Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и осми състав
На десети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА
ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3841 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-004411/07.087.2019г.,
издаден от началник на група към ОДМВР- Варна,сектор „ПП“ Варна, с който на Б.М.Д.
е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 от
ЗДП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Б.М.Д. срещу НП на началник на
група към ОДМВР- Варна,сектор „ПП“ Варна, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е
допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че не е осъществил състав на нарушение ,
тъй като при проверката бил с поставен обезопасителен
колан, но по начин, да не изпитва болка от спортна травма. Сочи, че по наведени
срещу АУАН възражения е следвало наказващия орган да се произнесе в срока но
чл.52 ал.1 от ЗАНН. Сочи още, че не му
бил предоставен екземпляр от протокол или справка от комисия, за да му стане
ясно какво отношение е взето по възраженията му. Прилага медицински документи, сочещи на
невъзможност да ползва обезопасителен колан. Моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си.
По съществото на
делото моли съда да отмени наказателното постановление.
Представител на
органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 21.05.2019г.
полицейски служители към ОДМВР Варна – св. Д. и св. Т. обслужвали
местопроизшествие на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Поп Д.“, в района на
кръстовището между тези улици.
При това покрай
полицейските служители преминавали бавно автомобили, заобикаляйки мястото но
ПТП.
Един от
преминаващите автомобили бил л.а. „Пежо
407“ с рег. №В3151 СА, управляван от въззивника Д.. По време движението си въззивникът
Д. не използвал обезопасителен колан и това било
възприето от св. Д. и св. Т..
Св. Д. подал
сигнал за спиране на въззивника Д., като последния
спрял на около 10-15 метра след св. Д..
Св. Д. и св. Т. възприели действия на въззивника
Д., при което той поставил обезопасителния си колан.
Въззивинкът Д. заявил на св. Д., че има болки в ребрата.
Св. Д. съставил
акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който
подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по
чл.137а ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият
полицейски служител – св. Т.. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника,
който вписал в графата за възражения, че има
такива.
В срок по преписката постъпили възражения, но били
преценени като неоснователни.
На 08.07.2019г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 от
същия закон, на въззивника било определено
административно наказание.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията
на св. Т. и св. Д., докладни записки; акт за установяване на административно
нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДП; справка за
нарушител и др.
Показанията на св.
Д. и св. Т. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели , че водача е без предпазен
колан по време на спирането му, т.е. по времето, когато още се е движел. И двамата са възприели и последващите
действия на въззивника по поставяне на обезопасителния колан.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото
доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение,
който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено
разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен
вида на наказанието с императивно
определен размер.
Що се отнася до
възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната
неоснователност предвид на следното :
Въззивника счита, че не е осъществил състав на нарушение ,
тъй като при проверката бил с поставен обезопасителен
колан, но по начин, да не изпитва болка от спортна травма. Прилага медицински
документи, сочещи на невъзможност да ползва обезопасителен
колан.
Съдът намери, че подобна позиция противоречи на събраните
доказателства по делото.
Налице са показанията на очевидци - св. Д. и св. Т.,
които пряко са възприели , че въззивника Д. управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, както и са възприели и последващите действия на въззивника
по поставяне на обезопасителния колан.
Показанията на тези свидетели са безпристрастни и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Липсват основания съдът да се
съмнява в показанията н а очевидците, доколкото не са установени каквито и да
било предходни отношения между въззивника Д. и тези свидетели, влияещи върху тяхната
безпристрастност.
Ангажираните от въззивника медицински документи касаят последващите
му действия по посещение на лекарски кабинет, поради което и не може да се
приеме, че към датата на нарушението е съществувала медицинска забрана за
последния да носи обезопасителен колан при шофиране.
Доказателства относно медицинска забрана въззивника
да носи обезопасителен колан при шофиране не са
ангажирани и в хода на въззивното производство.
Въззивникът сочи, че по наведени срещу АУАН възражения е
следвало наказващия орган да се произнесе в срока но чл.52 ал.1 от ЗАНН. Сочи още, че не му бил предоставен екземпляр
от протокол или справка от комисия, за да му стане ясно какво отношение е взето
по възраженията му.
Доколкото срокът
по чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не – преклузивен,
съдът намери, че не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Следва да се отбележи, че по АНП липсват доказателства да
е бил искан екземпляр от изготвената справка по възраженията , наведени срещу
АУАН и такъв да е бил отказан.
Все пак, следва да се отбележи, че материалите от делото
са били достъпни за страните в деловодството на съда и са позволявали
организирането на адекватна защита.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :