№ 42
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212435 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********************, представлявано от
управителя О. А. К., чрез а. П. от АК – П., подадена чрез АНО – председателя на
Патентно ведомство на Република България /ПВРБ/ против наказателно постановление
(НП) № 76 от 23.08.2022г., издадено от председателя на ПВРБ, с което на основание
чл.127, ал.1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/
лева и на осн. чл.127, ал.5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на Държавата на
стоките, предмет на нарушението.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП e издадено при неправилно
приложение на материалния закон. Претендира се липса на извършено нарушение,
доколкото са били представени копия на фактури за закупуване на процесните стоки.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като неправилно.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява както от
управителя си О. К., така и от а. П. – по пълномощие. Чрез процесуалния си
представител дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба. Поддържа се
тезата, че липсва извършено нарушение, доколкото не е било доказано, че се касае за
защитени търговски марки. Счита се, че с представените копия на фактури е доказан
произходът на процесните стоките, а „************ бидейки търговец на дребно,
1
закупил същите от търговци на едро, ги е закупил считайки, че отношенията с
маркопритежателите са уредени при вноса на стоките в страна. С тези съображения се
моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на сторените разноски в хода на
производството.
Административно-наказващият орган /АНО/ - Председателят на Патентно
ведомство на Република България, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че от представените копия
на фактури не може да се направи заключение, че с тях са закупени именно процесните
стоки, поради това, че стоките във фактурите не са достатъчно индивидуализирани, а
дори и да се приеме, че с тях са закупени процесните стоки от дружествата-продавачи
по фактурите - не може да се направи връзка с маркопритежателите, т.е. че те се
разпространяват с тяхно разрешение и под техен контрол. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение на прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се иска да бъде присъдено от другата страна.
На 22.12.2022 г. по делото е постъпила жалба против същото НП, но подписана
и адресирана лично от управителя на “************ – О. К. до Софийски районен съд
и входирана с вх. №189007/12.09.2022 г. на СРС. Поради деловодна грешка, същата не
е била свързана с делото – НАХД № 12435/2022 г., което е образувано на 05.10.2022 г.
по жалбата, съдържаща се в изпратената от АНО административно-наказателна
преписка. Поради това, че и двете жалби съдържат идентични съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП, по които въззиваемата страна е имала
възможност да вземе отношение, съдът намира, че липсва основание за възобновяване
на съдебното следствие, за да се запознае АНО и с втората жалба, подадена лично от
управителя на дружеството-жалбоподател.
И двете жалби са подадени в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество,
жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за несъмнено установена фактическата обстановка, описана в
обжалваното НП, която не е спорна и между страните, а именно:
При извършена на 28.04.2022 г. съвместна проверка на служители от Патентното
ведомство на Република България и СДВР, на търговски обект - магазин ***********,
находящ се в гр. София, ************, стопанисван от „************, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: г**************************, с управител О. А.
К., ЕГН: **********, е установено, че дружеството използва в търговската си дейност
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и
географските означения /ЗМГО/, като предлага за продажба следните стоки:
2
-40 (четиридесет) броя тениски, 4 (четири) броя елеци и 3 (три) чифта дънки,
означени със знаци GUESS, сходни на марка на ЕС с peг. № ************ GUESS,
словна;
-8 (осем) броя тениски и 3 (три) броя суитчери, означени със знака LEVI’S,
сходни на марка на ЕС с peг. № ******* LEVI’S, словна;
-2 (два) чифта дънки, 4 (четири) броя ризи и 5 (пет) броя тениски, означени със
знаци DIESEL, сходни на регистрираната по Мадридската система марка с peг. №
******* DIESEL, словна;
-4 (четири) броя тениски и 1 (един) брой ризи, означени със знаци BURBERRY,
сходни на марка на ЕС с peг. № ************ BURBERRY, словна.
При проверката в търговския обект, управителят на дружеството не представил
нито документи за произхода на стоките, нито документи, удостоверяващи съгласието
от страна на притежателите на регистрираните марки или друго лице, придобило по
законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от
ЗМГО. Стоките са били изложени за продажба в търговския обект, като същите са били
поставени на рафтове и закачалки. На основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, във вр. с чл.
41 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, актосъставителят
съставил протокол от 28.04.2022 г. за изземване и задържане на веществени
доказателства и стоки, подлежащи на отнемане в полза на държавата за:
- 40 (четиридесет) броя тениски, 4 (четири) броя елеци и 3 (три) чифта дънки,
означени със знаци GUESS;
- 8 (осем) броя тениски и 3 (три) броя суитчери, означени със знаци LEVI’S;
- 2 (два) чифта дънки, 4 (четири) броя ризи и 5 (пет) броя тениски, означени със
знаци DIESEL;
- 4 (четири) броя тениски и 1 (един) брой ризи, означени със знаци BURBERRY.
Към АУАН, актосъставителят приложил снимки на стоките, обобщени във
фотоалбум, както и касов бон от фискалното устройство, обслужващо търговския
обект, с цел идентифициране на дружеството, което го стопанисва.
Актът е съставен в присъствието на О. А. К., ЕГН: ********** - управител на
„************.
На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и с оглед преценката на събраните по
преписката доказателства, извършен е сравнителен анализ за установяване наличието
на идентичност или сходство между знаците, открити при проверката и
регистрираните марки, и на идентичност или сходство между иззетите съгласно
протокола от 28.04.2022 г. стоки и тези, за които са регистрирани марките, както и дали
това би довело до възникване на вероятност за объркване на потребителите.
3
При извършеният оглед на доказателствата - фотоалбум, направен от
актосъставителя, е установено, че стоките „тениски“, „елеци“, „дънки“, „суитчъри“ и
„ризи“ са означени поотделно със знаците GUESS, LEVI'S, DIESEL и BURBERRY.
Този извод не се оспорва от жалбоподателя, поради което не е изискано представянето
на направения фотоалбум при огледа на иззетите веществени доказателства.
Съгласно справка в базата данни, поддържана от Службата на Европейския съюз
за интелектуална собственост, с действие на територията на Република България са
регистрирани следните марки:
марка на ЕС с peг. № ************ GUESS, словна, регистрирана за стоки от
класове 3, 9, 14,18, 24 и 25 на Международната класификация на стоките и
услугите /МКСУ/, като стоките от клас 25 включват „облекло“. Марката на ЕС е
със срок на действие до 01.04.2026 г. и е с притежател GUESS? IP HOLDER L.P.,
САЩ;
марка на ЕС с peг. № ******* LEVI'S, словна, регистрирана за стоки и услуги от
класове 14, 16, 18, 25, 35 и 40 на МКСУ, като стоките от клас 25 включват
„облекло“. Марката на ЕС е със срок на действие до 01.04.2026 г. и е с
притежател Levi Strauss & Co., САЩ;
международна марка с per. № ******* DIESEL, словна, регистрирана по
Мадридската система за стоки от класове 18 и 25 на МКСУ, като стоките от клас
25 включват „облекло“. Марката е със срок на закрила до 16.02.2032 г. и е с
притежател DIESEL S.P.A., Италия;
марка на ЕС с per. № ************ BURBERRY, словна, регистрирана за стоки
от класове 3,18 и 25 на МКСУ, като стоките от клас 25 включват „облекло“.
Марката на ЕС е със срок на действие до 26.01.2029 г. и е с притежател
BURBERRY LIMITED, Великобритания.
Сравнението на знаците, установени от иззетите веществени доказателства и
марки с №№ ************ GUESS, ******* LEVI’S, ******* DIESEL и ******
BURBERRY, показва фонетична идентичност и визуално сходство, дължащи се на
еднаквото им звучене и близко графично оформление, което при съпоставянето им в
цялост ги определя като сходни. Този извод също не се оспорва от дружеството-
жалбоподател, поради което не е изискано представянето на иззетите веществени
доказателства, както и фотоалбума, който е направен при огледа им.
Иззетите съгласно протокол от 28.04.2022 г. стоки са „тениски“, „елеци“,
„дънки“, суитчъри“ и „ризи“. По своето естество стоките се припокриват с обобщената
категория стоки „облекло“, което ги определя като идентични на същите стоки от клас
25 на МКСУ, за които са регистрирани марки с №№ ************ GUESS, *******
LEVI'S, ******* DIESEL и ************ BURBERRY.
От изложеното се налага извод, че поради сходството на използваните знаци с
4
регистрираните марки с №№00135681 GUESS, ******* LEVI’S, ******* DIESEL и
************ BURBERRY, както и поради идентичността на означените със знаците
стоки със стоките, за които са регистрирани марките, съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на използваните
знаци с марки с №№ ************ GUESS, ******* LEVI'S, ******* DIESEL и
************ BURBERRY. Вероятността за объркване на потребителите се изразява в
погрешната представа, която може да се създаде у тях относно действителния
произход на стоките, а именно, че те се предлагат за продажба от или със
съдействието, или под контрола на притежателите на регистрираните марки - GUESS?
IP HOLDER L.P., САЩ; Levi Strauss & Co., САЩ; DIESEL S.P.A., Италия; и
BURBERRY LIMITED, Великобритания.
С оглед на това, на дружеството-жалбоподател в присъствието на управителя е
съставен АУАН №35/28.04.2022 г. за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.1, вр.
чл.13, ал.2 от ЗМГО, който е предявен и връчен на управителя на дружеството.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като към него са били приложени копия на общо 5 /пет/ броя фактури,
издадени от дружествата ****************************
След запознаване със същите от страна на АНО е прието, че въз основа на
представените документи не може да бъде изведена връзка между задържаните стоки и
притежателите на марки с №№ ************ GUESS, ******* LEVI'S, *******
DIESEL и ************ BURBERRY - GUESS? IP HOLDER L.P., САЩ; Levi Strauss &
Co., САЩ; DIESEL S.P.A., Италия; и BURBERRY LIMITED, Великобритания, поради
което е направен извод, че същите не могат да бъдат взети предвид.
Административнонаказващият орган, след разглеждане на изложените
обстоятелства и вземайки предвид всички представени доказателства, е приел, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по чл. 127, ал. 1, вр. чл.13,
ал.2 от ЗМГО, с оглед на което е издал обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз
основа на показанията на актосъставителя Ф. Младенов и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в представената административно
наказателна преписка, които са еднопосочни и непротиворечиви. Възприетата въз
основа на тях фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на
законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Същото
5
отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
санкционираното юридическо лице е изпълнило състава на вмененото му нарушение.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО предвижда, че правото върху марка
включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани
на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: 1. е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката; 3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната
марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без
основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. В тази връзка и
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО използване в търговската дейност по смисъла на
ал. 1 /използване в търговската дейност на знак, идентичен на марката за стоки, за
които тя е регистрирана, без съгласието на притежателя на правото на марката/ е
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,
съхраняването им или държането им с тези цели, както и предлагането или
предоставянето на услуги с този знак.
Според разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО лице, което използва в
търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със
знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния
притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и
юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
Следователно, за да е налице от обективна страна нарушение по този текст е
необходимо да са налице следните признаци 1. стоки или услуги, означени със знак,
идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. тези стоки или услуги да се използват
в търговската дейност по някой от посочените в чл. 13 от ЗМГО начини; 3.
използването в търговската дейност да се осъществява без съгласието на притежателя
на регистрираната марка.
Между страните не е спорно и се установява по несъмнен начин от приобщените
по делото документи, че на 28.04.2022 г. в търговски обект - магазин ***********,
находящ се в гр. София, ************, „************, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: г**************************, с управител О. А. К., ЕГН:
**********, е използвало в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, като
6
предлагало за продажба следните стоки:
-40 (четиридесет) броя тениски, 4 (четири) броя елеци и 3 (три) чифта дънки,
означени със знаци GUESS, сходни на марка на ЕС с peг. № ************ GUESS,
словна;
-8 (осем) броя тениски и 3 (три) броя суитчери, означени със знака LEVI’S,
сходни на марка на ЕС с per. № ******* LEVI’S, словна;
-2 (два) чифта дънки, 4 (четири) броя ризи и 5 (пет) броя тениски, означени със
знаци DIESEL, сходни на регистрираната по Мадридската система марка с per. №
******* DIESEL, словна;
-4 (четири) броя тениски и 1 (един) брой ризи, означени със знаци BURBERRY,
сходни на | марка на ЕС с per. № ************ BURBERRY, словна.
При направеното сравнение на знаците, поставени върху стоките с
регистрираните марки с №№ ************ GUESS, ******* LEVI'S, ******* DIESEL
и ************ BURBERRY, безспорно е установена фонетична идентичност и
визуално сходство, дължащи се на еднаквото им звучене и близко графично
оформление, което при съпоставянето им в цялост ги определило като сходни. Този
факт не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че стоките са оригинални.
Следователно първите два признака на обективната страна на деянието са налице.
Според настоящият съдебен състав, следва да се приеме за доказана и третата
предпоставка, въведена с нормата на чл. 127, ал. 1 от ЗГМО. Това е така, защото
самият жалбоподателя твърди, че стоките са оригинални, а същевременно и не отрича
факта, че няма изрично съгласие за използване на съответните марки в търговската си
дейност от притежателите на марките.
Представените фактури за закупуване на стоки, както правилно е отбелязал АНО
в издаденото НП, от една страна не могат да обосноват извод за това, че намерените в
обекта стоки са закупени именно с тези фактури, поради липса на достатъчно
индивидуализиращи белези на стоките по фактурите, а от друга страна – те не
обосноват каквато и да е връзка между процесните стоки и притежателите на
съответните марки с №№ ************ GUESS, ******* LEVI'S, ******* DIESEL и
************ BURBERRY, чиито знаци са поставени по тях. Оттук именно следва и
изводът, че „************ е използвало в търговската си дейност стоки или услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрирани марки, без съгласието на
притежателя на регистрираните марки. Действително в тежест на наказващия орган е
да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая обаче, след като дружеството-
жалбоподател твърди, че предлаганите за продажба стоки са оригинални, но не
представя документ, удостоверяващ съгласието на притежателите на съответните
7
марки, според настоящата инстанция от събраните по делото доказателства описаната в
процесното наказателно постановление фактическа обстановка се явява доказана.
Твърдението в жалбата, че управителят на „************ закупил процесните
стоки от търговци на едро, считайки, че отношенията с маркопритежателите са
уредени при вноса на стоките в страна, е ирелевантно, доколкото в конкретния случай
е ангажирана отговорността на юридическо лице, което априори не може да формира
вина и обсъждането на субективната съствомерност на деянието в тези случаи е
неуместно.
Съобразно горното съдът приема, че извършването на вмененото нарушение по
чл.127, ал.1, вр. чл. 13, ал. 2 от ЗМГО от санкционираното лице е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
Настоящият съдебен състав споделя извода на АНО, че посочените в
обжалваното НП отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с броя и
стойността на стоките, предмет на нарушението, не дават основание за приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Наложената санкция е минималната по размер, предвидена от законодателя,
поради което законосъобразността на размера на същата не подлежи на обсъждане.
По отношение на иззетите веществени доказателства, съдът намира, че същите
имат характер на предмет на административно нарушение, който съобразно чл. 127, ал.
5 от ЗМГО, подлежи на отнемане в полза на държавата и унищожаване. В тази част
наказателното постановление също е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в
цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 76 от 23.08.2022г., издадено от
председателя на ПВРБ, с което на основание чл.127, ал.1 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) на „*********************, представлявано от
управителя О. А. К., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева и на осн. чл.127, ал.5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на Държавата
на стоките, предмет на нарушението.
8
ОСЪЖДА „********************* ДА ЗАПЛАТИ на Патентно ведомство на
Република България сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9