Р Е Ш Е Н И
Е №15
гр.Силистра, 28.02.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с
участието на прокурор…........., като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №167 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е.Х.А. ***; Ш.Х.А. *** и Д.А.К.
*** - тримата представлявани от адв.Д.Б. от АК-Силистра и адв.Р.Н.
***,против мълчалив отказ, формиран
от Кмета на с.Правда, Община гр.Дулово, да бъде издадено Удостоверение за
наследниците на А. Х.А., роден на ***г., съгласно Акт за раждане №.05.06.1956 г.,
издаден от Народен съвет с.С.К., Община гр.Главиница и починал на 16.11.2017 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, според Препис-извлечение от Акт
за смърт № 24/17.11.2017 г.,съставен в Кметство с.Ч.. Жалбоподателите
поддържат,че в с.Правда е било единственото местоживеене на наследодателя им А.
Х.А., поради което настояват, че там следва да му бъде съставен личен картон и,
съответно издадено удостоверение за неговите наследници, в какъвто смисъл била
и нормативната регулация от чл.4 от Закона за гражданската регистрация /ЗГрР/ и
чл.2 ал.5 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.12
г. за издаване на удостоверения въз основа на Регистъра на населението
/Обн.ДВ,бр.37/12 г.,посл.изм.ДВ,бр.69/08.09.15г./- занапред само Наредбата. Релевират
отменителните основания от чл.146 т.3 и т.4 АПК твърдейки, че оспореният акт, базиран
на законовата фикция от чл.58 ал.1 АПК представлява сам по себе си нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Независимо
от представените от тях удостоверения за родствени връзки, издадени въз основа
на Регистъра на населението и релевантни за искания официален документ, в
нарушение на задълженията си от чл.11 ал.2 Наредбата, ответният орган бил
формирал оспорения отказ в противоречие със закона и неговата цел. Предвид
горното настояват да бъде отменен мълчаливия отказ за издаване на документ от
значение за признаване и упражняване на правата им като наследници по закон на
починалото лице, за което няма данни да е било вписано в Регистъра на
населението; нито да са му издавани лични документи, а още по-малко самото то
да е подавало декларацията по чл.90 ЗГрР за своя постоянен и/или настоящ адрес.
С оглед на всичко това молят за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на с.Правда
да издаде исканото удостоверение, като претендират и присъждане на съдебни
разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
по жалбата-Кметът на Кметство село Правда,
до когото са били адресирани исканията на жалбоподателите, лично в съдебно
заседание, оспорва жалбата, като твърди, че е нямал задължение, съгласно
действащото законодателство,да се произнася по заявленията, както е и процедирал.Това било така защото за
него липсвала териториална компетентност, тъй като починалото лице, за издаване
на удостоверение за чиито наследници бил сезиран, не е живяло в с.Правда през
последните повече от 25 години /Вж.Протокол от с.з. на 05.02.20г. на
л.136-л.137/. Твърди, че заявленията на оспорващите се намирали в тежко
противоречие с нормативното изискване от чл.2 ал.5 Наредбата. Тази позиция е
заявил още с препроводителното писмо до съда /л.1/ и я поддържа в открито
заседание. След като е нямал нормативно задължение да издаде акт от категорията
на поискания със заявления, подадени съгласно Приложение №2 към чл.6 ал.1
Наредбата, счита, че не може да бъде формиран и мълчалив отказ по смисъла на
чл.58 ал.1 АПК. Поради това настоява жалбата да бъде оставена без последици, а
и защото Наредбата, издадена по законовата делегация от чл.24 ал.2 ЗГрР, не
допуска съставяне на удостоверения от процесния вид, на базата на данни от други
източници, извън нормативно регламентираните регистри, в които не се спори, че
починалото лице А. Х.А., никога не е било вписвано.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка със Закона за гражданската
регистрация и Наредба №РД-02-20-6/24.04.12 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението /Обн.
ДВ,бр.37/15.05. 12г.,посл.изм.ДВ,бр.5/17.01.2020г./
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, прие за
установено следното:
Съгласно задължителните указания, съдържащи се в
Определение №17243/ 16.12.2019 г., постановено по адм.дело №12886/19 г. на
Трето отделение на ВАС, по отношение на исканията, подадени от всеки един от оспорващите,
е формиран мълчалив отказ на ответника и жалбата против същия е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.21 ал.3 АПК индивидуален
административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ, какъвто е релевираният мълчалив отказ за издаване
на удостоверение за наследници. Същото се издава от кметството по последен
постоянен адрес на починалото лице, според чл.2 ал.5 Наредбата. По делото е
безспорно, че починалият А. Х.А. е нямал адресна регистрация; не е бил вписан
във водените регистри по чл.4 ал.1 и ал.2 ЗГрР, нито някога са му били издавани
лични документи. Следователно, към датата на смъртта му, той е лице без
гражданска регистрация, независимо от издадените актове за раждане и смърт, което
следва от дефинициите на чл.1 ал.2 и ал.3 ЗГрР. Съгласно последните „гражданска
регистрация“ е вписване на събитията раждане, брак и смърт в Регистрите на
актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в
Регистъра на населението, като самата регистрация включва съвкупност от данни
за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството
му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. Няма спор между страните, че на починалия
А. Х.А. не е създаден електронен личен регистрационен картон и същият не е
вписан в Регистъра на населението /арг.чл.23 ЗГрР/, видно и от материалите по
ДП № .2017г. по описа на РУ МВР Силистра, прокурорска преписка №.17 г. на
ОП-Силистра, водено за престъпление по транспорта, вследствие на което е
починал наследодателят на оспорващите /л.10-л.16/. Последният не фигурира в
регистрите по чл.4 ЗГрР, нито някога са му били издавани лични документи.
По делото са налице данни за това, че А. Х.А. е бил неграмотен
/л.27-гръб/, както е записано в
единствения документ, който му е бил издаван - Военна книжка, серия ГЗ №118022.
Това налага изследване на въпроса с постоянното му местоживеене към момента на
смъртта, в открито съдебно заседание, защото е безспорно, че адресна
регистрация по смисъла на Глава четвърта на ЗГрР, лицето е нямало. След
преценка на гласните доказателствени средства, обсъдени ведно с писмените
доказателства, се налагат следните изводи: Видно от Акт за раждане № 43, съставен
на 05.06.1956 г. в Народен съвет с.С. К. и записан в Регистъра за населението
том II, стр.72 /л.64/ е, че на 30.05.1956 г. е роден А. Х.А.
в Родилния дом в с.С. К., от майка Ф.А.Ж. /р.10. 10.1928 г./ и баща - Х. А.А.
/р.12.01.1922г./.От приложения Препис-извлечение от Акт за смърт № 24/17.11.2017г.
/л.70/, издаден от Кметство с.Ч. се установява, че А. Х.А. е починал на 16.11.2017
г. в с.Ч., Община Дулово, а от Съобщение за смърт №69 /л.68/ е видно, че
причина за смъртта му е съчетана травма, несъвместима с живота, получена
вследствие на блъскането му, като пешеходец, от МПС. В хода на досъдебното
наказателно производство е била предадена доброволно на разследващия орган
/л.27-л. 29/ от оспорващата Д.А.К., Военна книжка №118022 серия ГЗ, издадена на
А. Х.А. на 17.05.1976 г., в която е отразено, че същият живее в с.Правда; че е
неграмотен и не е служил в армията по здравословни причини. От писмо изх.№ АУ01-2179/11.12.17г.
на МРРБ, ГД“ГРАО“, адресирано до Директора на ОД МВР гр.Силистра /л.91/ се
установява, че в Каталога на ЕГН за 1956г. на окръг Силистра, съставен на
хартиен носител и използван преди създаване на Регистъра на единните граждански
номера в електронен вид, за ЕГН:********** е отбелязан А. Х.А., жител на
с.Правда, Силистренски окръг. Впоследствие обаче, нито е съставен личен
регистрационен картон на лицето, нито е записан в който и да е регистър или акт
за гражданско състояние, с посоченото ЕГН. От документа на л.30 от делото се
установява, че за А. Х.А. няма данни да са издавани български документи за
самоличност.
Единният граждански номер е въведен с
Постановление на МС №15/11.03. 1977г. за внедряване на Единната система за
гражданската регистрация и административно обслужване на населението и за
изменение и допълнение на Наредбата за гражданското състояние
/Обн.ДВ,бр.28/08.04.1977г.,изм.ДВ,бр.68/21.08.92г./ Съгласно чл.3 от ПМС
№15/77г., въвеждането на ЕГН за всички български граждани е приключило до
31.12.1977 г., а според чл.4, за всеки гражданин се съставя Личен
регистрационен картон по образец, данни за какъвто за починалия А.Х.А. няма, вкл.
в МРРБ. Обсъдените по-горе факти имат отношение към настоящия процес,
дотолкова, доколкото са годни да удостоверят обстоятелството, че до 1977г. починалото
лице е живяло в с.Правда със своя баща Х. А., в състава на семейството на който
обаче, същото не е било вписано, видно от извлечението от Семейния регистър на
с.Правда /л.40/.
От
обясненията на страната Е.А. /жалбоподател/, дадени по реда на чл.176-чл.177 ГПК, се установява, че техният баща е починал през 1981-82г., което се
потвърждава и от записването в приложеното на л.36 от делото удостоверение. Както
тогава /към 1981-82г./, така и до смъртта му, А. Х.А. е работил епизодично,
когато го ангажират с паша на животни, цепене на дърва или друго в различни
села, като Черник, Чернолик, Главиница и др., но според жалбоподателя, той се
връщал в дома на техния общ баща в с.Правда. През 1988г. майка му с най-малката
им сестра е напуснала трайно с.Правда, а 4-5 години по-късно, покойният им вече
брат /С. А.К., починал на 08.06.14г./, е продал окончателно къщата. Дори и да
се приемат за точно възпроизведени горните събития и факти от оспорващия Е.Х.А.,
следва да се изведе заключение, че след 1992 година починалият А.Х.А. не е
живял в с.Правда, защото нито е имало къде, нито има данни в това село да са го
ангажирали с временна работа. Напротив, сам жалбоподателят обяснява, че след
продажбата на къщата А. е ходил в други села да работи и там е спял; ходил е и
в дома му в с.Чернолик, като най-много е пребивавал в с.Черник и в
гр.Главиница. Същите фактически установявания следват и от показанията на
свидетелката Н.Ч.- секретар на Кметство с.Правда, в което работи от 1981 г. Има
спомени за починалото лице, които свързва най-късно с периода 1973/74 г.-
докато е била ученичка в селото, след което го е напуснала, за да продължи
образованието си в гр.Хасково. Дипломирала се е през 1979 г. и се е върнала
отново в с.Правда, което повече не е напускала и не е виждала А. да живее в
с.Правда.
В обобщение, настоящият състав
приема, че А. Х.А. е живял в с.Правда до 1983/84 г., респ. най-късно до 1992 г.,
след което мястото на неговото пребиваване /живеене/ няма никакви данни за да
бъде свързано с това населено място. Или, от повече от 25 години, до смъртта му
на 16.11.2017 г., А. Х.А. не е живял в с.Правда и не може да бъде изведена
никаква житейска, административна или друга връзка между него и това село, в
какъвто смисъл основателно възразява ответният орган. Последният твърди, че е в
обективна невъзможност да издаде исканото удостоверение, дори и въпреки
разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗГрР, предвид установената пълна липса на гражданска
регистрация на лицето, както и на издаден какъвто и да е личен български
документ за него.
С
оглед на горните фактически установявания настоящият състав намира от правна
страна следното: Съгласно чл.46 ал.1 т.6 и т.7 ЗМСМА кметът на кметство води
регистрите на населението и за гражданското състояние и изпраща актуализирани
съобщения до ЕСГРАОН, както и осигурява извършването на административни услуги.
Последните, съгласно дефиницията от §1 т.2 б.“а“ от ДР на Закона за администрацията
представляват “издаване на индивидуални административни актове, с които се
удостоверяват факти с правно значение“, какъвто е и настоящият случай, за който
е приложима регламентацията от Закона за гражданската регистрация. Съгласно
чл.24 ЗГрР общинската администрация издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията
по ал.1 се утвърждават с наредба на МРРБ съвместно с МП, каквато е посочената
по-горе Наредба №РД-02-20-6/12 г. Видно от чл.2 ал.5 на последната е, че
удостоверения за наследници се издават от кметството по последен постоянен
адрес на починалото лице, какъвто А. Х.А. никога не е декларирал, а и фактически
е нямал /живеел е където го наемат на работа и където намери/. Последно посочената
разпоредба /чл.2 ал.5 от с.н./ е в пряка връзка и с чл.1 от Закона за наследството,
което се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия.
Производството
по издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението е особено
производство, чиито правила не се припокриват изцяло с предвидените в Глава
Пета на АПК. Административният орган не само не е длъжен, но и не трябва да
събира други доказателства, извън записванията в Регистъра на населението и,
при условията на чл.11 ал.2 от Наредбата, когато е необходимо - и в регистрите
на актовете за гражданско състояние. Водещата материалноправна предпоставка за
издаване на релевираното в процеса удостоверение, е вписване на лицето в
регистъра на населението, където безспорно е установено, че починалият А.Х.А.
не фигурира. Както ясно е записано в чл.24 ЗГрР, удостоверенията се издават въз
основа на този регистър, което изключва възможността за събирането на други, представени
от заявителите или събрани в хода на производството доказателства. /Вж.Решение
№2849/26.02.19г.,по адм.д.№12110/17г. на ВАС, IIIО/. Според чл.4 ал.1 и ал.2 Наредбата, удостоверенията
се издават въз основа на данните, съдържащи се в Националната база данни
„Население“ и Локалната база данни „Население“. За издаването на удостоверения
могат да се ползват и данни от регистрите на актовете за гражданско състояние.
Конкретно
за удостоверенията за наследници, разпоредбата на чл.11 ал.2 Наредбата изрично
определя обхвата на задълженията на длъжностното лице, което трябва да направи
пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите
на актовете за гражданско състояние. В настоящия случай това задължение е било
изпълнено, видно от депозираните писмени доказателства по делото и
свидетелските показания на св.Н.И.Ч. - секретар на Кметство с.Правда
/Вж.Протокол от с.з. на 28.08.19 г. на л.93-л.96/. След справка с наличните
регистри в кметството, вкл. Семейния регистър /л.40/, какъвто не се води след
реформата в гражданската регистрация от периода 1976/78 г., с внедряването на
ЕСГР АОН /Вж.ПМС №15/11.03.77г./, е установено, че А. Х.А. не е вписан в никой
от регистрите, вкл. не фигурира в състава на семейството на Х.А.С. /А./, посочен
като негов баща в Акт за раждане № 43 от 05.06. 1956 г., издаден от Народен
съвет с.С. К., околия Тутраканска.
С
оглед на резултатите от така извършените проверки, нормирани с Наредбата за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, ответният
орган, съгласно чл.8 ал.2 [„(2)Когато в
регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното
удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК“], е формирал оспорения отказ, който се явява материално
законосъобразен. Въпреки извършената обстойна проверка не е било установено
вписване на данни за лицето А.Х.А. във водените регистри в кметство в с.Правда,
което ирелевира всякакви други доводи щом базовото нормативно изискване - да е
вписано лицето в регистъра на населението не е осъществено. Всички
регламентирани други проверки са базирани на това обстоятелство и са
недопустими при неговото отсъствие.
Жалбоподателите
се позовават главно на текста на чл.10 ал.1 от Наредбата, съгласно който
удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта
са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт
за смърт. Твърдят, че и двете материални предпоставки са налице, поради което
всеки отказ на ответната администрация е незаконосъобразен. Настоящият състав
счита, че с тази разпоредба се въвеждат допълнително условия извън регламента
от чл.8 ал.2 Наредбата, което отклонение обаче, противоречи на чл.24 ал.1 ЗГрР.
Последната регламентира издаването на удостоверения от процесния по делото вид
да става само въз основа на Регистъра на населението, без изключения. Това
означава, че е недопустимо с наредба, издадена по законовата делегация от чл.24
ал.2 ЗГрР /§6 ПЗР на Наредба №РД-02-20-6/24.04.12г./, да се въвеждат отклонения,
при това противоречащи на основния законов текст регулиращ материята - чл.24
ал.1 ЗГрР. Тези отклонения са свързани с условията за издаване на удостоверения
за наследници. Нормотворческата делегация е за реда и образците и не засяга
определянето на материални предпоставки за издаване на процесните удостоверения,
изрично уредени на законово ниво.
Или,
закон е възложил компетентност на министрите на МРРБ и МП, за регламентиране на
процедурата за издаване на удостоверения, но не и на материално правните
условия за тяхното издаване. При така установеното противоречие между
разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредбата и чл.24 ал.1 ЗГрР, които очевидно са с
различен нормативен ранг, по аргумент от чл.15 ал.3 ЗНА и чл.5 ал.1 АПК, следва
да намери приложение нормата от по-висока степен с игнориране на
противоречащата й такава от подзаконов нормативен акт.
В обобщение на всичко изложено, настоящият състав
приема, че жалбата е неоснователна, воден от което и на основание чл.172 ал.2
пр.“посл.“ АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Е.Х.А. ***,
Ш.Х.А.
*** и Д.А. ***, против мълчаливия
отказ на Кмета на село Правда, Община гр.Дулово, Силистренска област, формиран
по искане на жалбоподателите, постъпило в кметството на 19.06.2019 г., за
издаване на удостоверение за наследници на А.Х.А..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: