№ 195
гр. Търговище , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200301 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „БУЛХИКС ГРУП“ООД със седалище в с. Голямо Градище,
общ. Опака чрез законния представител управителя Х. ИЗ. ЮС., действащ чрез
процесуалния пълномощник адв. Д.М. от АК - Търговище, против Наказателно
постановление №38-0000800 от 25.03.2021г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева на осн.чл. 96г ал.1 предл.2 ЗАвтПр.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение на процесуалните
правила, а именно неспазване на реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН поради липса на
изложение на пълна фактическа обстановка, не била посочена датата на извършване на
нарушението, т.е. кога дружеството е разпоредило извършване на превоза от посочения в
НП водач; не бил вписан номера и датата на издаване на упоменатото удостоверение за
психологическа годност на този водач. С тези пропуски се нарушавало съществено правото
на защита на дружеството. В жалбата са описани извънредни обстоятелства, заради които се
наложило водачът Акиев да поеме управлението на МПС на територията на Р Турция, а
именно : внезапно заболяване на водачът – титуляр от коронавирусна инфекция, като това
управление било само с цел да прибере МПС до базата. Настоява се за прилагане на чл. 28
ЗАНН. Предвид липсата на обсъждане на данни за финансовото състояние на дружеството
се сочи, че в причинената от пандемията криза същото не било добро и наложената санкция
се оказвала изключително тежко наказание. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното
НП. В с.з. жалбата се поддържа от адв. М..
1
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване
извършването на описаното нарушение, което се установявало от разпечатките от паметта
на дигиталния тахограф, показващи управление на автомобила по време на конкретния
превоз от двама водачи, единият от които А.А..
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в законния 7-дневен
срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна
и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №286463/10.02.2021г.,
същият е съставен против „БУЛХИКС ГРУП“ООД със седалище в с. Голямо Градище, общ.
Опака, със законен представител управителя Х. ИЗ. ЮС. за това, че „на 10.02.2021г. около
15.30 часа в гр.Търговище, ул.“Н.Маринов“5 в административната сграда на ОО“АА“–
Търговище при извършване на комплексна проверка на дружеството – превозвач,
притежаващо лиценз №20254 за товарни превози в Общността, се констатира следното
нарушение : на 08.11.2020г. дружеството е допуснало водачът А.Ш.А с посочен ЕГН да
извършва превоз в Р Турция /Люлебургас/, видно от пътен лист за международен превоз
№****** серия ВТГ, с товарен автомобил влекач с рег.№******** от категория N3 и видно
от картата на водача, без водачът да е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност; последното му валидно удостоверение за психологическа годност е било валидно
до 06.01.2019г., видно от направена справка в информационните системи на ИА“АА“.“.
Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а ал.2 предл.последно
от ЗАвтПр. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел като от името на визирания
нарушител се е подписало упълномощено лице – А.Н.К., която не е вписала в екземпляра
възражение срещу АУАН. Като доказателства са описани пълномощно, пътен лист, извадка
TDCS 3, извадка от информационната система на ИА“АА“. В рамките на законовия
тридневен срок също не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0000800 от
25.03.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по
идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи
нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл. 7а ал.2 предл.последно от ЗАвтПр, за което е наложил
на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева
на основание чл. 96г ал.1 предл.2 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
2
АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване на
констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели М.Х. – свидетел по
акта, и доведения от жалбоподателя свидетел А.Ш.А. Макар и съдържащи различни данни,
показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и последователни, не се
противопоставят на съдържащата се в приетите документи информация, поради което и
следва да бъдат възприети.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизит по смисъла на чл. 42
ал.1 т.3 ЗАНН поради непосочване на мястото на извършване на нарушението. Освен, че е
критерий за определяне на местната компетентност на АНОрган, този реквизит е формално
задължителен за съдържанието на акта. Предвид това, че нарушител е юридическо лице,
което осъществява дейността си по своето седалище, може да се приеме, че това е и мястото,
на което е извършено нарушението. Но въпреки това актосъставителят е длъжен да посочи
място на извършване на нарушението и това изискване е пряко свързано със
законосъобразността на съставения акт. Под въпрос е и редовното връчване на съставения
акт предвид факта, че същият е връчен на лице, разполагащо с пълномощно от управителя
на дружеството с право да подава и получава документи/разрешителни, сертификати и др./,
свързани с дейността на дружеството, но няма дадени пълномощия за получаване на
съставени актове и НП, с които се ангажира АНОтговорност на дружеството. Липсата на
направено възражение в тази насока и своевременното подаване на жалбата срещу НП дават
основание да се приеме, че не е нарушена възможността на дружеството да реализира
процесуалните си права в АНПроизводство.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
установи липса на изрично посочено място на извършване на нарушението /подобно на
АУАН/ - реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН, липса на посочени доказателства,
потвърждаващи нарушението, с което не е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5
3
предл.посл.ЗАНН, както и не е посочен съда, пред който НП подлежи на обжалване, в
какъвто смисъл е изискването на чл. 57 ал.1 т.13 ЗАНН. В НП е посочено, че същото
подлежи на обжалване пред РС по местоизвършване на нарушението, но при липсата на
посочено в НП такова място не може да се направи и извод за местнокомпетентния РС, а
това ограничава правото на защита на нарушителя.
С оглед на установените по – горе липси на реквизити в съдържанието на АУАН и
НП следва извода за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Наред с тези констатации съдът
намира, че следва да се произнесе и по въпроса за правилното прилагане на материалния
закон като обсъди събраните в съдебното производство доказателства. Описаният в НП
превоз, по време на който е извършено визираното административно нарушение, се отнася
до датата 08.11.2020г. и е в Р Турция, като за него е издаден пътен лист №298007, копие от
който е приложено към АНПреписка. От този пътен лист е видно, че като водач на товарен
автомобил влекач с рег.№******** е посочено само лицето Ю.Х.Ю., като на реда,
предназначен за водач 2, няма записани имена. При това оформяне на пътния лист следва, че
дружеството – превозвач е възложило извършване на превоза само на един водач - Ю.Х.Ю.,
по целия маршрут, описан в пътния лист : тръгване на 05.11.2020г. от град Варна с
пристигане в град Измир /Турция/ на 10.11.2020г. и връщане в град Варна на 14.11.2020г.
От отразеното разписание на движението на автомобила по пътен лист става ясно, че на
08.11.2020г. е било предвидено същият да се намира в град Люлебургас/Турция/, където е
следвало да пристигне на 07.11.2020г. и да отпътува от там на 09.11.2020г. Именно
отнасящите се за 08.11.2020г. данни от тахографа на автомобила показват, че в 12.18 часа на
тази дата е поставена картата на водача А.А., чието управление, включително и почивките, е
продължило до 16.32 часа на посочената дата. Другата разпечатка от дигиталния тахограф
дава сведение, че А.А. е започнал управлението на товарен автомобил влекач с рег.
№******** в 14.16 часа на 07.11.2020г. и е управлявал до 18.32 часа на същата дата, както и
на 08.11.2020г. от 14.54 часа до 16.26 часа. От същата разпечатка се вижда, че на
07.11.2020г. до 14.15 часа автомобилът е бил управляван от водача Х.Ю., който всъщност е
посоченият в пътния лист водач Ю.Х.Ю., предвид приложените по преписката копия на
лични документи на това лице и на издаденото му удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари. В показанията си пред съда свидетелят
А.А. посочва, че през 2020г. работел като шофьор на бусовете в дружеството –
жалбоподател като през м.септември 2020г. го подготвили за заместник на шофьорите за
международни превози, но на практика не се наложило да ги замества. Същият описва, че
през ноември 2020г., когато бил в Турция, водачът на камион на същото дружество Х. му се
обадил по телефона и му казал, че пътува от България и вече наближава ползваната от
дружеството база в град Акхисар/Турция/, но имал симптоми на коронавирус и направеният
му бърз тест бил положителен, поради което трябвало да се карантинира като се прибере в
жилището си в Турция, тъй като той бил и турски гражданин. Ето защо свидетелят А. бил
помолен от Х. да прибере камиона в базата. Според показанията на А. камионът бил оставен
4
на пътя на около 100 км от базата, където А. и друг негов колега пристигнали,
дезинфекцирали камиона и придвижили същия до базата в гр. Акхисар. Свидетелят е
категоричен, че само тогава е управлявал посочения камион, както и че в този момент не е
имало на разположение друг шофьор, който да може да прибере камиона, а и собствениците
на дружеството били болни от коронавирус, като той бил единствения възможен вариант за
водач, който да придвижи автомобила. Свидетелят уточнява, че в Р Турция няма изискване
за притежаване на удостоверение за психологическа годност на водачите, а той управлявал
единствено на територията на Р Турция. Същият допълва, че нито преди, нито след този
случай, е управлявал този камион. В показанията си свид. М.Х. – свидетел по съставяне на
АУАН и установяване на нарушението, участвал в извършване на документалната проверка
по случая, посочва, че са установили, че дружеството допуснало А. като водач да извърши
международен превоз от България до Турция с описания товарен автомобил без да
притежава удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното такова от него
било с изтекла валидност още в началото на 2019г. Той уточнява, че изводът за осъществено
от А. управление на територия на Р България направили въз основа на отразеното в
приложения документ – CMR, като в Р Турция не се изисквало от водачите да притежават
удостоверение за психологическа годност, както било и в почти всички европейски страни.
Свидетелят установява и друга констатация от проверката, а именно, че при прегледа на
документите на дружеството от 01.02.2020г. до 01.02.2021г. описаният случай бил
единствения такъв на управление на автомобил на дружеството от водача А.А.. След
съвкупният анализ на събраните и обсъдени доказателства следва категоричния извод за
осъществено от страна на водача А. управление на товарен автомобил – влекач с рег.
№******** – собственост на дружеството – жалбоподател, само на територията на Р
Турция, без притежавано от същия удостоверение за психологическа годност. Това
управление е продължило през времевия интервал от 14.16 часа на 07.11.2020г. до 18.32 часа
на същата дата, и от 14.54 часа до 16.26 часа на 08.11.2020г., като според разпечатката от
тахографа изминатото разстояние е 108км. Данните от тахографа напълно кореспондират
със свидетелските показания на А., който сочи, че е прибрал автомобила в базата от място
на пътя, намиращо се на около 100 км от нея. Осъщественото от А. управление на МПС е
било само в посочения период и само на територията на Турция като не са налице данни той
да е управлявал камиона преди и след този времеви интервал. Доказателствата за краткия
период на управление от страна на А. напълно синхронизират с изтъкнатата от него причина
за това управление, а именно внезапното заболяване на водача Ю.Ю. и наложилата се
необходимост от бързо придвижване на автомобила до базата. По делото липсват
доказателства за това дружеството – жалбоподател да е разпоредило по някакъв начин на А.
да предприеме управлението на автомобила. Пътният лист за превоза ясно показва, че
дружеството е възложило извършването на този превоз на водач с притежавано
удостоверение за психологическа годност. Наложилата се по внезапно възникнали причини
в рамките на световната пандемия промяна на водачите, не е станала по разпореждане на
дружеството, а по взаимна уговорка между тези водачи с цел опазване на автомобила.
Възникналата ситуация би могла да бъде определена и като такава при крайна
5
необходимост, а съгласно чл. 8 ЗАНН деянията, които са извършени при крайна
необходимост, не са административни нарушения. Но преди всичко съдът намира, че в
действията на дружеството чрез неговите представители няма установено нарушение на
действащите законови правила. Съгласно чл. 83 ал.1 ЗАНН в предвидените в съответния
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи
на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. В настоящия случай съдът не установи неизпълнение от страна на дружеството –
жалбоподател на вменени му със закон задължения при осъществяване на дейността му в
конкретиката на казуса. Ето защо съдът стига до извода за неосъществено от страна на
„БУЛХИКС ГРУП“ООД нарушение по смисъла на чл. 7а ал.2 предл.3 ЗАвтПр. Предвид
изложеното следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло поради допуснати в хода на
АНПроизводство съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушение на
материалния закон.
Предвид отмяната на обжалваното НП право на присъждане на разноски има
жалбоподателя, но тъй като от негова страна липсва направена претенция в този смисъл,
съдът не следва да се произнася по въпроса за отговорността за разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0000800 от
25.03.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 7а ал.2 предл.3
от ЗАвтПр на „БУЛХИКС ГРУП“ООД със седалище в с. Голямо Градище, общ. Опака със
законен представител управителя Х. ИЗ. ЮС., е наложено на основание чл. 96г ал.1 предл.2
ЗАвтПр административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6