№ 41
гр. С, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110119358 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени от В. П. Н. срещу „ФБ“ ЕООД са искове както следва:
за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №
3685371 на основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и
осъдителен иск по чл. 55,ал .1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 523,95 лева /увеличен от
първоначално предявен частичен иск за сумата 50 лева/ – платена по нищожен
договор сума ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
11.04.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с третото за настоящото производство
лице „И АМ“ АД Договор за паричен заем № 3685371, по силата на който дружеството
кредитодател й предоставило в заем сума, която същата поела задължение да върне ведно с
възнаградителна лихва на вноски. В чл. 4 от договора било уговорено задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с оглед което
ищцата сключила с ответника процесния Договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който ответникът се задължил да обезпечи поетите от ищцата задължения пред
кредитора срещу заплащане на възнаграждение, платимо на вноски разсрочено с вноските
по кредита.
Поддържа, че процесният договор е лишен от основание, т.к. на потребителя не се
предоставя услуга, а обезпечението е единствено в полза на кредитора по договора за заем.
Сочи, че процесният договор е в противоречие със закона, тъй като съгласно чл. 138 ЗЗД
поръчителството се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя,
а не между поръчителя главния длъжник. Навежда възражения, че собственик на капитала
на ответното дружество е заемодателят по договора за заем.
Поддържа, че процесният договор е нищожен, тъй като с него се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото с включване на възнаграждението в ГПР по
договора за заем ще се надхвърли допустимия ГПР.
Поддържа възражение за противоречие на договора с добрите нрави с оглед
1
уговарянето на възнаграждение по него в размер на повече от половината от заемната сума.
Сочи, че дължимите суми по договора за поръчителство се предавали на „И АМ“ АД,
което било упълномощено да получи същите за сметка на ответника, поради което
материално легитимиран да върне сумите е ответникът.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва сключеният с ищеца договор да е без
основание. Твърди, че между страните намира приложение принципът на свободно
договаряне. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че договора с ответника
накърнява добрите нрави. Счита, че не е налице нееквивалентност на престациите по
договора, тъй като ищецът получавал сигурност, че при неизпълнение на задълженията си
спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя, като за това било
предвидено задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение в неголям размер.
Сочи, че заемодателят не е поставил Искване обезпечението да бъде предоставено
единствено чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва по
отношение на процесния договор да намират приложение разпоредбите на ЗПК. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че страните са сключили Договор за предоставяне на
поръчителство № 3685371 от 20.11.2019 г. Процесния договор не се спори, че е сключен във
връзка със сключен между ищеца и трето неучастващо в процеса лице „И АМ“ АД с ЕИК
****** – договор за заем № 3685371 от 20.11.2019 г. по сила на който ищецът получил в заем
сума в размер на 1000 лева, която се задължил върне ведно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент - 35 %. С процесния договор за предоставяне на
гаранция ищецът възлага, а ответникът се задължава да сключи договор за поръчителство с
„И АМ“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца пред „И АМ“ АД за
изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали по договора за паричен
заем. Видно от заключението на ССчЕ на основание чл. 3 ищцата е заплатила чрез
заемодателя възнаграждение на ответника в размер на 523,95 лева.
Както договорът за заем, така и самата договорна връзка между ищеца и ответника,
възникнала от договора за предоставяне на поръчителство, има потребителски характер и
попада под обхвата на Закона за защита на потребителите.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство е предвидено като
Искване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор за
предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се
сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните
в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено
от закона и не е в противоречие с него.
В случая обаче процесният договор е сключен във връзка с нарочно предвидено
задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“
се явява разход по договора за кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия
договор за потребителски кредит разходи и лихви и по този начин реално води до
оскъпяване на кредита извън посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е
предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с
него договор за предоставяне на гаранция. Посоченото обаче съдът намира за целяно
заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно
от договора за заем годишният процент на разходите по кредита е 40,82 % и добавянето на
разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство
2
възнаграждение съгласно заключението на ССчЕ формира краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед
механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на
поръчителство и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от
партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателят/
съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер.
В конкретния случай уговорката за дължимост на възнаграждение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Предвидената в
чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се ограничава от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". В настоящият случай
длъжникът е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото на практика
липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които ответникът да
предостави поръчителство. Поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е покрит от предвидената законова защита на суброгационните му претенции
към неизпълнилия длъжник, а посоченото възнаграждение е предвидено да се дължи на
поръчителя във всички случаи, без значение дали длъжникът е изправна страна по договора
за кредит, а също така и да се дължи за всеки месец за периода на действие на договора за
кредит. Предвид посоченото съдът намира, че размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на поетите от
поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство възможност длъжникът да заплаща възнаграждението,
дължимо на поръчителя, на заемодателя, а при заплащане на суми, недостатъчни да погасят
Искуеми задължения на потребителя по договора за заем, с приоритет се погасяват
вземанията на поръчителя. По този начин на длъжника се налага заплащането на
възнаграждението, за да се стигне до погасяване на заема, тъй като внасяне на сума, по-
малка от дължимата по двата договора, винаги ще води до наличие на неизпълнен остатък от
главницата по заема. Поради това тези уговорки съдът преценява като неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Същите са във вреда на потребителя, не отговарят
на Искването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Посочените уговорки на чл. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство от друга страна подкрепят и затвърждават убеждението на съда, че сумите,
сочени като възнаграждение за поръчителя на практика са оскъпяване на кредита и
съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20
ЗЗП като неравноправна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
3
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
нищожността на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на ответника за поетото
задължение да сключи договор за поръчителство, обуславя нищожността на целия договор,
тъй като при липса на друга стопанска цел за ответника не може да се приеме, че същият би
бил сключен безвъзмездно и без липса на заплащане. Самото поемане на поръчителството
по договор, сключен с кредитора, не Исква непременно сключване на договор с длъжника,
поради което и типичната цел на процесния договор е печалба от ответника. Изложеното
налага извод за нищожност на процесното съглашение поради нищожност на клаузата,
уреждаща типичната договорна цел.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума за
погасяване именно на задължение по сключен с ответника и че сумата е постъпила в
патримониума на ответника.
Установява се от заключението на ССчЕ, че ищцата е изплатила на ответника „И АМ“
АД възнаграждение за поръчителство в размер на 523,95 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест да установи наличие на основание за получаване и задържане на
сумата, не установява такова предвид установената нищожност на наведения като основание
договор за предоставяне на поръчителство. Следователно предвид нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство установено е възникването и съществуването на вземане в
полза на ищеца в размер на сумата 523,95 лв. Не се твърди и не се установява ответникът да
е изпълнил задължението си да върне сумата, поради което дължи същата като платено при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 11.04.2023 г. до окончателното плащане. Следователно искът по чл. 55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на 50
лева, а останалата част от 50 лева до пълния размер на дължимата държавна такса от общо
100 лева на основание чл. 77 ГПК, ведно със сумата от 1 лева на осн. чл. 102з,ал. 2 ГПК за
възпроизвеждането на отговора на исковата молба на хартиен носител, предвид изхода на
спора ответникът следва да заплати по сметка на СРС.
На ищеца ответникът дължи и сторените разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 300 лева.
На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА с оглед фактическата и правна сложност на производството и
положения от него труд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 3685371 от
20.11.2019 г., сключен между В. П. Н. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: гр. С, ул. СТИ
№1, ет. 4, ап. 4 и „ФБ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: на управление: гр. С, бул. ДН“ №28,
ет.2, ап. 40 - 46 на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20
4
ЗЗП поради неравноправност.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: на управление: гр. С, бул. ДН“ №28,
ет.2, ап. 40 - 46 да заплати В. П. Н. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: гр. С, ул. СТИ
№1, ет. 4, ап. 4 на основание 55,ал .1, предл. 1 ЗЗД сумата 523,95 лева – платена без
основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 3685371 от
20.11.2019 г. сума ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
11.04.2023 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „ФБ“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес: на
управление: гр. С, бул. ДН“ №28, ет.2, ап. 40 - 46 да заплати на В. П. Н. с ЕГН **********
и с постоянен адрес: гр. С, ул. СТИ №1, ет. 4, ап. 4, сумата от 350 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 вр. чл. 77 ГПК „ФБ“ ЕООД с ЕИК ****** и
адрес: на управление: гр. С, бул. ДН“ №28, ет.2, ап. 40 - 46 да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 51 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата „ФБ“
ЕООД с ЕИК ****** и адрес: на управление: гр. С, бул. ДН“ №28, ет.2, ап. 40 - 46 да
заплати на ЕАД „Д. М.“, рег. по ф.д. № 24/2021 г. на СГС с ДДС № BG177492004, сумата от
400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана в производството безплатна
адвокатска помощ и съдействие В. П. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5