил писмото
на 30.11.2017 г.
На 28.12.2016 г. „Сити
кеш” ООД, като Заемодател и И.С.Ч. като Заемател бил сключен договор за паричен
заем с № 103135, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за
паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата
на заем парична сума в размер на 900,00 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем”. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем
от страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения
от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към
договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за
паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер
на отпуснатия заем” сума съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по
заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не можело да бъде променян едностранно от
страна на Заемодателя. Страните
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 67,15
лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 967,15 лв., платима на 18 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 53,73 лв., при първа погасителна вноска на 4.01.2017 г. и
последна погасителна вноска на 3.05.2017 г. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 3.05.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Заемателят не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът
приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл, 1, ал. 4 от договора за кредит и
разпоредбите на приложимите Общи условия, страните постигнали съгласие, че всички задължения по
договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за
забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми е случай на
забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от
падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските
по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят декларирал,
че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят
да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, считано от 1.02.2017 г., която
дата представлява падежа на пета погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост,
Заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна
лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 1.02.2017
г. Заемодателят начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 258,92 лв., представляваща 20 % от сумата от
1294,61 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора.
Съгласно клаузите на
сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя; поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за
заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход; залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва; първа по
ред ипотека; предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана е БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа
на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорната главница и лихва.
С подписването на
договора за заем, Заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в случай,
че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, същият дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението
за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните
обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 404,46
лева, която е разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 22,47 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в
размер на 76,20 лева.
Съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на Договора, в случай, че Заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника било начислено обезщетение за забава, в размер на 125,50 лв. за
периода от 2.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на
заявлението в съда.
Заемателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до
момента, е в размер на 77,00лв , с която са погасени, както следва: главница:
46,81 лв., договорна лихва: 6,92 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: 23,27 лв.
Предвид изложеното за
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред.
Ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.Ч.,
по което е образувано ч. гр. д. № 2826/2018 г. и е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл. 47, ап. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение,
което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата
искова молба.
Ищецът моли, след
доказване на твърденията в исковата молба, съдът да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено, по отношение на ответника И.С.Ч., ЕГН
**********,***, че същият му дължи следните суми: 853,19 лв., представляващи главница за периода от 11.01.2017 г. до
3.05.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 01.02.2017г.; 60,23 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 11.01.2017г. до 3.05.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска) по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 1.02.2017г.; 381,19 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.01.2017 г. до 3.05.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание
чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 1.02.2017 г.; 258,92 лв.,
представляващи неустойка за предсрочна изискуемост: начислена еднократно на
дата 1.02.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост); 125,50 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
2.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира за присъждане
на направените разноски в заповедното производство, както и тези, направени в
настоящото производство.
В законоопределения
срок ответникът И.С.Ч. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която заявява, че поддържа
предявения иск. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2826/2018 г.,
по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1553/04.06.2018
г., с която е разпоредено длъжникът И.С.Ч. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД гр. София, сумата 853.19лева- за главница по Договор за паричен заем
№ 103135/28.12.2016г, с 60.23 лв.
–договорна лихва от 11.01.2017 г. до 03.05.2017г., с 381.19 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 11.01.2017г. до 03.05.2017г., с
258.92 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата
01.02.2017г., със 125.50 лева – обезщетение за забава от 02.02.2017г. до
30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
31.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 33.58 лв. за платена
държавна такса и 75 лв. юриск. възнаграждение, съгл. чл. 78, ал.8 ГПК/изм/.
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника за издадената заповед
за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е указано че може в
едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване
на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят предявява настоящия
установителен иск.
На 28.12.2016 г., между „Сити кеш“ ООД от една страна, като заемодател, и
ответника от друга страна, като заемател, е сключен при общи условия
представения по делото договор за паричен заем № 103135, по силата на
който „Сити кеш” ООД предоставило на
ответника заем, в размер на 900 лева, а ответникът се задължил да го върне,
заедно с начислените възнаградителни лихви или общата сума от 967.15 лева –
разсрочено, на 18 равни седмични вноски, всяка по 53.73 лева, като първата
вноска е платима на 04.01.2017г., а последната на 03.05.2017г., съгласно
представения погасителен план, неразделна част от същия договор.
Страните не спорят, а е видно и от подписа на ответника в договора, на 28.12.2016
г., „Сити кеш” ООД е изпълнило задължението си по този договор и й е
предоставило в брой на заемателя заемната сума, (чл. 4, ал. 1 от договора).
На 31.10.2017 г., между „Сити кеш“ ООД и ищеца е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), представен по делото. Видно от
същия, „Сити кеш“ ООД е цедирало на ищеца вземания, произтичащи от договори за
кредити, заедно с всички привилегии, обезпечения
и други принадлежности, ако има такива, включително с изтеклите, посочени в
Приложение № 1 къв договора. В същото приложение фигурира вземането на
ответника по процесния договор.
С представеното по делото пълномощно, „Сити кеш“ ООД е упълномощило ищеца
да уведоми от негово име длъжниците за цедираните вземания на ищеца. С уведомително писмо,
връчено на ответника на 30.11.2017г. последният е уведомен за извършената
цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед, като
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния
случай се претендира установяване съществуването на вземане по договор за заем.
Вземането по процесния договор за заем е прехвърлено чрез цесия, поради което в тежест на ищеца е по пътя на главното
и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно
правоотношение между цесионера и ответника по договор за заем, че по него
ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между
цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на
ищеца е било прехвърлено вземането по договора за заем с ответника, че цесията
е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на
процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по
договора за паричен заем, настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от
задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за
неизпълнено от длъжника задължение по
договора.
Следва да се има предвид, че ищеца претендира да е носител
на процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия , което
означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл.
99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това.Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
В конкретния случай, безспорно се установява, че ответникът е редовно
уведомен за извършената цесия, чрез връчването му на
уведомително писмо. Уведомяването е извършено от цесионера, което е допустимо.
В случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие,
което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. В настоящия случай, по делото е налице надлежно упълномощаване относно
уведомяването за цесията, поради което съобщението, извършено от цесионера,
действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда
правните си последици.
Поради това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се явява
кредитор на И.С.Ч..
В случая възникналото облигационно правоотношение между
страните е на основание договор за заем между „Сити Кеш“ ООД и ответника. «Сити Кеш» ООД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за
уговорената замена сума, на което в
правната сфера на заемателя съответства задължение за връщането й.
Представеният договор за заем е подписан за всяка от страните по него. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Не се оспорва, че заемната сума е
реално предоставена на ответника.
Ищецът претендира остатък от неплатена главница в размер
на 853.19 лв., начислена за периода 11.01.2017г.
– 03.05.2017г. Ответникът не оспорва размера и основателността на претенцията.
Крайният срок по договора е изтекъл на 03.05.2017г. В тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираната сума. Същият не ангажира доказателства в тази
насока. Ето защо искът за главница се явява основателен в пълния си размер.
Като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението –31.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Липсват
доказателства, от които да се установява, че ответникът е погасил задължението
си по процесния договор за договорна лихва, в размер на 60.23 лв., дължима за
периода 11.01.2017г. до 03.05.2017г. и обезщетение за забава, в размер на 125.50лв.,
дължимо за периода 02.02.2017г. до 30.05.2018г. За посочените суми
установителния иск се явява основателен и доказан.
По вземането за неустойки:
Съгласно чл. 6 от Договора, страните са договирил обезпечение по заема със:
запис на заповед, издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител,
отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем.
В посочената разпоредба от Общите условия са
посочени кумулативните условия, на които трябва да отговаря съотв. поръчители:да
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход;
Съдът намира, че
предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.В случая, се
претендира неустойка в размер на 381.19 лв., която е близо 40 % от цялата заета
сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно същата разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Така въведените в договора изисквания за вида
обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита с около 40 % от заетата сума. Неустойката по съществото си е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с
още 40 % от предоставената главница..
Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 8 от договора.
Относно неустойката за предсрочна изискуемост
Фактическият състав на
предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелствата, водещи до изменението на срока на
договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./
уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са
настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то само, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока.
В случая по делото не са
представени доказателства относно уведомяването на заемополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението по чл.
410 ГПК, включително и от цесионера - цесионерът придобива вземането с всичките
му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във
връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост. Ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост, уговорена в чл. 7, ал. 4 от договора. В чл. 7, ал. 4 изрично е
уговорена възможността за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при
забава в плащането на четири седмични погасителни вноски. В чл. 10 от Общите
условия към договора е уговорено, кога заемодателят може да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, като в ал. 2 на чл. 10 от Общите условия изрично е
уговорено, че заемодателят информира заемателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията на последния, изрично с писмено уведомление или с
предприемането на действия на действия по досъдебно и/или съдебно събиране на
вземанията. Налице е противоречие между предвиденото в договора, че не
необходимо уведомяване при настъпване на предсрочна изискуемост и посоченото в
чл. 10, ал. 2 от Общите условия, че заемодателят информира заемателя за
настъпила предсрочна изискуемост с писмено уведомление. Според чл. 147, ал. 2
ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
Всъщност посоченото
противоречие е без значение, доколкото разрешението в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС се прилага и за небанковите финансови институции, в който
смисъл решение № 123 от 9.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Оттук, за да настъпи предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор е необходимо уведомяването на
длъжника за това. Доколкото липсват подобни твърдения за отправено известие
преди образуването на заповедното производство, съдът намира, че в случая не е
настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Не е възможно
предсрочната изискуемост да настъпи в хода на настоящото: макар и исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК да
има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем. Това уведомяване не може да бъде взето предвид
като факт, настъпил след предявяване на установителния иск по смисъла на чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като не може с обратна сила да се промени момента на
изискуемост на задължението, за което задължение е издадена вече заповед за
изпълнение. В случая, към датата на връчване на исковата молба и приложенията,
процесният договор за кредит е падежирал изцяло и вземанията по него са
изискуеми на краен падеж – 03.05.2017г. Ето защо след като е настъпил крайният
падеж на договора, няма как да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията.
Освен това, уговорената неустойка в чл. 7, ал. 4 от договора също
противоречи на добрите нрави. Неустойка за обявяване на предсрочна изискуемост
по договора в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора. От една страна при настъпване на
предсрочна изискуемост, същият би се ползвал от благоприятните условия да
претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница
би се начислявало обезщетение за забава за периода на забавата /неустойка за
забава/. Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява
еднократно, в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора
сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка обаче, противоречи на
добрите нрави. Така уговорената неустойка излиза извън допустимите граници на
санкционната си функция и дава възможност на кредитодателя да претендира, както
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка
от настъпването на предсрочната изискуемост.
Като взе предвид изложеното, съдът следва да отхвърли предявения
установителен иск за претендирани неустойки – 381.19 лв.- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 258.92 лв.-
неустойка за предсрочна изискуемост.
Предвид гореизложеното, съдът следва да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница в размер на 853.19лв.,
договорна лихва в размер на 60.23 лв., дължима за периода 11.01.2017г. до 03.05.2017г.,
обезщетение за забава в размер на 125.50 лв., дължимо за периода 02.02.2017г.
до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1553/04.06.2018г. по ч.гр.дело № 2826/2018г., по описа на СтРС. Предявеният
по чл. 422 от ГПК установителен иск – за сумата от 381.19 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 11.01.2017г. – 03.05.2017г.,
и за сумата от 258.92 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 01.02.2017г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в
заповедното и в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част
от исковете,както следва: 67.19 лв., представляваща разноски в заповедното
производство; сумата от 113.59 лв., представляваща разноски в настоящото
производство /при определено юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП /.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.Ч., ЕГН
**********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д- р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, представлявано от Николина Станчева и
Мартин Деспов, главница в размер на 853.19лв., договорна лихва в размер на 60.23 лв., дължима за периода 11.01.2017г. до 03.05.2017г.,
обезщетение за забава в размер на 125.50
лв., дължимо за периода 02.02.2017г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1553/04.06.2018г. по ч.гр.дело № 2826/2018г., по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д- р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, представлявано от Николина Станчева и
Мартин Деспов, против И.С.Ч., ЕГН **********,***, иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 381.19 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
11.01.2017г. – 03.05.2017г., и за сумата от 258.92 лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 01.02.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.С.Ч. с п.а., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Д- р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, представлявано от Николина
Станчева и Мартин Деспов, сумата от 67.19 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата от 113.59 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :