РЕШЕНИЕ№
260064
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на девети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 18950 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
исковата молба И.Г.З. е предявил против Й.Й.З. (конституирана с Определение №
263402/02.08.2021 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия
ответник С.И.З. и с Определение от
02.11.2022 г. на мястото на
починалия ответник С.С.З.) кумулативно обективни съединени искове, както
следва:
- с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че сключеният между И.Г.З. и С.И.З. договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт *****г. на Служба по вписванията – гр. Пловдив, на
следния недвижим имот: 5/6 ид.ч. от поземлен имот № ***., целият с площ от 482
кв.м., за който поземлен имот е образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482
кв.м., отреден за жилищно застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р.,
приет с Решение ма Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който
поземлен имот се намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6
ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно сграда с № ***..,
представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м., сграда
№ ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63
кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 42 кв.м. и сграда с № ***.., представляваща масивна сграда със
застроена площ от 41 кв.м., заедно с 5/6 ид.ч. от всички други постройки, подобрения
и приращения в имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен имот
на И. П. К. и др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица
на Община Р., имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др., е недействителен,
поради неговата привидност.
- с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
поземлен имот № ***., целият с площ от 482 кв.м., за който поземлен имот е
образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482 кв.м., отреден за жилищно
застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р., приет с Решение ма
Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който поземлен имот се
намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, ведно с построените в
поземления имот сгради, а именно сграда с № ***.., представляваща двуетажна
масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м., сграда № ***.., представляваща
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв.м., сграда с № ***..,
представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 42 кв.м. и
сграда с № ***.., представляваща масивна сграда със застроена площ от 41 кв.м.,
заедно с всички други постройки, подобрения и приращения в имота, при граници
на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И. П. К. и др., имот № ***поземлен
имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на Община Р., имот № ***поземлен имот
на И. Ч. З. и др.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът С.И.З. е предявил насрещен иск с правно основание чл. 42,
ал. 1 ЗЗД за установяване недействителността на разпоредителната сделка,
обективирана в нотариален акт № ***г. на н. Р.С., по силата на който ищецът С.И.З.
е продал на И.Г.З. 1/6 ид.ч. от поземлен имот № ***., целият с площ от 482
кв.м., за който поземлен имот е образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482
кв.м., отреден за жилищно застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р.,
приет с Решение ма Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който
поземлен имот се намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 1/6
ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно сграда с № ***..,
представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м., сграда
№ ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63
кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 42 кв.м. и сграда с № ***.., представляваща масивна сграда със
застроена площ от 41 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от всички други постройки,
подобрения и приращения в имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен
имот на И. П. К. и др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица
на Община Р., имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др., поради сключване на
последната без наличната представителна власт в полза на адв. Н.К..
Ищецът
по първоначалния иск твърди, че е по силата на договор за покупко-продажба
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***г., е
станал собственик на 5/6 ид.ч. от поземлен имот № ***., целият с площ от 482
кв.м., за който поземлен имот е образуваб УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482
кв.м., отреден за жилищно застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р.,
приет с Решение ма Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който
поземлен имот се намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6
ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно сграда с № ***..,
представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м., сграда
№ ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63
кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 42 кв.м. и сграда с № ***., представляваща масивна сграда със застроена
площ от 41 кв.м., заедно с 5/6 ид.ч. от всички други постройки, подобрения и
приращения в имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И.
П. К. и др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на
Община Р., имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др. Сочи, че ответникът С.И.З.
е собственик на 1/6 ид.ч. от имота по силата на наследствено правоприемство от
неговия баща И.Г.З., придобил имота с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***г. Твърди, че наследници на И.Г.З. са неговата съпруга С.
З. и синовете му Г. З. и С.З., като с констативен нотариален акт за придобиване
по давностно владение и наследство № ***. С. З. е призната за собственик на 4/6
ид.ч. от имота, а Г. З. на 1/6 ид.ч. от имота, като за С.З. е останала 1/6
ид.ч. придобита по наследство.
Твърди, че на 07.12.2012 г. сключил с С.И.З. –
негов Ч., договор за покупко-продажба на недвижим имот, с уговорката, че
сделката е привидна. Последната била сключена с цел ищецът да запази
имуществото си, тъй като бил ответник по гр.д. № 12700/2012 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав. Поради това и с цел да запази
имота си прехвърлил на първия ответник с нотариален акт *****г. на Служба по
вписванията – гр. Пловдив, 5/6 ид.ч. от процесния имот. Твърди, че уговорката
между страните била, след приключване на гражданското дело, неговият Ч. С.И.З.
и леля му Й.Й.З. да му прехвърлят обратно собствеността върху недвижимия имот,
за което първият ответник собственоръчно подписал обратно писмо и се съгласил
сделката да бъде привидна, като по нея плащане не било извършено. Сочи, че след
приключване на делото против него, успял да погаси задължението си чрез
подписване на споразумение за разсрочено плащане с кредитора. Твърди, че тъй
като ответните страни отказали да прехвърлят собствеността по отношение на
недвижимия имот ищецът образувал гр.д. № 6829/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив за прогласяване недействителността на процесния договор за
покупко-продажба на 5/6 ид.ч. от имота. След получаване на препис от исковата
молба страните постигнали съгласие за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот с нотариален акт № ***г. на Служба по вписванията – гр. Пловдив,
които ид.ч. били придобити със симулативността сделка в режим на съпружеска
имуществена общност за ответните страни. Предвид постигнатото споразумение
ищецът оттеглил исковата си молба по това дело, поради което последното било
прекратено. Твърди, че на 20.02.2017 г. първият ответник му прехвърлил
собствената му, придобита по наследство, 1/6 ид.ч. от процесния поземлен иот с
идентификатор № ***. с нотариален акт № ***г. на Служба по вписванията – гр.
Пловдив. Твърди, че многократно е канил ответните страни да му прехвърлят
обратно собствената му 1/6 ид.ч. от процесния имот, предмет на симулативната
сделка, поради което моли съдът да установи, че договорът за покупко-продажба
на тази 1/6 ид.ч. е недействителен, поради неговата привидност. Счита, че е
станал собственик на целия недвижим имот, тъй като привидната сделка за 5/6
ид.ч. от имота не е породила своето вещно-транслативно действие, а останалата
1/6 ид.ч. от имота придобил на основание договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен със С.Г.З..
В законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.И.З. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по делото е
представено обратно писмо, което няма достоверна дата. Счита, че представеното
обратно писмо е с неясно съдържание. Твърди, че обратното писмо не носи подписа
на неговата съпруга, която също е придобила права върху имота. Оспорва така
представения документ досежно неговата автентичност. Твърди, че не е заплащал
продажната цена по процесната сделка, поради което може да се приеме, че
последната прикрива дарение, чиито правни последици следва да се приложат на
основание чл. 17 ЗЗД. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответната Й.Й.З..
Ищецът по насрещната
искова молба С.И.З. твърди, че при изповядване на сделката, обективирана в
нотариален акт № ***г. на н. Р.С., е считал, че прехвърля в полза на ищеца тази
1/6 ид.ч. по симулативната сделка. Твърди, че адв. Н.К. го посетил лично в
имота му, като му обяснил, че следва да прехвърли тази ид.част от имота, която
е придобил по силата на симулативната сделка. Сочи, че с подписване на
пълномощното в полза на адв. К. за изповядване на разпоредителната сделка, не е
целял да упълномощи последния за прехвърляне на собствената на ищеца
наследствена идеална част. Поддържа, че поради грешка в предмета на
упълномощителната сделка с оглед обема на учредената представителна власт, е
упълномощил адв. К. да прехвърли собствената си 1/6 ид.ч. от имота, което не е
целял. Счита, че с прехвърляне на тази 1/6 ид.ч. е изпълнил задълженията си към
ищеца, който е негов племенник, като му е прехвърлил обратно собствената му
ид.ч. от имота. Твърди, че с ищеца са във влошени взаимоотношения, като
последният се опитва да придобие целия имот за себе си. Твърди, че към
сключване на сделката бил мотивиран от адвоката на ищеца Н.К.. Сочи, че
адвокатът на ответника дошъл лично в имота му и му казал, че е време да отидат
до нотариалната кантора за прехвърляне на тази 1/6 ид.ч., която е придобил.
Твърди, че никога не е мислил и допускал, че прехвърля собствената си идеална
част, която придобил по наследство от своя баща. По този начин допуснал грешка
в предмета на упълномощителната сделка, тъй като представителната власт на адв.
К. била именно по отношение прехвърлянето на 1/6 ид.ч., която преди това
придобил от И.Г.З.. Твърди, че открил грешката при образуване на гр.д. №
6829/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което било прекратено, тъй като
страните постигнали извънсъдебно споразумение, че следва да се прехвърлят само
4/6 ид.ч. на ответника, тъй като с прехвърляне на 1/6 ид.ч. преди това, била
върната обратно част от собствеността. По така изложените съображения се моли
за уважаване на предявените насрещни искове. Прави възражение за унищожаемост
на упълномощителната сделка, като предвид порочността на едностранната сделка,
счита, че разпоредителната сделка е сключена без наличие на надлежна
представителна власт, поради което моли за обявяването й за недействителна. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявения насрещен иск.
Ответникът по насрещната
искова молба е депозирал в срок отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове, като се позовава на изтекла погасителна давност за унищожаване на
сделката, която счита, че започва да тече от деня на сключване на
разпоредителната сделка. Твърди, че не е налице грешка в предмета, тъй като
ищецът по своя инициатива е прехвърлил собствената си идеална част в полза на
ответника. Твърди, че ищецът С.З. не страда от заболявания, които да му при
част да формира правно – валидна воля, като при сключване на сделката е бил с
ясно съзнание. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
тъй като пълномощното е надлежно изготвено и оформено, като съдържа всички
необходими реквизити. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените насрещни искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за
прогласяване недействителността на посочената в исковата молба сделка, поради
нейната привидност – абсолютна симулативност. При условията на кумулативност е
предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен
е насрещен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Насрещния
иск е предявен при условията на евентуалност
– при уважаване на предявения главен иск. Съдът констатира, че неправилно с доклада по
делото – след постановената отмяна на определението за прекратяване на
производството по делото, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание
чл. 28 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка. Този довод на ищеца по
насрещната искова молба е въведен с възражение, в който смисъл са твърденията
на ищеца в молба от 13.10.2020 г. Съдът намира, че не е налице пречка
посоченият пропуск да бъде отстранен с решението по същество на правния спор, доколкото
с доклада по делото надлежно е разпределена доказателствената тежест между
страните.
По
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1.
сключване на договор за покупко-продажба между страните; 2. наличие на
съглашение, че така сключеният договор не е насочен към осъществяване на
предписаните му правни последици. Така посочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
По делото е представен нотариален акт № ****на н.
Р.С., вписан в Служба по вписванията – гр. Пловдив с рег. *****г., по силата на
който И.Г.З. е прехвърлил на С.И.З. собствеността по отношение на собствените
си 5/6 ид.ч. от поземлен имот № ***., целият с площ от 482 кв.м., за
който поземлен имот е образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р.,
приет с Решение ма Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който
поземлен имот се намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6
ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно - сграда с № ***..,
представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от 56 кв.м., сграда
№ ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63
кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 42 кв.м. и сграда с № ***.., представляваща масивна сграда със застроена
площ от 41 кв.м., заедно с 5/6 ид.ч. от всички други постройки, подобрения и
приращения в имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И.
П. К. и др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на
Община Р., имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др.
Съгласно
чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД. Привидността на
договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват
действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица.
Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни
последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените - относителна симулация.
При
абсолютната симулация двете сделки са подчертано диференцирани една от друга и
е налице яснота във вътрешното съотношение помежду им: едната създава
привидността, а втората има за цел да обезсили първата.
Няма
колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в множество съдебни
актове, постановени от Върховния касационен съд, че обратното писмо (пълният
обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката разпоредителен документ, който съдържа писмени
изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и
действителната им воля. Без значение е кога е съставен - преди, след или заедно
с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка
/абсолютна симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието
на прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за признаване на
симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна,
нито - допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му
със свидетелски показания.
Приложено е обратно писмо от 07.12.2012 г., в
което е обективирано изявлението на С.И.З. и И.Г.З., че сключеният между тях
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****на н. Р.С., е
фиктивна – недействителна сделка и няма за цел реално и действително
прехвърляне на собствеността на описания недвижим имот. В обратното писмо е
посочено, че целта на сделката е да се запази собствеността върху имота, тъй
като против И.Г.З. е образувано гражданско дело пред Районен съд – Пловдив.
Обратното писмо е подписано от страните по сделката - С.И.З. и И.Г.З..
Така представеното обратно писмо е оспорено от
страна на първоначалния ответник в преклузивния за това срок, поради което и на
основание чл. 193, ал. 1 ГПК е открито производство по оспорване истинността, в
частност авторството, на така представения частен диспозитивен документ. От
изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-графологична експертиза
се установява, че подписът положен на гърба на обратното писмо от името на С.И.З.
е изпълнен от С.И.З..
Предвид приетото заключение на вещото лице следва
да се приеме, че представеното по делото обратно писмо, изхожда от лицето,
сочено като негов автор – С.И.З., и се ползва с формална доказателствена сила
по смисъла на чл. 180 ГПК.
Според правната доктрина и съдебната практика,
обратното писмо /пълен обратен документ/ е разпоредителен документ, съставен
нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на
страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка. За разлика от него, непълният обратен
документ /начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по
себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа
изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на
симулация вероятно. Тези същностни различия в съдържанието на двата документа
обуславят и различното им доказателствено значение - докато обратното писмо
доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими
други доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл.
165, ал. 2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
Под другата страна по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се има предвид лицето,
което лично или чрез представител е участвало в сделката. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 251 от
09.01.2015 г. по гр. д. № 7253/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС.
Приложеното по делото обратно писмо не носи
подпис на съпругата на приобретателя, която не е участвала при изповядване на
правната сделка, но е придобила права по реда на чл. 19, ал. 1 СК (отм.),
доколкото недвижимият имот е придобит по силата на възмездна правна сделка от единия
съпруг по време на брака.
Съпругът, който не е участвал като страна по
атакувания като симулативен договор и не е правил волеизявление при неговото
сключване, не е необходимо и не би следвало (макар и да няма законна пречка за
това) да прави и волеизявление, обективирано в обратно писмо, разкриващо
привидността на договора (за която той може и да не знае до разкриването й), а
именно – че страните по договора (сред които той не е) още към сключването му
изобщо не са желали настъпването на правни последици от него и са се съгласили
такива да не настъпят (абсолютна симулация), респ. – прикрили са със
сключването му друга сделка помежду си, чиито правни последици те още към
сключването му са желали и са се съгласили да настъпят, вместо тези, които
поначало произтичат от привидния договор (относителна симулация). На следващо
място, неучаствалият като страна в сключването на вещно-прехвърлителен договор,
съпруг на приобретателя по него придобива вещни права, не по силата на самия
договор, а по силата на закона (чл. 21, ал. 1 от СК, респ. – чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.)), поради което, включително когато договорът е симулативен,
неговите права са пълна функция и изцяло зависят от волеизявленията на страните
по договора (и най-вече – от волеизявлението на съпруга му), както относно
сключването на договора, така и относно уговарянето на привидността на същия,
респ. – и относно нейното разкриване със съставения за целта обратен документ,
който е подписан от неговия съпруг – страна и по симулативния договор. Поради
това, когато договорът е нищожен, като привиден, то и двамата съпрузи не
придобиват (съответно – по силата на договора и по силата на закона) никакви
вещни права и за тях не възникват насрещни солидарни задължения – при
абсолютната симулация
В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 763/04.02.2011 г. по гр. дело №
356/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и Решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр.
д. № 7298/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, е прието следното: „Обратното
писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за
разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа
писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на
сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след
или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на
явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на
позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало
до опровергаването му със свидетелски показания – чл. 133, б. "д" от ГПК (отм.). Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е
само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и
процесуално, включително при доказването на симулацията. Изключение от това е
налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като
намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да
използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на
симулацията.“.
В практиката на ВКС обаче е възприето и становището,
че от процесуалноправна гледна точка – с оглед необходимото другарство на
съпрузите в съдебното производство по иска за нищожност и разкриване на
симулацията, горните материалноправни съображения могат да бъдат споделени само
тогава, когато обратното писмо, подписано от страните по договора и неподписано
от неучаствалия като страна по него съпруг, има достоверна или безспорна дата,
преди или към датата на сключването на договора. Когато обратното писмо няма
такава достоверна или безспорна дата, подписаното само от единия съпруг обратно
писмо, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг, който не е и страна
по атакуваната сделка, а има по отношение на последния значението само на
начало на писмено доказателство, респ. – и на предпоставка за допускане и на
свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат преценени от
съда в съвкупност с този обратен (в отношенията само между страните по
договора) документ, наред и с всички останали събрани по делото доказателства,
във връзка с разкриването привидността на договора – и по отношение на
неучаствалия в него съпруг (в този смисъл е Решение № 464/16.06.2010 г. по гр.
дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС).
Съдът намира, че приложеното по делото обратно
писмо е противопоставимо на ответната страна Й.З., доколкото следва да се
приеме, че последното има достоверна дата с оглед проведеното производство по
чл. 193 ГПК и установяване, че последното носи подписа на приобретателя по
сделката С.З., доколкото целият текст на обратното писмо е изпълнен с напечатан
текст, включително и по отношение на неговата дата, като единствено подписите и
имената на страните са изписани ръкописно.
Дори да се
приеме, че приложеното по делото обратно писмо не може да бъде противопоставено
на ответната страна Й.З., последното има характер на начало на писмено
доказателство по отношение на съпругата, поради което за опровергаване на
изявленията на страните и установяване на симулативността на сделката и по
отношение на съпругата са допустими свидетелски показания на основание чл. 165,
ал. 1 ГПК. В случая от събраните в производството по делото гласни
доказателствени средства се установява, че волята на страните е била привидна,
като последните не са целели настъпване на правните последици на процесната
разпоредителна сделка.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетелите Г. В. Г. и С.Й.Г..
Свидетелят Г. В. Г. свидетелства, че ищецът е
имал финансови затруднения, поради което прехвърлил имота, в който живеел от
малък на Ч. си С., като били подписали документ, че Ч. му ще му върне имота
след време. Свидетелства, че е присъствал на разговори между ищеца и Ч. му,
като С. уверявал ищецът, че ще му върне всичко и ще му прехвърли и своята
идеална част от имота, тъй като искал.
Свидетелят С.Й.Г. излага пред съда, че един ден
пиел кафе със С., когато при него дошъл адвокат К. и му казал, че трябва да
прехвърлят имота и да оправят на И. едни документи. Чул, че адвокатът казва на С.,
че неговият дял от 1/6 си остава и няма да има никакви проблеми. След това С.
споделил на свидетеля, че бил подведен с едно обратно писмо.
Съдът намира, че от така представените писмени
доказателствени средства се установява, че обективираната в нотариален акт № ****на
н. Р.С., прехвърлителна сделка е абсолютно симулативна, доколкото страните не
са целели настъпването на правните последици на сключената между тях сделка, а
именно – прехвърлянето на собствените на ищеца 5/6 ид.ч. от недвижим имот с № ***.,
целият с площ от 482 кв.м., за който поземлен имот е образуван УПИ XXXI,
квартал 34, с площ от 482 кв.м., отреден за жилищно застрояване по
регулационния план на гр. Р., Община Р., приет с Решение ма Общинския съвет – Р.
от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който поземлен имот се намира на административен
адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6 ид.ч. от всички построени в поземления имот
сгради.
По така изложените
съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се пристъпи към разглеждане на
предявения положителен установителен иск за собственост по отношение на
процесния имот.
По делото са приложени в препис нотариалните дела
по изповядване на сключените между ищеца и първоначалния ответник сделки, в
които са представени документи удостоверяващи правото на собственост на
страните.
В производството по делото са снети показанията
на Р.С.С. – н. изповядал процесните прехвърлителни сделки, която свидетелства,
че преди изповядване на сделките са изискани документи за проверка на
собствеността, като страните са подписали документите след тяхното прочитане от
страна на свидетелката. Свидетелства, че не познава лично страните, като след
запознаване с нотариалните дела е установила, че при изповядване на сделките е
участвал адвокат.
По делото е представен нотариален акт за продажба
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***г. на н. С. З., по силата на който С. М. З.
и Г. И.З. са прехвърлили на ищеца И.Г.З. собствеността по отношение на 5/6
ид.ч. от поземлен имот с № *****с площ от 482 кв.м., ведно с двуетажна масивна
жилищна сграда, лятна кухня и две селско-стопански постройки.
Предвид установената недействителност на обективираната
в нотариален акт № ****на н. Р.С., прехвърлителна сделка, следва да се приеме,
че първоначалният ответник С. Й. З. не е придобил правото на собственост по
отношение на прехвърлените 5/6 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с построените в
имота сгради.
Основният правен спор между страните се
съсредоточава относно обстоятелството дали с договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***г. на н. Р.С., ответникът С.И.З. е продал на И.Г.З.
собствената си наследствена 1/6 ид.ч. от имота или тази, придобита на основание
симулативната правна сделка.
След изповядване на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***г. на н. Р.С., е сключен и договор,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на дял от съсобствен недвижим
имот № 1***. на н. Р.С., по силата на който С.И.З. и неговата съпруга Й.Й.З. са
прехвърлили на ищеца И.Г.З. 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно с
изградените в него постройки. В нотариалният акт изрично е посочено, че
страните по сделката се съгласяват, че продавачите ще ползват югоизточната част
на дворното място, ведно с находящата се в тази част сграда с идентификатор № ***..,
представляваща масивна селскостопанска сграда с площ от 41 кв.м. и с право на
индивидуално преминаване през входната врата на сграда с идентификатор № ***..
към ул. „И. ***.
В представените договори за продажба на ид.ч. от
недвижимия имот, ведно с изградените в последния постройки, е посочено, че при
изповядване на сделките и за установяване на правото на собственост пред н.а са
приложени доказателства за собствеността. По делото са изискани преписи от
нотариалните дела по изповядване на прехвърлителните сделки, като и в двете
нотариални дела са приложени идентични документи, ведно с нотариален акт № ****на
н. Р.С., по силата на който първоначалният ответник С.З. се е легитимирал като
собственик на 5/6 ид.ч. от имота. В този смисъл не може да се възприеме
становището на ищеца, че при изповядване на прехвърлителната сделка за 1/6
ид.ч. първоначалният ответник е имал за цел да прехвърли собствените си идеални
части от недвижимия имот, придобити по наследство, а не идеалните части,
придобити от ищеца по силата на симулативната прехвърлителна сделка.
От показанията на свидетеля Н.Т.К. – участвал в
изповядване на процесните сделки в качеството му на упълномощен представител,
се установява, че след изповядване на привидната сделка и погасяване на
задълженията на И.З., говорил с ответника С.З., който заявил, че е съгласен да
прехвърли обратно 5/6 ид.ч., но е казал, че трябва да се проведе разговор и с
неговата съпруга. Свидетелят сочи, че след проведен разговор със съпругата Й.З.
последната категорично отказала да се прехвърлят обратно идеалните части,
поради което разговарял със С.З. като той се съгласил да прехвърли лично своята
1/6 ид.ч. на ищеца, а останалите 5/6 ид.ч. след като съпругата му се съгласи.
Твърди, че подготвили пълномощно именно за прехвърляне на наследствената 1/6
ид.ч. на ищеца. Свидетелства, че след няколко месеца ищецът се свързал с него и
му казал, че не е съгласен да притежава 1/6 ид.ч., като се стигнало до
образуване на дело за отмяна на нотариалният акт, а ответните страни
същевременно завели дело за нарушено владение. Поради това се събрали и
постигнали спогодба да се върне изходното положение – т.е. 5/6 ид.ч. за И. и
1/6 ид.ч. за С., поради което С.З. и съпругата му прехвърлили на ищеца 4/6
ид.ч. от имота за да се допълни до 5/6 ид.ч., тъй като 1/6 ид.ч. вече е била
прехвърлена. Сочи, че всички са казали, че са съгласни и се подписали на
нотариалния акт.
Съдът цени показанията на този свидетел на
основание чл. 172 ГПК, като последните са допустими и следва да бъдат
съобразени по отношение на предявения положителен установителен иск за
собственост.
С оглед изслушаните в производството по делото
гласни доказателства съдът намира, че волята на първоначалният ответник С.З. не
е била насочена към прехвърляне на собствената му 1/6 ид.ч. от имота. До този
извод съдът достигна и при запознаване с приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на дял от съсобствен недвижим имот № ***. на н. Р.С., който е
изповядан след прехвърляне на съответната 1/6 ид.ч. от имота и в който страните
– в качеството им на съсобственици са
разпределили ползването на имота съобразно техните права. Съдът не възприема
доводите на ищеца, че доказателство за прехвърляне на собствената на ответника
ид.ч. от имота е обстоятелството, че съпругата му – ответната страна Й.З., не е
участвала при изповядване на сделката, тъй като се е прехвърлила част от имота,
която не е съпружеска имуществена общност за разлика от частта, придобита по
силата на симулативната правна сделка. Обстоятелството, че съпругата на С.З. не
е участвала в прехвърлителната сделка не може да се приеме за доказателство
относно волята на страните, доколкото по отношение на последната са ангажирани
други доказателствени средства – а именно показанията на свидетеля К. участвал при
изповядване на сделката. В този смисъл с оглед извода на съда, че предмет на
посочената разпоредителна сделка е била тази ид.ч. от имота, придобита от
първоначалният ответник по силата на симулативната правна сделка, право да
оспори последната е имал единствено неучаствалият съпруг – арг. чл. 24, ал. 4 СК.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предвид
основателността на главният иск ищецът е останал собственик на 5/6 ид.ч. от
процесните недвижими имоти по силата на договор за продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №
***г. на н. С. З..
Действието
на разпореждане с право на собственост върху недвижим имот има за последица
преминаването на това право в патримониума на лице, което преди извършването на
действието не го е притежавало, т.е. последващо придобиване на правото от друго
лице. Правните последици на установената недействителност са свързани с
преустановяване действието на вече възникнала облигационна връзка, която е
имала за последица прехвърляне право на собственост, т.е. заличава се едно
действие на разпореждане. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 111/23.03.2012 г. по гр.д. №718/2011 г., ГК, II г.о. на ВКС.
С оглед установената недействителност на договора
за покупко-продажба първоначалният ответник не е придобил собствеността по
отношение на процесните 5/6 ид.ч. и последващите прехвърлителни сделки за 1/6
ид.ч. и 4/6 ид.ч. не са произвели правни последици, тъй като никой не може да
прехвърли права, които не притежава. От събраните в производството по делото доказателства
не се установява, че С.З. е прехвърлил на ищеца собствената си идеална част от
процесния имот, като в процеса на са въведени други основания за придобиване
правото на собственост по отношение на останалата 1/6 ид.ч. от имота, поради което
положителният установителен иск за собственост следва да бъде уважен за 5/6
ид.ч. и отхвърлен за 1/6 ид.ч.
Предвид частичното отхвърляне на положителния
установителен иск за собственост не се сбъдна вътрешно-процесуалното условия за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност насрещен иск.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Предвид основателността на
главният иск следва да се присъди в полза на ищеца заплатената по този иск
държавна такса в нейната цялост от 113, 23 лв. В производството по делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 840 лв. Така заплатеното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение не е разграничено във връзка със защитата по двата предявени
иска. Въпросите
за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за
размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни
отношения между страните по този договор. Затова то може да е само за
извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за
пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред
съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички
инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му
също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действие,
което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за
всички действия, които ще бъдат извършени. Предвид така изложеното следва да се
приеме, че половината от адвокатското възнаграждение от 420 лв. е за защита по
първият иск, който е изцяло основателен и последното следва да се присъди в
пълен размер. Останалата част от разноските от 420 лв. за адвокатско
възнаграждение, 15 лв. – депозит за свидетел и 30 лв. за такса за преписи или
сумата от 465 лв. следва да се присъдят като се съобрази, че искът за собственост
е уважен до 5/6 ид.ч., поради което по съразмерност се следва сумата от 387, 50
лв. Т.е. общият размер на разноските, които се следват на ищеца е от 920, 73
лв. Съдът при определяне на размера на сторените разноски все предвид
приложения по делото списък на разноските, като съобрази сумата от 30 лв. –
такса за преписи, а не претендираната от 34, 40 лв., доколкото на л. 266 по
делото са приложени доказателства за заплащане на сумата от 30 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ответната страна – лично и в качеството
й на правоприемник на починалия в хода на процеса ответник С.З., се следват
разноски. В производството по делото са сторени разноски в размер на сумата от
15 лв. – депозит за свидетел и в размер на сумата от 120 лв. – депозит за
изслушване на вещо лице. Съдът намира, че при определяне размера на дължимите
на ответната страна разноски не следва да се присъжда сумата от 120 лв., които
са сторени във връзка с осъществената защита по главния иск, който е изцяло
уважен. В производството по делото са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от 500 лв. от всяка страна. Доколкото в договора за
правна защита и съдействие, сключен с първоначалния ответник С.З. адвокатското
възнаграждение не е разпределено следва да се приеме, че половината от него –
за сумата от 250 лв. е за защита по предявения срещу ответника иск, а другата
половина за защита и съдействие по предявения от този ответник насрещен иск.
Т.е. следва да се съобрази заплатеното адвокатско възнаграждение от С.З. до
сумата от 250 лв., доколкото не се достигна до разглеждане на предявения
насрещен иск. Следователно в полза на ответната страна с оглед отхвърлената
част на иска за собственост следва да се присъди сумата от 153 лв. от общо
сторените разноски от 765 лв. (750 лв. за адвокатско възнаграждение и 15 лв. –
депозит за свидетел).
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, по предявения от И.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, против Й.Й.З., ЕГН **********, с
адрес *** (конституирана с
Определение № 263402/02.08.2021 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото
на починалия ответник С.И.З. и с Определение от 02.11.2022 г. на мястото на починалия ответник С.С.З.), договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****на н. Р.С., вписан в
Служба по вписванията – гр. Пловдив с рег. *****г., по силата на който И.Г.З. е
прехвърлил на С.И.З. собствеността по отношение на 5/6 ид.ч. от поземлен
имот № ***., целият с площ от 482 кв.м., за който поземлен имот е образуван УПИ
XXXI, квартал 34, с площ от 482 кв.м., отреден за жилищно застрояване по
регулационния план на гр. Р., Община Р., приет с Решение ма Общинския съвет – Р.
от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който поземлен имот се намира на административен
адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6 ид.ч. от всички построени в поземления имот
сгради, а именно - сграда с № ***.., представляваща двуетажна масивна сграда
със застроена площ от 56 кв.м., сграда № ***.., представляваща едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 63 кв.м., сграда с № ***.., представляваща
едноетажна масивна сграда със застроена площ от 42 кв.м. и сграда с № ***..,
представляваща масивна сграда със застроена площ от 41 кв.м., заедно с 5/6
ид.ч. от всички други постройки, подобрения и приращения в имота, при граници
на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И. П. К. и др., имот № ***поземлен
имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на Община Р., имот № ***поземлен имот
на И. Ч. З. и др., като абсолютно симулативен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Й.Й.З., ЕГН **********, с адрес *** (конституирана с Определение № 263402/02.08.2021 г. на
основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия ответник С.И.З. и с
Определение от
02.11.2022 г. на мястото на
починалия ответник С.С.З.),
че И.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***,
е собственик на основание договор за
покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***г. на н. С. З., на следния недвижим имот: 5/6
ид.ч. от поземлен имот № ***., целият с площ от 482 кв.м., за който
поземлен имот е образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482 кв.м., отреден за
жилищно застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р., приет с Решение
ма Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който поземлен имот се
намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 5/6 ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно -
сграда с № ***.., представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от
56 кв.м., сграда № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 63 кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 42 кв.м. и сграда с № ***.., представляваща
масивна сграда със застроена площ от 41 кв.м., заедно с 5/6 ид.ч. от всички други постройки, подобрения и приращения в
имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И. П. К. и
др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на Община Р.,
имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, против Й.Й.З., ЕГН **********, с адрес *** (конституирана с Определение № 263402/02.08.2021
г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия ответник С.И.З. и с
Определение от
02.11.2022 г. на мястото на
починалия ответник С.С.З.),
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в останалата му част – за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч.
от поземлен имот № ***., целият с площ от 482 кв.м., за който поземлен имот е
образуван УПИ XXXI, квартал 34, с площ от 482 кв.м., отреден за жилищно
застрояване по регулационния план на гр. Р., Община Р., приет с Решение ма
Общинския съвет – Р. от 06.07.2004 г., ЕКАТТЕ ***, който поземлен имот се
намира на административен адрес гр. Р., ул. ***, заедно с 1/6 ид.ч. от всички построени в поземления имот сгради, а именно -
сграда с № ***.., представляваща двуетажна масивна сграда със застроена площ от
56 кв.м., сграда № ***.., представляваща едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 63 кв.м., сграда с № ***.., представляваща едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 42 кв.м. и сграда с № ***.., представляваща
масивна сграда със застроена площ от 41 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от всички други постройки, подобрения и приращения в
имота, при граници на поземления имот: имот № ***поземлен имот на И. П. К. и
др., имот № ***поземлен имот на Л. Й. К. и др., имот № ***улица на Община Р.,
имот № ***поземлен имот на И. Ч. З. и др.
ПРЕДОСТАВЯ на И.Г.З., шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила, за
вписване на същото, като му УКАЗВА, че ако това не бъде направено в този срок
вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Й.З., ЕГН **********, да заплати на И.Г.З., ЕГН **********, сумата в размер
от 920, 73 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 18950/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Г.З., ЕГН **********, да заплати на Й.Й.З., ЕГН **********, сумата в
размер от 153 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 18950/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК