Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание, на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове: Александър И.
Зорница
Тодорова
с участието на секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора Добромира
Кожухарова, след като разгледа докладваното от съдията И. в.н.о.х. дело № 286
за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава двадесет и първа от НПК.
Инициирано е по въззивна
жалба от подсъдимия в първоинстанционното производство – М.А.Н., подадена чрез защитника му адв.С.С.
***/ срещу присъда № 4/03.04.2019год. по н.о.х.д. № 57/2019г. по описа на Районен съд – Бяла.
С нея Н. е признат за виновен в това, че на 15.12.2017г. в село О., обл.Р., като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Венто“ с рег.№ Р **** ВТ от владението на М. С. К., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство и то е оставено без надзор, и деянието е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК – чрез използване на техническо
средство – контактен ключ за автомобил, поради което и на основание чл.346,
ар.2, т.1 и т.3, вр . с ал.1, вр
. с чл.195, ал.1, т.4, вр . с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
с приложение на с чл.58а, ал.4, вр . с чл.55, ал.1, т.2 от НК, е осъден, като му е наложено
наказаниe ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в двете
императивно изискуеми пробационни мерки – Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест медеца – два пъти седмично и
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
С присъдата в гражданско-правна част, Н. е осъден да заплати на М. С. К.,
сумата от 558, 38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от описаното горе престъпление, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 15.12.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждание и сумата от 50 лева – държавна такса по иска
– последната в полза на Районен съд – Бяла. Също така е осъден да заплати и
съответно направените разноски в наказателното производство – за досъдебната
фаза.
С жалбата се излага твърдение за неправилност на присъдата в санкционната й
част, както и в гражданско-правната, като първото се аргументира с доводи за явна
несправедливост и се прави искане за именение на
присъдата (намаляване на наказанието), като въззивната
инстанция наложи наказание „обществено порицание“, а второто с приемане,
разглеждане и произнасяне по граждански иск, независимо от пречка за това
съобразно чл.84, ал.2 от НПК (следващо от предмета и време на образуване на гр.дело № 242/18г. по описа
на Районен съд – Бяла) и се прави искане за отмяна на присъдата в тази й част. Претендира се и
намаляване на присъдения размер на разноски на гражданския ищец К. за повереник в първата инстанция.
В заседанието пред въззивната инстанция жалбата
се поддържа от подателя й, и от защитника.
Повереника на гражданския
ищец и частен обвинител К. (адв.Р.Т.) развива доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира
осъждане на подсъдимия за разноски в качеството му на повереник
за въззивната инстанция.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, в каквато насока развива
съображения.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, въззивната инстанция прие, че жалбата се
явява частично основателна – по отношение гражданскоправната
част на присъдата.
От фактическа страна първоинстанционният съд е
извел елементите на фактологията от значение за
привеждане към правото (съобразно чл.373, ал.3 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК), по текста на обвинението, възприема се изцяло от въззивната инстанция за установена въз основа на доказателствената съвкупност и не следва по този начин само
да се повтаря и в настоящия акт. Тази дейност на първата инстанция не се
оспорва и с въззивната жалба.
Не е налице основание за изменение на присъдата в санкционната част, както
това се претендира по въззивната жалба. Определеното
наказание пробация (в частност с максимално благоприятните за Н. бройност и съдържание на
мерките, които го съставляват) не се явява явно несправедливо за извършеното. Първата инстанция
изчерпателно е съобразила обстоятелствата в положителен за жалбоподателя аспект (включително и отново наведеното
и пред въззивната инстанция за липса на подобни
прояви до момента на процесната, и полагане на труд), отчела е превеса им,
съответно на което правилно, приемайки и тяхна многобройност и несъразмерност
на предвиденото наказание по текста за извършеното, спрямо възможните по чл.55
от НК, приложил последния институт, както изисква чл.58а, ал.4 от НК. Решението
да се наложи именно наказание пробация, а не претендираното по жалбата по-леко, съответства на също
правилно отчетените от районния съд обстоятелства, характеризиращи процесния жалбоподател и извършеното, с не така ниска
обществена опасност, от които би могло да се обоснове искания по жалбата подход,
за максимално лека санкция за извършеното. В този смисъл правилно е отчетено
извършването на деянието при няколко квалифициращи обстоятелства, и противно на
наведеното в жалбата, правилото по чл.56
от НК в случая не препятства обсъждане на бройността им
в негативен за обществената опасност на деянието и дееца аспект, тъй като
поначало и самостоятелно всеки от признаците (повреда на превозното средство; превозното средство е
изоставено без надзор; деяние извършено при условията на чл.195 от НК в
съответната хипотеза) e достатъчен да квалифицира извършеното престъпление по по-тежко наказуемия
състав на ал.2 от чл.346 от НК. Освен това, и да се приеме, че подсъдимия
реализира трудова дейност, обективирана в представения пред първата инстанция договор
на място, различно от фактическото му местоживеене (като поначало посоченото в него в тази му част за звено
„БГС ЕООД“ не дава ясна информация по този въпрос), продължителността на мерките по постановената в случая пробация, както и бройността на
дължимите действия от страна на жалбоподателя в тяхно изпълнение, в допълнение
и с възможността съгласно ЗИНЗС тя да се променя, а и местоизпълнението
на съответна мярка, ако това бъде поискано от него, това обстоятеллство
не се преценява от въззивната инстанция като налагащо
изменение на присъдата в искания смисъл с налагане на алтернативно предвиденият,
по – лек вид наказание „обществено порицание“. Всъщност именно постановените
мерки се явяват адекватни на извършеното и възрастта на жалбоподателя и с оглед
съдържанието им и възможността да му бъде повлияно положително чрез
предвидените за целта разговори, напътствия от страна на пробационен
служител за съответния недълъг период от време, каквото по степен въздействие
не би могло да се очаква от изпълнение на по-лекото по вид наказание, за д асе очаква трайно съобразяване занапред със съответните
правни забрани и изисквано поведение, охраняващи защитаваните с правилата
обществени отношения.
За разлика от наведеното в становището на прокурора пред въззивната инстанция, както и повереника
на гражданския ищец и частен обвинител по делото, въззивния
съд споделя доводите по жалбата за неправилност на присъдата в частта й, съдържаща произнасяне по
граждански иск. Към момента на предявяването му в разпоредителното заседание на
първата инстанция – на 03.04.19г., граждански иск (включително претенция за имуществени вреди по автомобила, твърдяни за
настъпили от процеснопредметното деяние) бил вече предявен по реда на
Гражданския процесуален кодекс – на 26.02.18г. (видно и от актуално изисканата информация по съответно образуваното гр.дело №
242/18г. по описа на Районен съд – Бяла- л.26-31 от въззивн.
п/во). По тази причина, първата инстанция, разглеждала това наказателно дело,
следвало да се съобрази с императивната разпоредба по чл.84, ал.2 от НПК за недопустимост
на предявяване на такъв и в наказателното производство и след като то станало
факт, да не го приема поради недопустимост, съответно не следвало въобще да
конституира пострадалия в качеството на граждански ищец, да разглежда иска съвместно
с наказателното производство и да се произнася по него с атакуваната присъда в
тази й част. Посоченото правило е безузловно, отнася
се за различна хипотеза и няма правна корелация със сочените от прокурора и адв.Т. правила относно спиране на гражданско производство
на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, и поради недопустимото приемане на, и
произнасяне по граждански иск в наказателното производство, се налага съобразно
чл.88, ал.1 от НПК, вр. с чл.269 изр.1, пр.2 от ГПК (приложим при тази процесуална ситуация) и чл.270, ал.3 от ГПК, присъдата в тази й част да бъде
обезсилена, и в същата част наказателното производство да бъде прекратено.
Неоснователна се явява въззивната жалба в частта,
съдържаща претенция за редуциране на присъдените разноски за процесуално
представителство от адв.Т. спрямо участвалия в
производството включително и като частен обвинител пострадал съгласно
наведеното обвинение, тъй като НПК (чл.187 – 190) не предвижда идентична на чл.78, ал.5 от ГПК възможност, съдът да преценява
евентуална прекомерност на таксива в зависимост от
правната и фактическа сложност на делото.
Наред с това, наличието на, и информацията в представеният пред въззивната инстанция договор за правна защита /л.24/,
съобразно изхода на делото и правилото по чл.189, ал.3, изр.1, предл. посл. от НПК, сочи на
основателност на направеното искане от повереника на
гр. ищец и частен обвинител, за присъждане на разноски на последния пред въззивната инстанция – за възнаграждение на повереника адв.Р.Т., в размер на
500 лева (изрично отразено като заплатена
част от общо по-голямото договорено възнаграждение).
По изложените съображения, на основание чл.338
от НПК и чл.88, ал.1 от НПК, вр. с чл.269, изр.1, пр.2 и чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, Окръжен съд – Русе
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА присъда № 4/03.04.2019год. по н.о.х.д. № 57/2019г. по описа на Районен съд – Бяла в
гражданско-правната й част – с която подсъдимият М.А.Н. и осъден да заплати на М. С. К., ЕГН: **********, сумата от 558, 38 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплениепо
чл.346, ар.2, т.1 и т.3, вр . с ал.1, вр . с чл.195, ал.1, т.4, вр . с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 15.12.2017г., до окончателното изплащане на
сумата, както и частта с която подсъдимия Н. е осъден да заплати държавна такса
по гражданския иск – размер на 50 лева.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в гражданско-правната му част.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда, в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия М.А.Н., ЕГН: **********, да заплати на М. С. К., ЕГН: **********, сумата от 500 (петстотин) лева - разноски на последния
за повереник в качеството му на частен обвинител за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: