Номер 138307.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVI наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
Секретар:Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20205330205646 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-000772 от
13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, с което на
С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП и административно
наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП.
Жалбоподателят К. в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява,
представлява се от адв.Г. която подържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено, както и да се присъдят разноските по делото
направени от доверителя й.Въззиваемата страна не изпраща представител,
взема становище, че жалбата е неоснователна и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума в
наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ЧАСТИЧНО
1
ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
02.07.2020г. около 05.55 часа в гр.Пловдив, ул.Брезовско шосе номер 195, в
посока север-юг, като водач лишен от СУМПС управлява л.а.БМВ 320 с рег.
номер *** и след подаден сигнал със стоп-палка от полицейския служител
св.В. не спрял и продължил движението на автомобила.За така описаните
нарушения на водача К. бил съставен АУАН за гореописаните нарушения,
като това че водача бил неправоспособен с отнет СУМПС било
квалифицирано по чл.150А от ЗДВП, а за това че не спрял на стоп-палка по
чл.103 от ЗДВП.В съставения АУАН К. вписал, че има
възражение.Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление с оглед констатациите в АУАН.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените
доказателства по преписката, както и гласните такива изразяващи се в разпит
на св.В.-актосъставител.От тях съда достигна до извода, че К. е управлявал
МПС, без да е правоспособен водач и не е спрял на подадения му сигнал със
стоп-палка.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
представената оправомощителна заповед.Същото се отнася и за издадения
АУАН.В двата акта нарушителя е точно индивидуализиран и не буди
съмнение неговата идентичност.
Налице са обаче нарушения в хода на административнонаказателното
производство досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП изразяващи се
в следното.На първо място е налице нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5
от ЗАНН тъй като в АУАН като нарушена разпоредба е посочена тази на
чл.150А от ЗДВП.Впоследствие с наказателното постановление, като
нарушената норма е вписана чл.150А, ал.1 от ЗДВП, но фактически за това
нарушение по този текст на нарушителя не е било предявено обвинение с акта
и едва с наказателното постановление за пръв път му е вменено нарушение
под тази правна квалификация.Следва да се отбележи, че чл.150А от ЗДВП
има две алинеи с няколко подточки.Предвид гореизложеното съдът намира,
че в хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, като е нарушен и чл.42,
т.5 от ЗАНН и не е посочена ясно правната норма която е нарушена от
2
жалбоподателя. Поради така изложените нарушения на процесуалните
правила в тази част, досежно нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДВП
наказателното постановление следва да се отмени.
Относно нарушението по чл.103 от ЗДВП съда намира, че
фактически възражения в тази част не се излагат, а от доказателствата по
делото може да се направи извод, че това нарушение е извършено и
законосъобразно е ангажирана отговорност по този текст на
нарушителя.Досежно това нарушение според съда не са налице процесуални
нарушения в хода на производството, правилно са приложени нарушената
норма по чл.103 от ЗДВП и санкционната по чл.175, ал.1,т. 4 от
ЗДВП.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.Нарушителя е ясно и точно
индивидуализиран и не буди съмнение неговата самоличност.Съгласно
нормата на чл.175, ал.1,т.4 от ЗДВП за това нарушение се предвижда
лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца и глоба
от 50 до 200лева.В случая на нарушителя са определени най-тежките
санкции.Същевременно в наказателното постановление не са изложени
мотиви защо е определена най-тежката санкция, липсват доказателства по
преписката за отегчаващи вината обстоятелства.Ето защо наказанието е
определено незаконосъобразно и в тази част наказателното постановление
следва да бъде изменено като санкцията се намали на минималния предвиден
в закона размер от 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Процесуалния представител на жалбоподателя е направи искане преди
края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда
на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. В случая адвокатското възнаграждение е малко над
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300лв, предвид
размера на интереса от 500лева.В договора за правна помощ е посочено че е
платено изцяло в брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН
е направено своевременно от въззиваемата страна.Настоящото производство
протече в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, бе разпитан само един свидетел.Следва да се отбележи обаче, че
защитата е освен за административно наказание глоба и за наказание
лишаване от права поради което, размера от 350лв. не се явява
3
прекомерен.Тъй като наказателното постановление следва да се отмени в
едната част и измени в другата касателно размера на санкцията следва да се
присъди възнаграждение в размер до 280лв., а не изцяло тъй като фактически
досежно наличието на нарушение по чл.103 от ЗДВП наказателното
постановление е законосъобразно, а неправилно определен е само размера на
санкцията. Ето защо ОД на МВР-Пловдив следва да бъде осъдено да заплати
на К. сторените от него разноски по делото в размер до 280 лева.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-000772 от
13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с
която на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 / триста/ лева на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДВП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-000772 от
13.07.2020г., издадено от Началник 03РУ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с
която на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено
административно наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6/шест/месеца за нарушение на чл.103 от
ЗДВП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП като намалява размера на
наложената глоба на 50/петдесет/лева и размера на наказанието лишаване от
право да управлява МПС на срок от 1/един/месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на С. Д. К. с ЕГН
********** от гр.Пловдив сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева за
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4