РЕШЕНИЕ
№…………….
28.05.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
десети май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 820 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от П.А.Ж. *** против П.Д.З. *** за допускане до делба на едноетажна
вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор 02508.8.278.1, ведно с
вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
02508.8.278 по кад. карта на гр. Балчик. Имотът е урегулиран в парцел IX-140 в кв. 33 по
рег. план на в.з. Белите скали, гр. Балчик.
В хода на делото е конституирана
като съделител и Д.Д.З..
Ответниците П.Д.З. и Д.Д.З. оспорват иска като неоснователен.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе
предвид наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна
и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника П.З.
са носители на правото на собственост върху предмета на делба, придобит по
време на гражданския им брак (удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №305/28.08.2004 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Хасково, прекратен с
решение №315/7.06.2018 г. на Районен съд-Хасково) чрез осъществено
давностно владение за периода от 2007 г. – 2017 г. Представя нот.акт за
удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение и писмени доказателства, вписан като акт № 29, т. 8, д. №1252/2016 г.
по описа на СВ при Районен съд-Балчик, с което П.Д.З. е признат за носител на
правото на собственост върху едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и
идентификатор 02508.8.278.1, ведно с вилно място, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор 02508.8.278 по кад. карта на гр. Балчик. Заявява
че Д.Д., не е владяла имота, нито по някакъв начин е демонстрирала, че е приела
наследството на Т.З.. Възразява, че в периода от 2006 г.– 2020 г. нито Д.Д.,
нито нейните родители са участвали в стопанисването и ремонтите по отношение на
делбения имот. Твърди, че Д.Д. многократно е заявявала, че не проявява интерес
към процесния имот. В тоя смисъл тя не го е декларирала.
Ответникът П.З. твърди, че е съсобственик
върху ½ ид.ч. от предмета на делба придобит по завещание от Т.С.заедно с
неговата сестра. В условие на евентуалност претендира, че е носител на правото
на собственост върху ¾ ид.ч. от имота, а ищцата върху ¼ ид.ч. по
силата на осъществено и давностно владение.
Ответникът Д.Д.З. твърди, че тя и
брат ѝ са придобили правото на собственост върху него по силата на
завещание от Т.З.. Предявява насрещна искова молба за признаване за установено
по отношение на другите съделители, че тя е носител на правото на съсобственост
върху ½ ид.ч. от имота, предмет на делба и отмяна на нот.акт, с които П.Д.З.
се легитимира като единствен собственик върху имота досежно ½ ид.ч. от
него.
Материалноправното основание на
исковете e в нормите на чл.341 и сл. от ГПК във вр.
с чл. 34 от ЗС, чл.124 от ГПК и чл. 537, ал.2 от с.з.
Не се спори, че процесният имот,
представляващ едноетажна вилна сграда с
маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор 02508.8.278.1, ведно с вилно място, в
което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 02508.8.278 по
кад. карта на гр. Балчик е бил собственост на Райко Паунов З., починал на
4.05.1995 г., който със завещание от 12.06.1978 г. е прехвърлил цялото си
движимо и недвижимо имущество на Т.Павлова С., починала на 14.06.2006 г., която
от своя страна, със завещание от 14.11.1994 г. е завещала същото на двамата
ответници. Като доказателства за правото на собственост върху предмета на делба
са представени: строително разрешение №272/15.08.1977 г., акт за узаконяване
№123/25.08.1994 г. , договор за продажба на общински имот от 12.09.1994 г. и саморъчните
завещания на двамата наследодатели.
От представените доказателства
съдът приема за установено и доказано, че двамата ответници при равни квоти са
станали носители на правото на собственост върху процесните вещи,
представляващи: едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор
02508.8.278.1, ведно с вилно място, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор 02508.8.278 по кад. карта на гр. Балчик.
За да придобие трето лице или
съсобственик правото на собственост чрез осъществено давностно владение е
необходимо същото да осъществява фактическа власт върху вещта в продължение на
10 години с намерение за своене.
По силата на ТР №1/2012 г. по
т.д. №1/20122 г. на ОСГК на ВКС при придобиване на вещта по наследяване презумпцията
на чл. 69 от ЗС се счита за оборена, или за да придобие право на собственост
върху идеалните части от имота, собственост на другите съсобственици, освен
изискуемото 10 - годишно упражняване на фактическата власт върху вещта, съсобственикът
следва да манифестира действия, с които обективира спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като отблъсква
владението на съсобствениците.
Същото е приложимо и за третото
лице, в случая ищеца по делото.
Самата ищца в съдебно заседание
заяви, че знае, че имотът е придобит от двамата ответници по завещание. Сподели
за нейното и на П.З. намерение да придобият имота по давност. Заяви, че
многократно са споделяли пред Д.З. за техните намерения за предприемане на
ремонти на сградата поради нейното недобро състояние, но ищцата твърди, че
интерес от Д.не е бил показван.
Самата Д.З. в съдебно заседание
не отрече, че в сочения период е посещавала имота рядко. Като причина посочи
разстоянието и обстоятелството, че същата по време е била студентка, но
категорично заяви, че през 2010 г. е посетила имота, видяла промени, но
участвала в извършването им финансово. Последното бе потвърдено от П.З..
В показанията си разпитания по
делото свидетел Т.В.Т., строител, сподели, че м. август 2007 г. посетил делбения
имот. Сградата била в окаяно състояние, занемарена, с теч от покрива, спали на
надуваем дюшек с бащата на ищцата – А.Ж., извършили ремонт основно на покрива в
рамките на около 2 седмици – частична подмяна на греди, челни дъски, керемиди, поправили
комина, след което повече не посетил имота. За ремонта му било плащано от А.Ж..
А.Ж. Б.,
баща на ищцата, в показанията си потвърди, че всяка година за периода от 2007 –
2017 г., понякога и два пъти в годината той, ищцата и съпругът ѝ,
ответникът П.З., са посещавали имота с цел да го ремонтират, поради неговото
окаяно състояние. Свидетелят заяви, че ремонтът е правил за семейството на
дъщеря си, за тяхното дете. Свидетелят потвърди, че е извършвал ремонт на
покрив, подмяна на счупени керемиди, челни дъски и греди през 2007 г. Впоследствие подменил врати, ремонтирал вътрешни тавани, мазилки, направил навес, баня и
тоалетна, и външна тоалетна. Участвал лично и с пари при извършване на ремонта.
Свидетелят заяви, че знае от П.З. и П.Ж., че Д.З. не е давала средства за
извършваните обновления.
Свидетелят
Б.И.К., приятел и адвокат на ответниците по няколко дела по повод имота и
обявяване на саморъчното завещание на Т.С., изложи че ремонтите на имота са се
осъществявали от П.З., със знание и съгласие на Д.З., а тя е участвала с
финансови средства, давала му е пари, за да се закупуват материали. Според
свидетеля двамата ответници са посещавали имота и когато е ставало въпрос за
този имот, те винаги двамата се представяли като собственици на имота, не е бил
поставян въпроса имота да бъде на единия или на другия. Свидетелят потвърди, че
към настоящия момент сградата е ремонтирана и изглежда по-добре.
С оглед
събраните показания, съдът приема, че в периода от 2007 – 2017 г . в процесния
имот са правени ремонти и подобрения основно с личен труд и финансови средства
на свидетеля А.Ж., баща на ищцата, както и с финансови средства на П.З. и Д.З..
Обстоятелството, че носителят на правото на собственост не
упражнява вещното си право не води до неговото изгубване.
Правото
на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
В тежест на този, който твърди, че го е придобил чрез
осъществено давностно владение е да докаже, че е осъществен състава на чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
В случая от свидетелските показания се установява, че
ищецът и първият ответник са упражнявали фактическа власт върху имотите в
продължение на повече от 10 години.
За да
се придобие имота на това основание, обаче, е необходимо, не само владелецът да
упражнява непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона период
от време, но и осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно. Тъй
като по делото не е установено ищецът и първият ответник да са предприели
такива действия, които явно и недвусмислено да демонстрират намерението им за
своене пред съсобственика Д.З., съдът приема, че не е осъществен състава на чл.
79 във вр. с чл. 77 от ЗС, което има за правна последица отхвърляне на иска на П.Ж.
за делба на процесния имот като неоснователен.
Извършваните
ремонти от единия съсобственик по отношение на съсобствената вещ имат своята
регламентация в чл. 30, ал. 3 от ЗС. Законът дава възможност и на третото лице,
извършило необходими и полезни разноски в чужд имот да потърси правата си.
Ответниците
не поддържат иска за делба на съсобствения им имот.
Искът
на Д.З. за признаване за установено правото ѝ на съсобственост върху
½ ид.ч. от предмета на делба, придобит по силата на саморъчно завещание
от Т.С.като основателен следва да се уважи.
Ответниците
претендират разноски, които им се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
При
постановяване на съдебния акт по отношение на съдебно – деловодните разноски,
съдът приема, че половината от
направените такива от ответника Д.Д.З. са по иска за делба, а другата половина за
установителния иск за защита на вещното ѝ право на собственост.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.А.Ж. *** против
П.Д.З. *** и Д.Д.З. *** за допускане до делба на едноетажна вилна сграда с маза
със ЗП 74 кв.м. и идентификатор 02508.8.278.1, ведно с вилно място, в което е
построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 02508.8.278 по кад. карта
на гр. Балчик (парцел IX-140 в кв. 33 по рег. план на в.з. Белите
скали, гр. Балчик).
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на П.А.Ж. *** и П.Д.З. ***, че Д.Д.З. *** е носител на правото
на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна вилна
сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор 02508.8.278.1, ведно с вилно
място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
02508.8.278 по кад. карта на гр. Балчик (парцел IX-140 в кв. 33 по рег. план на
в.з. Белите скали, гр. Балчик).
ОТМЕНЯ
нот.акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот придобит
по давностно владение и писмени доказателства, вписан като акт №29, т. 8, д.
№1252/2016 г. по описа на СВ при Районен съд-Балчик относно 1/2 ид.ч. от следните
недвижими имоти: едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор
02508.8.278.1, ведно с от вилно място, в
което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор 02508.8.278 по
кад. карта на гр. Балчик.
ОСЪЖДА
П.А.Ж. да заплати на П.Д.З. сумата в размер на 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева), представляваща направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.А.Ж. да заплати на Д.Д.З.
сумата в размер на 912,42 лв. (деветстотин и дванадесет лева и
четиридесет и две ст.), представляваща направените поделото
съдебно-дело водни разноски
ОСЪЖДА П.А.Ж. и П.Д.З. да
заплатят солидарно на Д.Д.З. направените по делото съдебно – деловодни разноски
във вр. с установителния иск за защита на правото ѝ на собственост в
размер на 912,42 лв. (деветстотин и дванадесет лева и четиридесет и две ст.).
ОСЪЖДА П.А.Ж. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Балчик сумата в размер
на 60 лв.(шестдесет лева), представляваща
държавна такса за отхвърляне на иска за делба.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……