№ 14
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600199 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл.22 НПК.
С определение № 260108 от 25.02.2021 г. по ЧНД № 441/2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд е осъдил Г.С. М. – А. да заплати в полза на
Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена от адвокат Г.П. правна помощ по същото
дело, както и държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист в
размер на 5 лева.
Недоволен от така посоченото определение е останал Г.С. М. – А., който
го е обжалвал с искане то да бъде отменено, тъй като същият не е искал
защитник по делото.
От Националното бюро за правна помощ е постъпило становище по
жалбата, според което определението, което се атакува следва да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата намира и приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В окръжен съд Пазарджик ЧНД № 441/2020 г. е било образувано по
предложение на Началника на затвора с искане на основание чл. 64а , ал. 1 т. 1
и 4 вр. с чл. 64 ал. 2 ЗИНЗС Г.С. М. – А. да бъде преместен в затворническо
заведение от закрит тип с оглед запазване сигурността на затвора и
ограничаване на негативното въздействие върху останалите лишени от
свобода от общежитието.
Пазарджишкият окръжен съд е преценил, че с оглед гарантиране правото
на защита на осъдения са налице предпоставките на чл. 94 ал. 1 т. 6 от НПК.
В конкретния случай, за да направи този извод, първоинстанционният съд
очевидно е преценил, че се иска утежняване положението на осъденото лице
в пенитенциарно учреждение. Освен това, видно от съдебният протокол от
30.09.2020 г., участието на осъдения в заседанието е осъществено чрез
видеоконферентна връзка, поради пандемичната обстановка в страната.
Поради това действително в конкретния случай правата на осъдения в
максимална степен са били охранени, чрез назначаване на служебен защитник
в производството.
По отношение възражението, който се развива в жалбата пред
настоящата инстанция, че неговите права и интереси не са били охранени в
пълен обем от назначения служебен защитник, настоящата инстанция намира
за основателен доводът, направен във възражението срещу частната жалба, че
в хода на производството осъденото лице по никакъв начин не е оспорил
действията на участието в производството адвокат.
В тази насока е и ТР № 4/2010 г. на ОСНК на ВКС, според което се
дължи адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на
Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна
защита.
Въззивният съд констатира, че определението предмет на настоящото
производство е постановено в състав от съдия и двама съдебни заседатели,
което е в съответствие на състава постановил и определението за преместване
от 30.09.2020 г. Последното обаче е влязло в сила и е безпредметно да се
обсъжда дали отговаря на изискването на чл. 64а ал.3 ЗИНЗС.
2
Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение следва
да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260108 от 25.02.2021 г. по ЧНД №
441/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3