РЕШЕНИЕ
№. 484
гр. Пловдив, 18.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на
прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 55 по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Глобъл фан“ ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от
управителя – В.М., чрез адвокат И.Н., срещу решение № 1969 от 11.11.2021 г., постановено по а.н.д № 3649 по описа за 2021г., на Районен съд – Пловдив, XVIII – ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление №РД-04-Х-Б-30, издадено на
29.04.2021г. от директор на Регионална здравна инспекция - гр. Пловдив, с което
на „Глобъл Фан“ ООД, е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл.209а, ал.2 от Закон за здравето /ЗЗ/ за
нарушение на т.14, раздел І от Заповед №РД-01-197/31.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание на чл.63, ал.4 от ЗЗ, което съставлява
нарушение на чл.209а, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че административното нарушение е безспорно установено
от обективна и субективна страна. Твърди се, че не е доказана съставомерността
на деянието, тъй като в Закона за здравето липсва легална дефиниция на
понятието „закрити обществени места“, а дадената такава в чл. 56 от същ. се
отнася до забраната за тютюнопушене, поради което е недопустимо по аналогия да
бъде прилагана с цел ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Твърди се и съществен порок в издаденото наказателно постановление, тъй като за
описание на нарушението наказващият орган е боравил с термина „зала“, който е
несъвместим с представените по делото доказателства, които сочили че става
въпрос за площи за открито сервиране, за които имало издадено разрешение за
поставяне на леки преместваеми конструкции -
слънцезащитна тента и ветробранни съоръжения.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Регионална здравна инспекция - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител -
юрисконсулт Р.Г., поддържа становище за неоснователността
на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу наказателно постановление
№РД-04-Х-Б-30/29.04.2021г. на директор на Регионална здравна инспекция - гр.
Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 000418/12.04.2021г.,
съставен от П.Ч.– на длъжност здравен инспектор в дирекция ОЗ, отдел ПБПЗ и ЗТЕ
при РЗИ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При
извършена проверка на 09.04.2021 г. в 15:10 часа по насочен здравен контрол от
инспектор при РЗИ – Пловдив, във връзка със спазване на въведените със Заповед
№ РД-01-197 от 31.03.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, в обект за обществено хранене: ресторант, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Васил Априлов” № 116-118, стопанисван от „Глобъл Фан” ООД, видно от
предоставен фискален бон с № 0040929 0027 от 09.04.2021 год. и регистриран в
публичния регистър на обектите за обществено хранене и за търговия на дребно с
храни с Удостоверение за регистрация № 13075/03.10.2014 г., издадено от
ОДБХ-Пловдив, било констатирано, че в момента на проверката в зала едно (зала
юг) се налице 9 клиенти (девет лица), разположени на 4 (четири) маси в закрита
търговска площ на обекта, която е с плътно затворен покрив, оградена от четири
страни/стени с плътно затворени стъклени панели с възможност за влизане на клиенти
от една входна врата. Посетителите са настанени на маси и консумират храни и
напитки - бира, спагети, крем. На част от клиентите (три лица) е установена
самоличността от орган на МВР-Пловдив.
В момента на проверката
в зала две (зала север-изток) към ресторанта, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Васил Априлов” № 116-118, стопанисван от „Глобъл Фан” ООД се установило
посещение на 9 клиенти (девет лица) в закрита търговска площ на обекта, която е
с плътно затворен покрив, плътно затворена от 3 (три) страни с полиетиленови/винилови завеси, а
четвъртата е към основната зала на ресторанта. Посетителите са настанени на
маси и консумират напитки - кафе, бира, кока-кола.
При тази фактическа
обстановка било установено, че юридическото лице „Глобъл
Фан” ООД не е преустановило посещенията в посочения
обект, който е заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от
Закона за туризма, се нарушава забраната по т. 14, раздел I от Заповед № РД-01-197/31.03.2021г.
на Министъра на здравеопазването, издадена на основание на чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето и съставлява нарушение по чл. 209а, ал. 2 във връзка с ал. 1
от Закона за здравето, обн. ДВ бр.70/2004г.
Срещу констатациите в
акта било подадено възражение от търговеца, в което застъпил позиция, че и
двете места, на които били установени клиенти, били такива за открито
сервиране, за което било издадено Разрешение № 01-000710(1)/01.03.2021г. за
използване на място общинска собственост за поставяне на преместваеми
обекти. Ветробранното съоръжение било спуснато от
клиентите, поради ниските температури.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 209а, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗЗ наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
и пояснява, че на място обектът разполагал с четири зали като проверката
установила клиенти в две от тях – зала „Север“ и зала „Юг“. Осен тези площи
ресторантът разполага и с маси на открито със слънцезащитни чадъри, за които
било представено разрешително № 01-000710/1/01.03.2021г. Същите били отделно
разположени.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността
на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което
в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към
първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр.
второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Във
връзка с разпространение на коронавирус със заповед на министъра на
здравеопазването № РД-01-197/31.03.2021г. са въведени конкретни временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
01.04.2021г. до 30.04.2021г. Заповедта е оповестена чрез публикуване в интернет
страницата на Министерството на здравеопазването на адрес: https://www.mh.government.bg/bg/. В
т.13 от Заповедта се постановява преустановяване на посещенията в дискотеки,
бар-клубове, пиано барове, бар-вариете и нощни барове, а в т.14 -
"Посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124
от Закона за туризма (самостоятелни и към места за настаняване), извън тези по
т.13, се допускат само в откритите им площи (тераси, градини и др.), при
ограничено работно време в границите между 6:00 и 23:00 часа и носене на
защитни маски за лице от персонала. Допускат се и доставки или взимане на храна
за дома и офиса, както и румсървиз за гости на
местата за настаняване ".
Заповедта
е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Посочената
разпоредба не съдържа установено правило за поведение, т.е. не дава
самостоятелна правна квалификация на нарушението, а сочи условията и
предпоставките за ангажиране на отговорността като предвижда правомощие за
министъра на здравеопазването да въвежда конкретни противоепидемични мерки при
обявена извънредна епидемична обстановка, като самата диспозиция на правната
норма, тоест правилото за поведение, се съдържа в съответната заповедта на
министъра на здравеопазването. В случая е налице специфична законодателната
техника по препращане от санкционната разпоредба на чл.209а от ЗЗ към бланкетна такава, каквато е чл.63,ал.4, а от нея към
правило за поведение, поставено чрез общ административен акт, какъвто е процесната
заповед на министъра на здравеопазването.
Възможността
за определяне на конкретния състав на нарушението от административен орган на
изпълнителната власт е изрично уредена в
чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в
закон и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и
размер, което изискване в случая е изпълнено - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Съставът
на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на противоепидемичните
мерки, е определен със заповед на член на правителството, какъвто е и
министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ административен
акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в нея поведение.
Налице е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на министъра на
здравеопазването със закон - чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
С
правилото на т.14 от Заповед № РД-01-197/31.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването се въвежда забрана за посещенията на заведенията за хранене и
развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма (самостоятелни и към
места за настаняване), с изключение на откритите им площи (тераси, градини и
др.).
Според
нормата на § 1а, б. „г“ от ДР на Закона за здравето "Обществени
места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп, включително заведения за хранене и развлечения.
Макар
тази легална дефиниция да е обвързана с разпоредбата на чл. 56 от ЗЗ, която
третира забрана за тютюнопушене в закритите обществени места, по арг. от чл. 1 на ЗЗ същата намира приложение в обхвата на генералната
цел на закона - регулиране на
обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, която в
частност включва и борбата с епидемии от заразни болести. В този аспект се
явява неоснователно възражението на оспорващия, че понятието за закритите
обществени места в случая не намира приложение, тъй като в заповедта на
министъра не се съдържа изрична препратка. Напротив, изрично в Заповед №
РД-01-197/31.03.2021г. е направена връзка към понятието „заведенията за хранене
и развлечения“ по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, които обществени
места са предмет на легалната дефиниция за „закрити обществени места“ по
смисъла на § 1а, б. „г“ от ДР на Закона за здравето. По тези съображения
настоящия състав намира, че в случая не иде реч за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по аналогия.
На
следващо място характеристиките на закрити и открити обществени места са дадени
в тълкуване от органа, издал общия административен акт, в който се съдържа
съответното правило за поведение. Тук следва да се отбележи, че дори самият акт
на министъра да не е нормативен, то въведеното правило за поведение без
съмнение разкрива характеристиките на норма - създадено и обезпечавано от
държавата правно предписание от общозадължителен характер, въвеждащо правило за
поведение на правните субекти.
Според
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 вр. ал. 2 от Закона за
нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт дава органът,
който е издал акта, като тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по
който е обнародван или разгласен тълкуваният акт.
В
случая на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, чрез същия
способ за публикуване на Заповед № РД-01-197/31.03.2021г., са оповестени и
разяснения относно понятията закрити и открити обществени места https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/zdravosloven-nachin-na-zhivot/zavisimosti/tyutyunopushene/zabrana-za-tyutyunopushene/.
По
пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено
място в съответствие с целта на закона, органът, въвел нормата за поведение,
приема, че закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което
е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на
материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това
дали структурата е постоянна или временна.
Открито
обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и
има естествена въздушна циркулация. Приема се, че обществено място, което е
покрито с покрив/навес и има най-много две плътни стени/страни е открито
обществено място.
Така
даденото тълкуване законосъобразно е съобразено от районния съд при формиране
на решаващите му правни изводи по съществото на спора. От събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
проверяваните зали на обекта, предмет на контрол, са били оградени от четири
страни с плътни материали – стъкло и винил, които в комбинация с покрития
покрив са придали функционално качество на обособените помещения като закрито
обществено място. Този извод не се променя от ангажираните по делото
доказателства за издадено разрешение № 01-000710(1)/01.03.2021г. за използване
на място общинска собственост за поставяне на преместваеми
обекти. Обстоятелствата, за какво точно е издадено това разрешение и спазени ли
са дадените в него условия за поставяне на преместваемите
обекти, са ирелевантни за съставомерността на
процесното деяние, след като на място е установено посещение на клиенти в
помещения на обекта – заведение за хранене, реално и функционално обособени
като закрито обществено място.
При
реализиран фактически състав на административното нарушение, визирано в т. 14
от Заповед № РД-01-197/31.03.2021г., законосъобразно е ангажирана и
отговорността на юридическото лице, стопанисващо обекта.
Санкционната
норма на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ е правилно приложена като санкцията е определена
в предвидения минимален размер, който не подлежи на допълнителна корекция.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1969 от 11.11.2021
г., постановено по а.н.д № 3649 по описа за 2021г., на Районен съд – Пловдив,
XVIII – ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Глобъл фан“
ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя – В.М., да
заплати на Регионална здравна инспекция - гр. Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.