№ 11
гр. Горна О., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101733 по описа за 2021 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата АЛ. К. Н.(чрез адв.П. Ст.З. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с К. Г.. са
сключили граждански брак на 30.05.2013г. в гр.В.Търново(акт№96/30.05.2013г. за гр.брак на
Общ.В.Търново. От брака нямат родени деца. Поживели заедно малко повече от един месец след
сключването на гражданския брак в дома на родителите на ищцата в гр.Г.О. на горепосочения
адрес. После ответникът се прибрал при своите родители в Р.Турция. Обадил се на ищцата, че
повече няма да идва в Р.България, но ако желае тя да отиде да живее при него в Р.Турция. Ищцата
отказала да го последва. Страните прекъснали всякакви контакти. Преди около три години ищцата
отишла да живее и работи в чужбина - в Кр.Нидерландия. Счита, че бракът между страните
отдавна се е изпразнил от съдържание. Ищцата се свързала с ответника, за да обсъдят евентуален
развод. Ответникът заявил, че няма нищо против да се разведат и дори ще съдейства по всякакакъв
начин. Ищцата желае развод, като счита, че бракът и с ответника е единствено бреме и за двамата.
Не смята, че ответникът или някой друг има вина за станалото помежду им, но желае правното
положение да бъде приведено в съответствие с фактическото. Настъпило е дълбоко и непоправимо
разстройство, дължащо се на дългогодишна физическа раздяла и според ищцата да се постигне
помирение вече е невъзможно. Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за това разстройство. Ищцата желае
да продължи да носи брачното фамилно име Н.. Ползването на семейното жилище, намиращо се в
се гр.Г.О. ул.”Владая”№9 да се предостави на АЛ. К. Н.. След допускане на развода съпрузите не
си дължат издръжка един към друг и нямат претенции за присъждане на такава. Съдебни разноски
да се заплатят изцяло от ищцата Н..
Ответникът К. Г.., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор
на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
1
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото – АЛ. К. Н. и К. Г.. са сключили граждански брак на 30.05.2013г. в
гр.В.Търново(акт№96/30.05.2013г. за гр.брак на Общ.В.Търново. През време на брака си страните
нямат родени деца. Не се спори, че страните са разделени от няколко години, като ищцата живее в
Кр.Нидерландия, а ответникът – в Р.Турция.
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Златка Ас.Исаева(майка на ищцата) заявява, че
страните се запознали в платформата faceboock. Ответникът дошъл в Р.България и сключили
гр.брак. Съпрузите заживели заедно около два месеца в гр.Г.О.. Впоследствие се разделили - вече
5-6 години. Не поддържали контакти помежду си. Понастоящем ищцата си имала
приятел(българин), който не знаел за съществуващия гр.брак. Свидетелката не счита, че страните
биха могли да заживеят заедно. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
непротиворечащи и на писмените изявления на страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно(от около пет години). Всеки от двамата съпрузи е
започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като
индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че
следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от
СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва
вината за разстройството на брака.
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56
ал.5 от СК). В случая следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. Разпоредбата на
чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия
съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно, на първо място е необходимо
да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като след това
съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Неслучайно
законодателят използва термина „предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за
семейното жилище по исков ред е в изключителните правомощия на съда като орган на държавна
2
власт. Не се спори, че семейното жилище, находящ се в гр.Г.О. ул.**** се ползва от АЛ. К. Н. и
нейните родители. Освен жилищната нужда, здравословното състояние и т.н. „други”
обстоятелства, интересът от запазване цялостта на жилището от посегателство налага същото да
бъде предоставено за ползване на АЛ. К. Н..
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/,
каквото в конкретния случай е налице. В настоящия случай съпругата, която при сключването на
брака не е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание да продължи да носи
фамилното си име Н.. По този начин, след прекратяване на брака АЛ. К. Н. ще продължи да носи
фамилното име и ще се именува занапред – Н..
Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за
ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати от АЛ. К. Н.(това желанието на
ищцата Н.), както и сумата 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на сключения граждански брак на 30.05.2013г. в
гр.В.Търново с акт№96/30.05.2013г. за гр.брак на Общ.В.Търново, между АЛ. К. Н. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и К. Г.. - гражданин на Р.Турция, с
паспорт№34516270480, с адрес: гр.Г.О. ул.****, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА АЛ. К. Н. да продължи да носи след прекратяване на брака брачното си
фамилно име Н..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г.О. ул.**** - на АЛ. К.
Н. с ЕГН**********.
ОСЪЖДА АЛ. К. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 30.00лв./тридесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по
допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа
за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
3
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
4