Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
гр.Шумен, 27.05.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
като разгледа докладваното от съдията АД № 235 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр.с чл.160, ал.7
от Данъчноосигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
С Решение № 46/21.04.2022г.,
постановено по адм.д.№ 235/2021г. по описа на Шуменски административен съд, е
отменен Ревизионен акт №
Р-03000320005862-091-001/16.04.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Началник на
сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и Главен инспектор
по приходите в същата дирекция,
потвърден с Решение № 109/02.07.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“,
гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която са
установени дължимите от Н.Й.Й. с ЕГН ********** ***, задължения за Данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва:
- за данъчен период 2013г. - задължение за Данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в
размер над 2066,61 лева до пълния
претендиран размер от 2373,00 лева и лихви над
1446,38 лева до 1677,29 лева;
- за
данъчен период 2014г. – задължение за Данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер над 141,38 лева до пълния претендиран
размер от 291,00 лева и лихви над 84,58
лева до 176,12 лева;
- за
данъчен период 2015г. – задължение за Данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер над 159,44 лева до пълния претендиран
размер от 349,00 лева и лихви над 79,06
лева до 175,49 лева;
- за
данъчен период 2016г. - задължение за Данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер над 22190,00 лева до пълния претендиран
размер от 22387,00 лева и лихви над
8759,59 лева до 8992,83 лева.
Със същото решение е отхвърлена
жалбата на Н.Й.Й. с ЕГН ********** ***, срещу Ревизионен акт №
Р-03000320005862-091-001/16.04.2021г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Началник на
сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и Главен инспектор
по приходите в същата дирекция,
потвърден с Решение № 109/02.07.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“,
гр.Варна при ЦУ на НАП, в
останалата му част; и е осъдена Н.Й.Й. да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 1527,16 лева.
Срещу Решение
№ 46/21.04.2022г., постановено по адм.д.№ 235/2021г. от Н.Й.Й. е депозирана
касационна жалба рег.№ ДА-01-1228/23.05.2022г. по описа на ШАдмС.
Първоинстанционният съд, като провери редовността
на депозираната касационна жалба, счете, че са налице основания по смисъла на 213а,
ал.1, изр.първо от АПК за оставянето й без движение, поради следното:
На първо
място, жалбата страда от порок по чл.212, ал.1, т.3 и 5 от АПК,
доколкото в нея е налице противоречие между предмета на обжалване и искането до
съда. По-конкретно, в мотивите на касационната жалба са изложени аргументи за
неправилност на атакуваното решение само в частта му, с която е отхвърлена
жалбата на оспорващата досежно установените данъчни задължения за 2013г. и
2016г., а в същото време е отправено искане за отмяна на решението в частта му,
с която е потвърден РА по отношение установената данъчна основа за 2012г. и
2013г. Поради това на касатора следва да се укаже да отстрани констатираното
противоречие, като заяви изрично дали обжалва Решение № 46/21.04.2022г. в
частта му, респективно иска отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлена
жалбата на Н.Й.Й., срещу Ревизионен акт № Р-03000320005862-091-001/16.04.2021г., в частта му, отнасяща се до установените
данъчни задължения за данъчен период 2013г. и данъчен период 2016г.; и/или
обжалва решението в други негови части и кои са те.
На второ място, от материалите по делото е видно,
че касационният жалбоподател не е представил по делото документ за внесена по
сметка на Върховния административен съд държавна такса. Същевременно, доколкото
касационното оспорване е насочено срещу съдебно решение с материален интерес,
съгласно чл.227а, ал.3 от АПК за същото се дължи държавна такса в размер на
0,8% от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато
материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. В
случая, ако се приеме, че решението се атакува само в отхвърлителната му част
досежно данъчен период 2013г. и данъчен период 2016г., материалният интерес е в
размер на 34462,58 лева, респективно 0,8% от този материален интерес е в размер
на 275,70 лева. Изложеното обосновава извода, че касационната жалба се явява
депозирана при неспазване изискванията на чл.213, т.3 от АПК, поради което на оспорващото
дружество следва да се укаже да представи по делото документ за внесена в полза
на Върховен административен съд на РБ държавна такса, в размер на 0,8% от
обжалваемия материален интерес.
На трето място, касационната жалба е подадена чрез
процесуален представител адвокат Б.Г.от ШАК, като към същата не е приложено
пълномощно, удостоверяващо представителната му власт, в разрез с изискванията
на 213, т.2 от АПК. Поради това на касационния жалбоподател следва да се укаже
да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на процесуалния
му представител. В тази връзка следва да се има предвид, че наличието на
адвокатско пълномощно към материалите по първоинстанционното производство не
удовлетворява изискването на чл.213, т.2 от АПК, доколкото цитираната
разпоредба изисква такова да бъде приложено и към касационната жалба.
С оглед изложените съображения касационното
оспорване не отговаря на изискванията на 212, ал.1, т.3 и т.5 от АПК, чл.213, т.2
и т.3 от АПК, поради което и на основание чл.213а, ал.1, изр.първо от АПК
същото следва да се остави без движение, като на касационния жалбоподател се
укаже да отстрани констатираните нередовности в 7 (седем) дневен срок от
съобщаване на настоящото разпореждане.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба рег.№ ДА-01-1228/23.05.2022г.
по описа на ШАдмС, депозирана от Н.Й.Й. срещу Решение № 46/21.04.2022г., постановено
по адм.д.№ 235/2021г. по описа на Шуменски административен съд.
ДАВА 7-дневен срок
на касационния
жалбоподател, да изправи констатираните нередовности, като:
1. Заяви изрично дали обжалва Решение
№ 46/21.04.2022г. в частта му, респективно
иска отмяна на решението в частта му,
с която е отхвърлена жалбата на Н.Й.Й., срещу Ревизионен акт № Р-03000320005862-091-001/16.04.2021г., в частта, отнасяща се до
установените данъчни задължения за данъчен период 2013г. и данъчен период
2016г.; и/или обжалва решението в други негови части и кои са те.
2. Представи
по делото документ за внесена в полза на Върховен административен
съд на РБ
държавна такса в размер на 0,8% от обжалваемия материален интерес. В случай, че
жалбата е насочена срещу решението в отхвърлителната му част, отнасяща се до
установените задължения за данъчни периоди 2013г. и 2016г., да представи
документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 275,70 лева.
3. Представи
по делото пълномощно, удостоверяващо представителната власт на
адвокат Б.г.., депозирал касационна жалба рег.№ ДА-01-1228/23.05.2022г. по описа на ШАдмС.
В съобщението да се впише изрично
указание, че при неотстраняване на нередовностите
в указания срок, касационната жалба ще бъде върната, на основание чл.213а,
ал.1, изр.второ от АПК.
След изтичане на указания срок
или изпълнение на дадените указания, делото да се докладва незабавно на съдията
– докладчик.
Препис от разпореждането
да се изпрати на касационния жалбоподател на посочения в касационната жалба съдебен
адрес.
Административен съдия: