№ 1119
гр. *, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203949 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. И. Г., ЕГН:**********, с
постоянен адрес в град *, ул. * *, чрез адв. *, срещу Наказателно постановление №
*/19.08.2022 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, в
частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева
и за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление в
посочените части, поради материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. *, който допълнително уточнява, че не обжалва постановлението в частта, в която на
жалбоподателя за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 20.09.2022г., а жалбата е депозирана по
пощата на 04.10.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.05.2022 г., около 00,20 часа, жалбоподателят Д. Г., управлявал л.а. „*“ с рег. №
* в гр. *, по ул. „*“, до бл. 14 в посока ул. „*“, когато бил спрян за проверка от служители на
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, сред които бил и св. Д. В.. Жалбоподателят не
носил в себе си свидетелство за регистрация на МПС- част II. Св. В. направил снимки на
1
автомобила, извършил и визуален оглед на същия и видял, че на предните странични стъкла
и на обзорното (челното) има поставено тъмно фолио. Свидетелят преценил, че фолиото
ограничава видимостта на стъклата, както и че наличието му представлява значителна
техническа неизправност, тъй като е нарушено качеството на стъклата при натрошаване,
като при счупването им парченцата няма да са такива, че рискът от нараняване да е
минимален.
Поради това и св. В. съставил АУАН № *, квалифицирайки тези факти като
нарушения по чл. 139, ал.1, т.1, чл. 105, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал.
Въз основа на акта, на 19.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.*, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
По отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на посочения текст от текст от закона, забранява ограничаване на
видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно
съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези –
когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена
тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на
водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е поставено изрично, тъй като
законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й
с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на
посочената разпоредба. Следователно при първата хипотеза на чл.105 ал.1 от ЗДвП,
видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети
непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен
обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до ограничаване на видимостта,
идентична с първата хипотеза на чл.105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да
възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за
2
видимостта на водача. Следователно, чл.105 ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато
видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на
стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават
помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни
фактически състави. В настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява
в ограничаване на видимостта на предни странични стъкла и предно обзорно /челно/ стъкло
вследствие на поставено тъмно фолио. Както бе посочено и по – горе, намалената
прозрачност /в случаите, когато стъклата не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи/ на стъклата е забранена, без законодателят да се
интересува в каква степен тя е налице, докато ограничението на видимостта представлява
отделно нарушение на изискването на чл. 105 от ЗДвП. При това положение и доколкото в
съдържанието на акатуваното НП описанието на санкционираното от
административнонаказващият орган нарушение не може да бъде отнесено категорично към
нито един от двата случая, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то
в тази му част постановлението се явява незаконосъобразно от формална страна. Тази
незаконосъобразност се дължи на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени
признаци и на двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена
прозрачност на стъклата. Описание на този вид нарушения съответстващи на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, съдът намира, че може да бъде налице единствено, когато е направено
ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост, или до намалена
прозрачност/затъмнени стъкла/. Посоченото по - горе, е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е
вменено в отговорност. Последното представлява и такъв порок довел до
незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ
самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание.
Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че нарушението, което се вменява във
вина е достатъчно ясно описано, то същото остава недоказано. На първо място, не е налице
ограничаване на видимостта на стъклата, тъй като както бе посочено, това предполага
наличието на предмети, които пречат на водача да възприема обстановката в пълен обем,
като очевидно тъмното фолио не е такъв предмет. Не може да бъде направен и безспорен
извод, че е налице намаляване на видимостта, вследствие на поставеното фолио. Съгласно
чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в
границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации. Иначе казано, поначало намаляване на
прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че ако това намаляване е
извън посочените граници, то е налице нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Според т.
6.3.1.1.1. от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не
може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата
е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с
техническо средство като например известното под наименованието "Транспи - 1070". От
данните по делото се установява, че актосъставителят не е извършил необходимото
замерване с такова устройство или подобно нему, поради което не може да се направи
категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло
на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите
ограничения.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съставът намира, че в тази част на постановлението не е допуснато нарушение при
описание на извършеното и относимите правни норми, но не се доказва по безспорен начин
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя.
3
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят е санкциониран за това, че се
движи със значителна техническа неизправност, като съгласно пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП
"значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Според АНО в случая е налице значителна неизправност поради това, че вследствие на
допълнително поставеното тъмно фолио е нарушено качеството на стъклата при
натрошаване, тъй като парченцата при счупване няма да са такива, че рискът от нараняване
да е минимален. По мнение на съда се касае изцяло за субективна преценка на
актосъставителя, която не е подкрепена с никакви доказателства. По никакъв начин не става
ясно как е преценено, че фолиото е такова, че при счупване на стъклото рискът за
участниците в движението няма да е минимален. Със същата сила може да се предположи
обратното- че при произшествие фолиото няма да позволи раздробяване на стъклата, което
да доведе до нараняване на участниците. Тези обстоятелства създават съмнения относно
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, като потвърждаването на
обжалваното постановление в тазичаст би почивало на предположения, което противоречи
на принципа на чл. 304 от НПК, че присъдата, респ. постановлението, не могат да почиват
на предположения.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление в съответните части следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 26), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, претендираният размер съответства на
минимално предвидения към датата на договарянето размер в Наредбата, който е 300 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в
настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */19.08.2022 г., издадено от Началник група,
4
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, в частта, в която на Д. И. Г., ЕГН:**********, за
нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 105, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 20 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- * да заплати на Д. И. Г., ЕГН:**********, сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5