№ 220
гр. Бургас , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. СВ. Ф. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Македония“ № 61-63, офис 1, чрез адв. * - БАК,
срещу Наказателно постановление № 509/24.02.2021 г. , издадено от * – зам. кмет на Община
Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр.
с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че констатациите в АУАН и НП не отговарят
на действителността, като автомобилът е бил паркиран в края на т.нар. „тупик“ (задънена
улица), по начин, който не препятства движението по улицата и без да пречи за паркирането
в лявата част на същата тази улица. Застъпва се също, че мястото, на което е бил паркиран
автомобилът, не е част от пътното платно на ул. „*“, а следва да се разгледа като част от
тротоара, като именно върху него е била паркирана по-голямата част от автомобила.
Пледира се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. Минчев – БАК, който доразвива доводите, изложени в жалбата и моли за отмяна на НП
и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт *, която
оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а
1
описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че автомобилът е бил
паркиран в зоната на действие на пътен знак В27, който от своя страна се поставя само на
места където паркирането на МПС е пречка за движението, поради което и нарушението е
правилно квалифицирано. Заявява, че улицата е еднопосочна, а в лявата й част е обособена
„Синя зона“ за паркиране. По този начин реално само дясната част на улицата може да се
използва за движение, като в края на „тупика“ няма паркоместа, точно за да може улицата да
се използва за „обръщало“. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло и
присъждане на разноски в полза на АНО.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 10) НП е
връчено на жалбоподателката на 26.03.2021 г., а жалбата е подадена на 01.04.2021 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 29.12.2020 г., около 09.15 часа св. Р.Р. – служител на Община Бургас, извършвал обход
в гр. Бургас, ул. „* той забелязал лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на „*“ който бил
паркиран от дясната страна на пътното платно, по посока на движението, след знак В27.
Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и
пречка за останалите участници в движението. Р. направил снимки на паркираното МПС,
след което съставил Констативен протокол (л. 19) и издал Глоба с фиш на стойност 20 лева,
като залепил на самия лек автомобил Уведомление за глоба с фиш. По време на проверката
водачът не се явил на място при общинските служители, нито били извършвани разтоварни
дейности.
След като узнала за наложената глоба с фиш на 04.01.2021 г. жалбоподателката
депозирала възражение срещу него (л. 17), в което въвела твърдения, че автомобилът не е
представлявал пречка за движението и не е следвало да бъде санкционирана.
На възражението било отговорно с изрично писмо от 19.01.2021 г. (л. 16), в което
АНО посочил, че според него наложената глоба е правилна и ако жалбоподателката
възразява срещу фиша, следва да се яви в тридневен срок от получаването на отговора в
администрацията на Общината за анулирането му и издаване на АУАН. Изрично било
посочено, че в случай на неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Отговорът бил получен на 21.01.2021 г. (л. 15), но в определения тридневен срок
жалбоподателката не се явила за съставяне на АУАН.
При това положение на 09.02.2021 г. св. Й.А. – ст. специалист при Община Бургас
2
съставила по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН с бл. № 0098699, в който описала горните
факти и ги квалифицирала като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателката на 17.02.2021 г., като в графата за възражения тя посочила, че ще подаде
писмени такива. На 24.02.2021 г. били подадени писмени възражения (л. 13), в които Ф.
възразила срещу съставения акт и изложила доводи, че автомобилът не е пречил на
движението и не е бил паркиран на улицата, а на площ, която е извън нея.
Въз основа на АУАН на 24.02.2019г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация и приел, че именно
жалбоподателката е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и
на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП й наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р. и св. А., като ги намира за логични и
последователни. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези свидетели,
поради което и им се доверява напълно. С особено значение в конкретния случай са
показанията на св. Р., доколкото именно той е лицето, което е установило автомобила и
поради това има най-пълни спомени за случилото се. Този свидетел е категоричен, че
автомобилът се е намирал паркиран върху четирите си гуми на пътното платно на ул. „*“ до
дом № 24, по начин, че е пречил на нормалното движение на други автомобили. Свидетелят
посочва и на приложената скица (л. 21), къде точно е бил разположен автомобилът (мястото
е отбелязано от съда с „Х“).
Съдът кредитира частично и показанията на св. *. Последният също потвърждава, че
на посочената дата автомобилът е бил паркиран в района, посочен от св. Р., като
единствените противоречия между показанията на двамата се коренят около точното място
на паркиране на автомобила (св. * твърди, че той е бил разположен малко по-напред в поска
към края на улицата, от мястото на което твърди св. Р.. Точното място е отбелязано на
скицата от съда със защрихован правоъгълник) и относно това, дали автомобилът е
представлявал пречка за движението или не. Относно тези разминавания съдът ще посочи
доводи малко по-надолу в настоящите мотиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
3
ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво
да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Няма спор, че на 29.12.2020 г. автомобил „*” с рег. № * е бил установен от
общинските служители в дясната част на пътното платно на ул. „*“ до № 24, след знак В27.
