Решение по дело №5/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл. 30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.

Постъпило е писмо с изх. № 99-М-144/13 от 14.06.2013 год. на Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция, постановено от Кралство Нидерландия по отношение на Б. А. М., роден на **.**.**** год., с последен известен адрес – Г.М., У. „Д. 1.. Сочи се в писмото, че финансовата санкция, наложена с решението, се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро. Към писмото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на Б. А. М., с посочен последен изве±тен адрес: Г.М., У. „Д. 1..

Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – Б. А. М., с постоянен и настоящ адрес – Г.М., У.”Х. Д. № вх.””, ап./като постоянния и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен известен адрес. Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв. Г. Б. от АК – К., изразява становище, че следва да бъде признато решението за налагане на финансова санкция. Не сочи доказателства.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице предпоставките за признаване на решението на Окръжния съд - Хага, Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция на Б. М., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на Б. А. М. от Г.М., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.2:49/1/В от Обща териториална наредба – Г.Хага, изразяващо се в пречещо поведение до или в сгради. В удостоверението правонарушението /административното нарушение/ е описано като: „Пребиваване без основателна цел във входа на сграда или седене или лежане на перваза/прага на сграда на 27.03.2009 год. в Хага”.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че не са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето Б. А. М. от Г.М.. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съд в наказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено; лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова санкция; както и че решението е било връчено лично на лицето на 26.02.2012 год. и същото е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, вкл. и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок, като в удостоверението е посочено още, че на замесеното лице документите са връчени лично от полицията. Същевременно, от данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ адрес в Г.М..

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производство в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава; а ал.2 на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС посочва деянията, за които не се изисква двойна наказуемост. Съдът намира, че деянието – правонарушение /административно нарушение/, за извършването на което на Б. А. М. от Г.М. е наложена финансова санкция в размер на 90 евро с Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, описано в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции като пречещо поведение до или в сгради, а именно: „Пребиваване без основателна цел във входа на сграда или седене или лежане на перваза/прага на сграда на 27.03.2009 год. в Хага”, не съставлява административно нарушение и по българското законодателство. Същевременно, същото не попада в кръга на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

При това положение, и съгласно разпоредбата на чл.35 т.7 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде отказано признаване и допускане изпълнението на Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което по отношение на Б. А. М. от Г.М., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв., за извършено нарушение на чл.2:49/1/В от Обща териториална наредба – Г.Хага. Следва на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗПИИРКОРНФС, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за отказа за признаване на решението, заедно с основанията за това. Следва също копие от уведомлението по ал. 1 на чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТКАЗВА признаване и допускане изпълнението на Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което по отношение на Б. А. М., род. на **.**.**** год.,с постоянен и настоящ адрес - Г.М., У.”Х. Д. № , вх.””, А. с ЕГН *, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв., за извършено нарушение на чл.2:49/1/В от Обща териториална наредба – Г.Хага.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /СЛВ/, за отказа за признаване на решението за налагане на финансова санкция, заедно с основанията за това.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.