Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-ви въззивен брачен
състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Нели Първанова, като
разгледа докладваното от съдия Катя Хасъмска въззивна гр. дело № 2039 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.М.А.-А. срещу решение №
290544/02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 78008/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 80
състав, в частта, с която исковете за месечна издръжка на децата В.Х.А. и Х. Х. А. са отхвърлени над 1200 лева до
пълните им предявени размери от 4333 лева, в частта, с която месечната издръжка
за децата е присъдена от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето
на децата, както и в частта му, в която е определен месечен наем за семейното
жилище в разликата над 500 лв. до размер на 831 лв. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните части е неправилно, постановено е при нарушаване на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано, като
са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се осъди въззиваемият да
заплаща на всяко от децата месечна
издръжка в размер на по 4333 лв., считано от датата на исковата молба, както и за ползването
на семейното жилище да бъде определен месечен наем в размер на 500 лв. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Х.В.А. оспорва въззивната жалба и
изложеното в нея, като моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание въззивницата моли въззивната
жалба да бъде уважена.
В съдебно заседание по делото въззиваемата
страна моли съдът да остави в сила първоинстанционото решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 290544/02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 78008/2018 г.,
СРС, ІІІ ГО, 80 състав е прекратил гражданския брак между М.М.А.-А. и Х. Х. А.,
по вина на мъжа, произнасяйки се и по последиците от развода. Съдът е определил
служебно месечна издръжка от Х. Х. А. за малолетните му деца В.Х.А. и Х. Х. А. в размер на по 1200 лв., считано от
влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на децата. С решението
съдът е предоставил ползването на семейното жилище на страните, находящо се в
гр. София, СО- Район „Триадица“, ул. „******************, на М.М.А.-А., като я
е осъдил да заплати на Х. Х. А. месечен наем в размер на 831 лв., считано от
влизане в сила на решението за прекратяване на брака, постановил е жената да
продължи да носи брачното си фамилно име и е осъдил страните за дължимите
държавни такси и разноски.
Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
последния не е бил сезиран валидно с небрачен иск за издръжка за родените от
брака деца, заявени с исковата молба на съпругата, тъй като претенциите й за
издръжка не са конкретизирани по размер и период, а съдът дължи произнасяне
само и единствено по валидно заявени претенции, което следва да стане с
предявяване на исковата молба. Поради
изложеното, СРС, на основание чл. 59, ал. 2 от СК е определил служебно издръжка
за децата. Началния момент на служебно присъдената издръжка, съгласно
разясненията, дадени в т. 17 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70
г., ВС, Пленум, е влизане в сила на решението относно развода и родителските
права. Поради изложеното, неоснователни са изложените в жалбата доводи относно
началния момент, от който се дължи издръжката за децата и първоинстанционното
решение в тази му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Възможностите на
лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние
и професионална квалификация (т. 5 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Като се ръководи от законните критерии и ангажираните по делото писмени
доказателства относно доходите на страните, (бащата има и вземане към майката
за месечен наем за ползването на семейното жилище, т.е. доход съгласно т. 5 от
ППВС № 5 от 16.11.1970 г.), настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето В.Х.А., понастоящем на 14 години
и половина, като възрастта му предполага потребности от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, съобразявайки и изискването да се
осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите
живееха заедно, са необходими месечно общо около 2000 лв. Видно от социален доклад от 04.03.2021 г. на АСП- Д»СП» Лозенец, и
двете деца В.и Х. учат в държавни училища. От тази сума, съобразно
обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и
съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да
поеме от издръжката за детето сума в размер на 1200 лв. месечно. Останалата част от необходимата
издръжка за детето следва да се поеме от майката, която също
следва да участва с парични средства в издръжката на детето си, наред с
полаганите преки грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Детето на страните Х. Х. А. понастоящем е на 8 години. Съобразявайки
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че за общата му месечна издръжка
са необходими около 2000 лева, от които бащата следва да поеме сума в размер на
1200 лв.
При това положение определеният от първоинстанционния съд размер на месечната издръжка е съответен на материалните
възможности на бащата. Налага се извод, че доказателствата и във въззивната
инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение в обжалваната му част, включително и
относно началния момент, от който се дължи издръжката.
За определяне на актуалната месечна наемна цена за ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, СО- Район „Триадица“, ул. „******************,
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (оспорена от въззиваемия).
Експертизата е дала заключение, че месечната наемна цена на процесното жилище,
но необзаведено, е в размер на 1635 лева. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че по принцип в съда се дават заключения като за необзаведени имоти. Обикновено
сделките се извършват на по-ниски цени от оферираните. Въззивният съд, при
постановяване на решението си, намира, че следва да кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза. За определяне размера на месечния наем от
значение е, наред с местонахождението на имота и неговото предназначение, и
моментното вътрешно състояние. Апартаментът е обзаведен, поради което
въззивницата дължи на въззиваемия, месечен наем именно с оглед и на
обзавеждането на жилището, поради което актуалната наемна цена е в размер на
1880,25 лв. (1635 лв.+15%). Семейното жилище е било придобито от страните при условията на
съпружеска имуществена общност, която след развода се е трансформирала в
обикновена съсобственост при равни дялове (чл. 28 от СК). За приложението на
разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК, предвиждаща, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие
деца жилищна площ, наемът, който въззивницата трябва да заплаща на
другия съсобственик на жилището, следва да се намали на една трета, доколкото от брака има две ненавършили пълнолетие деца,
обитаващи и те семейното жилище (така Решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. №
526/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Т.е., дължимият месечен наем от
въззивницата е в размер на 313,34 лева (1880,25 лева : 2- въззивницата
притежава ½ идеална част от семейното жилище, за ползването на която не
дължи наем : 3-жилището освен нея се ползва и от двете ненавършили пълнолетие
деца на страните). Доколкото решението на първоинстанционния съд в частта за
определения месечен наем е обжалвано за разликата над 500 лв. до размер на 831
лв., въззивницата следва да бъде осъдена да заплаща месечен наем в размер на
500 лв.
Съобразно изложеното, решението в частта му относно определения наем за
ползването на семейното жилище в разликата му над 500 лв. до размер на 831 лв.,
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 290544/02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 78008/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в частта, в която М.М.А.-А. е
осъдена да заплаща на Х. Х. А. месечен наем за ползването на семейното жилище
над 500 лева до 831 лева и в частта му, с която е осъдена да заплати държавна
такса по сметка на СРС в разликата над 720 лв. до размер на 1196,64 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290544/02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 78008/2018 г. на
СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която М.М.А.-А. е осъдена да заплаща на Х. Х. А. месечен наем
за ползването на семейното жилище, подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалите
части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.