Няма спор и че част от автомобила при всичко случаи се е намирала върху пътното платно.
Според св. Р. това е бил целият автомобил, а според св. * само задните гуми. При всички
положения обаче свидетелите са категорични, че определена част от автомобила се е
намирала върху пътното платно, което е напълно достатъчно за настоящия състав да приеме,
че правилно АНО е преценил, че автомобилът се е намирал на пътното платно на ул. „*“.
Настоящият състав е на мнение, че щом част от автомобила се е намирала на пътното платно
(в случая най-малко 1/3, включваща и задните две гуми, ако се даде вяра на показанията на
св. *), то следва да се приеме, че реално автомобилът е навлязъл на пътното платно и за него
важат всички забрани, въведени за това платно. Възприемането на противното не намира
опора нито в закона, нито в правилата на житейската логика.
По същество следва да се има предвид следното.
Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93,
ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в
присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателката не се е
намирала при автомобила, когато той е бил установен от органите на Община Бургас, като е
ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда
никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че
наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-
то е било „паркирано”, по смисъла на закона.
Съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98,
4
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. Като цяло основните доводи на
жалбоподателката се съсредоточават около това, че в случая автомобилът не е
представлявал пречка за останалите участници в движението, поради което и неправилно е
преценено, че се касае за нарушение по посочената разпоредба. Съдът не споделя тези
доводи.
Видно от приложената схема, снимки, а и от показанието на разпитания св. Р. -
точното място на паркираното МПС е било след знак В27 и в рамките на неговото действие,
както правилно е посочено в АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП
пътният знак В27 означава – „Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно
разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до
знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В конкретния
случай пътният знак е бил поставен в началото на кръстовището с ул. „*“, видно от
приложената скица, като автомобилът се е намирал на няколко метра след него – т.е.
попадал е в зоната му на действие. Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за
въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни
превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават
видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена
необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27,
спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение,
ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение (Решение № 494 от
9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г .). Казано по друг начин – щом на
мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по презумпция - всяко
паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за нормалното движение на
пътните превозни средства. В този смисъл са и показанията на св. Р., който също заяви, че
по негово мнение, паркиралият автомобил би затруднил движението. Следва да се има
предвид, че законът не изисква пречките да се непреодолими или реално движението да е
било невъзможно, а само да е създадена такава обстановка, която да затруднява другите
водачи. В случая автомобилът се е намирал паркиран в дясната част на еднопосочна улица,
като в лявата част са били разположени паркоместа от „Синя зона“ – т.е. реално е заемал
единственото възможно място от платното за движение. Улицата е глуха и както правилно
отбелязва представителят на АНО, следва да се осигури възможност на автомобилите, които
са навлезли в нея да направят маневра, да обърнат посоката си на движение и да излязат
напред от улицата, а не да са принудени да карат на заден ход и така да излязат на
кръстовището с ул. „*“. В тази връзка, по мнение на съда мястото, на което се е намирал
автомобилът, реално е създавал пречки на другите водачи, най-малкото отнемайки им
възможността на това място спокойно да извършат маневра, за промяна на посоката им на
движение и принуждавайки ги да се движат назад, за да излязат от улицата.
5
Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са
преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1
ЗДвП, като съвсем коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази
пречка – наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната
инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването
на пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота
за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този ред на
мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при описването на
противоправна проява, а самото деяние правилно е подведено под съответната материална
норма.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя мнението на св. *, че начинът на
паркиране на автомобила не е представлявал пречи за никого. Освен, че това противоречи на
изложеното по-горе, по мнение на съда, самият свидетел излага неясни показния относно
този факт. От една страна * заявява, че всички съседи паркират по този начин и това не
създава пречки, а от друга допълва, че се налага водачите да си оставят „телефонния номер,
ако автомобилът пречи, да си звъним, за да си местим автомобилите“ , което би било
напълно излишно, ако действително начинът на паркиране не създава затруднение за
другите водачи.
По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е
собственост на Адвокатско дружество, чийто управител и представляващ е
жалбоподателката (л. 18 гръб), като самата тя не е посочила друго лице, което да е
паркирало автомобила, поради което и на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП правилно
контролните органи са издали АУАН и НП срещу нея.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения, а определената санкция е
справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.
6
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 509/24.02.2021 г., издадено от * –
зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на В. СВ. Ф. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН В. СВ. Ф. с ЕГН: ********** да заплати в
полза на Община - Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7