№ 252
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201528 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. СТ.
СТ. - ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000154/18.03.2021г. на
Директора на РД ”АА”-Варна, с което му е наложено административно наказание „
Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че неправилно е била ангажирана отговорността на въз.С. , тъй
като разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗАвП вр. чл.9 ал.2 от Наредба № 11 / 31.10.2002г. на МТС,
регламентира, че всяко превозно средство, с което превозвачът извършва дейността си,
трябва да бъде включено в списъка към лиценза му, за което има и издадено заверено копие.
Навеждат се доводи, че в деня на проверката от водача е било иззето заверено копие от
лиценз, в който не е посочен номер на транспортното средство, за което е било издадено.
Поради това и се твърди, че нарушението не е било осъществено от субективна страна и се
иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски. .
В съдебно заседание , въз. С. , редовно призован , не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания.По същество адв. Г. заявява, че от събраните гласни доказателства е
установено, че въз.С. само не е носил и не е представил заверено копие от лиценз, а не е
управлявал превозно средство без лиценз. Отново твърди, че нарушението не е осъществено
от субективна страна и пледира за отмяна на постановлението и присъждане на направените
1
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2021г. въз.С. управлявал товарен автомобил „Даф“ с рег. № 55-BGB -4, от
категория N 3, собственост на „ ATL Renting B.V“ , регистриран в Нидерландия, с
прикачено полуремарке с рег. № А 25 58 ЕМ, собственост на „Логтранс БГ“ ЕООД, като
извършвал обществен превоз на товари – пшеница, по маршрут Нова Загора-Варна. Около
09,53ч. , по републикански път 2008, срещу вход / изход на Пристанище „Леспорт“, в посока
гр.Девня, той бил спрян за проверка от служители на РД „АА“-Варна- Т.Т. и св.И. И..
Установило се, че за товарния автомобил няма издадено заверено копие към лиценза на
превозвача, тъй като било с нидерландска регистрация, а въз.С. представил заверено копие
№ **********, което пък било издадено за друго МПС, собственост на превозвача.
Поради това против въз. С. бил съставен .акт за установяване на нарушение, в който
описал констатациите си, а именно че въззивникът е извършвал превоз на товари с МПС, за
което няма издадено заверено копие към Лиценз № 17536, валиден до 31.05.20217г., за
извършване на международен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на
превозвача „Логтранс БГ „ ЕООД. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП. При предявяването на акта , както и в срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.
С. не направил и не депозирал възражения. .
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. За него, на същото законово основание на въз. С. била наложена
„Глоба” в размер на 2 000лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. И.И. -свидетел при съставяне на
акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От
показанията му стана ясно, че нарушението е било установено при проверка на документите
на водача, както и след справка в информационната система „Лицензи“ на РД“АА“.По
искане на адв.Ив.Г. съдът приобщи преведен на български език заверен препис с № -
********* за международен превоз за сметка на трети лица и заверено копие на документ на
чужд език, за който адв.Г. сочи, че е договор с „Лоджистик транс „, които са били
ползватели на превозното средство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
2
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000154 / 18.03.2021г. е издадено от компетентен
орган- от Директора РД „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии, в шест месечния преклузивен срок.
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 93 ал.1 от ЗАвП предвижда
наказание за водач на МПС, който извършва обществен превоз на товари без издадено за
моторното превозно средство заверено копие от лиценз на Общността. От доказателствата
по делото се установява, че въз.С. е извършвал обществен превоз на товари с товарен
автомобил с нидерландска регистрация и полуремарке с българска регистрация , което е
било и собственост на превозвача „Логтранс БГ“ ЕООД.В чл. 7 ал.1 от ЗАвП, който е
цитиран и в съпроводителното писмо от страна на наказващият орган, е посочено, че
заверено копие от лиценза на Общността се издава ако моторното превозно средство е с
българска регистрация.В този смисъл за автомобила с нидерландска регистрация обективно
не е било възможно да има издадено заверено копие от лиценз, издаден по реда , визиран в
ЗАвП, тъй като същият не е бил с българска регистрация.Същевременно, от представените
от адв.Г. писмени доказателства е видно, че на превозвача „ЛоджистикТранс Вехферфур“
ООД е била дадено разрешение да извършва по всички пътища на територията на
Общността международен автомобилен превоз на товари за сметка на трети лица, както е
посочено в Регламент / ЕО/ № 1072 /2009г. на ЕП.Съгласно чл.4 ал.1 от Регламента
държавите - членки издават лиценз на Общността в съответствие с регламента на всеки
превозвач, извършващ автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, който е установен в тази държава-членка в съответствие със
законодателството на Общността и националното законодателство на тази държава членка и
има право да извършва в държавата-членка на установяване международен автомобилен
превоз на товари в съответствие със законодателството на Общността и националното
законодателство на тази държава-членка относно достъпа до професията автомобилен
превозвач.В чл.2 т.1 от Регламента е посочено, че „ превозно средство“ означава МПС, което
е регистрирано в държава членка или състав от превозни средства, както е в случая, като
най-малко моторното превозно средство от състава е регистрирано в държава-членка, и
3
които се използват изключително за превоз на товари. Съгласно чл.4 ал.3 от Регламента
държавата –членка на установяване издава на притежателя оригинал на лиценза на
Общността, който се съхранява от превозвача и заверени копия, чийто брой съответства на
броя на превозните средства, с които разполага притежателя на лиценза, независимо дали
тези превозни средства са изцяло негова собственост.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че на „Логтранс БГ“ ЕООД са
били издадени заверени копия от лиценза за ППС с рег. № А 12 56 НН, А 66 87 НК, А 18 92
НК, А 85 34 НР и А 85 35 НР, сред които не попада номера на полуприкаченото ремарке – А
25 58 ЕМ. Същевременно е доказано и че при проверката въз.С. е представил заверено копие
към лиценз № 17536, издаден на „Логтранс БГ“.От съдържанието на акта и постановлението
пък е видно, че превозното средство след проверката е било спряно от движение като е била
свалена предната регистрационна табела с нидерландса регистрация, а именно № 55-BGB -4.
При съпоставка с така установеното от фактическа страна и съответните правни норми
остава неясно за какво точно е била ангажирана отговорността на въз.С..В постановлението
е посочено, че той е извършил обществен превоз на товари с МПС, за което няма издадено
заверено копие към Лиценз № 17536, издаден на превозвача, но обективно такова заверено
копие към този точно лиценз не би могло да бъде издадено, тъй като превозното средство не
е било с българска регистрация.В този смисъл може да се приеме, че въззивникът е следвало
да носи в себе си и да представи на контролните органи заверено копие от лиценза, издаден
от Нидерландия, което би съответствало на нарушение по чл.93 ал.2 от ЗАвП, което обаче
не е описано от фактическа страна.По този начин остава неясно какво точно свое
задължение въз.С. не е изпълнил, с което безспорно е било ограничено и правото му на
защита да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен с всички негови обективни
характеристики.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразна, издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и като такова следва
да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.С. да се присъдят
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 370лв.
Този размер съответства на посочения в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Поради това и
съобразявайки обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна сложност и приключи
в едно съдебно заседание, съдът намира , че на въз.С. следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000154/18.03.2021г. на
Директора на РД ”АА”-Варна, с което на Р. СТ. СТ. - ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвП.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на Р. СТ. СТ.
- ЕГН ********** разноски в размер на 370лв. / триста и седемдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5