Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил,03.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Миленкова АНД № 1320 по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.
И. Ц., с ЕГН – **********, в качеството си на управител на „ТТ ТРАНС“ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“19-ти февруари“№*** обжалва наказателно
постановление № 30-0000430/22.08.2019 г. издадено от Началник ОО“АА“ гр.Кюстендил , с което на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/ е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 3000
лева за нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/2002 г. на МТИТС. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните
правила при установяване на нарушението
и при ангажиране отговорността на жалбоподателя.
Наказващият орган не изпраща
представител , но в писмени бележки
представени по делото, изразява становище за законосъобразност на проведеното
административно производство. Поддържа
законосъобразността на издаденото НП и
моли потвърждаването му.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН № 266869/06.08.2019
г. е привлечено към административно-наказателна отговорност „ТТ Транс“ООД гр.
Кюстендил, за това, че в качеството на
превозвач , по см. на чл.2, ал.1 от Наредба№11/2002 г. на МТИТС, притежаващ лиценз за извършване на
международен превоз на товари с № 19409/16.06.2018 г. е допуснал до управление,
през периода от 23.04.2019 г. до 04.08.2019 г., водача Д. Г. Д. с влекач от кат N3 ДАФ-ХФ, с рег.№***, като водачът не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност.
Нарушението е установено при
извършена на 06.08.2019 г. комплексна проверка на превозвача и след проверка в информационната система на
ИИ“АА“ гр.София, в регистъра за
психологически изследвания на водачите.
Актосъставителят е дал правна
квалификация на нарушението – чл. 57, ал.1 от Наредба№11/2002 г. на МТС и АУАН е връчен на упълномощен представител на
търговеца – С. Й. А..
Въз основа на съставения АУАН ,
срещу който не са постъпили възражения от
нарушителя, на 22.08.2019г. Началник
ОО“АА“ гр. Кюстендил издал НП , с което
е санкционирал жалбоподателя за
нарушението по чл.57, ал.1 от Наредба№11/2002 г. на МТИТС , като на осн. чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвтП е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
3000 лева. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН,
както и правната квалификация на нарушението.
По делото са представени доказателства относно материалната
компетентност на наказващия орган. В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат
изложеното в акта, като описват кога и при какви обстоятелства е извършена
проверката и какво е нарушението, което са установили.
При
така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП по
законосъобразен начин е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя
за вмененото му нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено,
че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и
ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон -
име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото
го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат
за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от дружество /ООД/. В
конкретния случай АУАН е съставен от А.П. , на длъжност "Инспектор"
при ОО "АА" – Кюстендил, който се явява материално компетенен за това
и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля К. Б., който е участвал
при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на обжалваното НП.
Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията
на защитата на дружеството в тази насока. От ангажираните по делото
доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че
дружеството-жалбоподател, в качеството на превозвач, е допуснало
осъществяването на процесното административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС. Съгласно цитираните законови норми, "лицата по чл.
2, ал. 1 от същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски
дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза,
издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и
могат да извършват международен превоз на пътници и товари, допускат до
управление на превозните средства за международен превоз на пътници и товари
само водачи, които са психически годни. "
Установи
се от доказателствата по делото, че дружеството-жалбоподател притежава лиценз
на Общността № 19409/16.06.2018г. за международен автомобилен превоз на товари
и извършва международен превоз на товари, по които обстоятелства не се спори от
страните. Именно такъв превоз е осъществен от дружеството през периода
23.04.2019 г. – 04.08.2019 г. с МПС от категория N3 с рег. №РВ7204СВ,
управляван от водача Д. Г. Д., видно от приложени по делото справки. Установено
е, чрез Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване за лицето Д. Д.,
че е допуснат да управлява посочения товарен автомобил, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, като се приема, че не е
психологически годен по смисъла на чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като в информационната система няма
информация да се е подлагал на изследване за психологическа годност и не се
представя валидно удостоверение за психологическа годност за това лице. Няма
налични по делото доказателства, такъв валиден документ към момента на
проверката водача да е притежавал и съответно представил на проверяващите,
което формира извода, че именно това лице е осъществило превоз на товари, като
водач на посоченото МПС без да е психологически годно. Допускайки
осъществяването на този превоз и от това лице, дружеството-жалбоподател
безусловно е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
на МТИТС от обективна страна. За превозвачите, установени на територията на Р.
България, какъвто безспорно е дружеството - жалбоподател, видно от приложения
Лиценз, се прилагат изискванията на Директива № 2006/1..
/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното законодателство, вкл. и
за установеното задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване
на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и
Наредба № 36/2006 г.
Задължението
по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/2002 г. е
установено за лицензираните превозвачи, т. е. в случая за "ТТ ТРАНСПОРТ
"ООД. То е длъжно да осъществява превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност. Доказването на психологическата годност на водачите,
наети от лицензираните превозвачи на територията на РБ, която психологическа
годност е извън визираните в съображение
9 от Директива 2006/1.. /ЕО минималните стандарти за физическа и умствена
годност, се извършва с представянето на удостоверение за психологическа
годност, издадено при условия и ред, определи от министъра на транспорта и
съобщенията ( чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП).
От
друга страна съгласно разпоредбата на чл.
96г ал. 1 пред. 2 от ЗАвП, осъществяването на превоз на пътници и товари от
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, изискващо се по силата на посочената наредба
обуславя неизпълнение на законоустановени задължения от страна на превозвача, в
случая дружеството-жалбоподател в настоящото производство и обуславят
ангажиране на административната му отговорност. Законодателят е предвидил при
неизпълнение на това си задължение виновните лица да бъдат санкционирани за
допуснато административно нарушение с наказание глоба или имуществена санкция в
размер на 3000 лева. Предвид това, че в конкретния случай е безспорно
установено, а и не се спори от страните, че се касае за осъществяван
международен превоз на товари към момента на проверката, видно от представените
писмени доказателства, съдът намира осъществяването на разглежданото
административно нарушение за доказано по безспорен и категоричен начин.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЮЛ, чиято отговорност по
аргумента на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След
като правилно е квалифицирал разглежданото нарушение
административнонаказаващият орган, правилно е приложил санкционната норма на чл.
96г ал. 1 пред. 2 от ЗАвП, като е наложил законоустановеното по вид
наказание, в неговият императивно установен размер от 3000 лева за първо
нарушение. Именно последното обстоятелство обуславя извод, че така наложеното
наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от жалбоподателя, а
предвид и правилното определяне на наказанието по вид и размер обжалваното НП
следва да бъде потвърдено. Предвид засегнатите с административното нарушение
важни обществени отношения, касаещи осъществяване на международен превоз на
товари съдът намира за неприложима в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран като маловажен. Мотивиран от
горното и на основание чл.
63, ал. 1 пред. 1 от ЗАНН, съдът
Воден
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло НП № 30-0000430/22.08.2019 г. на н. ОО"АА" гр. К., с което на
основания чл.
96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр е наложена на „ТТ ТРАНС“ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“19-ти февруари“№**, представлявано от управителя Т. И. Ц. "имуществена
санкция" в размер на 3000 /три хиляди / лева за извършено нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
на МТИС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд гр. Кюстендил.
Районен съдия: