№ 3965
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110111567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Ж. П. С., ЕГН ********** с адрес ****
срещу «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1256,02лева, представляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд в периода м. 07.2019г. и
м.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението и 376,63лева,
представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода,
считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 24.08.2022г. вкл.,
формирано по отделни периоди, както следва: за м. 07.2019г. главница от 628,01лева и
обезщетение за забава в размер на 191,02лева за периода от 26.08.2019г. до 24.08.2022г.вкл.
и за м.08.2019г. главница от 628,01лева и обезщетение за забава в размер на 185,61лева за
периода от 26.09.2019г. до 24.08.2022г.вкл.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата полага труд при ответника на
длъжност „програмист, настройчик на металорежещи машини с ЦПУ” в отдел „ТПО-
повременни“ по безсрочен трудов договор с основно месечно възнаграждение от 710лева и
доп. трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 30,60%, платимо до
25-о число на месеца, следващ този, в който е положен трудът. Твърди, че работодателят не
е изпълнил задължението си за плащане на дължимото трудово възнаграждение за м. юли и
август 2019г., като предвид допусната забава, дължи и обезщетение за това. Искането е за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Потвърждава, че с
ищцата са в трудово правоотношение при твърдяните параметри. Твърди, че с оглед
световната икономическа криза от 2018г. е бил финансово затруднен в изплащане на
пълните възнаграждения на своите служители. Предлага сключване на споразумение за
разсрочено плащане на дължимото трудово възнаграждение. Изразява желание за
доброволно уреждане на спора чрез медиация. Отправя искане разноските да бъдат
определени при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК.
1
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно призован не е представляван. Изразява становище за възможно
доброволно уреждане на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За основателността им, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало ТПО с
ответника, реално положен труд по време на неговото действие и размер на дължимото
възнаграждение за неговото полагане, съобразно предвиденото по трудов договор, настъпил
падеж и размер на дължимото обезщетение за забава. При проведено доказване на тези
факти ответникът следва докаже положителния факт на погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
че ищцата полага труд при ответника по безсрочен трудов договор;
че уговореното основно месечно възнаграждение е 710лева с падеж 25-о число на
месеца следващ този, за който се дължи; че доп. трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит е 30,60%;
че дължимото за м. юли и м. август 2019г. нетно трудово възнаграждение е в размер от
по 628,01лева;
Между страните не е съществувал спор и относно факта, че в процесния период - м.
07.2019г. и м.08.2019г. ищцата е реално полагала труд по така съществуващото трудово
правоотношение. Хипотеза единствено, при която се дължи трудово възнаграждение.
При така безспорно установените факти, ответникът е дължал доказване изпълнение на
насрещното си задължение по заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за
положения от работника труд. Доказателства в тази връзка не са ангажирани. Защитната
позиция, която ответникът е заемал в процеса е била за недостиг на финансови средства в
резултат на световната икономическа криза от 2018г. Тези аргументи с оглед характера на
дължимата престация, не могат да послужат като освобождаващи го от отговорност на
основание чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че ответникът е в неизпълнение на
задължението си, а оттам и исковата претенция се явява основателна, а и доказана по
размер.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая намира
приложение и специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ, съобразно която трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго. Ищцата е твърдяла, респ. ответникът не е оспорвал, че страните са
договорили трудовото възнаграждение да се изплаща до 25-о число на месеца, следващ
текущия. След като страните са уговорили падеж, то от деня следващ този падеж,
работодателят изпада в забава и поради това дължи на работника обезщетение за това.
Върху приетия за доказан размер на дължимите месечни възнаграждения за
м.07.2019г. от 628,01лева и м.08.2019г. в размер на 628,01лева, работодателят дължи
обезщетение за забава, което изчислено от съда с Апис финанси при зачитане забраната за
начисляването му за периода 13.03-08.04.2020г. разписана в чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13март 2020г.
в редакцията на ДВ бр. 28/24.03.2020г., то е: върху главницата за м.07.2019г. от 628,01лева
за периода 26.08.2019г.- 24.08.2022г. дължимото обезщетение е 186,30лева, до който размер
следва да се уважи и отхвърли за разликата до заявения от 191,02лева и за периода 12.03-
08.04.2020г.; върху главницата за м.08.2019г. от 628,01лева за периода 26.09.2019г.-
2
24.08.2022г. дължимото обезщетение е 180,89лева, до който размер следва да се уважи и
отхвърли за разликата до заявения от 185,61лева и за периода 12.03-08.04.2020г.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
основателността на исковете, налага ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 98,99лева /50,24лева по иска по чл. 128 КТ
и 48,75лева по иска по чл. 86 ЗЗД съразмерно уважената част от него/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Претендират се такива за адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 420лева с ДДС.
Съразмерно уважената част на исковете следва да се присъдят разноски от 417,57лева.
Направеното от ответника искане за прилагане правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК при
разпределяне отговорността за разноски е неизпълнимо. Нормата предполага кумулативно
наличие на две предпоставки- ответникът да е признал иска и с поведението си да не е
станал повод за завеждане на делото. Очевидно предпоставките не са налице, тъй като от
една страна признават се само факти, а не право, а от друга страна продължителният период
на извънсъдебно неизпълнение на изискуемо задължение, е заставило ищцата да потърси
съдействието на съда, заявявайки настоящите искови претенции, вкл. препятствайки
възможността за погасяване на задълженията по давност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. С., ЕГН **********
с адрес **** сумите: 1256,02лева, представляваща сбор от дължимо нетно трудово
възнаграждение за положен труд в периода м. 07.2019г. и м.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението и 367,19лева, представляваща сбор от дължимо
обезщетение за забава върху всяка главница за периода, считано от падежа на всяко
дължимо трудово възнаграждение до 24.08.2022г.вкл., формирано по отделни периоди,
както следва: за м. 07.2019г. главница от 628,01лева и обезщетение за забава в размер на
186,30лева за периода 26.08.2019г.- 24.08.2022г. и за м. 08.2019г. главница от 628,01лева и
обезщетение за забава в размер на 180,89лева за периода от 26.09.2019г. до 24.08.2022г.вкл.,
като отхвърля иска за обезщетение за забава за разликата над 186,30лева до пълния заявен
размер от 191,02лева и за периода 12.03-08.04.2020г. дължимо върху главницата за
м.07.2019г. и иска за обезщетение за забава за разликата над 180,89лева до пълния заявен
размер от 185,61лева и за периода 12.03-08.04.2020г. дължимо върху главницата за
м.08.2019г., на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 256 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. П. С., ЕГН **********
сумата от 417,57лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА «Черно море» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 256 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 98,99лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчване препис на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4