№ 2098
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100500995 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №995/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А.Б.“ ЕООД ,
ЕИК **** гр.Пловдив срещу решение №18895 от 17.11.2023 г постановено по гр.д.
№30628/2023 г на СРС , 66 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се признае за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.55 ал.1 ЗЗД , че Н. Р. Г. ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „**** му дължи 11 735 лева - заплатена сума на 16.06.2022 г
на неосъществило се основание, ведно със законна лихва от 05.12.2022 г до заплащане на
сумата , за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №158 от 04.01.2023г. по
ч.гр.д.№66553/22 г на СРС, 66 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Страните не са навели
твърдения за наличие на мандатно правоотношение между тях . Твърденията на ответника
са за наличие на друг договор , който не е свързан в продажбата на л.а.Ламборджини Урус ,
а доказателствата за закупуване на гумите с джанти от третото лице са ирелевантни . В
доклада на СРС не е посочен договор за мандат и по него не е разпределена доказателствена
тежест . Става въпрос за планирана обща покупка на рядък спортен автомобил с уникални
гуми и джанти , а не за две отделни сделки . Това е видно от представената вайбър
кореспонденция , в която въпросите са обсъждани общо , включително и при връщане на
платените суми . Не следва друго от превеждане на процесната сума по лична сметка на
1
ответника , което е било по искане на последния . Към датата на превода за въззивника не е
било известно кой е собственика на автомобила , а превода е за „Урус“ т.е. за автомобила .
Ответникът се е идентифицирал с дружеството си т.е. било е все едно дали сумите се
превеждат по негова лична сметка или по сметка на негово дружество . Св.К. установява , че
отказът за сключване на договор е бил поради установена тотална щета на автомобила т.е.
ответникът се е опитал да го подведе . Ответникът е твърдял във вайбър кореспонденция , че
иска да се компенсира като накара въззивника да приеме гумите с джанти , защото „имал
куп разходи“ по провалената сделка . Едноличен собственик на „Е.Д.Г.“ ЕООД продало
гумите с джанти е също ответникът , което също е индиция , че липсва договор за поръчка .
Дори да се приеме , че има договор за поръчка той не е изпълнен от ответника , защото
гумите с джанти са предадени на съхранение на трето лице , а не са предадени на ищеца. Не
трябва да се разглежда въпрос дали процесната сума е задатък , защото в отговора на
исковата молба липсва такова възражение . Налице е плащане на аванс , а уговорка за
задатък не може да се презюмира . Дори и да има уговорка за задатък ответникът е
неизправна страна по договора .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. От
доказателствата по делото се установява , че страните са сключили отделен договор за
закупуване на гуми и джанти за л.а. Ламборджини Урус за процесната сума . Безспорно
страните са водили преговори и за закупуване на лекия автомобил , но продажбата не е
сключена по вина на ищеца . Автомобилът е бил изправен и продавачът е представил
всички необходими документи . Гумите и джантите са били оставени на съхранение у трето
лице и ищецът винаги може да ги получи . Сделката за гумите и джантите е „завършена“ и
няма основание ответникът да връща цената по нея . Банковите преводи за лекия автомобил
и за гумите и джантите са извършени по различни банкови сметки и в полза на различни
лица .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.11.2023 г и
е обжалвано в срок на 01.13.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното :
Страните не спорят, че са били в преддоговорни отношения във връзка със закупуване от
страна на ищеца на МПС марка „Ламборджини“, модел „Урус“, с рег. № СВ **** СМ.
2
На 16.06.2022 г ищецът е превело по банковата сметка на ответника, сумата от 11 375 лева.
В платежното нареждане е посочено , че се извършва „плащане за URUS“.
На 21.06.2022г ищецът превел по банковата сметка на „Порта Дорс Полша“, чийто
управител е ответникът Н. Г., сумата от 196 000 лева.
Страните не спорят, че на 21.06.2022г. са се явили в кантората на Нотариус Х.В., но до
сключване на договор за покупкопродажба на процесния лек автомобил не се е стигнало.
Това се установява от свидетелските показания на свид. К. и свид. Б..
Според разпитания пред СРС свидетел К. , същият е генерален пълномощник на
дружеството „А.Б.“, което е собственост на баща му. Същият се явил в кантората на
Нотариус Х.В., но отказал да закупи лекия автомобил марка „Ламборджини“, модел „Урус“,
с рег. № СВ **** СМ, тъй като се усъмнил в техническата му изправност, доколкото
установил, че автомобилът бил внос от Америка, където претърпял щета. Процесната сума ,
която представлява и 6000 евро , била преведена по личната банкова сметка на ответника .
Преводът за автомобила бил по сметка на дружество за ответника , защото се оказало , че
автомобилът се води на това дружество . Като огледал автомобила установил , че има
недостатъци и се отказал да го купи , а ответникът се съгласил . После ответникът отказал да
върне процесната сума като се позовал на разходи по провалената продажба . На
дружеството на баща му не му трябвали гуми без самия автомобил . Ответникът прекъснал
комуникация с тях и не върнал парите .
Според разпитания пред СРС свидетел Б. , същата заема длъжността помощник-нотариус по
заместване, при нотариус Х.В. с район на действие в РС-София, № 628 на нотариалната
кантора. Посочва, че лятото на миналата година, ответникът дошъл в кантората с цел да
бъде сключен договор за продажба на л.а. марка „Ламборджини“, модел „Урус“, с рег. № СВ
**** СМ. След като подготвили договора за покупко-продажба, в кантората пристигнал
млад господин, който се представил за пълномощник на дружеството-купувач. Последният
не носел в себе си оригинал на пълномощно, с което да удостовери представителната си
власт по отношение на дружеството купувач „А.Б.“ ЕООД. Свидетелят посочва, че лицето
стояло не повече от пет минути в кантората на нотариуса, след което я напуснал.
От приложения по делото отчет по сметка се установява, че на 22.06.2022г. дружеството
„А.Б.“ ЕООД, получило обратно по банковата си сметка, преведената на 21.06.2022г. на
„Порта Дорс Полша“ ЕООД, сума в размер на 196 000 лева.
Според СРС спорно между страните е обстоятелството дали изплатена на ответника сума в
размер на 11 735 лв. представлява капаро по договор за покупко-продажба на процесния лек
автомобил или е преведена в резултат на сключен между страните договор за поръчка за
закупуване на гуми за процесния лек автомобил. От представената писмена кореспонденция
приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от страните (л.59) се установява,
че страните постигат съгласие преведената на ответника сума в размер на 6 000 евро или 11
735,00 лв. да се счита като основание за сключване на отделен договор, с предмет
закупуване на гуми за л. а. марка „Ламборджини“, модел „Урус“, с рег. № СВ **** СМ.
3
От представения по делото и неоспорен от страните проект на договор за покупко-продажба
на МПС от 21.06.2022г., се установява, че страните по него- „Порта Дорс Полша“ ЕООД, в
качеството му на продавач и „А.Б.“ ЕООД, в качеството му на купувач се съгласяват да
прехвърлят МПС марка „Ламборджини“, модел „Урус“, с рег. № СВ **** СМ за сумата от
196 000 лв., заедно с всички принадлежности, числящи се към него. От представеното по
делото платежно нареждане от 27.06.2023г. (л.73) се установява, че ответникът наредил по
банкова сметка на „Е.Д.Г.“ ЕООД, въз основа на издадена от дружеството фактура №
**********/16.06.2022г.(л.72), сума в размер на 11 731 лв., представляваща стойността на
пълен комплект 4бр. джанти и зимни гуми „Пирели спорт пакет“ за МПС марка
„Ламборджини“, модел „Урус“.
От представения по делото приемо-предавателен протокол (л.71) се установява, че
ответникът предал на отговорно пазене закупените 4бр. джанти и зимни гуми за МПС
марка „Ламборджини“, модел „Урус“ на дружеството „М.-М.“. Същото обстоятелство се
установява и посредством представения по делото протокол за съхранение на автомобилни
гуми от 16.06.2022г. (л.76).
От правна страна СРС е приел , че между страните е бил сключен договор за поръчка, с
която ответникът се задължил да закупи и достави на ищеца зимни гуми за процесния лек
автомобил. Индиция за това е на първо място преведената от ищеца по личната банковата
сметка на ответника сума в размер на 11 735,00 лева, в изпълнение на поето от ответника
задължение да закупи гуми за л.а. Ламборджини“, модел „Урус“, установяващо се от
водената между страните електронна кореспонденция. На следващо място още една индиция
в подкрепа на направения извод е и извършения превод на сумата за закупуване гумите от
ответника на третото лице „Е.Д.Г.“ ЕООД, въз основа на издадена фактура №
**********/16.06.2022г., както и предаването на закупените вещи за отговорно пазене на
дружеството „М.-М.“. Отчетната сделка не е осъществена по вина на кредитора-ищец по
настоящото дело, тъй като неоснователно не е приел изпълнението от страна на ответника
– да приема гумите и джантите . Последните са били оставени на отговорно пазене в склад
на дружеството „М.-М.“. Между страните е налице договор и същият не е развален т.е.
процесният иск на основание неоснователно обогатяване е неоснователен .
Решението на СРС е неправилно . На първо място трябва да се отбележи , че
първоинстанционният съд дори не е възпроизвел в мотивите си всички налични
доказателства - въпроизвел само част от тях и само тях е обсъдил . Въобще не е коментирана
наличната и представена пред СРС вайбър кореспонденция , която е изключително важна
за тълкуване на действителните отношения между страните . Показанията на св.К. ,
напълно съответстващи на вайбър кореспонденцията , са възпроизведени в мотивите на СРС
само частично , като най-важната им част – как и защо е преведена процесната сума , как и
защо е пропаднала продажбата на автомобила и защо не е върната процесната сума – е
пропусната и не са изложени мотиви по това доказателства .
На второ място , основателен доводът на въззивника , че твърдения на страните за
сключен договор за поръчка не са ангажирани нито от ищеца , нито от ответника . В
4
доклада на СРС също липсват указания във връзка с наличен договор за поръчка . Напротив
, посочено е , че отношенията са свързани с твърдения на страните за акцесорна договорка
към договор за продажба на лек автомобил /твърдения на ищеца / , или по отделен договор
за продажба на гуми с джанти /твърдения на ответника/ .
Според настоящия съд основателни и доказани са твърденията на ищеца , че страните са
били в едни общи преддоговорни отношения за продажба на лек автомобил и
принадлежности към него – гуми с джанти . Преводът на процесната сума е извършен на
основание „плащане за URUS“ т.е. за въпросната съвкупност от вещи л.а. марка
„Ламборджини“, модел „Урус“, с отделен комплект гуми с джанти . Такава е и нормалната
търговска практика – автомобилите да се продават и със съответния втори комплект
зимни/летни гуми с джанти. Поначало гумите и джантите за различните марки и модели
автомобили са различни и ако продавачът задържи използвани гуми и джанти най-често ще
има трудности да ги реализира впоследствие .
Без значение е , че плащането на процесната сума е извършено по сметка на физическото
лице ответник , а на другата сума – по сметка на дружество на ответника . Правилно
въззивникът посочва , че е имало своеобразно „идентифициране“ между ответника и
неговото дружество – за последния е било на практика без значение по коя сметка ще
бъдат преведени съответните средства , а ищецът при плащане на процесната сума не е
знаел дали после „формално“ автомобилът ще му бъде продаден от ответника или от негово
дружество . Най-вероятно ответникът е имал своите данъчни/счетоводни съображения във
връзка с получаване на сумите или от него , или от негово дружество , но за настоящото
производство това е без значение .
„Разкъсването“ на процесното общо правоотношение на два отделни договора и то между
различни лица е изкуствено , неправилно и противоречи на наличните доказателства . От
вайбър кореспонденцията се установява , че страните са обсъждали въпроса за продажбата
общо , като процесната сума от около 6000 евро е обсъждано евентуално да се преведе
заедно с другата сума от около 100 000 евро т.е. общо 106 000 евро . Също общо е
обсъждано и връщането на двете суми .
Трябва да се отбележи , че в случая не става въпрос дори за гуми с джанти за често
закупуван и широко разпространен лек автомобил , а за такива за спортен автомобил ,
който е много скъп и много рядък , като гумите и джантите за него на практика не биха
могли да се ползват освен за конкретния модел автомобил и много трудно биха могли да се
реализират отделно , дори и извън България . Купувачите на автомобили „Ламборджини“ са
с големи финансови възможности и едва ли посещават автоморги или онлайн магазини за
части втора употреба , за да спестят средства от нови гуми и джанти . Липсва житейска и
правна логика да бъде задължен ищеца „да закупи“ въпросните изключително скъпи гуми и
джанти , след като страните са се съгласили и са прекратили отношенията си по продажба
на лекия автомобил .
Гумите и джантите са договаряни като принадлежност и последиците за тях трябва да
бъдат такива , каквито са за основния предмет на договора . По делото е безспорно , че
5
не се стигнало до продажба на лекия автомобил и същото трябва да се приеме и относно
продажбата на гумите и джантите . Както има отказ на ищеца от сключване на продажбата
на автомобила , така има отказ от продажба и на гумите и джантите. Ищецът е отказал да
приеме гумите и джантите т.е. отказал е купуването им . Предаването на същите на трето
лице от ответника няма погасителен ефект , нито ангажира с нещо ищеца .
Вината за прекратяване на преддоговорните отношения между страните поначало е
ирелевантна в настоящото производство , защото не е заявено от ответника съответното
възражение за прихващане . Само за пълнота трябва да се отбележи , че единствените
относими доказателства в тази насока са показанията на св.К. , според които лекият
автомобил е имал недостатъци и е бил претърпал тотална щета в САЩ . Сам по себе си
фактът , че автомобилът е бил преминал технически преглед не е достатъчен , за да се
установи , че ищецът неоснователно е отказал да сключи договор , а и това не е предмет на
делото .
Налице е фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД , защото ответникът е получил и се е
обогатил с процесната сума поради неосъществено основание – не е сключен договор за
продажба на цялата съвкупност от вещи , а гумите и джантите са в негово владение като са
предадени за пазене на трето лице , а не на ищеца . Справедливият изход на делото изисква
ответникът да върне на ищеца процесната сума като остане във владение на гумите и
джантите . Последните той може винаги да продаде заедно с лекия автомобил , а ищецът
много трудно би могъл да стори това , защото не е закупил автомобила .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи . Разноски
пред СРС и СГС се дължат от ответника .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №18895 от 17.11.2023 г постановено по гр.д.№30628/2023 г на СРС , 66
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „А.Б.“ ЕООД , ЕИК **** гр.Пловдив с
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.55 ал.1 ЗЗД , че Н. Р. Г. ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. „**** му дължи 11 735 лева - заплатена сума на 16.06.2022 г на неосъществило се
основание, ведно със законна лихва от 05.12.2022 г до заплащане на сумата , за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №158 от 04.01.2023г. по ч.гр.д.№66553/22 г
на СРС, 66 състав .
ОСЪЖДА Н. Р. Г. ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „**** да заплати на „А.Б.“ ЕООД ,
ЕИК **** гр.Пловдив сумата от 3000 лева разноски пред СРС и 234,70 лева разноски пред
СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок връчване на страните .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7