Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 18.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първата година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2158 по описа за 2020год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „Райфайзенбанк (България)„ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана Изп.директор и Прокурист, действащи чрез пълномощника против Т.Р Д. ***.
Наведени са твърдения, че с Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г. „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Т.Д.Т. кредит в размер на 24 756.00 лв., като лимитът е напълно усвоен на19.02.2019 г. Твърди, че кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване 05.03.2026 г.
Излага, че съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен, като съгласно чл.4 от договора е уговорена лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит, както следва: за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 5,70%; след изтичане на горния срок се дължи годишна лихва в размер на променлив референтен лихвен процент + 5.570 пункта надбавка. Редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Сочи, че при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта. Изтъква, че наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.
Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит, но заемателят не е изпълнил основното си задължение да върне заетата сума в уговорения срок. Ищецът излага, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не са заплатени анюитетни вноски с падежни дати в периода от 05.06.2019 г. – 05.07.2020 г. вкл. Посочва, че в изпълнение изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ Румен Д. да връчи писмо с изх.№№ 850-42/12.06.2020 г., адресирано до Т.Д.Т.. В писмото за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано уведомлението за наличие и размер на дълга и волята на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение – неплащане на основание чл.8.1. от Договора. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като фактът е удостоверен в Констативен протокол изх. № 11956/28.07.2020 г. Изтъква, че Банката счита кредита за предсрочно изискуем от 23.07.2020 г. (14 дни след залепване на уведомлението на входната врата).
Ищецът твърди, че на 23.07.2020 г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.
Поради липсата на изпълнение, счита, че в тяхна полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Отбелязва, че съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си. Сочи, че с договарянето на обезщетение за забава страните отнапред са определили размера на обезщетението за вреди и не следва да бъдат доказвани. Изтъква, че предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника и последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока.
Твърди се също, че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и впоследствие по образуваното ч. гр.д.№ 1121/2020 г. на РС – Ловеч е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните вземания.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1121/2020 г. на РС – Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 24 273.86 лв., от които редовно падежирала главница в размер на 3 507.40 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 20 766.46 лв.; изискуема редовна/възнаградителна/ лихва в размер на 1 559.78 лв., начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г, вкл; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв., начислена за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочна изискуема главница в размер на 69.23 лв., начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г.; разноски за уведомление за предсрочната изискуемост в размер на 60.00 лв., законна лихва за забава за периода от 04.08.2020 г. до изплащане на вземането.
В условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, моли съдът да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк“ /България/“ЕАД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за потребителки кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г., а именно: изискуема главница в размер на 20 766.46 лв., изискуема редовна / възнаградителна/ лихва в размер на 1 559.78 лв., начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23 лв, начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г.; разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв.; ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. В.Н. – назначен за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Излага съображения, че от съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответните стандарти за защита. Счита, че в случая не е спазена разпоредбата на чл.11 от ЗПК относно съдържанието на договора за кредит и предвидените задължителни реквизити, които следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. Прави възражение, че ответника не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, каквото е изричното императивно изискване на закона. Твърди, че по делото липсват доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредиитора, обявено на длъжника преди започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем.
В о.с.з. ищeцът„Райфайзенбанк (България)„ЕАД не изпраща представител.
Ответникът Т.Д.Т. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител – адв. Н., който поддържа депозирания отговор и направените с него възражения. Счита, че на ответника не е съобщено редовно за твърдяната предсрочна изискуемост. Ако съдът прецени, че е налице такава предсрочна изискуемост, моли след датата на настъпването й, съдът да уважи претенцията за лихви единствено до размера на 10%.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №1121/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Райфайзенбанк (България)„ЕАД е издадена Заповед № 592 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Т.Д.Т., ЕГН **********, с пост.адрес: *** да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров 55“, Експо 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника: Десислава Илиева Илиева-юрисконсулт, следните суми: изискуема главница -24 273.86 лв. /двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и три лева и 86ст/, от които редовно падежирала главница в размер на 3 507.40 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 20 766.46 лв; изискуема редовна лихва в размер на 1 559.78 лв/ хиляда петстотин петдесет и девет лева и 78ст/, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. /двеста деветдесет и седем лева и 61ст/, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23 лв/ шестдесет и девет лева и 23ст/, начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г, разноски за уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв /шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –04.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - внесена държавна такса в размер на 525.21лв /петстотин двадесет и пет лева и 21ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/.
Въз основа на издадените Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 594/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Д. с рег. № 880 при КЧСИ. С Определение № 260876 от 20.11.2020 г. заповедният съд е констатирал, че издадената по делото Заповед за незабавно по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С посоченото определение съдът е спрял принудителното изпълнение на Заповед № 592 от 05.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1121/2020 г. по описа на Ловешки РС.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 27.11.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 17.12.2020 г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС - Ловеч положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, на 19.02.2019 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника Т.Д.Т., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1902062489456800. По силата на сключения договор Банката е отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 24 756.00 лв., който да бъде ползван за рефинансиране на кредит потребителски нуждии. Уговорен е краен срок на погасяване на кредита 05.03.2026 г. Цялата сума по договора е отпусната по сметка на Кредитополучателя в IBAN ***гласно чл.3 от Договора със заверяване на посочената сметка със сумата на кредита, Кредитът се счита за усвоен от Кредитополучателя. Страните са постигнали съгласие /чл.4 – Лихви такси и комисиони/ за използвания кредит Кредитополучателят да заплаща на Банката годишна лихва, както следва: За първите 12месеца, считано от първата падежна дата на кредита кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5,70%, а след изтичане на този срок – лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив Референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,570 пункта. Съгласно чл.4.4, общата сума дължима от Кредитополучателя по процесния договор за кредит, изчислена към момента на сключването му възлиза на 30677.63 лв, при ГПР към момента на сключване на договора в размер на 6,53%%. С клаузата на чл.4.5. е предвидено, че при забава в плащането на дължимите суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на Договора, лихвеният процент при просрочени плащания е в размер на 15,70%.
Съгласно чл.5.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички дължими по Договора суми е 05.03.2026 г. Уговорено е кредитът да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.04.2019 г. до 05.03.2026 г.
В клаузата на чл.9.2 е предвидено, че при настъпване на случай на неизпълнение по чл.8 от договора, Банката има право едностранно, с писмено уведомление до Кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми, начислената лихва и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. Страните са се споразумели, че всички уведомления и изявления във връзка с договора, в т.ч. и уведомленията за предсрочна изискуемост на задълженията, ще бъдат в писмена форма и ще се считат получени, ако чрез лично доставяне, доставяне чрез куриер, или чрез изплащане по пощата с обратна разписка / чрез „Български пощи“ЕАД или друг оператор, или чрез друг оператор с лиценз за извършване на универсални пощенски услуги или по друг начин за връчване на съобщения, установен в нормативната уредба, достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора, а именно: гр. Летница, бул.“България“№30, вх.А, ет.1, ап.4. В договора е предвидено / чл.11.8.2./, че в случай че Кредитополучателят промени адреса си или по каквато и да било причина изпадне в невъзможност да осигури ефективно и надлежно получаване на кореспонденция и не уведоми насрещната страна, както и ако по каквато и да било причина фактически не получат кореспонденцията, адресирана до посочен в договора адрес за кореспонденция, същите ще се считат получени, ако отбелязванията върху обратните разписки, протоколи и др. удостоверителни документи и/или писмени изявления на връчителя, удостоверяват достигането на пратките, респ.известията за пратките, до адреса, посочен в договора, независимо от това дали съответното съобщение/изявление е било действително получено от страната-адресат или не.
Неразделна част от договора за кредит е Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 84 броя месечни вноски по кредита с дата на първа вноска –05.04.2019 г. и дата на последна вноска –05.03.2026 г.
Установява се, че от страна на Банката до ответника е било изпратено писмо с изх. № 850 – 42/12.06.2020 г. относно предсрочната изискуемост по процесния Договор за банков кредит № 1902062489456800. Ответникът е уведомен, че за периода от 05.06.2019 г. до 11.06.2020 г. не е заплатил дължимите към Банката месечни вноски в необходимия размер, като продължава да е в просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата, което съгласно Договора представлява случай на неизпълнение. Обективирано е изявление на Банката, че обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми, които към 11.06.2020 г. са в размер на 25 913.52 лв, в т.ч. 24 273.85 лв. главница и 1 639.67 лв. лихви, такси и комисиони..
Видно от приложените към исковата молба доказателства, връчването на писмото е възложено на ЧСИ Румен Д., вписан в регистъра на СЧСИ под № 880, с район на действие ОС – Ловеч. Видно от удостоверителното изявление на връчителя посоченият в Договора за кредит адрес, явяващ се постоянен и настоящ адрес на ответника Т.Д.Т., съгласно справката в НБД“Население, е посетен на различни дати, като лицето не е открито на адреса и по данни на съседка е установено, че жилището е продадено и Т. вече не живее на този адрес. На 08.07.2020 г връчителят е залепил уведомление по реда на чл.47, ал.1 т ГПК - на входната врата на адреса, като е пуснал екземпляр от него и в пощенската кутия. Книжата са връчени при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като за удостоверяване на този факт е съставен Констативен протокол с Изх.№ 11956/28.07.2020 г. на ЧСИ Румен Д..
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение по поставените задачи. Съгласно заключението, на задълженото лице е разрешен потребителски кредит в размер на 24 756.00 лв., с краен срок за издължаване на заема – 05.03.2026 г. или 84 месеца, с фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита в размер на 5,70%. С част от кредита съгласно платежно нареждане от 19.02.2019 г. окончателно е погасен кредит, кредитна карта и овърдрафт в размер на 12 400.00 лв; с платежно нареждане от 19.02.2019 г. е погасен кредит в размер на 803.00 лв., а на 21.02.2019 г. е изтеглена в брой сумата от 10 035.00лв. От разрешения потребителски кредит са усвоени 185.67 лв. такса за разглеждане на документи по кандидатстване на кредит или 0,75% от размера на кредита и 756.00 лв. застраховка по отпуснато кредитна задължение.Установено е, че кредитополучателят Т.Д.Т. не е погасявал разрешения му кредит, като са извършени само две вноски по кредита – на 05.04.2019 г. е внесена главница в размер на 240.50 лв. и лихва 180.31 лв. и на 05.05.2019 г. е внесена главница 241.64 лв. и 116.45 лв., а на 05.06.2019 г. е внесена лихва в размер на 3.34 лв. Това са всички вноски по разрешения кредит. Вещото лице е посочило че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение остатъкът на непогасеното задължение по процесния Договор за потребителски кредит от 19.02.2019 г. е в общ размер на 26 200,48 лв. в т.ч.: усвоена и непогасена главница – 24 273.86 лв; начислена редовна /възнаградителна/лихва – 1 559.78 лв, начислена лихва за забава – 366.84 лв., разноски за уведомяване – 60.00 лв. Към датата на изготвяне на заключението / 03.09.2021 г., общият размер на вземанията е в размер на 31 516.32 лв, в т.ч.: изискуема главница – 24 273.86 лв, изискуема лихва – 1 926.62 лв., законна лихва – 2 663,32 лв., разноски по уведомяване – 60,00 лв, съдебни разноски – 2 342,52 лв. и ЮКВ – 250.00 лв. Видно от заключението, преди обявяване на предсрочната изискуемост, редовно падежиралите главници за периода от 05.06.2019 г. до 05.07.2020 г. вкл. са в размер на 3 507.40 лв. Заявената в исковата молба наказателна лихва е определена върху изискуемата главница в размер на 24 273.86 лв., от които редовно падежирала главница в размер на 3 507,40 лв. за периода от 05.06.2019 г. до 05.07.2020 г. и предсрочно изискуемата главница в размер на 20 766.46 лв. от 23.07.2020 г. Просрочените редовни лихви за периода от 05.05.2019 г. до 05.07.2020 г. вкл. са в размер на 1 501.02 лв., начислената редовна лихва въру усвоената и непогасена главница за периода от 05.07.2020 г. до 22.07.2020 г. вкл. е в размер на 58.76 лв; начисленото обезщетение за забава в размер на 297.61 лв. е за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г.; начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г. е в размер на 69.23 лв. От заключението на ССчЕ се установява, че към 04.08.2020 г. / датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ просрочените дни са 426, а към 18.12.2020 г. / датата на подаване на исковата молба/ - 562 дни и към 03.09.2021 г. / датата на изготвяне на заключението/ - 821 дни. След датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на изготвяне на експертизата, за погасяване на кредита не са извършвани плащания. Дадено е заключение, че размерът на вземанията към датата на изготвяне на заключението, в случай, че предсрочната изискуемост на непадежииралите задължения настъпва с датата на връчване на исковата молба на ответника, е следният: а./усвоена и непогасена главница – 24 273.86 лв., в т.ч. редовно изискуема главница/редовно падежирали вноски преди настъпване на предсрочната изискуемост/ или за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2021 г. – 6 160.66 лв; предсрочно изискуема главница на 14.05.2021 г. 05.2021 г. – 18 113.20 лв; б./ начислена редовна /възнаградителна/лихва – 2 450.29 лв., в т.ч.: редовно изискуема възнаградителна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 05.05.2021 г. – 2 424.66 лв; възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.05.2021 г. до 13.05.2021 г. – 25.63 лв.; в./ начислена наказателна лихва / за забава/ върху редовно падежирали главници от 05.06.2019 г. до 05.05.2021 г., вкл. и начислена за перода от възникване на просрочие до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 13.05.2021 г. – 873.75 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ЕАД съществува вземане срещу ответника Т.Д.Т. в претендирания размер - предмет на заповед № 592 от 05.08.202- год. За изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 296/2019 г.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор
за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г. „Райфайзенбанк
/България“/ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 24756.00 лв, като безспорно
се установи, че уговорената сума по кредита е усвоена. Установено е, че
на 19.02.2019 г. с част от кредита окончателно е погасен друг кредит, кредитна карта и овърдрафт в размер на
12 400 лв, както и кредит в размер на 803.00лв,
а на 21.02.2019 г. е изтеглена в брой сумата от 10 035.00 лв. На по-късен етап – на 28.03.2019 г. е
захранена дебитна карта със 150.00лв, а на 05.04.2019 г. са погасени 420.81 лв.
В този смисъл следва да се приеме, че ищецът
е изпълнил основното си задължение по договора за банков кредит, а именно да
отпусне паричната сума от 24 756.00 лв. при уговорените условия и краен
срок за погасяване – 05.03.2026 г.
Съгласно
събраните по делото доказателства, вкл. ССчЕ, ответникът Т.Д.Т. е извършил само две погашения по
приетия погасителен план – на 05.04.2019 г. са внесени 240.50 лв. за погасяване
на главница и 180.31 лв. за погасяване на лихва и на 05.05.2019
г. е погасена главница 241.64 лв. и лихва 116.45 лв. На 05.06.2019 г. е
погасена единствено редовна лихва в размер на 3.34 лв.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на погасителни вноски,
включващи главница и лихва, с падежни дати в периода от 05.06.2019 г. до
05.07.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата
договореност в клаузата на чл.9.2. от Договора за кредит. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила и осчетоводена на 23.07.2020 г.
В
хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.Н. отрича да е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесния кредит, съгласно изискванията на т.18 на ТР
№4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д №4/2013 г. на ОСГТК,в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
В конкретния случай, от страна на Банката – кредитор са ангажирани писмени доказателства, че с писмо Изх.№ 850 – 42/12.06.2020 г. изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради случай на неизпълнение на договорните задължения, с оглед факта, че за периода от 05.06.2019 г. до 11.06.2020 г. ответникът не е платил дължимите към Банката месечни вноски и към датата на изпращане на писмото продължава да е в просрочие. По делото е установено, че писмото е връчено на ответника Т.Д.Т. чрез ЧСИ Румен Д., при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на ответника, посочен в договора – гр. Ловеч, а именно: гр. Летница, ул.“България“№30, вх.А, ет.1, ап.4. При извършената справка за предоставяне на данни от НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. е установено, че именно това е постоянния и настоящ адрес на ответник В случая не са налице данни кредитополучателят/ответник да е уведомявал Банката за промяна в адреса за уведомяване или за евентуална невъзможност да осигури ефективно и надлежно получаване на кореспонденция на посочения в договора адрес, каквото задължение е поел с клаузата на чл.11.8.1 от Договора за потребителски кредит.
Съдът констатира, че
процедурата по връчване по реда на чл. 47 от ГПК е редовно изпълнена, тъй като
в разписките на ЧСИ към уведомленията са посочени три дати на посещения на
адресите с необходимия интервал между тях, едното от които в неприсъствен ден,
и след като не е намерен адресата, нито друго лице, което да получи книжата, е
залепено уведомление на входната врата на адреса, а след изтичане на
двуседмичния срок, в който адресатът не се е явил да получи книжата в
канцеларията на ЧСИ Румен Д., уведомленията се считат за връчени, на основание
чл. 47 ал. 5 от ГПК.
В настоящия казус, в договора за потребителски кредит изрично е уредено
правото на Банката, едностранно, с писмено уведомление до Кредитополучателя да
обяви за предсрочно и незабавно изискуеми всички усвоени и непогасени по
Договора суми, начислената лихва / евентуално наказателна надбавка/ и
комисионите при настъпил случай на
неизпълнение по смисъла на чл.8, какъвто съставлява и неплащането на която и да
е вноска по договора за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо
плащане. С оглед така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че
тази клауза е породила действие, доколкото ищецът е ангажирал по делото
доказателства, че уведомлението за предсрочната изискуемост е надлежно връчено
на ответниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като
предсрочната изискуемост се счита настъпила на 23.07.2020 г. Посочената
разпоредба урежда фингирано връчване на съобщенията,
при условие, че са установени определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които
дават основание да се приеме, че е
положена дължимата грижа. Целта е да се осигури защита на Кредитора срещу
евентуално недобросъвестно поведение на длъжника в случай, че същият се укрива
или отказва да получи съобщението. Такова фингирано връчване изрично е предвидено и в договора за кредит, като
в клаузата на чл.11.8.2 е предвидено, че
когато Кредитополучателят промени адреса си или по каквато и да е причина изпадне в невъзможност
да осигури ефективно и надлежно получаване на кореспонденция и не уведомява
насрещната страна за промяна в адреса, както и ако по каквато и да било причина
фактически не получи кореспонденцията, адресирана до посочения в договора
адрес, същите ще се считат получени, ако отбелязванията
върху удостоверителните документи и/или
писмените изявления на връчителя, удостоверяват
достигането на пратките, респ. на съответното съобщение до адреса, посочен в
договора, независимо от това дали съответното съобщение/изявление е било
действително получено от страната – адресат или не. Съдът приема, че в
договора са разписани ясно съответните
предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа от кредитора. В случая неуспешният опит за връчване
е приравнен на фактическо получаване и е обвързан с конкретни последици за
получаващата страна, поради което следва да се приеме, че посочената договорна
клауза предвижда фингирано връчване
на съобщения.
При тези данни съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.08.2020 г./ и счита, че следва да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Следва да се отбележи, че дори и във връзка с възражението на ответната страна да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на кредитополучателя преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в актуалната съдебна практика трайно и непротиворечиво се приема, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, се счита достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на 14.05.2021 г./по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./
С оглед на всичко изложено по –горе съдът
намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на
заявената претенция – валидна облигационна обвързаност, произтичаща от договор
за кредит, неизпълнение на поетите с договора задължение от страна на кредитополучателя
и поръчителя и наличието на уговорена между страните хипотеза за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, която е надлежно обявена на ответника.
Тъй като с исковата
молба ищецът е претендирал вземания, които напълно съответстват по размер на
установените от ССчЕ, съдът намира, че предявените обективно съединени искове
се явяват основателни и доказани, респ. следва да бъдат уважени в пълния
претендиран размер. Ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото
между страните облигационно правоотношение, като съдът намира за доказано, че в
полза на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ЕАД съществува ликвидно и изискуемо
вземане спрямо ответника/ кредитополучател в посочения по-горе
размер. Твърдения или доказателства
относно изпълнение на договорните задължения през времето на действие на
договора или след настъпване на предсрочната изискуемост на сумите, дължими по
него, липсват от страна на ответника, в чиято тежест е да докаже изпълнението.
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от Банката – ищец лихви. Съдът счита, че в случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент. До извод за наличието на индивидуално договаряне води и фактът, че в договора за кредит е изготвен специален погасителен план, валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на Кредитополучателя/ответник. Това обстоятелство от своя страна изключва приложението на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съдът приема, че договорът се явява действителен и по него ответникът дължи изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено по договора – главница, фиксиран размер на договорна лихва и начислена наказателна лихва поради забава в погасяванията. Договорната лихва е дължима като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласил с нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Що се отнася до наказателната лихва, същата е начислена с оглед доказания по делото факт, че считано от 05.06.2019 г. кредитът е в просрочие и предвид договореното между страните такава да бъде начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
От всичко казано дотук съдът намира, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, както по отношение на търсената главница, така и по отношение на лихвите – договорна и наказателна, претендирана като обезщетение за забава и претендираните разноски за уведомление за предсрочната изискуемост, възложено на ЧСИ.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца в исковото производство са претендирани следните разноски: 608.13 лв. –платена държавна такса, 700.00 лв. – депозит за особен представител, 200.00 лв. – депозит за вещо лице и 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 150.00 лв., като след редуциране на неговия размер общият размер на сторените в настоящото производство разноски възлиза на сумата от 1658.13лв
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство в общ размер от 675.21 лв, включващи държавна такса от 525.21лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.
На адвокат В.Н. от ЛАК следва да се изплати сумата от 700.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Т.Д.Т., ЕГН **********,***, че по Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019 г. дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (България)„ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., действащи чрез пълномощника си, следните суми – предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1121/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 24 273.86 лв./двадесет и четири хиляди двеста седемдесет и три лева и 86ст/, изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1 559.78 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и 78ст/, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 22.07.2020 г.вкл, изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на 297.61 лв. / двеста деветдесет и седем лева и 61ст/, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2020 г. вкл, изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23 лв. / шестдесет и девет лева и 23ст/, начислена за периода от 23.07.2020 г. до 03.08.2020 г., разноски за уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв. / шестдесет лева/, ведно със законната лихва, начиная от 04.08.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Т.Д.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ (България)„ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от Изп. директор и Прокурист, сумата от 1658.13лв./хиляда шестстотин петдесет и осем лева и 13ст/ - сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 675.21 лв. / шестстотин седемдесет и пет лева и 21ст/
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по
следната банкова сметка ***:
Титуляр: „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД
IBAN : ***N : лева
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.Н. сумата от 700.00лв. /седемстотин лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№1121/ 2020г.по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: