Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 / 6.1.2022г.
гр. Перник, 06.01.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06056 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник
2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. Софрониева, срещу С.Й.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1690,07 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
229,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за
периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 2056/20.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03609/2020 г. на
РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на
топлинна енергия, дължи начислената стойност, както и лихвата за забава върху
главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за
установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. Б.И., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 2056/20.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03609 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник срещу
С.Й.К., ЕГН **********, за сумата
1690,07 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ******,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 229,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020
г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, като са събрани данни, че същият не живее на адреса.
С Разпореждане № 263972/14.10.2020 г., получено от заявителя на 14.10.2020
г., му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване
на вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 26.03.2021 г. е
депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото е представен заверен препис на общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на
29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен
ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 76,
дело № 3 от 2004 г. се установява, че на 14.01.2004 г. Ц.С.Ц. е продал на С.Й.К.
недвижим имот, представляващ апартамент № 126, находящ се в ******.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение
на която е сключен Договор № 308/20.03.2002
г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в сграда в
режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД,
от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС. Вещото лице
посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен Договор
№ 97/30.11.2011 г. за услугата
„дялово разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно продължение с
по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен
отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други. С оглед изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че заключението не следва да бъде ценено.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по договор за
покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 14.01.2001 г.
ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, поради което съдът
приема, че в исковия период страните по делото са се намирали в договорни
отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. е в размер на 1690,07 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният
иск за главница е основателен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода
от 10.07.2018 г. – 23.06.2020 г. е в размер на сумата 229,55 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото
дружество е направило разноски както следва: 38,39 лв. – държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 88,39 лв. В настоящото
исково производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 38,39 лв. –
държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. в общ размер 338,39 лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен
размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Й.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 1690,07 лв.
/хиляда шестстотин и деветдесет лева и седем стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 229,55 лв. /двеста двадесет и девет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., за които вземания е
издадена Заповед № 2056/20.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
03609/2020 г. на РС – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Й.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 88,39 лв. /осемдесет и осем лева и тридесет
и девет стотинки/ - разноски в заповедното производство, и сумата 338,39 лв. /триста тридесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03609 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.