№ 5070
гр. С, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110157233 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Т. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, бул.“Г.М.Д“
№ 1, за солидарно осъждане на ответниците „Б БГ“ ООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.„Ч В“ № ..., собственик на интернет медията banker.bg, Ц. П. Г., ЕГН
**********, заместник главен редактор на banker.bg, с адрес гр.С, бул."Ч В" №..., И. Н. Р.,
ЕГН **********, заместник главен редактор на дигитално издание на banker.bg, с адрес гр.
С, бул."Ч В" №..., и М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес по месторабота гр. С, бул. „Ч В“ №
..., да заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лева, предявени частично от пълния размер от
10 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания поради позорящата информация, публикувана в
медията „Б“от публикация на сайта https://www.banker.bg/ от 13.10.2022 г. със заглавие
„Детска болница може и да има, но тя ще е частна”, ведно със законната лихва върху тези
суми считано от датата подаване на исковата молба – 21.10.2022 г., до окончателното
изплащане на дължимото.
Предявен е иск и за задължаване на ответниците да премахнат от сайта
https://www.banker.bg/ публикуваната на 13.10.2022 г. публикация със заглавие „Детска
болница може и да има, но тя ще е частна”.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че Т. Б. е част от екипа на на „Т Л - Г А Ц” АД от 1999 г.
(тогава „Т Л - Н А Ц” АД), когато е назначен за член на управителния съвет с Решение № 7
от 06.12.1999 г., а от 2001 г. до настоящия момент изпълнява длъжността „изпълнителен
директор” на „Т Л - Г А Ц” АД. Сочи се, че ищецът е познат във фармацевтичните среди, не
1
само сред договорните партньори на представляваното от него дружество, но и сред самите
институции, като лицето на „Т Л”. Съобщава се, че на 31.08.2022г. «Т Л - Г А Ц» АД е
входирама в деловодството на Министерство на Зопазването заявление по чл.37а от ЗЛЗ,
касаещо проект за изграждане на многопрофилна болница за активно лечение «Мама и Аз»,
която да е ориентирана към детското Зопоазване.
В исковата молба са изнесени факти и относно ответното дружество „Б БГ“ ООД,
като се поддържа становище, че заместник главен редактор на електронната медия е Ц. Г., а
заместник главен редактор на дигиталното издание е И. Р., което обективира и тяхната
лична отговорност за публикациите, дейностите и медийната политика в електронното
издание, тъй като в качеството си на главни редактори определят характера и съдържанието
на публикуваните материали.
Според ищеца, на 13.10.2022 г. в 14:20 часа, медията banker.bg е публикувала статия
със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще е частна”, в която са направени
множество неверни клеветнически и обидни внушения във връзка с реализирането на
инвестиционни намерения на дружеството за строеж на софийска болница „Мама и аз“ за
майчино и детско З. Ищецът твърди, че с въпросната статия, са му нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на престижа му в обществото и достойнството му като
морален човек и успешен бизнес лидер на проспериращо дружество, осигуряващо трудова
заетост на хиляди хора, доколкото тази статия има клеветнически и обиден характер,
написана е опозоряващо и злепоставящо и с нея е нарушен общият дълг да не се увреждат
морални интереси на други лица.
В тази насока се сочи, че още заглавието «Детска болница може и да има, но тя ще е
частна» е подвеждащо читателят, като у него се създава усещането, че проектът на «Т Л»
цели да измести държавата в нейното задължение за изграждане на национална детска
болница, като по този начин частната болница, която инвеститорът „Т Л“ планира да
изгради в гр. С, ще измести изцяло националната детска болница и едва ли не национална
детска болница няма да съществува заради частната инициатива на „Т Л“. Ищецът оспорва
това да са целите на представляваното от него дружество.
Освен това се поддържа становище, че се прави негативно внушение от автора на
статията и медията „Б“ спрямо „Т Л“. В тази насока се обръща внимание на използваните
термини и определения за инвеститора, а именно като „един от мастодонтите в здравния
бизнес“, на проекта на дружеството за изграждането на високотехнологична многопрофилна
болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ в с.К. В статията е използван изразът „попари
амбициите“, който според ищеца е неуместен и внушава, че компетентният държавен орган
си е свършил изцяло работата в рамките на законово предвидените му правомощията и
лошите капиталисти от „Т Л“ са поставени на мястото им със справедлив отказ.
Освен това, според ищеца, „Б“ внушават и приписват на „Т Л“ и нездрави връзки с
компетентните държавни органи и по-конкретно с бившия министър на Зопазването д-р С К,
като го определят като „лобист в полза на „Т Л“.
2
В исковата молба се обръща внимание и на определението, което се дава на „Т Л“,
като авторката на статията М. В пише, че „Тази фирма „циркулира“ в публичното
пространство най-малко от четвърт век. Отначало - като вносител на лекарства, след това -
като вносител, „ склададжия “ под митнически контрол и собственик на аптечна мрежа, а
накрая... като собственик на тотално затворен цикъл: внос на едни лекарства - производство
на други лекарства - търговия на дребно с всички лекарства - собственик на 15 медицински
центъра, 5 кардиологични клиники и 2 многопрофилни болници - медицински и „доЖен“
застраховател“. Според ищеца, по този начин авторката от „Б“ цели да създаде в обществото
усещане за монополизация, свръхпротекции и преследване на материалния интерес за
сметка на обществения такъв като синоним на „Т Л“, като в същото време се омаловажава
не само дейността на това дружество, но и успехите на дружеството през годините, неговото
развитие. Ищецът определя като неуместна и препратката към притежаваното от „Т Л“
застрахователно дружество „ЗАД Д Б: Ж и З“ АД.
Като инсинуации се квалифицират направените в статията твърдения “Бизнес
поведението на групата около „ Т Л “ отдавна е определяно като скандално. И то съвсем
закономерно, защото не са един и два случаите, когато собствениците и мениджърите са
били обвинявани в агресивност при налагането си на пазара, за нарушения в протоколите за
лечение на пациенти, за нелоялна конкуренция, митнически нарушения или заобикаляне на
антимонополните и антитръстовите законови разпоредби. Но сякаш по някакво неписано
правило, въпросните собственици и мениджъри винаги са се измъквали сухи от водата, тъй
като пито едно от обвиненията не бе доказано официално и според процесуалните
предписания.”.
Според ищеца, в статията са изопачени фактите с негативни окраски и обидни
квалификации относно „Т Л“ с изнесените твърдения „Но сякаш по някакво неписано
правило, въпросните собственици и мениджъри винаги са се измъквали сухи от водата, тъй
като нито едно от обвиненията не бе доказано официално и според процесуачните
предписания“, като по този начин се натрапва на обществото, че „Т Л” се опитва да
заобиколи действащото законодателство в страната, което позори и доброто име на
дружеството и в частност на неговия изпълнителен директор.
Ищецът цитира автора на статията М. В, която определя „Т Л“ като „групировката“,
като отбелязва, че тази дума е натоварена с изключително негативна конотация заради
историческото минало на Република България основно през 90-те години на ХХ-ти век.
Твърдението, че „Т Л“ „очевидно също са си гарантирали политически гръб“, се
определя като опит да се омаловажат качествата и достойнствата на инвестиционния проект
„Мама и Аз“, и всички усилия, които са положени от страна на дружеството до този момент.
Ищецът аргументира становище, че се всява неправилното внушение, че бъдещото
лечебно заведение „ще се ориентира само към онези“ специалности „с добро [то]
финансиране. А по този начин ще бъдат ударени и без това недофинансираните държавни
клиники, които ще трябва да се справят само слабо заплатените клинични пътеки“, което
3
противоречи на установените законово установени права на пациента на избор в кое
лечебно заведение да бъде лекуван и от кого.
Обръща се внимание на твърденията, че „ако служебният Министерски съвет даде
разрешение за проекта на „Т Л “ и болницата започне да работи след някоя и друга година,
тя със сигурност ще „изсмуче“ десфицитните по приниип специалисти от "редовите" детски
отделения и кпиники. След което ше започне да диктува правилата на играта, зашото
родителите на болни деца просто няма къде другаде да отидат...“, с които в читателя се
създава грешното впечатление, че бъдещото лечебно заведение ще обезкръви останалите
такива.
Анализирайки процесната публикация, ищецът прави извод, че тя е с опозоряващ и
злепоставящ характер и с поместването й на страницата на медията „Б“, е нарушен общият
дълг да не се увреждат морални интереси на други лица, тъй като тя поддържа явен
негативен уклон, използвани са недопустими за безпристрастното журналистическо мнение
внушения, непочиващи на никакви обективно проверени факти и клеветнически и обидни
обръщения, граничещи с открита провокация. Отделно от това се сочи, че на ищеца не е
дадено право на отговор и не са представени изобщо достойнствата на проекта за
изграждане на многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“.
Според ищеца, статията засяга пряко доброто търговско име и репутация освен на
търговското дружество, и неговото такова като изпълнителен директор, който отговаря за
дейността му сред българската и международната медицинска общност. Отбелязва се, че е
накърнено доброто име на ищеца в качеството му на изпълнителен директор на „Т Л” пред
неговите съмишленици и бизнес партньори, пред трудовия колектив, а дори и пред
държавните институции, с които ежедневно комуникира. В същото време се твърди, че
положителната оценка, която ищецът има за себе си като добър мениджър на развиващо се и
проспериращо дружество, действащо изцяло в полза на обществото, е абсолютно
несъвместима с обидните твърдения и внушения в публикацията на ответниците.
Ищецът поддържа становище, че след прочитането на процесната публикация у него
са се породили неприятни емоции, което е довело до накърняване на душевното и
емоционалното му състояние, останал е силно възмутен от твърденията и внушенията,
публикувани в материала, станали широкоизвестни на всички граждани, партньори и
лекари-специалисти в цяла страна. Последното пък от своя страна е породило силно чувство
на тревожност, обида и възмущение у ищеца.
С оглед на това, ищецът се почувствал емоционално накърнен и разстроени като
обвинен в неща, които не отговарят на истината, както и притеснен, че някои от колегите,
партньорите ще повярват на злепоставящата информация, изнесена за „Т Л“ в пресата, и ще
откажат да продължат бизнес отношенията си с представляваната от него фирма. Твърди се
към днешна дата ищецът все още да страда от нарушения на съня, понижено настроение и
тревожност с оглед притесненията му за неговото добро име в обществото като един
успешен изпълнителен директор на дружеството, което е накърнено от публикацията на
4
Капитал на страницата му - https://www.banker.bg/. Аргументира се становище, че предвид
обстоятелството, че публикацията продължава да циркулира в общественото пространство и
до ден днешен, ищецът всеки ден изживява стрес, напрежение и притеснение за имиджа си в
обществото като ръководител, вземащ добри управленски решения, тъй като публикацията е
предмет на ежедневно обсъждане от него сред работната среда и вкъщи.
Ищецът аргументира отговорността на ответниците, доколкото авторката на
материала, респ. издадетелят, не са упражнили регламентираните от Конституцията им
права и задължения като медия да предоставят на обществеността точна и проверена
информация по засегнатия въпрос, а в действителност се е достигнало до публично охулване
на дружеството, представлявано от ищеца, и на неговия проект, и по този начин е
накърнило неговото чувство за добър мениджър на успешен бизнес.
Относно привлечените като ответници по делото редактори на процесното
издателство, се твърди съдебната практика приема, че главният редактор на изданието не
може да бъде държан отговорен за изнесената от журналиста информация на основание чл.
49 от ЗЗД, а такава отговорност носи издателят. Главният редактор обаче може да отговаря
само за собственото си виновно и противоправно поведение - т.е. доколкото в конкретния
случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на
негови, а не на автора на статията, действия, както и когато въпреки съзнанието за
неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й.
