№ 3544
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501904 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод подадената от М. К. К. вх.№
59906/30.08.2021г срещу постановеното от ВРС-30с-в определение № 9421/29.08.2022г по
гр.д.№ 11284/2022, с което е върната подадената от него искова молба за делба и е
прекратено производството по делото като недопустимо.
Счита същото за незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът е прекратил
делбеното производство, като по отношение на правните си доводи препраща към
изложеното в обстоятелствената част на ИМ в т.т.3, 4.1 и 4.2, 5 и 6.
Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното определение в частта, с която е
прекратено производството по предявения от ищците иск а делба, като бъде върнато делото
във ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Производството по делото е образувано по исковата молба вх.№ 57149/19.08.2022 на
М. К. К. срещу З. Е. М. с искане за извършването на делба на недвижим имот
АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в гр.Варна ул."Кирил Пейчинович" № 13 ет.4 с идентиф.
№ 10135.5506.20.2.15 с площ от 74.45кв.м., състоящ се от коридор, кабинет, дневна с
кухненски бокс и трапезария, баня-тоалет и две тераси, при описаните граници, на осн.чл.34
ЗС.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че ответницата е придобила процесния
имот по силата на Постановление за възлагане от 4.02.2022г по изп.д.№ 20218950402046,
влязло в законна сила на 7.04.2022г, приложено към ИМ.
Ищецът от своя страна се легитимирал като титуляр на пожизненото ограничено
1
вещно право на ползване върху 1/2ид.част от същия имот по силата на НА № 101 том 1 рег.
№ 2665 дело № 88 от 30.07.2018г на н-с Ст.Костадинова, рег. № 446 на НК.
От правна страна ищецът обосновавал допустимостта на предявения иск с
разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗНА „Тълкуване на нормативните актове" : „Когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които
се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България" във вр.чл.34 от ЗС, според която право на делба има всеки съсобственик.
В тази връзка сочи, че доколкото той и ответницата са съсобственици на вещни права - в
случая на правото на ползване, всеки от тях има право да иска делба, или дори и да се
приеме, че чл.34 ЗС не се отнася до вещното право на ползване, то е налице празнота в ЗС, в
която хипотеза според чл.46 ал.2 ЗНА следва да се приложи уредбата на подобни случаи, а
именно чл.34 от ЗС.
По-нататък излага, че правото на ползване е непрехвърлимо, тъй като не можело да
се продава, дарява, апортира, т.е. отчуждава на трети лица, различни от голия собственик на
имота, единствено който можел да придобие вещното право на ползване, ако ползвателят се
откажел от него, респ. почине.
Твърди, че ползвателят можел да се откаже от правото на ползване възмездно
/например срещу определена цена, която голият собственик му плати/ или безвъзмездно.
Ако ползвателят искал да се откаже възмездно от правото си на ползване, но голият
собственик не искал, то единственият начин да се прекрати съсобствеността на вещни права
е съдебната делба.
Излага, че вещното право на ползване е оценимо в пари, т.е. е имуществено право,
което аргументира с разпоредбата на чл.24 от Приложение № 2 „Норми за данъчна оценка
на недвижимите имоти" към ЗМДТ, според която норма „данъчна оценка на правото на
собственост /по долу ДО/ при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната
оценка на правото на ползване /по долу ДОПП/ за оставащия период, считано към датата, за
която е необходима оценката".
Процесният имот, вкл.вещното право на ползване, не можел да се подели помежду
им за разлика от получената от продажбата парична сума, като частта от продажната цена,
която да получи всеки съсобственик можела да се определи чрез вещо лице, напр.
съразмерно според стойността на данъчните оценки на всеки съделител.
С оглед на горното е отправил искане за допускане до делба на процесния имот, като
съдът се произнесе между кои лица и за кои имоти да бъде извършена делбата, както и каква
част от продажната цена следва да получи всеки собственик.
За да прекрати производството по иска като недопустимо ВРС е съобразил следното:
Съгл.чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на
2
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството
и предназначението на вещта. В ал.2 ЗС е посочено, че разпоредбите за делба на наследство
важат и за делбата на съсобствен имот.
В ИМ ищецът не твърди да е собственик на процесния имот, а тъкмо обратното –
изрично заявява, че притежава само половината от от вещното право на ползване върху
имота.
С оглед цитираната разпоредба следва, че ищецът не притежава процесуалноправна
легитимация да предяви иск за делба на процесния имот, тъй като той няма качеството на
съсобственик.
Не е налице празнота в правото, каквато се твърди от ищеца, а липса на
законодателна воля да бъде допуснато до делба правото на ползване върху недвижим имот.
Отделно от горното, съгл. нормата на чл.56 ал.1 ЗС правото на ползване включва
правото да се използва вещта според нейното предназначение и правото да се получават
добиви от нея, без тя да се променя съществено, а съгл. чл.56 ал.2 ЗС ползвателят не може да
отчуждава своето право.
Що се отнася до заявеното в ИМ от ищеца, че можел да се откаже от правото на
ползване възмездно, то това му твърдение противоречи на цитираната правна норма.
На първо място. Отказът е безвъзмезден, а не възмезден.
На второ място. Ако е възмезден, то не се касае за отказ, а за правна сделка,
представляваща по естеството си продажба на право на ползване, което е в противоречие с
правната норма на чл.56 ал.2 ЗС и на осн.чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД подобна договореност
ще е нищожна.
С настоящия иск ищецът се домогва да постигне един противен на правото резултат
чрез заобикаляне на законовите разпоредби на чл.34 ал.1 ЗС и чл.56 ал.2 ЗС с участието на
съда, като получи цена срещу правото си на ползване, което по съществото си е аналогично
на възмездното отчуждаване на правото му на ползване върху недвижимия имот, а това е
недопустимо.
Гореизложеното се споделя напълно от въззивният съд, като в допълнение намира за
уместно да изложи и следното:
1/ Ищецът не основава иска си за делба на твърдения, които да обосноват извод за
възникване на съсобственост между него и ответницата и това да предпоставя нейното
прекратяване чрез провеждането на делбеното производство.
Общото правило в гражданския процес е, че съдът дължи произнасяне само по
предявените основания на исковете, което намира приложение и в делбения процес. Така с
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 628/05.10.2010г по гр.д.№ 1684/2009г на I
ГО на ВКС е прието, че съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз
основа на предявеното основание. При нарушаване на това изискване постановеното
3
решение би било недопустимо като постановено по непредявен иск.
2/ Признава се от самия ищец фактът, че ответницата притежава изцяло правото на
собственост върху описания недвижим имот-АПАРТАМЕНТ № 15 по силата на
Постановление на ЧСИ за възлагане на нея посочения имот, а самият той, че е титуляр на
пожизнено учреденото в негова полза ограничено вещно на ползване върху половината от
същия апартамент /видно и то представените писмени документи/.
Несъстоятелни са доводите на ищеца за наличието на празнота в закона. Тъкмо
обратното. Разпоредбите на закона са ясни, че делба на недвижим имот може да се извърши
само между лица, които са носители на пълното вещно право на собственост, но не и на
ограничените вещни права. По отношение на последните законът е предвидил друг правен
ред за тяхната защита.
Що се отнася по-конкретно до правото на ползване, доколкото в случая се сочи
същото да е съсобствено между ищеца и ответницата при равни квоти, и са наведени
твърдения /каквито в случая липсват/, че двамата ползватели не могат да се споразумеят за
начина на ползване на общата вещ или че ответницата е лишила/препятствала възможността
на ищеца да упражнява правото си на ползване в учредения му обем, то това право полежи
на защита чрез други процесуални средства.
Ето защо подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение и постановеното от ВРС определение – да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС-30с-в № 9421/ 29.08.2022г по гр.д.№
11284/2022 за връщане подадената от М. К. К. ЕГН ********** с пост.адрес в гр.Несебър и
съдебен адрес в гр.Шумен ул.„Вл.Въстание" 7 вх.3 ап.63, срещу З. Е. М. искова молба вх.№
57149/ 19.08.2022г за извършване на делба на недв.имот АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в
гр.Варна ул."Кирил Пейчинович" № 13 ет.4 с идентиф.№ 10135.5506.20.2.15 с площ от
74.45кв.м., състоящ се от коридор, кабинет, дневна с кухненски бокс и трапезария, баня-
тоалет и две тераси, при описаните граници, на осн.чл.34 ЗС, и е прекратено като
недопустимо производството по гр.д.№ 11284/2022г, на осн.чл.130 ГПК.
Определението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частта
жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5