Р Е
Ш Е Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 12199/2019 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, депозирана от ищеца А.Ц.А., срещу решение № 4992/08.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 44873/2017г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, с което е
отхвърлен предявеният иск от А.Ц.А. с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за
обявяване за окончателен на анекса от 08.09.2011 г. към предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2009 г., сключен между „Е.“ ООД,
от една страна като продавач, и от друга страна от А.Ц.А. като купувач, относно
следния недвижим имот: паркомясто № 12, находящо се във вход Б в подземно ниво
/кота -3,55 м/ в новострояща се сграда с идентификатор 68134.4354.375.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Люлин“, Столична община,
разположен в имот с идентификатор 68134.4354.375 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на район „Люлин“, Столична община.
В жалбата се излагат
доводи, че СРС неправилно е приел, че не е доказано, че „Е.“ ООД е собственик
на процесния имот, тъй като по отношение на процесната сграда „Е.“ ООД се е
легитимирал като собственик на правото на строеж, което е придобито от него в
пълен обем, респективно, щом в сградата по инвестиционен проект е предвиден
подземен гараж, то негов собственик е „Е.“ ООД. Навежда аргументи, че
паркоместата се индивидуализират като идеални части от правото на строеж,
респективно правото на собственост. Посочва, че в анекса, чието обявяване се
иска да се обяви за окончателно, е записано, че се прехвърля процесното
паркомясто, като при тълкуването му съгласно чл. 20 ЗЗД, следва, че макар обект
на прехвърлетелната сделка да е реално необособима част на обект, то волята на
страните може да се тълкува в смисъл, че се прехвърля това, което е възможно и
договорът се конвертира в договор за продажба на идеална част от целия обект.
Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок
не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата
законосъобразност.
Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено
установената по делото фактическа обстановка, както и същата не се оспорва с
въззивната жалба, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата, относими към въззивното оспорване.
Във въззивната инстанция
е прието като писмено доказателство
писмо от Службата по геодезия, картография и кадастър – София град, в
което е посочено, че към настоящия момент няма данни за схема на самостоятелен
обект – гараж, включващ в себе си паркомясто № 12, като на етаж -1 в сградата с
идентификатор 68134.4354.375.1 няма нанесени схеми на самостоятелни обекти.
Прието е като писмено
доказателство и удостоверение от Столична община за данъчна оценка на процесния
имот, както и обяснителна записка от 05.01.2021 г., ведно с представен като
приложение проект за сутерена на сградата.
При
преценка на доказателствата по делото, настоящият състав споделя становището на
първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства относно
обособяването на самостоятелни обекти на кота -3,55 м, получили съответния
идентификатор, както и такива, свързани със собствеността, от които да се
установява, че имено ответникът е собственик на описаното в анекса от 08.09.2011 г.
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2009
г., сключен между страните, паркомясто.
Този извод се подкрепя и в приетата като писмено доказателство по делото пред
въззивния съд справка от Службата по геодезия,
картография и кадастър – София град. Съгласно чл.43 ал.1 ЗУТ, за новите
сгради необходимите места за паркиране се осигуряват задължително в границите
на У., в който е построена сградата, но тези места, дори да са наименувани
„паркинг”, не са самостоятелен обект на собственост.
Действително при
тълкуване на общата воля на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД и при условие, че
продавачът, съгласно сключен между тях договор за продажба, е собственик на обекта,
би могло да се приеме, при посочването за предмет на договора на необособим
като самостоятелен обект, че общата воля на страните е била да се прехвърлят
идеални части от този обект – например от дворно място от сграда в режим на
етажна собственост, което по естеството си представлява обща част на сградата. Видно от представената по делото
обяснителна записка, паркоместата към процесната сграда е предвидено да бъдат
обособени не като гараж със статут на обща част на сградата, а като
самостоятелни обекти, като за всяко жилище има обособено паркомясто. В
настоящия случай нито се установява обособяването на процесното паркомясто като
самостоятелен обект, нито ищецът, който носи доказателствената тежест за установяването
на този факт, доказва, че ответникът по делото е собственик на процесното
паркомясто или на целия подземен етаж, в рамките на който същото се намира,
следователно ответникът не би могъл да прехвърли собствеността на обект, който
не притежава.
Първоинстанционният съд
е направил законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Тъй като мотивите на въззивния съд съвпадат с тези на
СРС, решението, включително в частта за разноските, които са присъдени в полза
на ответника съобразно с изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски има ответникът, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото процесуалният представител на ответното дружество
нито е подал отговор на възивната жалба, нито се е явил на насрочените по
делото открити съдебни заседания, в полза на въззиваемата страна не следва да
бъдат присъждани претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4992/08.01.2019 г., постановено по гр. д. №
44873/2017г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, включително в частта за
разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.