ПРОТОКОЛ
№ 442
гр. Пловдив, 05.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора Красимир В. Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600444 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производство по реда на 65 НПК.
Обвиняемият И. В. В., се явява лично, заедно със защитника му
адв. К. Е..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът
Красимир Папаризов.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Е. – Да се даде ход на делото.
Обв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основания за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото чрез прочитане на частната жалба на
обвиняемия В., депозирана чрез защитника му адв. Е..
В жалбата се твърди, че първостепенният съд неправилно е приел
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
1
престъпление, както и се твърди, че такива опасности към настоящия момент
не са налице. Иска се отмяна на определението на Пловдивски окръжен съд и
вземане на по-лека мярка за неотклонение Домашен арест или парична
Гаранция.
Адв. Е. – Поддържам жалбата.
Обв. В. – Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Е. – Нямам искания за отводи към състава. Няма да соча и
нови доказателства.
Обвиняемият В. – Нямам искания за отводи към състава. Няма да
соча нови доказателства.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
съдебния секретар.
Съдът след съвещание, с оглед приложените по делото
доказателства и заявеното от страните, намира делото за изяснено, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Е. – Уважаеми апелативни съдии, поводът за частната жалба
срещу определението на Пловдивския окръжен съд е това, че някои доводи и
съображения, които са изтъкнати в мотивната част на определението, просто
представляват един недостатъчен прочит, ако мога така да се изразя, от
страна на първата инстанция.
Очевидно е, ако погледнем материалите и фактите по
разследването е, че ако не беше това искане наше - мое и на моя подзащитен,
за промяна на мярката за неотклонение, почитаемата прокуратура в лицето на
наблюдаващия прокурор и всички останали щяха да бъдат в неведение, че
разследващият полицай, който активно е работил първите два-три дни от
разследването, е напуснал или преместен на друга работа (и аз не знам точно)
и делото стои, както се казва на трупчета, въпреки, че се води на специален
отчет и има задържано лице. Тези доводи съм ги изтъквал, но там, вие четете
сега, в крайна сметка това е съдебен контрол на мярката за неотклонение, но
когато съдът пише, че едва ли не защитата не е казала нещо такова, което е
2
обективно, съм длъжен да го изтъкна и пред Вас. Истината е тази: в
продължителен период от време не са извършени действия по разследването с
участието на моя подзащитен или каквито и да било други. Оттук нататък
възниква въпросът – тази мярка за неотклонение каква роля играе - да
подпомогне разследването, да подпомогне тезата на обвинението по някакъв
начин, че той не признава вината си, у него нищо не е намерено. Намерено е в
един друг свидетел.
Аз подчертах пред съда и пред Вас ще кажа, че тези свидетели на
обвинението, те са лица, които са под натиск. В свидетеля, който го обвинява
и в другото придружаващо лице е намерено незаконно оръжие - газов
пистолет. Някъде да виждате, че има някакво въздействие процедурно – не.
Тези свидетели вече, когато са обвинени на полицейско ниво, че носят
незаконно оръжие. Отделен е въпросът, че те са въоръжени, това е отделна
тема, но единият, който е главният свидетел, разпитан пред съдия, в него е
намерен наркотикът и той казва: „Получил съм го от И.“.
По тая схема всеки може да бъде поставен на мястото на моя
подзащитен. С неговата съдебно минало, което не оспорваме, с неговата
биографична история на човек, който е имал досег към такива неща. Трябва
ли цял живот оперативните служби в лицето на лицата, запознахме със
секретните материали. Ще видите, че този оперативен работник, който движи
всичко, Този оперативен работник, който стреля, за да го спре, казва със стоп-
патрони и при предишния случай са разбрали от медиите въпреки че нямат
стоп-патрони полицаите и често стават злополуки, меко казано, но този –
важният свидетел, той не само участва в разработката, не само участва в
реализацията на задържането, но той е посочен за лице, което да бъде
информирано по случая. Сега възниква въпросът, след като цялата полиция
работи за този човек в един момент къде са доказателствата? Спирам до тук,
защото знам, че вие с доказателства не се занимавате. Само посочвам това, че
всяко лице, в което е намерено забраненото средство и този, основният
свидетел, който се използва – Тодоров, има данни от самите полицаи, че като
го питат има ли нещо „няма“, но когато намерихме наркотичното вещество и
го питахме „не е ли от еди-кой си?“, даже има насочващ въпрос, че името го е
дал „И. В.“ и той тогава казва „да“. Ами ако бяха казали друго име, на друг
човек? Затварям по тази тема. Само да поясня, че този свидетел го няма, той
3
веднага заминава в чужбина и сега ще го чакаме, за да направим очна ставка.
Ето това е целта на това задържане - обвинява се, намира се нещо в друго
лице. Връзката се прави с моя подзащитен. Нямам нищо против органите на
полицията, на прокуратурата да си вършат работата, да си правят разработки
по случая, но когато става дума за доказателства, за мярка за неотклонение и
за съдебен контрол и приключвам пред вас, нашето искане е да бъде с по-лека
мярка за неотклонение. Нищо не пречи за това количество – това не са
килограми, това не е някаква яхта или ТИР с наркотици. По тия случаи знаем,
че никой не ги намира. На крайбрежната излизат през 2-3 години така цели
пакети и чували, но за не знам колко си части от грама този човек трябва да
стои. Мисля, че по-лека мярка за неотклонение ще изиграе своята роля.
Според мен съдът подцени данните, че той се грижи за болната си майка, че
се е върнал от чужбина преди няколко години. Той тренира, скъсал е с това
минало, трябва ли цял живот да бъде опорна точка на комбинациите на
полицията? Приключвам с тази тема. Вижте всички свидетели. Разпитвани са
много хора – някои осъждани, другите - бившата му приятелка, други
момичета, които казват, че той продавал и то, кокаин има на места, другите
казват за не знам какво си. Събрали се всички, които имат нещо – кой
незаконно оръжие, кой стара присъда, кой някакви близки отношения.
Бившата му приятелка може да има чувства – добри, може и да няма. И сега
потвърди, казва, че тя „купувала от него – кога, как, хванат ли е. Нито едно от
тези лица няма действия да видим те пък като правят тези признания, нещо
намерено ли е, дали това е реално. Вие сте съд и знаете, че някой дори да
признае нещо, проверявате този факт. И аз също съм скептичен. Разчитам все
пак на вас като въззивна инстанция да чуете нашите аргументи. Документ от
ТЕЛК – аз не знам досега случай някой с тази диагноза и с този % на
инвалидност – говоря за неговата майка, да се е оправил. Но съдът чисто
формално казва „това решение е отпреди много години“. Еми, няма го.
Жената имаше наводнения в нейното село. Възстановяват къщата. Неговият
брат се връща. Той се връща от чужбина и помагат всички за това. Няма този
документ. Тепърва ще се снабди с документ. Отделен е въпросът как се
минава през ТЕЛК от една жена, която 10 крачки, ако направи, е трудно. Но
ето формализмът - това обвинение в конкретния случай, да - съдебното
минало е обременено, да - квалификацията е тежка. Нека си работят органите,
но този човек да бъде, както е необходимо, с „Домашен арест“. Може да бъде
4
контролиран от полицията с един чип. Ако го нарушава, ще си заеме мястото
отново. Това е, което искам да кажа пред Вас от моя страна.
Обв. И. В. В. (за лична защита) – Съгласен съм с адвоката. Няма
да направя престъпление. Дори и с гривна да е, няма проблем да съм с
„Домашен арест“. Просто искам да помагам на майка ми. Майка ми е в много
тежко състояние – това искам да ви кажа. Брат ми се грижи за нас. Сега в
момента работи в Г.. Не може да си дойде, защото той ни издържа. Майка ми
е инвалид. Къщата целият първи етаж падна в К. - етажът го няма, трябва да
се правят огради, трябва да се правят връзки. Тя не може да мине повече от 4-
5 метра майка ми, не може да си купува хляб. Зимата не знам как ще е
работата и е много сериозно. А и престъплението не съм го направил, на
Тодоров не съм му давал нищо. Това мога да кажа, друго няма.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
жалбата без уважение. От коментара на доказателствата от страна на
защитата не схванах в крайна сметка дали обоснованото предположение се
оспорва или не, тъй като в един момент така се подлагат под съмнение
събраните доказателства и се казва, в друг момент се казва „тази свидетелка
казва това“ или свидетелят „Х.Т. каза точно това“. Но за мен е важно какво
точно е казал съдът и всъщност цитатът от определението, което се обжалва,
е че за съставът на окръжния съд не съществува никакво съмнение относно
това, че И. В. е автор на престъпленията, в които е обвинен.
За мен също две са те като диспозитив на обвинението – едното за
разпространението на наркотично вещество, а другото е за държането с цел
разпространение във връзка с намерените в обитаваното от него жилище
остатъци от наркотични вещества по електронната везна. Съдът е наблегнал
на това, че сме в хипотезата на чл. 63 ал.2 НПК. То се предпоставя от
обстоятелството, че И. В. е осъждан със 7 присъди – три, ако не бъркам, са
директно за престъпление по чл.354а от НК. Донякъде и тези по транспорта са
свързани с този предмет, доколкото има управление на МПС след употреба на
наркотично вещество. Факт е, обаче, че се намираме в тази хипотеза предвид
наличието на обвинение, извършено при условията на „опасен рецидив“.
Правилно е отчел съдът, че независимо от младата възраст на
жалбоподателя, се касае за седем осъждания. Мисля, че и без наличието на
тази презумпция в момента абсолютно правилно е обсъдил съдът останалите
5
доказателства. За мен правилен е подходът, когато окръжният съд се е върнал
към производството по чл. 64 НПК и след това, на нова сметка, е разгледал
новонастъпилите обстоятелства – и в двете връзки той е намерил някакви
нарушения, при които да няма корекция на мярката за неотклонение,
включително и от новонастъпилите обстоятелства.
След разглеждането на производството по чл. 64 НПК са
приобщени веществени доказателства, във връзка с експлоатираните СРС. Те
в голяма степен допринасят в полза на тезата на обвинението. Изготвена е
експертизата, извършени са и други следствени действия и затова правилно
съдът е констатирал, че укорът за неритмичност в разследването е
несправедлив и независимо от смяна на разследващи или несмяна на
разследващи, това е обстоятелство, което е пред Вас.
Сами знаете, че по принцип ВДС-тата са нещо, което отнема
време. Дори според мен в конкретния случай при това производство и при
този обем на обработеното СРС много приличен е срокът за тяхното
приобщаване.
По отношение на здравословното състояние също правилно е
отчел съдът. Мисля, че и защитата някъде в предното производство е заявила,
че действително по отношение на здравословното му състояние се отделя
нужното внимание. И аз лично видях в материалите по делото поне три
разпореждания на прокурор – говорим за м. юли, август и септември, при
които във връзка със здравословни оплаквания на И. В. е трябвало да бъде
постановено привеждането му в специализирано медицинско заведение,
което според мен си е адекватната реакция на органите на досъдебното
производство.
Правилно съдът е преценил и твърденията за влошеното
здравословно състояние на майката – и обвиняемият, и защитата изтъкнаха,
че има друг член на семейството, който може да полага грижи, но за мен по-
важно е датата на ТЕЛК-овото решение, неговият % и че в тази връзка няма
данни тя да има изискуем придружител и този придружител да е
обвиняемият, съответно от някаква допълнителна физическа помощ. И факт е
също така, че в период, когато тази жена е била с влошено здравословно
състояние, И. В. извършва инкриминираната дейност, документирана в
предни присъди. Тоест, тя е обхваната от предни производства в този период
6
и е постигнат съдебен резултат.
И ето затова според мен и предвид презумпцията, за която аз
казах, че няма кой знае колко да се позовавам на нея и срокът на задържане,
и перспективите за приключване на разследването следва мярката за
неотклонение да бъде „Задържане под стража“.
Адв. Е. (реплика) - Извинявам се много, обикновено опростените
казуси и тези категорични становища налагат все пак няколко думи. Първо,
за неговото здравословно състояние – факт е. Аз и пред Вас го засегнах, но
казах и пред първоинстанционния съд. Знам формулата каква е – като е болен,
ще го заведат в болницата. Имаше един наскоро заведоха го, върнаха го и
почина от инфаркт. Най-добрата болница е на Затвора в С. и най-добрите
грижи се полагат, меко казано, в тази ситуация от лекаря, медицинското лице
в затвора. Те ползват тези услуги, не престава да повръща, защото има
операции там в неговото състояние. Аз ги изтъкнах тези доводи, но главно за
майка му. Тя няма нужда от придружител по закон. Но това е било преди да
се случат всички тези събития и последното наводнение в К. преди година и
нещо. Тази разруха, която е известна и сега този човек било доказано - кое.
Свършвам с това, понеже прокурорът засегна темата за СРС-тата. Всички
разговори, които са записани – той се запозна и аз, те касаят участието му в
„Е.“ ли беше.
Обв. В. (реплика) - Залози в спортни и хазартни игри.
Адв. Е. (реплика) - Да, залози в интернет. Сумите, които
споменава, той контактува с такива лица. Полицията всичко това го отрежда
от гледна точка 20 лв., 50 лв. Той си коментира какви са залозите, а те смятат,
че това е цената на продавания от него наркотик.
Везните вкъщи, които са намерени, той си отмерва лекарства и
други неща, които за спорта има. Това са подробности. Аз ви казах,
приключвам с най-главното, не се доказва според мен в тази степен,
обоснованото предположение. Това са неща, които някои ги казват по-
модерно „подозрение“, но дали са основателни или не, дотук нито със СРС на
този етап се вижда, нито с тези свидетели, които разказват нещо за едно
криминално проявено лице преди години може да бъде ползвано като
аргумент, че точно той е този, който е извършил тези престъпления.
В този ред на мисли ви моля да прецените казуса и да определите
7
по-лека мярка за неотклонение.
Обв. И. В. В. (право на последна реплика): Само едно нещо да
кажа - за везните. Везни аз съм имал, но наистина не съм се занимавал с
глупости. Лично казах на двете поемни лица да ги погледнат везните дали
има нещо по тях. Това съм го казал пред дознателя. Лицата ги погледнаха.
Везните нямаха нищо, никакво прахообразно вещество по тях. Двете поемни
лица ги видяха. Това е от мен.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Обв. И. В. - По-лека мярка искам, за да се грижа за майка ми. Аз
живея на един адрес с нея.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведено тайно съвещание, намери за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К. Е. – защитник на обвиняемия И.
В. В., срещу определение на Пловдивския ОС, с което е било оставено без
уважение искането му за изменение на мярката за неотклонение от задържане
под стража в по- лека.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд защитникът на
обвиняемия И. В. поддържа доводите, изложени в частната жалба - за
неоснователност на приетото от първия съд наличие на опасност и от укрИ.е,
и от извършване на друго престъпление. Развива аргументите си, че
неправилно не са били взети предвид данните за трудовата му ангажираност
преди задържането и за полагането на грижи за болен родител. Твърди се и
неритмичност на разследването, което обуславя извод за прекомерен период
на действие на най- тежката мярка за неотклонение.
Обв.И. В. се солидаризира изцяло със заявеното от защитника му, иска
по- лека по вид мярка за неотклонение.
Прокурорът счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, както и задълбочено мотивирано по отношение на всички
8
доводи на защитата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че:
Частната жалба е допустима- депозирана е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
След проверка на атакуваното определение на ОС, настоящият съд
намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че и понастоящем са
налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за допустимо
действие на най- тежката мярка за неотклонение задържане под стража.
Наличието и към настоящия момент на обосновано подозрение обв.И. В. да е
извършил разследваното по делото престъпление-– по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 ,
т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, е убедително аргументирано от
контролирания съд с оглед наличните по делото доказателства. Изложените
мотиви са правилни и споделяеми. Пред настоящия съд не се релевират
доводи, различни от тези, които са били заявени пред първата инстанция.
Наведените и пред настоящия съд възражения са намерили убедителен
отговор в мотивите на обжалваното определение. ПАС също счита, че
събраните доказателства се обединяват в система и все още имат достатъчно
добър потенциал да обосноват предположение за участие на жалбоподателя в
разследваната по делото престъпна дейност.
Във връзка с доводите на защитата, наведени пред въззивния съд- за
липсата на доказателства в подкрепа на обоснованото предположение за
процесното деяние, следва да се отбележи следното:
Изискванията за доказателствена обезпеченост на подозрението за
извършено престъпление в досъдебната фаза на процеса, при преценка на
необходимостта от налагане, респ. продължаващо действие на мярка за
процесуална принуда са значително по- малки от дължимите за крайния
съдебен акт. При особените съдебни производства, които протичат на
подготвителната фаза на процеса, не се изисква съвкупност с толкова висок
интензитет, както при по-напредналите фази от развитието на наказателния
процес. Част от доводите на защитата засягат въпроси, които следва да
намерят своя законосъобразен отговор при решаване на делото по същество,
9
тъй като са свързани с материално-правни въпроси, които защитата повдига и
мотивира за прецизността на правната квалификация.
Опасността от извършване на престъпление, презюмирана в чл. 63,
ал.2, т.п 1 от НПК все още съществува и е с висок интензитет. Налице е и
опасност от укрИ.е. Срокът на задържане на жалбоподателя не надхвърля
разумната продължителност.
С оглед горните съображения ПАС е на становище, че обжалваната
мярка за неотклонение е мярката, която съобразява всички обстоятелства по
чл. 56, ал. 3 от НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК.
Воден от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1549/29.09.2023 г.,
постановено по ч.н.д. № 2023/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Заседанието се закри в 10.52 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10