Р Е Ш Е Н И Е

24.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на първи юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 647 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №19-0938-006745 от 27.12.2019г. ***на сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на И.Е.Т. ***, административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Е.Т., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление.  В условията на евентуалност моли съда да намали глобата до предвидения в закона минимален размер от 100 лв. В жалбата е направено искане съдът да задължи наказващият орган да възстанови регистрацията на ППС и да върне на собственика регистрационните табели и документите.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №141932 от 19.12.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 01:28 часа в град Плевен, ул. ***, с посока на движение към село Радишево, жалбоподателят И.Е.Т. като водач на товарен автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на *** АД е извършил следното:Управлява след  като няма това право, не притежава СУМПС – неправоспособен водач. Направена справка с РСОД 208. Управлява след употреба на алкохол с концентрация 0,80% на хиляда  в количество издишан въздух. Изпробвана по надлежния ред  с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер  ARDM 0254 в 01:28 часа на 19.12.2019г. Издаден талон за медицинско изследване номер 0052151 и стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А013065 от 19.12.2019г. При проверката заяви, че е изпила една чаша вино. Лъха на алкохол.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.Л.Д. и свидетеля К.Ц.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От  показанията на актосъставителя Д. и от показанията на свидетеля П. се установява, че на 19.12.2019г. около 01:28 часа в град Плевен, ул. ***, с посока на движение към село Радишево, жалбоподателят И.Е.Т. е управлявала товарен автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на *** АД след  като няма това право, не притежава СУМПС – неправоспособен водач. Според показанията на актосъставителя Д. и свидетеля П. същите направили справка с РСОД 208 и установили, че водачът не притежава СУМПС. Според актосъставителя Д. и свидетеля П. жалбоподателят Т. е управлявала автомобила след употреба на алкохол с концентрация 0,80% на хиляда  в количество издишан въздух, установено по надлежния ред  с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер  ARDM 0254 в 01:28 часа на 19.12.2019г. От  показанията на актосъставителя Д. и от показанията на свидетеля П. се установява, че на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване номер 0052151 и стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А013065 от 19.12.2019г. Съдът кредитира напълно показанията на на актосъставителя Д. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя Т.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя Т. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила без СУМПС, а в обяснението в съдебно заседание същият признава извършеното от него нарушение, за което му е бил съставен акт. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Т. не е доказал, че  е управлявал автомобила с валидно СУМПС. От приобщения като писмено доказателство по делото Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №465/23.12.2019г. на ЦСМП-Плевен се установява, че в получената за изследване кръв, взета от жалбоподателя Т. се доказва етилов алкохол в концентрация 0,46 промила.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.Е.Т. е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 300лв.  Съобразно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

В чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба от 100 до 300 лева лице, което управлява моторно превозно средство , без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Изричното  изброяване на отделните хипотези навежда на извод, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива.

Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС.

За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151 ЗДвП,  който включва: навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, завършен десети клас на средно образование,  провеждане на  обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност и преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.  Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 560/06.02.2014 година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година.

Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на правоспособността за управление на МПС.

По аргумент за противното дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и 2) когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си. Така изрично Решение № 211 от 28.10.2016 г. по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д. № 1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че тя се губи. По тази причина и като предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност на старото СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически изпит.

Единствено в хипотезата на СУМПС иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи, обаче загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача. Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак. д. № 641/2009 г. на Върховен касационен съд.

В случаите на изгубване на всички контролни точки лицето е неправоспособно и спрямо него не намира приложение санкцията по чл. 343г НК- Решение № 307 от 17.07.2009 г. по н.д. № 284/2009 г. на ВКС, Решение № 121 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 215/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение№ 221/ 27 май 2015 г., първо наказателно отделение , наказателно дело № 408 по описа за 2015.

От правилото, че извън случаите на чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не е равнозначно на липса на такава следва, че в случаите, когато на лицето веднъж е било издадено валидно СУМПС, което е удостоверило наличието на правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно СУМПС, то лицето е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така изрично Решение № 281 от 22.06.2009 г. по н.д. № 292/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 221 от 15.11.2016 г. по н. д. № 907 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение.

В практиката е прието, че типична хипотеза, когато лицето, макар и правоспособно е без валидно СУМПС и респективно носи отговорност по чл. 343в, ал.2 НК и чл. 177 ЗДвП е когато СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Това е така, доколкото с изтичането срока на валидност на старото СУМПС, то не се подновява автоматично, а за да бъде издадено ново СУМПС, водачът следва с представянето на надлежни документи да докаже продължаващата наличност на физическа /а в предвидените в закона случаи и психическа/ пригодност. Така изрично Решение № 70/07 април 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 204/2016 година, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по нак. д. № 2161/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 209 от 19.12.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 25/14 март 2018 г, I НО, наказателно дело № 1181 по описа за 2017г. В случая обаче, доколкото правоспособността не е загубена, за издаването на СУМПС не се налага полагането на нов теоретично-практичен изпит.

Друга типична хипотеза, в която се приема, че макар и правоспособно лицето е „без валидно СУМПС“ е когато лицето е било временно лишено от правоуправление, СУМПС е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и представил необходимите документи, за връщането на СУМПС. Сходна е и хипотезата, когато срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, лицето е отправило искане за връщане на СУМПС, представило е необходимите документи, но на основание чл. 159, ал.2 ЗДвП връщането на СУМПС е отказано, поради наличие на незаплатени глоби по невлезли в сила наказателни постановления или присъди. Така Решение № 961 от 25.04.2019 г. по адм. д. № 826 / 2019 г. на III състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1570 от 05.07.2018 г. по адм. д. № 1457 / 2018 г. на XXV състав на Административен съд – Пловдив.

В приложното поле на хипотезата „липса на валидно СУМПС“ е и случаят, когато лицето притежава СУМПС, но за по-ниска категория МПС от това, което е установено, че управлява при проверката. И в този случай лицето носи отговорност по чл. 343в, ал.2 ЗДвП и чл. 177 ЗДвП. Тъй като притежава СУМПС за по-ниска категория, то е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г НК. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС.

Лишаването на лицето от право да управлява МПС за известен период от време по административен или съдебен ред представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. Така Решение № 408 от 01.10.2008 г. по к.н.д. № 424/2008 г., I н.о. на ВКС. Въпреки наличието на тази временна забрана лицето не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието без полагане на теоретико-практичен изпит. Именно защото правоспособността не се губи и в тези случаи санкцията по чл. 343г е приложима и спрямо лица, които са временно лишени от правоуправление. Така изрично ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 30.XII.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК, Р Е Ш Е Н И Е № 467/09 декември 2014г., първо наказателно отделение, нд № 1531 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по нак. д. № 518/2012 г. на Върховен касационен съд.

Отнемането на СУМПС въз основа на ПАМ или по реда на чл. 69а НК също е самостоятелна хипотеза със свое приложно поле, уредено в чл. 102 и чл. 177 ЗДвП. И в този случай за времето, в което СУМПС е отнето лицето не може да управлява законосъобразно МПС, тоест не може да упражнява правоспособността си. Макар да не може да я упражнява обаче и в тази хипотеза лицето не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г. Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 288 от 14.07.2011 г. по нак. д. № 1583/2011 г. на Върховен касационен съд.

В конкретния случай нито в АУАН са изложени обстоятелства, които да обуславят извод за неправоспособност на жалбоподателя Т.. От справката за нарушител водач на жалбоподателя Т. е видно, че никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност.

 Законосъобразно и обосновано  административнонаказващият орган е наложил на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Т. административно наказание глоба в размер на 300лв, тъй като последният е управлявал МПС, без да е правоспособен водач. Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган при спазване разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в максималния предвиден в закона размер от 300лв, като е съобразил от една страна тежестта на извършеното нарушение предвид условията на време, място и обстановка, при които е извършено – в тъмната част на денонощието в централната част на гр.Плевен, а от друга е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,46 промила, което макар и в допустимия от закона размер заедно с неправоспособността на жалбоподателя завишава значително тежестта на нарушението.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнесе в производството по обжалване на наказателното постановление по а направеното искане за възстановяване на регистрацията на товарен автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на *** АД. Съобразно Наредба № І-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях собственикът на МПС следва да подаде молба до съответното звено“Пътна полиция“.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

 Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-006745 от 27.12.2019г. на Т.на сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на И.Е.Т. ***, административно наказание глоба в размер на 300 лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: