№ 2694
гр. Варна , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501771 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №13907/14.06.2021г. от
„Ново Финанс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 срещу разпореждане №4891/18.05.2021г.,
постановено по ч.гр. дело №20213110106840 по описа на Районен съд –
Варна, с което е отхвърлено заявление вх. №9456/14.05.2021г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл. **7 ГПК срещу длъжника ЗЛ. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „*******“ №**, вх.2, ет.2, ап.** за следните суми:
сумата от 35500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата
от 8086.11лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г.
до 05.04.2021г., сумата от 384.58лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
№239-ВН-20.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
сумата от 4500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата
от 1025.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г.
до 05.04.2021г., сумата от 48.75лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
1
№237-ВН-19.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че спрямо сключените договори за кредит се
прилага Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Съгласно
чл.29, ал.9 от посочения закон годишният процент на разходите по кредита
не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и чуждестранна валута. Законната лихва е 10%, поради
което уговорената договорна лихва и ГПР от 20% в процесния договор не го
надвишават. Това обуславя извод за действителност на клаузата за договорна
лихва и ГПР. Същите не страдат от порока противоречие с добрите нрави, в
тази връзка са изложени подробни правни съображения за приложението на
ЗЗД и свободата на договаряне. Следователно и с оглед спазване на
процедурата по връчване на изявлението за предсрочна изискуемост са
налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение в полза на
жалбоподателя.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба вх. №13907/14.06.2021г. е подадена в срока по чл.**8, ал.4
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество
същата се явява основателна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.**7 от ГПК
от „Ново Финанс“ ООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника ЗЛ. Г. Р. за следните суми:
2
сумата от 35500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата от
8086.11лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г. до
05.04.2021г., сумата от 384.58лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
№239-ВН-20.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
сумата от 4500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата
от 1025.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г.
до 05.04.2021г., сумата от 48.75лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
№237-ВН-19.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Към заявлението е представен документ по чл.**7, т.3 от ГПК, а именно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №136, том4, рег. №11055,
дело №597 от 20.09.2018г. по описа на нотариус В.Г., в който са обективирани
два договора за заем.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него
съдът намира, че представеният нотариален акт е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Предвид, че договорите, обективирани в нотариалния акт са
обезпечени с ипотека, същите попадат в приложното поле на чл.1, ал.2 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
При служебната си проверка досежно приложението на императивните
правни норми на цитирания закон спрямо договорите за кредит, съдът
констатира, че те са в съответствие с чл.24, ал.1, т.1-17. Съдържат дата и
място на сключването им, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване
3
на кредита, ведно с погасителен план / разбивка на главница и лихви/,
обезпечения и прочие.
Наличие на неравноправни, противоречащи на закона и добрите нрави
клаузи, касаещи заявените вземания съдът не констатира.
Клаузите за годишен процент на разходите и възнаградителна лихва са
в съответствие с приложимия материален закон и са действителни.
Според нормата на чл.29, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на
предоставения кредит. Общите разходи, съгласно §1, т.17 са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за кредит за недвижим имот. Годишният процент разходите по
правилото на императивната норма на чл.29, ал.9 от цитирания нормативен
акт не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС на Република България.
Към датата на сключване на договорите за потребителски кредит
размера на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент определен от
БНБ към тази дата 0.00% плюс десет пункта отгоре. В случая ГПР включва
само договорните лихвите и определения му размер от 20 % не надвишава пет
пъти размера на законната лихва /50%/. Следователно посочените клаузи не
са нищожни на основание чл.29, ал.9 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът на
уговорената лихва, като противоречащ на добрите нрави. Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка след като след като сборът на договорната лихва,
4
ведно с другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент от 20%
кредитодателя не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага извода, че не е налице някоя
от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите,
тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя и това да го постави в по –
неравностойно имуществено положение.
Заявителят/небанкова финансова институция се е позовал на предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.
Волеизявленията за предсрочна изискуемост са оформени писмено и
връчени лично на длъжника на 05.04.2021г., съгласно приложените разписки
на от л.52 до л.55 от първоинстанционното дело.
По изложените съображения съдът намира, че е изпълнен фактическият
състав на чл.**7, т.3 от ГПК и чл.**8 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение на издадената заповед и за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника, като първоинстанционния акт следва да бъде отменен.
Не са поискани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
същите.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №4891/18.05.2021г., постановено по ч.гр. дело
№20213110106840 по описа на Районен съд – Варна И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.**7, т.3 от ГПК и изпълнителен
лист в полза на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 срещу ЗЛ. Г. Р., ЕГН
5
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. „*******“ №**, вх.2, ет.2, ап.** за
следните суми:
сумата от 35500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата
от 8086.11лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г.
до 05.04.2021г., сумата от 384.58лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
№239-ВН-20.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
сумата от 4500.00 лева, представляваща незаплатена главница, сумата
от 1025.00лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.02.2020г.
до 05.04.2021г., сумата от 48.75лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 05.04.2021г. до 14.05.2021г., всичките дължими по договор за заем
№237-ВН-19.09.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №136, том4, рег. №11055, дело №597 от 20.09.2018г. по
описа на нотариус В.Г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на основание чл.**8, ал.1 от
ГПК.
ВРЪЩА на Районен съд – Варна, ч.гр. дело №20213110106840 за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за
извършване на надлежно отбелязване върху документа и заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6