О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260720
Гр.
Пловдив, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание,
на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Силвия Алексова въззивно частно гражданско дело № 2792
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от М.М.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Определение № 1345/05.08.2020 г. на
Районен съд – гр. Казанлък, постановено по гр.д. № 1055/2020 г. и против
Определение № 1351/06.08.2020 г. на Районен съд – гр. Казанлък, отново
постановено по гр.д. № 1055/2020 г.
С Определение № 1345/05.08.2020 г.,
съдът е отхвърлил искането на С. за приемане за разглеждане на граждански иск в
производството, предявен срещу Център за психично здраве – Стара Загора ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: ул. „Армейска“ № 16 и против Държавна психиатрична болница
„Д-р Георги Кисьов“, гр. Раднево, ЕИК *********, с адрес: гр. Раднево, ул.
„Магда Петканова“ № 1, за сумата от 6000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
С Определение № 1351/06.08.2020 г.,
съдът е прекратил производството по предявените от М.С., против Център за
психично здраве – Стара Загора ЕООД и Държавна психиатрична болница „Д-р Георги
Кисьов“, искове по чл. 124, ал. 4 от ГПК – да бъдат обявени Епикриза № 333/2014
г. на ЦПЗ – Стара Загора и Епикриза № 347/2014 г. на ДПБ „Д-р Георги Кисьов“,
гр. Раднево, за неистински документи.
В частната жалба се твърди, че
Определение № 1345/05.08.2020 г. е незаконосъобразно, тъй като когато има
заведено дело, може да се предяви допълнителен граждански иск до провеждането
на първото по делото съдебно заседание. По отношение на Определение №
1351/06.08.2020 г., се твърди, че съответните Епикризи могат да бъдат
предоставяни не само по съдебни дела, а и „по други житейски ситуации“. Иска се
атакуваните Определения да бъдат отменени и съдът да постанови гражданският иск
да бъде приет за съвместно разглеждане, а установителният иск, имащ за предмет
истинността на Епикризите, да бъде разгледан по същество.
Център за психично здраве – Стара Загора ЕООД,
депозира писмен отговор, с който взема становище по отношение на Определение №
1351/06.08.2020 г. Твърди, че същото е обосновано, правилно и в съответствие
със закона. Иска от съда да бъде потвърдено, като излага подробни съображения.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните и като
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят е предявил иск с
правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК, против двете лечебни заведения, пред
Районен съд – гр. Казанлък, за установяване истинността на цитираните по-горе
Епикризи. В хода на първоинстанционното производство, с молба с вх. №
8622/23.07.2020 г., С. е заявил, че на основание чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр.
чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето предявява срещу ответниците, солидарно, иск
за заплащане на сумата от 6000.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди /нанесена
тежка неимуществена вреда/, изразяваща се в издаването на неистински документи
/Епикризите/. С Определение № 1345/05.08.2020 г., предмет на настоящата
проверка, районният съд е отхвърлил искането за разглеждане на предявения иск
за неимуществени вреди, тъй като е приел, че искането не е направено по
установения в закона ред. С Определение № 1351/06.08.2020 г., първостепенният
съд, пък е прекратил производството по гр.д. № 1055/2020 г., като е приел, че
ищецът не е заявил конкретен правен интерес, от който да произтича нуждата му
за водене на производството.
По
отношение на Определение № 1345/05.08.2020 г., настоящият състав намира
следното:
Изводите на първостепенния съд са
правилни. В настоящия случай, ищецът е депозирал исковата молба на 24.04.2019г.,
като след това, с Молба с вх. № 8622/23.07.2020 г., е предявил и нов иск за
заплащане на неимуществени вреди в размер на 6000.00 лв. Съществува процесуална
възможност за ищеца да предяви с една искова молба, срещу същия ответник,
няколко иска, ако исковете подлежат на разглеждане по реда на едно и също
производство и са подсъдни на един и същ съд. Недопустимо е обаче впоследствие да
се предявява нов иск, който не е предявен с исковата молба,
освен ако не се касае за инцидентен установителен иск, какъвто не е настоящият
случай. Доколкото по едно дело може да има само една искова молба от страната,
която е инициирала производството, то изводът на първостепенния съд е правилен
и се споделя от настоящия състав, поради което жалбата, в тази й част, се явява
неоснователна, а атакуваният съдебен акт, подлежи на потвърждаване.
По
отношение на Определение № 1351/06.08.2020 г.:
Съгласно теорията и практиката, правото на
иск представлява правомощие на определено лице да възбуди чрез иск,
производство за разрешаване на конкретен правен спор със сила на пресъдено
нещо. За да съществува обаче правото на иск, необходимо е да са налице
определени процесуални предпоставки, обуславящи неговото възникване и надлежно
упражняване. Първата необходима процесуална предпоставка е наличието на правен
интерес. Това изискване е изрично залегнало и в нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. В настоящия случай, производството пред районния съд е
по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК – ищецът е предявил иск за установяване
истинността на двете епикризи. Верността на съдържанието на епикризите подлежи
на оспорване както по реда на чл. 193 от ГПК, в производство, по което
документът е представен като доказателство, така и в производство по чл. 124,
ал. 4 от ГПК. Несъмнено е обаче, че отново е необходимо да е налице правен
интерес за оспорването на документите от страна на ищеца. Такъв интерес както
според контролираната инстанция, така и според въззивната такава, не се доказа.
Жалбоподателят излага твърдения, че от информацията, съдържаща се в
документите, за него могат да произтекат негативни правни последици. Не е
налице правен интерес обаче, когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на
документа да повлияе на някакво евентуално правоотношение. Ищецът не е уточнил
какви са негативните правни последици, произтичащи за него, от тези документи.
Предвид факта, че твърденията на ищеца са твърде общи и липсва конкретизация,
настоящият състав намира, че в действителност липсва правен интерес от водене
на производството по чл. 124, ал. 4 от ГПК. Ето защо, жалбата и в тази й част е
неоснователна, а атакуваното Определение ще бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1345/05.08.2020 г. на Районен съд – гр. Казанлък, постановено по гр.д. №
1055/2020 г., с което е отхвърлено искането на М.М.С., за приемане за
разглеждане на граждански иск в производството, предявен срещу Център за
психично здраве – Стара Загора ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ул. „Армейска“ №
16 и против Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“, гр. Раднево, ЕИК
*********, с адрес: гр. Раднево, ул. „Магда Петканова“ № 1, за сумата от
6000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1351/06.08.2020 г. на Районен съд – гр. Казанлък, постановено по гр.д. №
1055/2020 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1055/2020 г. по
предявените от М.С., против Център за психично здраве – Стара Загора ЕООД и
Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“, искове по чл. 124, ал. 4 от ГПК – да бъдат обявени Епикриза № 333/2014 г. на ЦПЗ – Стара Загора и Епикриза
№ 347/2014 г. на ДПБ „Д-р Георги Кисьов“, гр. Раднево, за неистински документи.
Определението, в частта, с която се
потвърждава Определение № 1351/06.08.2020 г. на Районен съд – гр. Казанлък,
постановено по гр.д. № 1055/2020 г., подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата му част определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: