№ 99
гр. Враца, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900035 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№
290/14.01.2022 г. на адв.Ж. Д., като пълномощник на Н. Г. П. от с.***,
обл.Враца, с която против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД-гр.София, е предявен иск за заплащане на сумата от 40
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие причинена на ищеца телесна повреда от ПТП, настъпило на
02.09.2021 г. Претендира се присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2021 г. около 09:00 ч. на път
III-134 км.0.700 /гр.Бяла Слатина – с.***/, водачът С. К. М., при управление
на МПС – лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК, предприемайки
маневра неправилно изпреварване блъска движещият се в лентата за
насрещно движение водач на мотопед, управляван от ищеца Н. Г. П., с което
реализира ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП е причинена телесна
повреда на ищеца Н. П.. Посочва се, че за ПТП е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 248р-14846 от 16.09.2021 г. Срещу
виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№
ВР *** СК С. М. е издаден АУАН № 369550/02.09.2021 г.
Твърди се, че след претърпяното ПТП ищецът е постъпил за лечение в
Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна МБАЛ-Враца“
ЕООД за времето от 02.09.2021 г. до 05.09.2021 г. В резултат на ПТП-то
ищецът е получил фрактура метатарзи 2,3 педис синистра и множество
счупвания на стъпалото.
Поддържа се, че описаните травматични увреждания са причинили на
Н. П. трайно затруднение на левия долен крайник и към настоящия момент
той още не е възстановен напълно, като продължава медикаментозно
лечение.Твърди се, че наред с физическите травми ищецът е преживял и
1
душевни такива, като е почувствал основателен страх за живота си, а от
преживения ужас не може да се отърси и до днес. Често сънувал кошмари и
не можел да спи, припомнял си случилото се и изпитвал постоянна тревога.
В исковата молба се твърди, че за управлявания от С. К. М. лек
автомобил Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/30/121002131604, валидна от 26.07.2021 г. до 25.07.2022 г. към
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД-
гр.София.
Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, на
29.09.2021 г. ищецът е депозирал до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди с
посочване на банковата сметка. Ответното дружество е завело щета № 0801-
005712/2021-01, но не е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали
повече от три месеца и независимо от това, че в Кодекса за застраховането
ясно е предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати
или мотивирано да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. С
това свое поведение ответникът формално признавал основанието ищецът да
претендира дължимото застрахователно обезщетение, като оставал спорен
само размерът на обезщетението, което да бъде определено от компетентния
съд.
Посочва се, че съгласно КЗ застрахователят по задължително
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, включително: неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разноски,
присъдени в тежест на застрахованото лице.
Поддържа се, че неимуществените вреди не могат да имат категорично
стойностно изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване, но
следва да се има предвид, че в настоящото производство целта на ищеца е да
се търси от съда справедливо репариране на реално претърпените болки и
страдания вследствие на ПТП по вина на водач, нарушил правилата за
движение и с поведението си станал причина за реализиране на ПТП. Посочва
се, че неимуществените вреди от непозволено увреждане съществуват
обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий за определяне
на техния размер. По справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществените вреди, произлезли от непозволеното
увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за които се присъжда
такова обезщетение. Несправедливо е от страна на застрахователя да
подценява както претърпените болки, така и познанията на пострадалите за
оценяваните от компетентния съд претърпени неимуществени вреди, като с
това си поведение да се налага и да не оставя избор на пострадалия за
завеждане на гражданско дело, като обезщетението се определя от съда,
който да приложи обективните критерии за справедливост.
С подадения отговор ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
2
оспорва исковете по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца
за изключителната вина на водача С. К. М. за процесното ПТП, който е
управлявал лек автомобил „Опел“ с рег.№ ВР *** СК, както и за
противоправност на неговите действия.
Ответникът твърди, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
изпълнило задължението си като застраховател на водача на лек автомобил
„Опел“ с рег.№ ВР *** СК, като извънсъдебно е определило и изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 6 000 лева с платежно нареждане от
24.01.2022 г. Поддържа се, че сумата, която ищецът претендира в настоящото
производство и която надхвърля изплатеното обезщетение, е недължима.
Посочва, че размерът на обезщетението, определен и изплатен от
застрахователното дружество, е равен на действителния размер на вредите,
съобразен е с актуалната съдебна практика към датата на ПТП за сходни
увреждания и е формиран при съобразяване на съдържанието на
представените документи, с естеството на установените травми, както и със
срока на възстановяване.
Оспорват се твърденията на ищеца, че получените травматични
увреждания са му причинили множество болки и страдания за непосочен
период от време, че същият е получил страх за живота си, че не може да спи и
изпитва постоянна тревога. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
възстановяването не е приключило.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради това, че същият е управлявал мотоциклет марка „ЦПИ“, с рег.
№ ВР *** Р, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост като не е
извършвал достатъчен контрол над управляваното МПС в нарушение на чл.20
от ЗДвП. Твърди се, че поради това претендираната сума за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и следва да се приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се размерът на предявения иск за неимуществени вреди като
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. На самостоятелно основание се
твърди, че сумата е недължима и поради съпричиняване на ищеца, поради
което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
разноски по делото и за освобождаване от държавна такса и разноски, в
случай че такова е заявено. Твърди се, че след направеното извънсъдебно
плащане ищецът разполага с необходимите средства и възможност да заплати
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатския хонорар, в случай че същият надвишава минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С Определение № 216/23.05.2022 г. по делото съдът е приел за
3
неоснователно и недоказано възражението на ответника в отговора на
исковата молба, че ищецът разполага с необходимите средства и възможност
да заплати таксите и разноските по делото, поради направено извънсъдебно
плащане от застрахователното дружество.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за
безспорно в отношенията между страните наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Опел
Корса“ с рег.№ ВР *** СК по полица № BG/30/121002131604 със срок на
валидност от 26.07.2021 г. до 25.07.2022 г., сключена с ответното дружество
ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД.
В съответствие с изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, с претенция вх.№
5326/29.09.2021 г. ищецът е поискал от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
като резултат от настъпило на 02.09.2021 г. ПТП по вина на водача на
застрахования лек автомобил. Ответникът е представил по делото копие от
преписката по щета № 0801-005712/2021-01, от която е видно, че с преводно
нареждане от 24.02.2022 г. ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД е определило
и изплатило на ищеца Н. Г. П. застрахователно обезщетение в размер на 6000
лева.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 248р-14846/16.09.2021 г., съставен от мл.автоконтрольор при РУ-Бяла
Слатина, от който се установява, че на 02.09.2021 г. около 09:00 ч. път III-134
км.0.700 /гр.Бяла Слатина – с.***/, е настъпило ПТП, при което поради
неправилно изпреварване, водачът на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№
ВР *** СК - С. К. М. блъска движещия се в насрещното движение водач на
мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ с рег.№ ЕР *** Р - Н. Г. П.. Вследствие
на удара са нанесени материални щети по автомобила и мотопеда, пострадал
е Н. П. с диагноза – фрактура на пръсти на ляв крак. Посочено е, че
първоначално ПТП е работено само за материални щети, но в 12:30 ч.
ФЦСМП-Бяла Слатина се е явил водачът на мотопеда Н. П., който е заявил,
че има болка в глезена на левия крак, като след извършване на преглед и
рентгенова снимка е установено, че има фрактури на три от пръстите на левия
крак. На водача на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК - С. К.
М. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
369550/02.09.2021 г., който също е представен по делото. В акта е отразен
същият механизъм на ПТП, както в протокола за ПТП, като е посочено, че с
поведението си С. К. М. виновно е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от
ЗДвП – при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно
движение и реализира ПТП, както и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи
контролен талон от свидетелството за управление на МПС. Издаденият
АУАН е подписан от водача без възражения, поради което на 24.09.2021 г. е
издадено наказателно постановление № 21-0248-000725 на ОДМВР Враца,
РУ-Бяла Слатина, с което на С. К. М. е наложено административно наказание
4
„Глоба“ за извършени от него нарушения по чл.42, ал.2, т.2 и чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в сила на 21.01.2022 г.
За изясняване на механизма на реализиране и причината за настъпване
на процесното ПТП, по искане на ответника са събрани гласни доказателства.
Разпитан е като свидетел водачът на лекия автомобил С. К. М., като от
показанията му се потвърждава, че през 2021 г. е настъпило ПТП между него
и ищеца Н. П.. Същият посочва, че е бил тръгнал за работа от гр.Бяла Слатина
към с.***, като пред него се движели два трактора с по две ремаркета, със
скорост не повече от 35 км/ч. Свидетелят М. сочи, че излязъл на пътното
платно, пуснал мигач и се опитал се да ги изпревари. Навлязъл в обсега на
ремаркето на трактора, който бил пред него и подминал вече последното
всеосие на последното ремарке. Посочва, че понеже ремаркето е със чупещ
теглич, водачът на трактора получава т.нар. „мъртва точка“ и не вижда, че
св.М. е тръгнал да го изпреварва. В същият момент самият трактор започнал
да изпреварва и да навлиза в лявата лента без да вижда, че преди него е
тръгнал да го изпреварва св.М.. В този момент видял, че колелата на
последното ремарке приближават към него и започнал да убива скоростта с
натискане на спирачка и навиване на волана наляво, за да избегне удар с
ремаркето. В същия момент видял, че срещу него се движи Н. П. със скутера,
но тракторът е продължил да изпреварва и го задминал, с те с Н. П. се
ударили. Свидетелят посочва, че след удара веднага спрял и излязъл от
колата, като видял Н. да излиза от тревата отстрани на пътя, като едната му
маратонка я нямало и подскачал на един крак. Св.М. му предложил да го
закара на лекар, но ищецът отказал и казал, че нищо му няма. Според
свидетеля някой от страничните минувачи явно се е обадил в полицията и
след 15-20 минути дошли полицаи, на които обяснили за случилото се. Н. П.
отказал и на полицаите да го заведат в болница. Същият не носел каска и
защитно облекло. Св.М. сочи, че не е обжалвал акта, който му е съставен.
Разпитан е и свидетелят Х. Ц. Х. - младши автоконтрольор в РУ-Бяла
Слатина, който е съставител на акта за установяване на административно
нарушение на виновния водач М.. Св.Х. твърди, че на посочената дата бил на
работа и в посетил сигнал за ПТП между гр.Бяла Слатина и с.***. При
пристигане на място видял, че ПТП-то е между водача на мотопед Н. П. и
водач на лек автомобил С. М.. Посочва, че водачът на мотопеда имал леки
охлузни рани и куцал с единия крак. Попитал го дали му трябва линейка, но
той категорично отказал. Казал, че е добре и ще се оправи сам, стъпвал на
единия си крак, но не добре, като само на пета, проличало, че с крака му има
проблем. На място констатирал, по данни на водача С. М., тъй като нямало
други МПС-та, че същият при опит да изпревари два трактора, които се
движели бавно, единият го засякъл, той не могъл да спре и блъснал движещия
се в другата насрещна лента водач на мотопед. Когато отишъл на място, там
нямало друг, освен двамата водачи. Според св.Х. тракторите не са спирали
изобщо, защото ги нямало на място. Свидетелят посочва, че пострадалият Н.
П. не е имал предпазно облекло, мисли, че имал само каска, не е и специални
ботуши. Ситуацията си изяснил на база думите на двамата водачи, както и на
база следите, които е видял на мястото, имало и спирачен път. Мотопедът се
5
намирал в канавката, така както е застанал в резултат на самото ПТП, а при
удара Н. П. е бил изхвръкнал. Сочи, че след няколко часа отново го извикали,
но в Спешния център в МБАЛ-Бяла Слатина за сигнал, че там се е явил водач
с телесна повреда след ПТП, като при пристигане видял, че това е Н. П.. Той
бил докаран от негов познат. От лекарите научил, че са му бил направили
снимка и има или пукване или счупване на костици на крака, с който куцал.
Св.Х. уведомил дежурния в ОДЧ, като вероятно е писал и докладна, но не си
спомня, като неговата компетенция свършва до тук. Ако е бил уведомен
разследващ полицай, то това трябва да е станало от дежурния ОДЧ, тъй като
това е негова работа и от негова компетенция. Свидетелят сочи, че на
местопроизшествието е направил само снимки, освен присъствието му и
огледа на място.
Съдът кредитира показанията на водача С. К. М., като пряк участник в
ПТП, както и тези на мл. автоконтрольор в РУ на МВР-Бяла Слатина - Х. Ц.
Х., като логични и напълно подкрепящи се от останалите доказателства по
делото.
При така представените писмени и гласни доказателства, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие, за изясняване на
механизма на същото по делото е назначена и изслушана автотехническа
експертиза при задачи поставени и от двете страни, чието заключение не е
оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано. Изискано е и
приложено по делото заверено ксерокопие на административно-наказателната
преписка от РУП-Бяла Слатина във връзка със съставен АУАН №
369550/02.09.2021 г. на водача С. К. М.. Изследвайки конкретния пътен
участък, на който е настъпило процесното ПТП, времето на настъпване,
материалите по делото и тези по АНП, вещото лице инж.П. е изготвил с
помощта на специализирана програма мащабна скица на път III-134, км. 0700
в посока от гр.Бяла Слатина към с.***, като е обозначил и мястото на удара
между мотопеда и лекия автомобил. В заключението е отразено, че
произшествието е станало през светлата част на денонощието при облачно
време и нормална видимост, на прав хоризонтален участък от път, покрит с
дребнозърнест асфалт, сух, чист без неравности. Движението е с двупосочна
организация, а платното за движение на път III-134 е с ширина 7,40 метра, без
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. От двете страни на
пътя има банкети с ширина 0,80 метра, покрити с каменотрошена настилка и
силно затревени канавки. Експертът сочи, че мястото на удара е настъпило в
лявата половина на платното на движение на път III-134 в посоката на
движение на лекия автомобил „Опел Корса“ от гр.Бяла Слатина към с.***,
близо до левия банкет на пътя. Според експерта данните от материалите по
делото и от АНП, както и разпитите на свидетелите в съдебно заседание на
06.10.2022 г. обуславят следния механизъм на ПТП: На 02.09.2021 г. около
09:00 ч. лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК, управляван от С.
К. М., от гр.Бяла Слатина, се е движил в дясната половина на платното за
движение на път III-134 в посока от гр.Бяла Слатина към с.***. По същия път
в същата посока пред него са се движили два трактора с ремаркета със
скорост от около 35 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ е
6
предприел маневра изпреварване на тракторите, като е навлязъл от дясната в
лявата половина на платното за движение. В момента, в който лекият
автомобил „Опел Корса“ се изравнил с ремаркето на последния трактор,
водачът му е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него
трактор с ремарке. За да избегне удара, водачът на лекия автомобил е ударил
спирачки и е отклонил автомобила в ляво към левия банкет. В същото време
пред него в срещуположна посока се е движил мотопед „ЦПИ Оливер Сити
Спорт“ с рег.№ ВР *** Р, управляван от ищеца Н. Г. П. от с.***. При
достигане мястото на удара мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ с рег.№ ВР
*** Р е блъснал с предното колело лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР
*** СК в областта на предната броня, предната решетка, левия фар и левия
преден калник. След удара лекият автомобил „Опел Корса“ е изминал
няколко метра, след което се е установил на платното за движение. В
резултат на удара под действието на инерционните сили мотопедистът се
отделил от мотопеда и установил в лявата затревена канавка, а мотопедът се
установил близо до него. Вследствие на настъпилото ПТП водачът на
мотопеда Н. Г. П. от с.*** е получил наранявания, описани в медицинските
документи. От заключението се установява, че водачът на лекия автомобил
„Опел Корса“ преди да предприеме маневрата изпреварване е имал пряка
видимост напред над 500 метра и е имал техническа възможност да възприеме
мотопедиста, като опасност за движението, но е предприел маневрата, като е
преминал от дясната в лявата половина на платното за движение. Когато
водачът на трактора също е предприел маневра изпреварване водачът на
мотопеда за да избегне удара е предприел аварийно спиране с отклонение на
мотопеда в ляво. Според експерта водачът на лекия автомобил „Опел Корса“
е могъл да предотврати възникването на ПТП-то, ако, преди да предприеме
маневрата изпреварване на двата трактора с ремаркета, се е убедил, че може
да извърши маневрата без да създава опасност за останалите участници, като
мотопедиста, който се е движил пред него в срещуположна посока в
полагащата му се част от платното за движение. Водачът на мотопед „ЦПИ
Оливер Сити Спорт“ от своя страна се е движил правомерно близо до десния
банкет по посока на движението си. От техническа гледна точка водачът на
мотопеда не е имал възможност да предотврати възникване на ПТП-то, тъй
като опасността за движението (лек автомобил „Опел Корса“) е възникнала в
непосредствена близост пред него.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
посочва, че представените на по-късен етап снимки по делото касаят по-скоро
материалните щети по увреждането на МПС-тата и не водят до никаква
промяна на заключението.
По делото е представена епикриза на „Първа частна МБАЛ-Враца“
ЕООД – ИЗ № 4013/2021 г. КП: 219 „Оперативни процедури на таза и долния
крайник със среден обем и сложност“, от която се установява, че на
02.09.2021 г. ищецът е постъпил в лечебното заведение, с диагноза: Фрактура
метатарзи 2, 3 педис синистра /S92.7 Множествени счупвания на стъпалото/
W 19.99. Извършени са му редица изследвания и е проведено оперативно
лечение съгласно Оперативен протокол № 841/02.09.2021 г. Изписан е на
7
05.09.2021 г.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
неудобства в резултат на претърпяното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Д. П. Й. – негова майка и Д. Г. П. – негова сестра.
Свидетелката Д. Й. заявява, че на 02.09.2021 г. е била на работа, когато
в почивката й човек от селото й съобщил, че синът й е претърпял катастрофа,
при което е тръгнала веднага за вкъщи. През това време синът й вече се бил
прибрал вкъщи, като кракът му започнал да отича, затова техен познат го
закарал до Спешен център. Там му направили снимка и установили, че има
счупване на ляво стъпало. От болницата в гр.Бяла Слатина отказали да му
правят манипулации, защото нямат нужната апаратура и ресурс и затова го
изпратили в гр.Враца. Синът й и техния познат взели св.Й. от дома им, и
отишли в „Първа частна МБАЛ-Враца“ ЕООД. Свидетелката твърди, че
когато го видяла, синът й вече не можел да ходи, като се придвижвал с
помощта на техния познат, на когото се опирал и стъпвал само на здравия
крак. Бил много уплашен и казвал, че много го боли кракът. Свидетелката Й.
заявява, че когато дошли в гр.Враца веднага направили операция на сина й,
сложили му две игли и някакви други неща. Три дни бил в болница, след
което го изписали. Посочва, че вкъщи ищецът не е могъл да стъпва изобщо на
крака си, баща му го придружавал до тоалетната, до масата и при всяко
ставане. След един месец отново претърпял операция, за да извадят иглите.
Свидетелката посочва, че в продължение на два месеца синът й се подпирал с
патерици и не можел да ходи самостоятелно, като постепенно махнал едната
патерица. Чак на петия-шестия месец от първата операция, той махнал
патериците и започнал да стъпва първоначално само на пета. Седем-осем
месеца след ПТП-то започнал вече да стъпва на цял крак, въпреки че пак
накуцвал леко. Св.Й. дава показания, че през този период от време синът й
постоянно е пиел обезболяващи, случвало се да я викне и през нощта да му
дава обезболяващи, защото много го боли. Синът й се бил изплашил много,
което наложило да отидат да му „леят куршум“. Свидетелката посочва, че
синът й преди това много се събирал с приятели, излизал непрекъснато, а сега
почти не излиза, което го отдава на някакъв стрес. Също така избягвал да се
качва на леки автомобили и скутери, а се возел само при нужда. Посочва още,
че ищецът преди катастрофата работел на автомивка, но тъй като се наложило
да ползва болничен за два месеца, работодателят му го освободил от работа.
Отскоро е започнал отново работа. Според свидетелката Й., синът й не е
възстановен напълно и не е годен за тежка физическа работа, тъй като при
натоварване и промяна на времето кракът започва да го боли и й се струва, че
още е стресиран от случилото се. Посочва, че той и в момента пие
обезболяващи, когато почувства болка – Аулин, Нимезил или течен Аналгин.
Сочи още, че тяхна семейна приятелка му правела рехабилитация вкъщи.
Преди синът й посещавал фитнес залата всяка седмица, а след ПТП-то той не
е ходел на фитнес и не е карал скутер.
Разпитана по делото свидетелка Д. Г. П. (сестра на ищеца) посочва, че
в момента брат й ходи и стъпва нормално, но при промяна на времето изпитва
болка в крака. От показанията на св.П.а се потвърждава, че непосредствено
8
след инцидента ищецът не е могъл да се придвижва и обгрижва сам, което е
наложило оказване на помощ от неговите близки за всичко, свързано с
движения (възприето лично от свидетелката). В продължение на месеци П. се
е придвижвал с помощни средства, което е променило битовите му навици –
излизал рядко, говорел по-малко, не посещавал фитнес залата, за разлика от
преди, когато често е излизал с приятели, ходел на дискотека и бил по-
общителен. Свидетелката описва и пряко възприети впечатления от
психичните страдания и неудобства, преживени от ищеца в резултат от ПТП
– нарушения на съня, страх и избягване да пътува с кола или мотор. Посочва,
че от семейството си е научила и за предприетите от тях мерки за справяне с
уплахата на ищеца („леене на куршум“). Ищецът не говорел често за
катастрофата и според нея не искал да се връща към този момент. В момента
брат й работел отново, като ремонтирал коли, но избягвал да върши тежък
физически труд, поради болка в крака при натоварването му.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и в по-голямата си
част с останалия доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени
при постановяването на решението, с изключение на посочения оздравителен
процес на ищеца. Като отчита възможната тяхна заинтересованост от изхода
на делото, предвид близката им родствена връзка с ищеца, с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът не дава вяра на тези показания в частта
им относно продължителността на оздравителния процес на ищеца от 7-8
месеца, тъй като същите не се подкрепят от заключението на СМЕ, при
изготвянето на което са взети предвид процесните показания, но същите са
съобразени с медицинската документация и личния преглед на ищеца.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и
след извършен личен преглед на ищеца вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза е представило заключение, което съдът цени като
професионално и компетентно, от което се установява, че в резултат от
настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на 2-ра и 3-та предноходилни
кости в областта на шийките им на ляво стъпало и частично счупване на
основата на началната фаланга на първи пръст на същото стъпало. Според
заключението механизмът на посочените счупвания е директен, т.е. от удар с
твърд тъп предмет. По отношение на въпроса дали е възможно ищецът да е
получил нараняванията си по начина, който сам е описал в анамнезата, снета
в епикризата – при стъпване „накриво“, вещото лице заключава, че
механизмът на нараняванията е реализиран при процесното ПТП и за него
има анамнестични данни в първичната медицинска документация, а именно
Фиш от ФСЦП и ЛПП и двата документа от 02.09.2021 г., в които се
съобщава за претърпяно ПТП, а отразеното в анамнестичната част на
Епикриза от 02.09.2021 г. не комуникира с такъв механизъм на получаване, а
именно директен. Посочените счупвания са причинили на ищеца трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник. Вещото лице е посочило,
че оздравителният период е от порядъка на 2 до 3,5 месеца при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес, като към момента е настъпило
пълно възстановяване на ищеца. Няма медицински данни за забавено
9
възстановяване от травмите, като ОМ е свален около 30 дни след поставянето
му и няма данни за ексцес. Според вещото лице няма невъзстановени телесни
увреждания, както и медицинска документация установяваща наличието им.
По отношение на последния въпрос на ответника вещото лице посочва, че
посочените наранявания отговарят добре да бъдат получени при процесното
ПТП.
Заключението е прието от ответника без възражения, като е оспорено
от ищцовата страна в частта му относно процеса на възстановяване, с
аргументите, че вещото лице не е взело предвид събраните гласни
доказателства, а е посочило оздравителен период за такъв вид травма. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като посочва, че е
взел предвид свидетелските показания, но е съобразил тези показания с
медицинската документация и личния преглед на ищеца. Сочи, че в
медицинска документация по делото няма данни и за провеждана
рехабилитация. Съдът приема за убедително доказано, че възстановителният
процес е протекъл без усложнения, с характерен за този вид увреждане
болков синдром, и същият е от порядъка на 2 до 3,5 месеца. Както се посочи,
съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК дадените показания от св.Й. и св.П.а с
писмените доказателства-медицинска документация, както и със
заключението на вещото лице по назначената и изслушана СМЕ, съдът не
кредитира същите в частта им, сочеща търпени след възстановителния период
болки и страдания от ищеца. По делото липсват каквито и да било
доказателства, подкрепящи твърденията им относно това, че
възстановителният период е бил по-продължителен, като едва след 7-8 месеца
ищецът е започнал да стъпва на цял крак, като пак накуцвал леко. Видно от
представената медицинска документация оздравителният процес е протекъл с
обичаен ход, като при освидетелстването в хода на процеса вещото лице е
установило пълното възстановяване на телесното здраве на ищеца. Експертът
сочи, че няма медицински данни за забавено възстановяване от травмите,
като ОМ е свален около 30 дни след поставянето му и няма данни за ексцес.
По тази съображения вяра на показанията на св. Й. следва да се даде в
останалата им част – болки, страдания и неудобства за период от около 3
месеца след катастрофата, както и затруднения в движението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията по чл.380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по
„Гражданската отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на
деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед на това
фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване
10
на застрахователно събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на деликвента и причинените вреди.
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение съдът e обявил за
безспорно между страните, че за лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР ***
СК е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/30/121002131604, със срок на валидност от
26.07.2021 г. до 25.07.2022 г., сключена с ответното дружество ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“АД.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, който са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. При действието на чл.432, ал.1 КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя на
деликта автомобил, при спазване изискванията на чл.380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
По делото са представени доказателства, че е изпълнена процедурата
по чл.380 от КЗ – ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на
обезщетение за понесените неимуществени вреди, с приложени към искането
доказателства.
След депозиране на исковата молба, на 24.01.2022 г. ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е изплатило на Н. П. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6000 лв. по заведената щета № 0801-005712/2021-01, което
съдът следва да съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Посредством официален документ - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява по безспорен начин и настъпването на
застрахователно събитие – ПТП от 02.09.2021 г., причинено противоправно
от водача на л.а. лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 16.09.2021 г., е
съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в
установената форма и ред, и съставлява официален документ, които се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в тези документи. Посочените в протокола за ПТП обстоятелства и
причини за настъпване на произшествието са потвърдени и от заключението
на приетата автотехническа експертиза, изготвена от експерт, притежаващ
11
специални знания. Категорично се установява, че причината за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача, който при маневра изпреварване на
два трактора навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение и
реализира ПТП с движещия се насреща мотопед. От заключението се
установява, че водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ преди да
предприеме маневрата изпреварване е имал пряка видимост напред над 500
метра и е имал техническа възможност да възприеме мотопедиста, като
опасност за движението, но въпреки това е предприел маневрата, като е
преминал от дясната в лявата половина на платното за движение. Водачът е
могъл да предотврати възникването на ПТП-то, ако, преди да предприеме
маневрата изпреварване на двата трактора с ремаркета, се е убедил, че може
да извърши маневрата без да създава опасност за останалите участници, като
мотопедиста, който се е движил пред него в срещуположна посока в
полагащата му се част от платното за движение. Преценени в съвкупност така
изложените доказателства, в т.ч. протокола за ПТП с пострадали лица,
съставеният АУАН и издаденото Наказателно постановление, единно и
непротиворечиво сочат на виновно извършено от страна на водача на
застрахованото МПС „Опел Корса“ с рег.№ ВР *** СК противоправно
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл.42, ал.2, т.2, във вр. чл.25, ал.1 от ЗДвП - предприемайки
маневра изпреварване е създал опасност за участниците в движението, без да
се съобразява с тях, с което е реализирал ПТП, и са причинени вреди на
ищеца.
На базата на представените писмени доказателства, експертните
заключения и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира,
че безспорно по делото са установени причинените вреди по вид, обем и
характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на
деликвента. Тези факти следва да се считат за признати от ответника с
изплащането на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди по
образуваната въз основа на претенцията й преписка по щета № 0801-
005712/2021-01, като спорен остава размерът на дължимото обезщетение.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената
от ВКС практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО,
решение №95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение
№103/2.11.2020 г. по т.д. №2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по
т. д. 518/29 г,. І ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
В хода на делото се установи, че за изплащане на претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди на 24.01.2022 г., т.е. след
предявяването на иска, е била преведена сумата от 6 000 лева. По аргумент от
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК – плащането следва да бъде взето
предвид, като факт с правно значение, но понеже сумата не покрива пълния
12
размер на претендираното застрахователно обезщетение – настоящият състав
на съда ще следва да се произнесе преди всичко по размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е причинил на
ищеца описаните телесни увреждания, изразяващи се в счупване на 2-ра и 3-
та предноходилни кости в областта на шийките им на ляво стъпало и
частично счупване на основата на началната фаланга на първи пръст на
същото стъпало. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, както физически, като пряка и непосредствена последица
от виновно извършеното противоправно деяние от ответника, така и
психически. От свидетелските показания събрани в производството, съдът
приема за безспорно доказано, че след ПТП ищецът е постъпил в „Първа
частна МБАЛ-Враца“ ЕООД-гр.Враца за периода от 02.09.2021 г. до
05.09.2021 г., където са му извършени редица изследвания и му е проведено
оперативно лечение съгласно Оперативен протокол № 841/02.09.2021 г.
Обичайната продължителност на пълно възстановяване от този вид травми
според вещото лице е от порядъка на 2-3,5 месеца, като съдът приема, че за
период от около 3 месеца ищецът е чувствал болки в крака и затруднения в
движението. Търпял е физически и битов дискомфорт в дейности от
ежедневието, свързан с функциите и намаленото движение на долния
крайник. Неминуемо е изпитвал притеснение и стрес от претърпяното
произшествие, който според разпитаните свидетели се е изразил в страх да
пътува с кола и мотор, безсъние, отчаяние, и дори са били предприети
алтернативни мерки за преодоляване на уплахата му („леене на куршум“).
Няма спор, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Константна е съдебната практика, според която справедливостта не е
абстрактно понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – счупване на 2-ра и 3-та предноходилни кости в
областта на шийките им на ляво стъпало и частично счупване на основата на
началната фаланга на първи пръст на същото стъпало, възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 26 години,
обичайният срок за възстановяване – от 2 до 3,5 месеца, неудобствата от
личен и битов характер, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към 2021
г. /МРЗ от 650 лева/, съдът намира, че сумата от 15 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на
вредите, съобразно тяхната тежест и продължителност. От тази сума
застрахователят е изплатил 6 000 лв., при което в полза на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 9 000 лв. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено
13
/от заключението на СМЕ и от свидетелските показания/, че пострадалият е
търпял болки и страдания и свързаните с това лични и битови неудобства,
изпитвал е душевен дискомфорт от преживяното, безсъние, страх и стрес.
Съдът съобрази периода на възстановяването му от около 3 месеца,
механизма на настъпването на вредите и типичните за такъв тип травми болки
и ограничения и сравнително младата възраст на която ищецът е претърпял
травмите. Съдът отчита и факта, че влошаване на състоянието на ищеца след
това не е настъпвало и всички телесни увреждания са били напълно
възстановени. По делото няма представени медицински документи,
подкрепящи твърденията на ищеца, че е продължавал да търпи присъщите за
оздравителния период болки и страдания след посочения в експертното
заключение възстановителен период от 2 до 3,5 месеца. Житейски логично е
и това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото
ПТП ищецът е изпитал силен страх, притеснения и стрес, но предвид
доказателствата за конкретните обстоятелства около катастрофата и за това,
че телесните повреди на ищеца нямат значителен характер, то не може да се
приеме, че тези душевни безпокойства имат продължителен и траен характер
и съществуват обективно след изтичането на възстановителния период. Ето
защо и с оглед липсата на медицински доказателства за по-висока
интензивност или продължителност на вредите, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца след приспадане на заплатеното от застрахователя обезщетение, е 9000
лева.
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да
обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца с оглед нарушаване на задълженията си по чл.20 от ЗДвП, което съдът
приема за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
Съобразно данните по делото не се установи да е налице
съпричиняване от страна на водача на мотопеда при ПТП на вредоносния
резултат поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост с оглед задължението му за непрестанен контрол над управляваното
ППС по чл.20 от ЗДвП. В изготвеното заключение по назначената СТЕ по
делото, което е прието от страните без възражения, вещото лице е
категорично, че водачът на мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ се е движил
правомерно близо до десния банкет по посока на движението си. От
техническа гледна точка водачът на мотопед „ЦПИ Оливер Сити Спорт“ не е
имал възможност да предотврати възникване на ПТП-то, тъй като опасността
за движението (лек автомобил „Опел Корса“) е възникнала в непосредствена
14
близост пред него. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го
сочи в своя полза, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. При
липса на доказан принос на увреденото лице, и то при условията на пълно и
главно доказване, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
Ищецът претендира закона лихва за забава от 15.10.2021 г. – датата на
изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията пред
застрахователя до окончателното й изплащане. Съдът намира, че в
настоящата хипотеза, доколкото липсват обстоятелствата, с които законът
свързва течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ
/изискване на доказателства от застрахователя при условията и по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ/, се прилага тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496,
ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто
начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106,
ал.3 КЗ. С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят е сезиран
на 29.09.2021 г., следователно, същият изпада в забава на 30.12.2021 г., след
изтичане на 29.12.2021 г. на тримесечния срок за произнасяне от негова
страна по заявената от увреденото лице претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
полагат деловодни разноски, като в случая такива не са сторени.
В полза на адвокат Ж. Д.-К. от Адвокатска колегия-Хасково
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото на ищеца Н. П. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 780,00 лв., определено по реда на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от исковата
претенция.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ответникът също има право на разноски, като ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 511,50 лв., представляваща част от
направените по делото разноски в общ размер от 660 лв. за възнаграждения
на вещи лица и двама свидетели, както и сумата от 232,50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът Н. П. е освободен от заплащане на такси и разноски по делото,
поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОС-Враца дължащата се държавна такса в размер на
360,00 лева, както и изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на
45,00 лева, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на Н. Г. П., с ЕГН
********** и адрес: с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ***, сумата от
9 000,00 лв. /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
15
претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2021
г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
в частта му за разликата от 9 000 лв. до 15 000 лв., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди
в частта му за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от
40 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати
на адвокат Ж. Д. Д.-К. от Адвокатска колегия-Хасково, със служебен адрес:
гр.***, сумата от 780,00 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща
възнаграждение за осъщественото пред настоящата съдебна инстанция
безплатно процесуално представителство на ищеца Н. Г. П., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. Г. П., с ЕГН ********** и
адрес: с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ***, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
сумата от 511,50 лв. /петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки/,
включваща заплатени възнаграждения за вещи лица и за двама свидетели,
както и сумата от 232,50 лв. /двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати
в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 360,00 лв. /триста
и шестдесет лева/, както и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 45,00 лв.
/четиридесет и пет лева/, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16