Присъда по дело №655/2023 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 655/2023 г. по описа на КрлРС

Наказателното производство е образувано по повод внесената тъжба от
С. И. Й., ЕГН ********** от гр. С., П. обл., с която е повдигнал обвинение
срещу П. И. С., ЕГН ********** от същия град, затова, че на 04.12.2023 г. в гр.
С., П. обл., е разгласила позорно обстоятелство за С. И. Й., а именно
„Господина ходи по институции, където е дарявал картини и оказва редовен и
методичен натиск на персонала. За първи път виждам някой да ходи и да
държи сметка за дарения и да си ги иска обратно, та чак в социалните мрежи
да се жалва. Бях в библиотеката с читатели, които са свидетели и възмутено
питаха кой е този човек и защо прави скандали на секретарката, която е много
мила и кротка жена“, като клеветата е разпространена чрез социалната мрежа
„Фейсбук“- престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител С. Й., лично и чрез процесуалния
си представител поддържа внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение.
Представят се доказателства. Излагат се доводи за наличие на достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимата, поради което се пледира за
осъждането й.
Подсъдимата П. С., участва лично в процеса и с упълномощения си
защитник- адв. Ц.. Лично и чрез защитника си пледира, че не е извършила
престъплението, за което е обвинена с тъжбата. Представя доказателства. Иска
от съда да бъде оправдана.
С тъжбата е предявен граждански иск за причинени от
инкриминираното деяние неимуществени щети, оценени на 8000 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното
изплащане, който не е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, тъй като ще затрудни провеждането му.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото- обясненията на подс. С., показанията на
свидетелите С. Ф., Л. Й., С. А., Д.К., С.В. и Д.Н.; прочетените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- благодарствено писмо,
справка за дарени картини, акт за дарение, характеристични справки и
справки за съдимост; както и приетото заключение на изготвената по делото
съдебно- техническата експертиза по делото, намира за установено следното:
Подсъдимата П. И. С., ЕГН ********** е родена на **** г. в гр. К..
***,***. Има завършено ***** образование. Работи като ***.. ***** е, *** г.
**** с Д.Н., ***. Живее в гр. С., ул. „А.П.“ ***. ***.
Частният тъжител С. И. Й., ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. М.,
обл. К.. ***,***. *** Л. Й., с ***. ***. Живее в гр. С., ул. „***.***.
Тъжителят Й. бил ***. Част от творбите си, портрети на видни
1

български личности, предоставял за благотворителни каузи или дарявал. Сред
част от тези творби бил портрет на ***, дарен на болница „И.Р.“ в гр. С. с
управител св. А., с условие картината да се постави на видно място и същата
била закачена във фоайето на болницата. Няколко картини, сред които и
картина на С.В. тъжителят дарил на къща- музей „***“ в гр. С., дарил и
картина на *** гр. К., чиито директор бил св. Ф..
Тъжителят дарил портрет на *** и на Народно читалище „***“ в гр. С..
За това дарение не били установени документи. Картината се съхранявала в
хранилището на библиотеката, находяща се в читалището, където било
мястото за съхранение на книгите и на други картини.
Секретар на читалището била св. Д.К., която познавала тъжителят.
Малко след като започнала работа на тази длъжност, тъжителят дошъл при
нея и се презентирал като ***, предлагайки читалището да закупи картина от
него. К. му обяснила, че финансовото състояние на читалището не
позволявало това. Впоследствие от библиотекарите К. разбрала, че тъжителят
идвал неколкократно в читалището, за да търси своя дарена картина, която не
била поставена на видно място. К. помолила колегите си да му предадат, че в
читалището се правили ремонти и докато не приключат нямало да поставят
картини по стените.
На 04.12.2023 г. тъжителят Й. отишъл при св. К. и я помолил да го
съпроводи до библиотеката без да й обясни защо. След като отишли там, Й. я
запитал защо картината му не е изложена. Св. К. отговорила, че текат
ремонти, поради което не били изнесени картини, като такива нямало и
закачени по стените. По това време в библиотеката се намирали
библиотекарите- подс. С. и колежката й св. В., както и посетители. Тъжителя
Й., след като получил отговор от К., че картината му се съхранява в
хранилището на библиотеката, повишавайки тон й казал, че иска да види
картината си, иска да му я дадат. Бил помолен да говори спокойно, тъй като
имало посетители в библиотеката, но той продължил с висок тон да си иска
картината, заявявайки на служителите, че не стават за нищо и не им е мястото
там, и ще ги опише в социалните мрежи. При това св. В. отишла до
хранилището и донесла картината на тъжителя, който заявил, че си я взема,
тъй като не се съхранявала подобаващо, тъй като върху нея имало
вдлъбнатина. Тъжителят взел картината и я занесъл в дома си. Посетителите
на библиотеката, но които станало достояние поведението на тъжителя, а и
впоследствие публикации в социалната мрежа проявили интерес към
случилото се.
На същия ден, потребител с името *** в Мрежа за обществена и
гражданска активност- С. на социалната мрежа „Фейсбук“ публикувал
следното: „За дарителството и има ли почва в гр. С.? Искам да ви запозная с
един случай, който е показателен за отношението на отговорните
служители, призвани за опазват културното наследство на града. Преди 5
год. Дарих портрет на И.В. на Читалището в град С.. Волята ми беше да
2

бъде изложен на видно място, за да може да бъде видян от повече хора.
Преди 4 месеца посетих библиотеката и бях учуден, че портрета не е
изложен. Попитах, защо портрета не е изложен и ми беше отговорено, че са
в ремонт и това е причината. Днес, 04.12.2023 год. посетих отново
библиотеката и портрета пак не беше изложен. Поисках среща със
секретаря на Читалището и тя повтори същото алиби, че са в ремонт и
това е причината да не бъде изложен. В мен се появи съмнение, дали е в
наличност и поисках да го видя. Категорично ми беше отказано, без
аргумент. Продължих да настоявам и една от служителките го донесе
видимо раздразнена. Гледката ме потресе! Окаяния вид в който изглеждаше
ми подсказа, че за тях той е просто една непотребна вещ. Попитах
служителката така ли опазват и се отнасят към личността на Вазов, тя
най арогантно ми отговори като искам да бъде съхраняван да си го занеса в
къщи. Така и направих! В мен изниква въпроса, това ли са будителите които
са призвани да бъдат стожери на българското в нас? Отговора оставям на
Вас. В подобно състояние са и три други портрета, които дарих на къща-
музей И.В. /неизложени и прашасали незнайно къде/.“
Последвали множество коментари по повод публикацията от различни
профили. Сред коментарите в тази публикация били и тези от потребител П.
С. със следното съдържание: „За първи път в живота си се сблъсквам с
подобен казус. Както пише Т.Б. „дарителството е доброволен акт“. Пази
Боже всеки дарител в тази държава да тръгне да си търси дареното от
дарения. Свят голям, хора разни!“, публикувана на 05.12.2023 г. в 10,24 часа;
и на същата дата в 15,33 часа: „Суфльори аз нямам. Ако забелязахте имаше
читатели в библиотеката, които аз обслужвах докато държахте, меко
казано груб тон на колежката ми и секретарката. Читателките се
възмутиха и уплашиха. Не всеки ден ядосан мъж крещи на жени на
работното им място. Питаха ме дали има нужда от нещо, от помощ.
Засрамете се и спрете вече. Ние тук и в музея нямаме охрана. Всеки може да
влиза и да се държи с нас както си иска. Възмутително!!!!!“. На 07.12.2023 г.
в 17,21 часа последвал друг коментар от П. С. „Така наречени художници
раздават принтове. Печели се бърза популярност сред народ от лаици /зн.
недостатъчно вещ в дадена област, непрофесионалист, дилетант/, които
със същата наивна преценка хвърлят пари през балконите си. Хубаво е да
имате високи претенции, но да са съчетани с покритие и поне малко
разбиране в областта. Някой видя ли оригинали на тези портрети, за
направата на принт не са необходими? Би било хубаво да се направи изложба
с оригинални творби. Бих я посетила с интерес. Сега тичам до
книжарницата за принт на ***, защото разбрах, че само това отличава
културния човек от метача /не, че културата зависи от професията/.
Адмирации за последните изкарват си хляба честно.“ На 11.12.2023 г. в 10,30
часа последвал нов коментар от П. С.: „Никой не се е държал нагло.
Служителките бяха много търпеливи и добронамерени към деликатното
емоционално състояние на господина. Ако не бяха тази неистинни твърдения
3

изобщо нямаше да се намесвам по темата.“
По нататък, на 04.12.2023 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, в група „К.“
потребител „Л. Й.“ публикувала цитат от публикацията от същата дата на
потребителя *** „За дарителството и има ли почва в гр. С.? …“ На 05.12.2023
г. в 15,01 часа, потребителят П. С. направила коментар на посочената
публикация със следното съдържание: „Господина ходи по институции
където е дарявал картини и оказва редовен и методичен натиск над
персонала. За първи път виждам някой да ходи и да държи сметка за
дарения, да си ги иска обратно, та чак в социалните мрежи да се жалба. Бях
в библиотеката с читатели, които са свидетели и възмутено питаха кой е
този човек и защо прави скандали на секретарката, която е много мила и
кротка жена.“
Последвал коментар от потребител Л. И. към П. С. „Един извод от
поговорката „Няма ненаказано добро!“…
На 05.12.2023 г., в 16,21 ч. последвал коментар от *** към П. С. „Явно с
вас ще трябва да се срещнем в съда за лъжите които разпространявате
публично. Завиждам дело!“. П. С. написала: „Хубаво. Отивам да вадя
записите от камерите и ще се обадя на свидетелите. Хубава вечер.“ „А да и
към съпругата Ви за обидни епитети, за психически тормоз на работното
място към две беззащитни жени.“ Л. Й. коментирала: „Манипулаторът
винаги влиза в ролята на жертва и вменява чувство на вина.“
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че в социалната мрежа „Фейсбук“ е наличен
регистриран профил ***. При изследване на Фейсбук група „МОГА- С. е
установена публикация от потребител „***“ от 04.12.2023 г. със съдържание:
„За дарителството и има ли почва в гр. С.? Искам да ви запозная с един
случай, който е показателен за отношението на отговорните служители,
призвани за опазват културното наследство на града. Преди 5 год. Дарих
портрет на И.В. на Читалището в град С.. Волята ми беше да бъде изложен
на видно място, за да може да бъде видян от повече хора. Преди 4 месеца
посетих библиотеката и бях учуден, че портрета не е изложен. Попитах,
защо портрета не е изложен и ми беше отговорено, че са в ремонт и това е
причината. Днес, 04.12.2023 год. посетих отново библиотеката и портрета
пак не беше изложен. Поисках среща със секретаря на Читалището и тя
повтори същото алиби, че са в ремонт и това е причината да не бъде
изложен. В мен се появи съмнение, дали е в наличност и поисках да го видя.
Категорично ми беше отказано, без аргумент. Продължих да настоявам и
една от служителките го донесе видимо раздразнена. Гледката ме потресе!
Окаяния вид в който изглеждаше ми подсказа, че за тях той е просто една
непотребна вещ. Попитах служителката така ли опазват и се отнасят към
личността на Вазов, тя най арогантно ми отговори като искам да бъде
съхраняван да си го занеса в къщи. Така и направих! В мен изниква въпроса,
това ли са будителите които са призвани да бъдат стожери на българското
4

в нас? Отговора оставям на Вас. В подобно състояние са и три други
портрета, които дарих на къща- музей И.В. /неизложени и прашасали
незнайно къде/.“ Експертизата установила и съдържанието на коментарите
под посочената публикация, вкл. и съдържанието на коментарите от
потребител „П. С.“. Била установена и друга Фейсбук група- „К.“, в която била
открита публикация от 04.12.2023 г. на потребител „Л. Й.“, която
представлявала цитат на публикация от същата дата от потребител „***“.
Посочено е съдържанието на публикацията. В коментарите под тази
публикация бил установен коментар от потребител „П. С.“, написан на
05.12.2023 г. в 15,01 часа, със следното съдържание: „Господина ходи по
институции където е дарявал картини и оказва редовен и методичен натиск
над персонала. За първи път виждам някой да ходи и да държи сметка за
дарения, да си ги иска обратно, та чак в социалните мрежи да се жалба. Бях
в библиотеката с читатели, които са свидетели и възмутено питаха кой е
този човек и защо прави скандали на секретарката, която е много мила и
кротка жена.“
За да установи горната фактическа обстановка, съдът ползва
обясненията на подс. С., която след като е наясно с правата си дава такива.
Обсъждайки същите, съдът взе предвид двуяката им природа, като средство за
защита и доказателствено средство. Съобщените от подсъдимата факти и
обстоятелства, касаещи пряко предмета на делото се явяват потвърдени от
показанията на свидетелите К. и В., и необорени от показанията на доведените
по почин на жалбоподателя свидетели Й., Ф. и А.. Подсъдимата не оспорва
авторството, а и съдържанието на инкриминираните с частната тъжба думи и
изрази, а именно: „Господина ходи по институции където е дарявал картини
и оказва редовен и методичен натиск над персонала. За първи път виждам
някой да ходи и да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в
социалните мрежи да се жалба. Бях в библиотеката с читатели, които са
свидетели и възмутено питаха кой е този човек и защо прави скандали на
секретарката, която е много мила и кротка жена.“. Сочи в обясненията си и
своите мотивите, за да вземе участие в дискусията в социалната мрежа, а
именно неистинни твърдения за случилото се в библиотеката, изложени в
коментарите в социалната мрежа по повод дарената от тъжителя картина.
Такива причини за участието си в дискусията досежно дарената от тъжителя
картина е заявила и в един от коментарите си в социалната мрежа, този на
11.12.2023 г. Съдът кредитира с доверие така изложените причини от
подсъдимата за участие в дискусията, тъй като нейната позиция по този
въпрос се явява еднопосочна и последователна, заявена публично още преди
образуване на настоящото производство, а и необорена от доказателствата по
делото. Доколкото обясненията на подсъдимата относно фактите и
обстоятелствата, имащи пряко отношение към предмета на делото се явяват
логични, без вътрешни противоречия и потвърдени от събраните по делото
гласни доказателства и заключение на изготвената съдебно- техническа
експертиза, съдът намира същите за обективно изложени и ги ползва като
5

доказателствено средство при постановяване на присъдата си.
Съдът ползва при постановяване на присъдата си и показанията на
свидетелите Ф. и А. за установените с тях факти и обстоятелства, считайки ги
за обективни, депозирани без интерес от изхода на делото. Показанията на
горепосочените свидетели установяват извършени дарения от страна на
тъжителя и условията при които са дарени картините на управляваните от тях
учреждения- ПГ по Железопътен транспорт- К. и СБДПЛ „И.Р.“- С., като от
показанията на св. Ф. се установява още, че са му станали достояние и
публикациите в социалната мрежа на С. Й. и коментарите на П. С.ова. Същият
обаче не установява точното им съдържание, тъй като заявява, че няма спомен
за него, определяйки го само като „неприятно“.
Обсъждайки показанията на свидетелите Л. Й. и Д.Н., съдът ползва
същите, като отчита близките им отношения със страните по делото, а именно
свидетелката е съпруга на частния тъжител, а свидетелят **** с подсъдимата.
Двамата свидетели излагат правдиви показания относно известните им по
делото факти. В частта, касаеща естеството на извършеното от подсъдимата
деяние показанията на двамата свидетели представляват собствената им
оценка на случилото се.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло показанията на
свидетелите В. и К., които намира за неповлияни от служебните им отношения
с подс. С., като по делото не се установиха други отношения, които да се
отразят на обективното и добросъвестно пресъздаване на фактите и
обстоятелствата, имащи значение за делото. Съобщеното от двете свидетелки
има съществено значение за установяване на случилото се в библиотеката на
читалището на 04.12.2023 г., станало повод за последвалата публикация и
коментари в социалната мрежа, част от които се явява и инкриминирания
коментар. Показанията на двете свидетелки относни значимите за делото
факти се явяват последователни, логични и без противоречия помежду им и в
унисон с обясненията на подсъдимата, която не е взела участие в проведения
разговор между двете свидетелки и тъжителя, а е била единствено наблюдател
на случилото се. Обстоятелството, че негативната публикация на частния
тъжител в социалната мрежа касае дейността на служителите от читалището и
съотв. библиотеката в него, сред които са и двете свидетелки, съдът не
установи да е повлияло на обективното пресъздаване на фактите и
обстоятелствата по делото, доколкото показанията им се явяват изцяло
неопровергани от доказателствата по делото.
Заключението на изготвената и приета по делото съдебно- техническа
експертиза, съдът ползва изцяло при постановяване на присъдата си, тъй като
същото е изготвено от вещо лице, специалист в областта на компютърните
технологии, което е отговорило безпристрастно, точно и пълно на
поставените му въпроси, чиито отговори касаят пряко обстоятелствата от
предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
6

безспорно установено, че автор на инкриминираната публикация с частната
тъжба е подс. П. С.. Безспорно се установява по делото, че на 05.12.2023 г.,
около 15 часа, същата като потребител с име „П. С.“ във „Фейсбук“, в група
„К.“ написала коментар под цитат от потребител „Л. И.“ на публикация от
потребител „***“ „За дарителството и има ли почва в гр. С.? …“ със следното
съдържание: „Господина ходи по институции където е дарявал картини и
оказва редовен и методичен натиск над персонала. За първи път виждам
някой да ходи и да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в
социалните мрежи да се жалба. Бях в библиотеката с читатели, които са
свидетели и възмутено питаха кой е този човек и защо прави скандали на
секретарката, която е много мила и кротка жена.“
Съдът намира, че инкриминирания с частната тъжба коментар с
използваните в него думи и изрази не осъществява фактическия състав на
престъплението клевета по смисъла на чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.147 ал.1 от
НК. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в умишлено
разпространение на неистинско позорно обстоятелство или приписване на
престъпление на другиго, като това следва да е станало известно на
неограничен кръг хора, в конкретния случай чрез публикуване на коментари в
интернет пространството. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за
честта на едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление,
което не е извършил. Позорящите факти и/или обстоятелства трябва
обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се
преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински. От субективна
страна клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при
пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава позорния характер на
разпространяваното и неговата неистинност.
За да счете, че подс. С. не е осъществила вмененото й във вина
престъпление съдът обсъди сочения с частната тъжба за престъпление
коментар- „Господина ходи по институции където е дарявал картини и
оказва редовен и методичен натиск над персонала. За първи път виждам
някой да ходи и да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в
социалните мрежи да се жалба. Бях в библиотеката с читатели, които са
свидетели и възмутено питаха кой е този човек и защо прави от частния
тъжител, че с горепосоченото подсъдимата е споделила неистински и
позорящи за тъжителя факти. Обсъждайки поотделно смисъла на всяка една
от думите в изписаните изречения, смисъла на всяко изречения, а и смисъла на
съвкупността от изреченията, както и съотнасяйки ги към безспорно
установените по делото факти съдът намира, че подсъдимата не е съобщила
неистински за тъжителя и позорящи го факти. Безспорно се установи по
делото, че тъжителят неколкократно е ходил до библиотеката, където дарил
своя картина, за да търси същата и се е интересувал защо не е изложена
7

публично. Безспорно се установи също така, че при посещението си по този
повод на 04.12.2023 г. тъжителят е говорил на висок тон в библиотеката, с
което възбудил интереса на посетителите към случилото се. Основавайки се на
посочените факти, съдът намира, че съобщеното в изречението „Господина
ходи по институции където е дарявал картини и оказва редовен и методичен
натиск над персонала“ не представляват неистински факти, а че поведението
на „господина“ е оценено от автора на коментара като редовен и методичен
натиск, съдът намира за израз на оценъчно- мисловната дейност на написалия
го в рамките на свободно изразената от него воля. От друга страна, обсъдено
само по себе си горепосоченото изречение не съдържа информация нито за
точно и конкретно определени по време и място факти и обстоятелства, нито
за конкретно лице. Че става въпрос за случилото се в библиотеката става ясно
от последвалите изречения, а именно- „За първи път виждам някой да ходи и
да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в социалните
мрежи да се жалба. Бях в библиотеката с читатели, които са свидетели и
възмутено питаха кой е този човек и защо прави скандали на секретарката,
която е много мила и кротка жена.“ Изречението „За първи път виждам
някой да ходи и да държи сметка за дарения, да си ги иска обратно, та чак в
социалните мрежи да се жалба“, съдът намира за изразено от страна на
автора му мнение и оценка на безспорно установените по делото факти, а
именно случилото в библиотеката при посещението на тъжителя, макар и с
неодобрителен оттенък към поведението на същия. Истинността на
съдържащите се в изречението факти и обстоятелства се установи безспорно
от събраните и необорени по делото доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите К. и В., както и кредитираните с доверие
обяснения на подсъдимата. Обстоятелството, че подсъдимият е търсил
дарената картина, тъй като не е била изложена и я е взел, заради
констатираната вдлъбнатина по платното, както и че впоследствие е написал
публикация в социалната мрежа с изложено по- горе съдържание също се
установява безспорно от доказателствата по делото. Също така, не е спорно,
че при проведения разговор между тъжителя и свидетелките К. и В. е
присъствала подс. С., както и посетители в библиотеката, които са се
интересували за случая. Т.е. основавайки се установените по делото факти,
съдът намира, че и последното изречението от инкриминирания коментар, а
именно „Бях в библиотеката с читатели, които са свидетели и възмутено
питаха кой е този човек и защо прави скандали на секретарката, която е
много мила и кротка жена.“ не съдържа в себе си неистински факти. За това,
че присъстващите питали възмутено за случилото се съдът отчита като
умозаключение на подсъдимата по отношение интереса на други хора към
случилото се, доколкото са налице безспорни доказателства, че тъжителя е
говорил с двете служителки на висок тон и в присъствието на посетители в
библиотеката. Ето защо, съдържащите се в инкриминирания коментар факти и
обстоятелства, съдът счита, че отразяват действително случили се събития,
макар и с ясно изразено от автора му неодобрително отношение към
8

описаната ситуация. За изразеното мнение, оценка, умозаключение досежно
факти от обективната действителност, подсъдимата не следва да носи
наказателна отговорност, доколкото правото да изразява мнение, вкл. и
негативно е нейно конституционно гарантирано право в чл.39 ал.1 от КРБ.
За да е осъществено престъплението клевета от субективна страна
деецът следва да съзнава позорния характер на разпространяваното
престъпление и неговата неистинност. Тъй като не се доказа по делото
подсъдимата да е изложила неистински, позорящи честта на тъжителя факти и
обстоятелства, то същата не е осъществила и вмененото й във вина
престъпление от субективна страна, доколкото от обхвата на фактическия му
състав се изключват изказването на мнения, умозаключения, предположения,
израз на мисловната дейност. Еднозначна е практиката на ВКС, че начинът на
мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него не са
еднозначни и не подлежат на доказване. Практиката и на ЕСПЧ следва
прогласената в чл.10 от ЕКЗПЧОС свобода на словото и на мнението на
индивида.
По изложените мотиви, съдът оправда подсъдимата по повдигнато й
обвинение за извършено престъпление чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.147 ал.1 от
НК, а именно за разпространена в социална мрежа „Фейсбук“ клевета по
отношение частния тъжител.
С оглед резултата от делото съдът остави в тежест на частния тъжител Й.
направените по делото разноски, като осъди същият да заплати да заплати по
сметка на КрлРС сумата от 363 лв., представляващи заплатено
възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно- техническа експертиза по
делото, както и да заплати на подс. С., направените от нея разноски по делото
в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
защитник.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
МТ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	31
Дата:	10 декември 2024 г. (в сила от 21 юли 2025 г.)
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20235320200655
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 декември 2023 г.

Присъда по дело №655/2023 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите