Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, …24 септември….2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ловешкият
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ П.
1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Давидов в. гр. д. № 80 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.462 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 43394/27.11.2019 година от„И.П." ООД, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с. Б.О., общ. Т., обл. Ловеч, ул. „З."
№21, представлявано от П.В., в качеството му на управител и Адвокат В.Г.А., вписана в Регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия под № *****,
член на САК от „Г., А. и А." Адвокатско дружество със Съдебен адрес:***, офис 1, „Г., А. и А." Адвокатско дружество, тел.: 0******. Срещу: Разпределение от
22.11.2019 година по изпълнително дело № ***********, обективиран в съобщение с
изх. № 21718/27.11.2019 г. на ЧСИ В.П.с
посочено правно основание член 462,ал.2 от ГПК.
В жалбата се сочи,че със съобщение с
изх. № 20532/11.11.2019, връчено на „И.П." ООД на 20.11.2019 г., ЧСИ В.П.е
уведомил длъжника, че ще предяви разпределение на постъпила сума на 22.11.2019 г. от 11:30 часа.
Със съобщение с изх. №
21366/21.11.2019, връчено на „И.П." ООД на 21.11.2019 г., ЧСИ В.П.е
уведомил длъжника, че отменя предявяването на разпределение насрочено за
22.11.2019 г. от 11:30 часа и обявява нова дата, за която го пренасрочва -
29.11.2019 г. от 11:00 часа.Жалбоподателите считат,че изготвеното разпределение
е неправилно и незаконосъобразно,като изтъкват две самостоятелни основания за
това.На първо място сочат,че са разпределени
са суми за покриване на разноски за изпълнителни способи, които не се довели до
удовлетворяване на кредитора и изпълнителните способи не са по искане на кредитор
по изпълнителното дело и на второ място,разпределена е сума, в полза на „В."
ЕООД, който няма качеството на кредитор по изпълнителното дело.Сочат в жалбата
си,че На
22.11.2019г. В.П.(879) изготвя разпределение на получената поделото сума в общ
размер на 18 500 лв., както следва - на основание чл. 460 от ГПК във вр. с чл.
137, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е разпределена сума в размер на 1 193, 50 лв. в полза
на ЧСИ В.П., от които 192 лв. - 8 бр. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ, 36 лв. на
основание т. 13 от ТТРЗЧСИ, 960 лв. - частично погасяване на т. 26 от ТТРЗЧСИ,
и 5,50 лв. на основание т.31 „б" от ТТРЗЧСИ, в полза на ЧСИ В.П..На
основание чл. 460 от ГПК във вр. с чл. 137 от ЗЗД е разпределена сума в размер
на 10 041,10 лв. в полза на Община Т.. На
взискателя „Б.Ф." - 1 570 лв и на последно място на основание чл. 460 от ГПК във вр. с чл. 137 от ЗЗД за взискател „В." ЕООД е разпределена сума в размер на
5 695,49 лв., които остават по сметка на ЧСИ В.П.и не следва да се превеждат до
представяне на изпълнителен лист за горепосоченото вземане.
Изтъкват в жалбата си,че видно от
разпоредбата на т. 26 от ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, като предвид посочените размери на вземанията в
обжалваното постановление, възлизащи общо на 30 313,01 лв., изчисляването на
пропорционалната такса следва да се извърши съобразно т. 26, б. „Г" за
вземания от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000
лв. Като се съобрази, че при частично събиране на паричното вземане таксата се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.
Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената
върху общо събраната сума и от таксата за изпълнение на парично вземане се
приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,
надвишаващи една десета от вземането. Следователно общата сума по т. 26 от
ТТРЗЧСИ следва да е в размер не повече от 2 038,78 лв. Видно от извършените
разпределения пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е събрана ( с
разпределение от 05.04.2018 г. - 340 лв., с разпределение от 30.08.2019 г. -
900 лв. или общо 1240 лв.) ,като жалбоподателите изразяват становище,че с
настоящото разпределение не следва да бъде заделяна отново сума за пропорционална
такса, тъй като с посочените 960 лв., значително ще бъде надвишена сумата по т.
26 от ТТРЗЧСИ.На следващо място жалбоподателите изцяло оспорват заделянето на
суми в разпределението в полза на „ В. „ ЕООД град Т..Сочи се,че „В." ЕООД
няма качеството на взискател по изпълнителното дело, тъй като същото не е
заплатило изцяло задълженията по изпълнителното дело, съгласно чл. 5 от Споразумението, като на
отделно самостоятелно основания, „В." ЕООД не разполага с изпълнително
основание срещу „И.П." ООД, както н не е от кръга на лицата предвидени в
чл. 429 от ГПК, за конто се приема, че
са обвързани от пределите на изпълнителния титул или за които съответно следва
да се задели сума по изпълнителното дело.Молят,на изложените по горе основания
съдът да отмени Разпределение от 22.11.2020 година по изпълнително дело
№ 20148800400092, обективиран в съобщение с изх. № 21718/27.11.2019 г. на ЧСИ В.П.с посочено правно основание член 462,ал.2 от
ГПК.
В законоустановения срок е постъпило
възражение от „ В. „ ЕООД с изложени твърдения,че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.Изтъкват,че по делото е представено
Споразумение от 21.02.2019 година,по силата на което „ В. „ ЕООД и Община Т. се
споразумяват след извършване на пълно плащане на задълженията,дължими на Община
Т., „ В. „ ЕООД да замести Общината в изпълнителния процес.Сочат,че изготвеното
разпределение на суми,предмет на настоящето производство имало само
уведомително действие спрямо тях.По изложените съображения сочат,че частната
жалба вх.№ 43394/27.11.2019 година
от„И.П." ООД, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с. Б.О., общ. Т., обл. Ловеч, ул. „З."
№21, представлявано от П.В., в качеството му на управител и Адвокат В.Г.А., вписана в Регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия под № *****,
член на САК от „Г., А. и А." Адвокатско дружество със Съдебен адрес:***, офис 1, „Г., А. и А." Адвокатско
дружество, тел.: 0******. Срещу: Разпределение от 22.11.2020 година по
изпълнително дело № ***********, обективиран в съобщение с изх. №
21718/27.11.2019 г. на ЧСИ В.П.с
посочено правно основание член 462,ал.2 от ГПК следва като неоснователна
и недоказана да се остави без уважение.
В открито съдебно заседание по
делото,разгледано на 24 август 2020 година жалбоподателя „ И.П. „ ООД редовно
призовани не изпращат представител.“ В. „ ЕООД,Община Т. и „ Булгафорс „ ЕООД
също редовно и своевременно призовани не изпращат представител.
В изложени писменни мотиви ЧСИ В.П.счита
жалбата за неоснователна,като подробно излага съображенията си.
От изложените в жалбата и
становищата на страните съображения и материалите по изпълнителното дело съдът
приема за установено следното :
Жалбата е основателна и изготвеното от ЧСИ В.П.Разпределение от
22.11.2020 година по изпълнително дело № № *********** е незаконосъобразно и
следва да се отмени. Настоящето изп.дело № 1440/2017 година по описа на ЧСИ В.П.е
било образувано на 10.10.2017 година по молба на Община Т. въз основа издадени
два броя Актове за установяване на задължения по декларации на основание член
426,ал.1 от ГПК във връзка с член 4,ал.2 от ЗМДТ.Жалбоподателите твърдят,че съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, изрично е прието, че длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени".
Не са изготвени и връчени от съдебния изпълнител или от негов служител
на 8 бр. покани, призовки, преписи от жалби, уведомление или книжа, включително
за връчване на изявление на взискателя по чл. 517. ап. 2 и 3 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Длъжникът, при подаване на всяка жалба заплаща
отделно разноски по т. 5 от ТТРЗЧСИ, а отделно от това,според тях, „В."
ЕООД няма качеството на взискател по изпълнителното дело /по съображения изложени вт. 3
от настоящата жалба/, съответно неговото уведомяване е излишно и за същото
не се дължи заплащане на разноски.Сочат,освен това,че таксата по чл. 26 от ТТЗЧСИ е
изчислена в противоречие с дадените разяснение в забележка 1 и 5 към ТТЗЧСИ
надвишава предвидената в закона сума.За изясняване на това обстоятелство в хода
на делото е допусната съдебно счетоводна експертиза,с поставена задача, след
като се запознае с материалите по делото да отговори на въпроса - в обжалваното
Разпределение от 22,11,2019 г на ЧСИ В.П., правилно ли е определен размера на
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и правилно ли е начислен
върху нея данък добавена стойност.Поставен е допълнително уточняващ въпрос към
задачата на вещото лице от жалбоподателя в молба № 3447/09,06,2020 г: - „За да
отговори на поставения въпрос вещото лице да съобрази общия размер на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и каква част от същата вече е
начислена в предходни разпределения." Вещото лице констатира,че в
обжалваното Постановление за разпределение на постъпили суми от 22,11,2019 г
изготвено от ЧСИ В.П.по ИД № *********** са посочени задължения на „И.П."
ООД, ЕИК *******, както следва: - към взискателя „Б.Ф." ЕООД, ЕИК *******
в размер 2610,00 лв - към взискателя „В." ЕООД, ЕИК ******* в
размер на 17662,00 лв - към взискателя
Община Т./актуален размер/ 10041,01
лв,като е посочен общ размер на задължението към 22.11,2019 г- 30313.01 лв.В диспозитива на заключението
си,поддържано и в съдебно заседание,вещото лице е категорично,че в
Постановлението за разпределение на постъпили суми от 21,11,2019 г на ЧСИ В.П.,
правилно е определен размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и правилно е начислен върху нея данък добавена стойност.
Възражението в жалбата на „ И.П. „ ООД,касаещо
статута на „ В. „ ЕООД в настоящето изпълнително дело и по специално
включването му в изготвеното разпределение,предмет на настоящето производство е
основателно и оттам самото разпределение е неправилно и незаконосъобразно.Следва да се отбележи, че „В." ЕООД няма
качеството на кредитор с обезпечено вземане съгласно чл. 459 от ГПК, като ГПК
не предвижда предварително събиране на суми по изпълнително дело и задържането
им до снабдяване на евентуален взискател с изпълнителен титул. Напротив,
законът предвижда изрично /чл. 426 от ГПК и следващите/, кои лица и на какво
правно основание могат да имат качеството на взискател в изпълнителния процес,
за да притежават активна легитимация да правят искания за конкретни
изпълнителни действия и съответно вземането им да бъде удовлетворено от
принудително събраните суми или от платени суми от длъжника в хода на
изпълнителния процес. В настоящия случай, при липса на изпълнително основание,
липса на съществуващо и възникнало право на „В." ЕООД, както и липса на
издадена обезпечителна заповед, съдебния изпълнител незаконосъобразно
разпределя и задържа суми в полза на лице, което няма качеството на взискател
по изпълнителното дело и не притежава годно правно основание, въз основа на
което да получава и събира суми по принудителен ред. Извън рамките на
компетентността на съдебния изпълнител е да осъществява предварително
принудително изпълнение на евентуален взискател и да му дава указания и
възможност да се снабди с изпълнителен лист.Съгласно съдебната практика,с правото на принудително изпълнение на
удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само
поръчителят или солидарният длъжник,каквато хипотеза в случая нее налице.В
конкретния казус „В." ЕООД няма качеството на взискател
по изпълнителното дело, тъй като същото не е заплатило изцяло задълженията по
изпълнителното дело, съгласно чл. 5 от Споразумението, като на отделно самостоятелно основания, „В."
ЕООД не разполага с изпълнително основание срещу „И.П." ООД, както н не е
от кръга на лицата предвидени в чл. 429 от ГПК, за конто се приема, че са обвързани
от пределите на изпълнителния титул или за които съответно следва да се задели
сума по изпълнителното дело.
Върховния касационен съд в решение № 71 от 24.07.2019 г. по к. гр.д. №
2576/2018 г., по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, приема, че чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в
изпълнителния лист. Персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен до
универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист.
Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки
по чл. 74 ЗЗД (със законна суброгация), само поръчителят и солидарният длъжник,
които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници
на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не
и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите
права.
Водим от гореизложеното и на
основание член 463,ал.2, от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В.П.по изпълнително дело № ***********,обективирани в
изготвено Постановление за разпределение на постъпили суми
от 22.11.2019 година по изпълнително дело № ***********.
ОСЪЖДА „ В. „ ЕООД ,ЕИК ******* със съдебен адрес *** да заплати на
„И.П." ООД, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: с. Б.О., общ. Т., обл. Ловеч, ул. „З."
№21, представлявано от П.В. сумата 373 / триста седемдесет и три / лева
разноски по настоящето дело.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ.................................
ЧЛЕНОВЕ:1/................................
2/...............................