Р Е
Ш Е Н
И Е № 70
гр. Силистра, 04.08.2023
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд
гр.Силистра, в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и трета
година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 78 по описа на съда за 2023
г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на К.Ш.А. ***, чрез адв. Г.,
против Решение № 2153-18-9 от 07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Силистра,
с което е потвърдено разпореждане № 2113-18-904#1 от 09.03.2023 г. на пенсионен орган при ТП на НОИ-
Силистра.
С посочения акт е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати
нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Счита се, че действителният осигурителен стаж е неправилно изчислен от
ответника, тъй като в същия не е включен срокът за наборната военна служба на
жалбоподателя от 02 години и 2 месеца. В съдебно заседание се поддържа, че в
разпореждането и в решението на директора на ТП на НОИ - Силистра неправилно е
определен сборът на осигурителния стаж от втора и трета категория труд, както и
че е налице цитираната по-горе сборна грешка. В обстоятелствената част се
препраща към влязло в сила предходно разпореждане на ответника, постановено
през 2021 г., в което, при същите фактически обстоятелства, бил зачетен стаж,
различен от процесния. Развиват се подробни съображения от правна страна за
законодателна изрична регламентация в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в ДВ, бр. 8
от 2023 г. Моли се за отмяна на оспорения акт и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Силистра, чрез процесуален представител
юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният
административен акт е законосъобразен, а твърдените несъответствия не са налице.
В съдебно заседание уточнява, че наборната служба на жалбоподателя е съобразена
и включена в действителния стаж по настоящото разпореждане, респ.решение. В
предходното влязло в сила разпореждане от 2021 г., на което се позовава
жалбоподателят, стажът от 2 години и 2 месеца наборна служба не е бил включен в
правнозначимия период, тъй като, според ответника, законодателството е
изключвало наборната служба от действителния стаж, относим за пенсиониране. Към
настоящия момент, с промените от 2023 г. в КСО наборната служба се включва като
правнозначим факт. Насочва към описа на осигурителния стаж, приложен като
документ по преписката, който онагледява алгоритъма на изчисленията. Претендира
за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения преклузивен срок и от лице, имащо правен
интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Със заявление вх. № 2113-18-904 / 07.11.2022 г.,
подадено пред ТП на НОИ - Силистра К.Ш.А., роден през 1952 г., е инициирал
производство за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО. Приложил е документи, удостоверяващи осигурителен стаж и
осигурителен доход. Към момента на подаване на заявлението той е имал навършена
възраст - 70 години 02 месеца и 22 дни.
Пенсионно-осигурителният орган е зачел на основание
чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж от 15 години 00 месеца 04 дни, превърнат
към III категория труд, от които осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО
/обезщетение за безработица/ - 00 години 6 месеца и 18 дни и 2 години и 2
месеца – наборна военна служба, включени в III категория труд (л.44
от делото). Поотделно са били изчислени общият осигурителен стаж от всяка от
категориите, отчетен е видът на положения труд, респ. основанието за получаване
на съответно обезщетение (обезщетение за безработица, обезщетение по чл. 222 от КТ и др.). Извършени са съответни изчисления с оглед корелацията между
осигурителен и действителен осигурителен стаж като след превръщане на
съответния вид труд в такъв от трета категория, е достигнат резултат от 13
години, 9 месеца и 06 дни.
Този резултат е бил обективиран в процесното Разпореждане
№ 2113-18-904#1 / 09.03.2023 г. С последното е било отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че лицето не отговаря на
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Действителният осигурителен стаж не
достига изисквания минимум от 15 години.
Разпореждането е получено от заявителя на
23.03.2023 г.
По инициирания административен контрол горестоящият
орган – директорът на ТД на НОИ-Силистра е постановил потвърдително Решение № 2153-18-9 от 07.04.2023 г. с изложени
подробни мотиви, базиращи се на тези, посочени в разпореждането. Накратко те се
свеждат до приложение на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и чл. 68,
ал. 3 от КСО, съгласно които право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО се
придобива при навършена възраст от 67 години и действителен осигурителен стаж
от поне 15 години.
Въз
основа на гореизложените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Силистра, е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила.
Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
По
делото се оспорва приложението на материалния закон, свързано с въпроса –
включен ли е в общия сбор действителен осигурителен стаж този, положен от жалбоподателя
като наборна служба от 2 години и 2 месеца.
По
делото няма спор по фактите.
От
цитирания по-горе опис на осигурителния стаж (л.44 и л.44-гръб) е видно, че поотделно са били изчислени общият осигурителен стаж от всяка от
категориите, отчетен е видът на положения труд, респ. основанието за получаване
на съответно обезщетение (обезщетение за безработица, обезщетение по чл. 222 от КТ и др.). Извършени са съответни изчисления с оглед корелацията между
осигурителен и действителен осигурителен стаж като след превръщане на
съответния вид труд в такъв от трета категория, е достигнат резултат от 13
години, 9 месеца и 06 дни. Видно от приложения опис на осигурителния стаж
(л.44-гръб) спорният период от 2 години и 2 месеца наборна служба, положен през
1973 г., е включен в стажа от трета категория труд (т.1 от описа ). Също така
от общия осигурителен стаж е бил изключен периодът, през който жалбоподателят е
получавал обезщетение за безработица – 6 месеца и 18 дни (т.10 от приложения
опис). По този начин и в обобщение - от общия осигурителен стаж от 14 години, 3
месеца и 24 дни ответникът правилно е извадил цитирания период за безработица
от 6 месеца и 18 дни и е получил 13 години, 9 месеца и 06 дни действителен стаж
по § 1, ал.1,т.12 от ДР на КСО
Съгласно
легалното определение по § 1, ал.1,т.12 от ДР на
КСО
действителният осигурителен стаж е действително изслуженото календарно време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите
по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Установените
факти, подведени под хипотезата на цитираните по-горе норми, сочат, че
ответникът, като е потвърдил разпореждането с действителен осигурителен стаж от
13 години, 9 месеца и 06 дни, е постановил акт, съобразен с материалния закон. Жалбоподателят
е навършил съответната правнозначима възраст, но не разполага с необходимите 15
години действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСОВ тази връзка оспорването се явява неоснователно
поради което следва да се отхвърли.
В
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2,пр. последно
от АПК
административен съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на К.Ш.А., ЕГН: ********** ***, чрез
адв. Г., против Решение № 2153-18-9 от 07.04.2023 г. на директора на ТП на
НОИ-Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-18-904#1 от 09.03.2023 г.на пенсионен орган при ТП на НОИ-
Силистра.
ОСЪЖДА
К.Ш.А., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на
НОИ – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: