РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. гр. Хасково, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100649 по описа за 2022 година
Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представляван от Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес гр.*******************,
адв.В. П. Г., против П. Н. Л. с ЕГН:********** от гр.**************, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК срещу П. Н. Л. било образувано ч.гр.д.№2881/2021г. по описа на РС-
Хасково и издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 256,15лв. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК ищецът предявява на основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение в размер на 256,15лв.
Твърди се, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори от дата
17.09.2019г. за ползване на мобилен номер ************** с избран
абонаментен план Тотал 15,99лв., като бил уговорен краен срок на действие
до 17.09.2021г. Абонатът получил мобилно устройство TABLET
****************, ползвайки се от отстъпка в размер на 259,91лв., съгласно
т.7 от договора за мобилни услуги от 17.09.2019г. Въз основа на посочения
договор ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната
1
№***********. За потребените от абоната услуги за периода 25.08.2019г. –
24.10.2019г. ищцовото дружество издало фактури №**********/25.09.2019г.
за отчетен период 17.09.2019г. – 24.09.2019г. на стойност 10,72лв., със срок на
плащане 10.10.2019г. и фактура №**********/25.10.2019г. за отчетен период
25.09.2019г. – 24.10.2019г. на стойност 7,88лв., със срок на плащане
09.11.2019г.
За следващия отчетен период било направено сторниране на дължимите
суми в размер на 4,97лв., при което общодължимата сума възлизала на
13,63лв.
Неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 13,63лв. ангажирало договорната му
отговорност по т.11 от процесния договор, като ищцовото дружество
прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника и издало
крайна фактура №**********/25.12.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, като начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Претендираната неустойка в размер на 245,52лв. представлявала стойността
на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван
номер.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства били обявени за предсрочно
изискуеми.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца в размер на 13,63лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни услуги по договори за мобилни услуги с
абонатен номер **************, дължими за периода 25.08.2019г. –
24.10.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, както и неустойка в размер на 242,52лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 17.09.2019г. за мобилен номер
**************. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител адв.К. К. Г.
депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва предявените искове.
Възразява да е бил уведомяван абоната за прекратяване на договора от
мобилния оператор. Оспорва претенцията за неустойка. Нямало данни за
реално закупуване на устройство и за договорена неустойка. Но дори и да
била договорена тази клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора била нищожна. Не било доказано договорно обвързване между
страните и за изпадане на ответника в забава.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по
2
делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№2881/2021г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за сумата общо от 256,15лв., дължима по договор за ползване на
мобилен номер ************** от 17.09.2019г., ведно със законната лихва от
09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №940/14.12.2021г. по ч.гр.д.
№2881/2021г. по описа на съда.
С исковата молба е приложено надлежно заверено копие от договора за
мобилни услуги, сключен между страните на 17.09.2019г. Представят се също
така общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, както и издадените на
25.09.2019г., 25.10.2019г. и 25.12.2019г. фактури за процесните суми,
претендирани от ищеца в настоящото производство.
Поради оспорване на подписа на ответника в представения с исковата
молба договор за мобилни услуги от 17.09.2019г., по искане на назначения на
ответника особен представител съдът откри производство по оспорване
автентичността на документа на основание чл.193 от ГПК.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцовата
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че на абонат №**********към „Йеттел
България“ ЕАД е предоставен достъп до мобилен интернет посредством
договор от 17.09.2019г. През периода на процесните фактури
№**********/25.09.2019г. и №**********/25.10.2019г. абонатът бил в
обхвата на договора и получавал и потребявал предоставени мобилни услуги.
Вещото лице констатира, че няма получена информация за жалби или
оплаквания, че абоната е бил лишен от същите за процесния период. Няма
допълнителни начисления като допълнителни такси за употребени мобилни
данни и цялото, малко като количество – едва 3,28МВ, потребление е в
рамките на включените безплатни интернет услуги към тарифния план.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и
чл.92 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми, формирани от неизплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги и лизингови вноски по
договор за лизинг, т.е. неизпълнение на договорни задължения и неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен
в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди,
че дължи суми на ищеца по силата на съществуващи между тях договорни
отношения.
3
Разгледан по същество иска се явява неоснователен. От представените
по делото писмени доказателства не може да се направи еднозначен извод, че
между страните се установява наличието на облигационни отношения. От
една страна назначеният на ответника особен представител оспори
автентичността на договора за мобилни услуги и лизинг. Във връзка с
направеното оспорване на твърденията на ищеца, че именно ответникът е
подписал процесния договор от 17.09.2019г. бе открито производство по
оспорване автентичността на документа. В тази връзка на ищеца бяха дадени
изрични указания да представи оспорения договор в оригинал по реда на
чл.183 от ГПК. Въпреки така дадените указания, нито в определения
едноседмичен срок от получаване на съобщението, нито впоследствие до
даване ход на устните състезания по делото ищцовата страна не изпълни това
свое задължение за представяне на оригинала на оспорения документ. При
липса на оспорения документ в оригинал съдът е в невъзможност да
предприеме действия по назначаване на експертиза, която да установи дали
подписа на ответника е автентичен или не. Наред с гореизложеното, съгласно
изричната разпоредба на чл.183 от ГПК, страната е длъжна при поискване да
представи оригинала на документа и в случай, че не стори това,
представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Ето защо,
съдът счита, че следва да се изключи от доказателствата по делото оспорения
договор от 17.09.2019г. При тези данни по делото липсват писмени
доказателства за наличието на валидно облигационно отношение между
страните, поради което така предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни, доколкото ищецът не проведе пълно и главно доказване на
своите претенции в настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда
6, представляван от Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес
гр.*******************, адв.В. П. Г., против П. Н. Л. с ЕГН:********** от
гр.**************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД : да се приеме за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на
13,63лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
услуги по договори за мобилни услуги с абонатен номер *********,
дължими за периода 25.08.2019г. – 24.10.2019г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и неустойка в размер на
242,52лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.09.2019г. за мобилен номер **************, за които суми е издадена
заповед №940/14.12.2021г. по ч.гр.д.№2881/2021г. по описа на РС-Хасково,
като неоснователен.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5