По отношение отговорността на издателя се сочи, че тя е гаранционно-обезпечителна
и има обективен характер, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от
тази на нейния изпълнител. Сочи се, че издателят на печатно произведение чрез своите
длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е
резултат на добросъвестно журналистическо разследване.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
По съществото на спора, ответниците изразяват становище, че липсват всички
елементи на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във вр с чл. 45 от ЗЗД. Според
ответниците, посочените от ищеца неимуществени вреди не са настъпили. Отбелязва се, че в
исковата молба не е направено разграничение между обидата и клеветата, кат оответникът
пояснява обекта на обществените отношения, които се засягат с вяско едно от тези две
противоправни действия.
Относно конкретно изнесената в процесната статия информация, се обръща
внимание, че тя касае дружеството „Т Л - Г А Ц" АД и по никакъв начин не засяга пряко и
конкретно името или личността на ищеца Т. Б., като цитираните от него цитира думи и
изрази са свързани с дейността на дружеството, а не с неговата личност, като по естеството
си могат до доведат до вреди за дружеството. Според ответниците, обстоятелството, че
ищецът представлява „Т Л - Глобален Аптечен Центьр" АД не е достатъчно да обоснове
настъпването на неимуществени вреди пряко за него в случай, че въобще се установи
5
наличие па противоправно поведение спрямо дружеството.
Ответниците оспорват твърдението, че в статията „Детска болница може и да има, но
тя ще е частна", публикувана в интернет страницата banker.bg на 13.10.2022 г., се съдържат
неверни, клеветнически и обидни внушения, или позоряща информация, оше повече
отнасящи се до ищеца Т. Б. и водещи до уронване на престижа му и доброто му име, от
които да е са произтекли претендираните вреди - понижено настроение, тревожност,
нарушение на съня. Ответниците поддържат становище, че дори и ищецът да е претърпял
някакви вреди, те не са в резултат на процесната публикация, а от други събития в Жа му, а
евентуално и от други публикувани по-рано материали, касаещи дейността на дружеството
и проекта „Мама и аз". Като примерни такива се изрбояват статии, публикувани от
Mediapool на 30.09.2022 г. със заглавие „Т Л" иска да строи детска болница в С“ и от БНР па
04.10.2022 г. със заглавие „Как частно лечебно заведение ще функционира като Национална
детска болница". По тези съображения се инвокират доводи и че липсват доказателства, че е
налице пряка причинна връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди.
Ответниците оспорват иска и предвид липсата на противоправно поведение и вина от
страна на лица, на които той е възложил извършването на определена работа. Ответниците
се позовават на съдебната практика, в която се приема единодушно, че предположенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления
на субективната психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното и
чутото, изказани мнения, съждения, оценки и внушения не консумират състава на клеветата
(в този смисъл решение № 167 от 26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 742/2016 на ВКС).
Ответниците оспорват и доводите на ищеца, че със самото заглавие на статията
„Детска болница може и да има, но тя ще е частна " се цели да се внуши, че държавна
болница няма да има, заради инициативата на „Т Л - Глобален аптечен център" АД,
доколкото самият ищец не оспорва, че дружеството „Т Л- Г А Ц" АД е представил проект по
реда на чл. 37а от ЗЛЗ до Министерство на Зопазването за изграждане на многопрофилна
болница за активно лечение „Мама и Аз", т.е. специализирано детско лечебно заведение. С
отговора се оспорват и твърдениията, че чрез използването на определението за дружеството
„един от мастодонтите в здравния бизнес" се оставя впечатление, че дружеството е
архаично, тромаво, закостеняли и неразвиващо се, като преносното значение на думата
„мастодонт" се свързва и използва в смисъл на „основополжник", „основател", като това е и
внушението, което оставя посочения в статията израз. Според ответниците, ищецът
неоснователно определя като обидни и клеветнически изразите „попари амбициите",
„лобист в полза на Т Л", „доЖен застраховател", „склададжия", „циркулира в публичното
пространство", „скандално" поведение, „са се измъквали сухи от водата", „групировката",
като ги тълкува в превратен смисъл. Ответникът обръща внимание, че коментарът по
общественозначима тема, каквото представлява по своята същност процесната статия, не
съставлява обида, нито клевета, а съдебната практика приема, че когато журналист цели да
насочи общественото внимание към злободневни теми, той може да използва крайни,
шокиращи и провокативни изразни средства, без деянието да е противоправно.
6
Според ответниците, процесната статията представлява коментар на изнесените в
публичното пространство факти относно общественозначим въпрос, а именно
построяването на детска болница, като дружеството „Т Л- Г А Ц" АД, което участва в
осъществяването на този проект, също става обект на обществен интерес и по отношение на
него допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всяко
друго лице. Ответниците се позовават на член 10 от ЕКЗПЧОС, т.1, според която разпоредба
всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва свободата да отстоява
своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
държавните власти и независимо от границите. Ответниците обръщат внимание, че
изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от автора му и
той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията
на Република България, като в случая нарушение на тази разпоредба няма, защото
използваните изрази не са обидни, а са израз на оценката на дейността, която дружеството,
ангажирано с нея, извършва в обществения процес по Зопазване и олицетворява мнението
на автора на статията. В отговорите се твърди, че дори и оценката да бъде негативна, то
изразяването й не е противоправно, още повече, че в случая тя не касае ищеца, а търговското
дружество, което той управлява. В същото време, оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане па обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно
произведение, доколкото позорят адресата.
Ответниците оспорват и твърдението в исковата молба, че със статията се внушава, че
лечебното заведение ще е ориентирано към специалности с добро финансиране и че ще се
привлекат добри специалисти от „редовите" детски заведения, което твърдение не било
базирано на никакви факти. Според ответника, изложеното в статията е анализ на
официално изразено становище па Българската педиатрична асоциация, което е достъпно на
интернет страницата на асоциацията.
В допълнение към тези доводи, ответникът „Б БГ“ ООД оспорва пасивната си
легитимация по иска, като твърди, че той не е издател на електронното издание banker.bg,
нито собственик на сайта с домейн banker.bg, доколкото дружеството не е подавало
заявление за регистрация на такъв домейн и не го притежава.
Ответникът Ц. Г също оспорва да носи отговорност за твърдяното от ищеца
противоправно поведение. В тази насока твърди, че със заповед от 31.12.2,2, г. трудовият му
договор с „Б БГ“ ООД е прекратен, като към момента на издаване на процесната статия той
е в пенсия и не е имал правоотношение с „Б БГ“ ООД нито по трудови, нито по граждански
договори, още по-малко пък с електронното изданеи banker.bg. На самостоятелно основание
Г оспорва иска с мотив, че дори и да изпълнява длъжността главен редактор, съдебната
практика приема, че в случаите, в които е посочен авторът на дадена публикация,
редакторът на изданеието не носи отговорност. По идентични съображения искът оспорва и
ответникът И. Р.. В допълнение изтъква, че той изпълнява в дружеството „Б БГ“ ООД
7
длъжността „коментатор“, а не редактор.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените
искове и да присъди на ответниците направените от тях разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и чл.45 от
ЗЗД.
За да бъде уважен този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина, както и възлагане на работа по съставяне на
печатни материали.
В случая с исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди от
изнесени неверни и клеветнически твърдения, позоряща информация, публикувана на сайта
https://www.banker.bg/ от 13.10.2022 г. със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще
е частна”. Наличието на въпросната публикация и нейното съдържание са видни от
представеното извлечение от сайта https://www.banker.bg/, а и не са спорни между страните.
При преценка съставомерността на дадени твърдения като противоправни, следва да
се отбележи, че от една страна чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България
прокламира правото на всеки гражданин да изрази мнение и свободно да го разпространи -
писмено или устно, чрез звук или изображение. Същото право е закрепено и в чл.10, т.1 от
КЗПЧОС. Тези норми обаче не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода се определят от
принципа да не се вреди другиму.
За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да извърши
разграничение на изнесената информация като факт или мнение, като при спор за
причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да
съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, както и че те
могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В съдебната практика се приема, че наличието на клеветнически твърдения се
8
обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти,
които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са
неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на
приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.
В случая процесната публикация е провокирана от конкретен обществено значим
проблем, а именно строителството на детска болница. След запознаване със съдържанието
на публикацията, съдът обаче намира, че в нея не са използвани изрази, имащи обиден или
клеветнически характер спрямо ищеца, съобразно утвърдените в обществото морално-
етични норми на общуване. От една страна, в статията се съдържа анализ на хронологията
на събитията и на становищата, изразени от различни обществени организации и държавни
органи по случая. Цитирани са мнения на Българската педиатрична асоциация и на
пациентски организации. От друга страна, в процесната публикация, читателите са
запознати с дейността на „Т Л“, като е изразено мнение относно отношенията на това
дружество с определени министри на Зопазването. Не може обаче да се подмине фактът, че в
статията е представена обективно дейността на „Т Л“, съобразно изложеното и от св.Т И Б..
Изброени са медицинските дейности и медицинските предприятия и заведения, които са под
управлението на „Т Л“. Отбелязано е, че за дружеството работят утвърдени лекари, а
оборудването и апаратурата е последен писък на модата. Действително, в статията е
направена връзка с различни министри на Зопазването – А С, С К, К А, но тя е под формата
на анализ и е резултат от изказани от тях мнения и предприети действия спрямо „Т Л“.
Името на ищеца се споменава само на едно място в статията, като е цитирано
негово изказване, че „този проект не отменя, а подпомага и съкращава времето до
създаването на държавна национална детска болница: най-малкото защото има още дузина
педиатрични специалности, които „Мама и аз“ няма капацитет да покрие“, като е
допълнено, че според Б., той има подкрепата на три от партиите в 48-ото Народно събрание.
Ищецът не оспорва да не е изрекъл посочените думи.
Тук следва да се отбележи, че посочените в исковата молба изразни средства, от
които се твърди да са настъпили вреди за ищеца, засягат търговското дружество „Т Л“, а не
персонално Т. Б.. Касае се за два отделни правни субекта, като макар и ищецът да се
отъждествява с дружеството, което представлява, то не може да се приеме, че дори
хипотетично би могъл да бъде увреден от подобен тип изложения, адресирани до трето лице.
Действително, в статията има препратка към собствениците и мениджърите на
групата около „Т Л“, за които се твърди, че не в един и два случая са били обвинявани в
агресивност при налагането си на пазара, за нарушения на протоколите за лечение на
пациенти, за нелоялна конкуренция, митнически нарушения или заобикаляне на
антимонополните и антитръстовите законови разпоредби, като в същото време е уточнено,
че нито едно от обвиненията срещу въпросните собственици и мениджъри не е било
доказано. Това обаче са неперсонифицирани квалификации, които могат да бъдат отнесени
към всеки един от членовете на висшия мениджмънт на компаниите от групата на „Т Л“. В
9
този смисъл не може да се приеме тази част от процесната статия като внушение спрямо
ищеца.
Не без значение е и, че обидни или позорящи биха били изрази, използвани извън
контекста на коментираните събития и пряко засягащи достойнството на адресата, но не и
тези, при които той се характеризира с негативни изразни средства като участник в процес
/обикновено обществено значим/, обект на неблагоприятен коментар, какъвто безспорно е
обсъждания случая в процесната публикация за строежа на детска болница.
Освен това съдът намира за нужно да отбележи, че в преобладаващата си част в
процесната публикация са съдържат коментари, а не изявления. В редица свои решения на
ЕСЗПЧ се приема, че следва да се предостави възможност на гражданите да информират
обществото по значими за него проблеми и да провокират дебат. Това включва и правото на
публична критика, особено пък насочена към изявени в обществото фигури. Безспорно,
ищецът по делото, е част от ръководството на търговско дружество със значим принос в
Зопазването в страната, активно ангажирано и с проблема по създаването на детска
болница. Това предполага и по-висок праг на търпимост на Б. към общественото мнение за
дейността на това дружество. Основният факт, провокирал коментара в процесната статия
са именно проблемите около създаването на детска болница, като начинът на
интерпретацията му, отразяващ личното отношение на автора към него, както и към
дружеството, което проявява интерес към проекта, съдът намира, че са пропорционални на
разискваната тема, чиято значимост бе изяснена от събраните доказателства по делото
/представените от ответниците други публикации и становища/. Действително, възможно е с
тях се нарушава личния комфорт на ищеца, но това от една страна е несъставомерно, а от
друга страна - според настоящия състав то е в допустима степен.
Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът намира, че независимо от
субективното отношение на ищеца към процесната публикация и изживения от него личен
дискомфорт /установен от разпита на св.Т Б./, след като изнесените в нея твърдения и факти
не са обидни и/или позорящи, поведението на автора й не може да се квалифицира като
противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Последното се налага от липсата на обективно
позорен и злепоставящ характер на твърденията за ищеца.
В същото време, за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се
установи, че ответникът „Б БГ“ ООД, с оглед изрично наведените от него възражения, е
собственик и издател на електронното издание с домейн banker.bg и в този смисъл, че това
дружество е възложител на посочения автор на процесната статия - М. Х. По отношение на
останалите двама ответници също не се установи да имат отношение към дейността на
електронното издание banker.bg – И. Р. изпълнява длъжността „коментатор“ в „Б БГ“ ООД, а
Ц. Г. пък няма данни след прекратяване на правоотношението си с „Б БГ“ ООД на
01.01.2021 г.,
да работи по трудово или друго такова, вкл. и към процесното електронно издадение. Тук
следва да се отбележи и че съдебната практика приема, че е редакторът на медиата носи
10
отговорност за съдържанието и верността на написаното, както и че то е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване, само когато няма посочен автор /в този
смисъл решение № 404 от 13.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 907/2009 г. по описа на ВКС,
III г. о., ГК, определение № 837 от 04.12.2020 г., постановено по 2255/2020 г. по описа на
ВКС, ІІІ г.о., ГК/. Настоящият случай обаче не е такъв – като автор на процесната
публикация е посочена ответницата М. Х, която не отрича този факт.
С оглед на това, съдът намира, че освен по изложените по-горе съображения, искът
срещу „Б БГ“ ООД, И. Р. и Ц. Г. се явява неоснователен поради липсата на ангажирани
доказателства за пасивната им материална легитимация по заявената претенция.
Така мотивиран, съдът приема, че не се установиха елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният на това основание иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане са направили. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение от по 1680 лв.
с вкл. ДДС. Съдът, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора,
обема събран доказателствен материал, конкретно предприетите от пълномощниците на
ответниците действия по процесуалното им представителство и защита, броя проведени
съдебни заседания, както и материалния интерес по делото, намира, че заплатените от
ответниците адвокатски хонорари са прекомерни и следва да бъдат намалени до
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 800.00 лв. без ДДС или 960.00
лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С,
бул.“Г.М.Д“ № 1, за солидарно осъждане на ответниците „Б БГ“ ООД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление гр.С, бул.„Ч В“ № ..., Ц. П. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул."Ч В" №..., И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."Ч В" №..., и М. Б. Х., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.М 1А бл...., да заплатят на ищеца сумата от 5 000.00 лева,
предявена частично от пълния размер от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания
поради позорящата информация, публикувана в медията „Б“от публикация на сайта
https://www.banker.bg/ от 13.10.2022 г. със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще
е частна”, ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата подаване на
исковата молба – 21.10.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за
задължаване на ответниците да премахнат от сайта https://www.banker.bg/ публикуваната на
13.10.2022 г. публикация със заглавие „Детска болница може и да има, но тя ще е частна”.
11
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, бул.“Г.М.Д“ № 1, да
заплати на всеки един от ответниците „Б БГ“ ООД, ЕИК: .... със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.„Ч В“ № ..., Ц. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."Ч В" №..., И.
Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."Ч В" №..., и М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.М 1А бл...., сума от по 960.00 лв., представляваща направени от всеки от
ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12