№ 443
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря К.А К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от П. Н. СЪБЕВА Административно наказателно
дело № 20252120201345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лева.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП констатации. Поддържа
възражение, че обжалваното НП е било издадено след изтичане на предвидения в чл. 34, ал.
3 ЗАНН 6-месечен давностен срок. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К. К.. Поддържа жалбата и
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 140 лева.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт К.. Оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно доказано и
поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на ******** г. и
следователно е имало задължение да подава информация от отчетни регистри към справка
1
декларация за всеки данъчен период, съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 5 ЗДДС. Свидетелката П.
Д. - служител в НАП извършила проверка чрез извършване на съпоставка на регистрираните
по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС, като констатирала, че дружеството не е
подало справка декларация за данъчен период - месец м. **** г., ведно с информация от
отчетните регистри. Справката е следвало да се подаде до 14-число на месеца, следващ
данъчния период, за който се подава декларацията т.е. до ******** г. (първия присъствен
ден). Във връзка с установеното нарушение до жалбоподателя била изпратена покана за
явяване на представител в ТД на НАП – Бургас за съставяне на АУАН, като пратката се
върнала с отбелязване – „преместен“. В указания в поканата срок за явяване представител на
жалбоподателя не се е явил, като свидетелката Д. на длъжност инспектор по приходите в ТД
на НАП – Бургас съставила на ******** г. АУАН в отсъствие на нарушителя и негов
представител. До жалбоподателя е била изпратена покана изх. № ***-46#1/******** г. за
явяване и връчване на съставения АУАН, като съобщението се е върнало отново с
отбелязване „преместен“. Последвали са две посещения на адреса на управление на
дружеството в гр. Бургас, кв. „Д.Е.“, ул. „Ч.г.“ *** на ******** г. и на ******** г., като
служителите на НАП са съставили протоколи, в които е отбелязано, че на адреса не е бил
установен представляващият или упълномощено лице, на което да бъде връчен АУАН.
Образуваното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство е било
спряно на ******** г. с цел намиране на нарушителя и връчване на съставения АУАН. На
******** г. производството е било възобновено и АУАН е бил връчен на представляващ
жалбоподателя. Впоследствие на ******** г. е било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя Д. са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП).
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от АНО
извън давностния срок по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с оглед събраните по
2
делото доказателства незаконосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6
ЗАНН и е било спряно производството.
Съгласно нормата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН когато нарушителят след щателно издирване
не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. От данните по
делото според настоящия състав може да се направи обоснован извод, че контролният орган
не е предприел всички възможни действия за откриване на нарушителя за връчване на
АУАН, за да се приеме, че по делото е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Установява
се, че е била изпратена една покана с № ***-46#1/******** г. до адреса на лицето, която
пратка се е върнала с отбелязване – „преместен“, т.е. става ясно, че по отношение на
известния на контролния орган адрес на дружеството е настъпила промяна. От така
извършеното отбелязване се установява, че не е било оставено съобщение за явяване за
получаване на пратката, каквато е практиката при връщане на пратката с отбелязване
„непотърсена“. Независимо от това след връщане на съобщението, че адресът е бил
преместен, са били извършени две посещения на същия адрес в рамките на около една
седмица (на 20 и ******** г.), при които данни органът е спрял производството, като е
приел, че е било извършено щателно издирване на лицето и не е било установено. Съдът не
споделя това становище. В действителност са били извършени действия по установяване на
лицето, органът не е бездействал, но положените усилия според съда, не могат да се
определят като щателно издирване на лицето. Било е предприето действие за връчване на
АУАН по пощата в края на месец май, като пратката се е върнала на ******** г. с
отбелязване – „преместен“. След около 3 месеца през месец август са били извършени две
посещения на адрес през 8 дни (на 20 и на ******** г.), като не е било установено
упълномощено лице за да получи АУАН. Според съда за да се приеме, че лицето не е било
установено при две посещения на адреса, следва посещенията да са били извършени в
рамките на по –продължителен период от време от 8 дни, за да се преодолее обективната
възможност лицето да отсъства за по-дълъг период от една седмица. Отделно от това от
съставените протоколи при посещенията на адреса не става ясно, дали са били оставени
съобщения за явяване, както и дали са били събрани данни за лицето от съседно
пребиваващи лица. По-скоро от съставените протоколи може да се изведе, че посещенията са
израз на извършвана формална дейност от представители на контролния орган, нямаща за
цел установяване на лицето, а формално покриване на критериите за изпълнение на
процедурата по чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Няма съмнение според настоящия състав, че под израза
„щателно издирване“ законодателят в чл. 43, ал. 6 ЗАНН не е възложил и вменил на АНО
задължения за установяване на лицето, такива каквито се изискват в наказателното
производство при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2
НПК. Независимо от това, за да се приеме, че установеният за нарушител е бил издирван от
органа следва да са налични доказателства, че са били положени необходимите усилия в
рамките на продължителен период от време лицето да бъде установено на известните
адреси, като включително са били събрани информационни данни от други лица, установени
на адреса или в съседство. Също така е необходимо да се констатира, че посещенията са
били извършени в различни времеви интервали от денонощието и въпреки това, лицето не е
3
било намерено. От съставените в настоящия случай протоколи за посещения, не става ясно в
кои часове е бил посетен адресът от служителите на НАП. Още повече при налични данни,
че адресът е преместен.
С оглед изложеното съдът приема, че незаконосъобразно е било спряно
производството на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тай като не са били налице предвидените в
нормата предпоставки. По тази причина не са настъпили и последиците от спиране на
производството, свързани с изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено на ******** г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – ******** г., тоест след
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН. С изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок за издаване
на НП, се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.
Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено.
С оглед извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 140 лева за адвокатска защита по настоящото дело, като същата сума се претендира за
присъждане. Ето защо съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 140 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от
директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „Д.Ф.-***“
ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от
ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д.Ф.-***“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 140 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5