РЕШЕНИЕ
№ 68
град Плевен, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори касационен
състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка Дачева и с
участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика
Снежина Иванова по касационно административно дело № 5/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Д.И. ***, чрез
адв. Г.Г., срещу решение № 611/09.12.2021 г. постановено по н.а.х.д. №
20214430201404/2021 г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че при
постановяването на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, които са касационни основания за неговата
отмяна, като същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди , че решенето е
постановено при съществено нарушение на материалния закон - касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН. Счита, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че видно от
АУАН съставен на жалбоподателят като нарушени са посочени разпоредбите на
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, от Наредба №11 на МРРБ, докато
в наказателното постановление фигурират разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП във вр. е чл.5 ал.1 т.б“а“ от Наредба № 11 на МРРБ. Намира, че въпреки
това, при издаването на АУАН и наказателното постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Твърди, че посочената в АУАН правна квалификация на нарушението
е различна, като по този начин жалбоподателят не е в състояние да разбере какво
е нарушението, което се твърди, че е извършил. Счита нарушението за съществено
не само поради несвоевременното уведомяване на жалбоподателя за различната
правна квалификация, а и доколкото същата се отличава от първоначално
възприетата не само в неправилно изписване на члена, но и алинеята от същия т.е.
с наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил различен член
и с наказателното постановление е възприето обвинение за напълно различно
нарушение. Посочва, че за да може да последният да реализира правото си на
защита в пълнота при издаване на АУАН и наказателното постановление следва да
има идентичност както във фактическите обстоятелства, така и в правната
квалификация на извършените нарушения. Навежда доводи, че констатираните
недостатъци са съществени и поради това, че рефлектират върху правото на защита
на И.Д.И., ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се
вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на
какви факти. Счита, че между АУАН и в последствие издаденото наказателно
постановление, трябва да е налице единство между словесното и цифровото
описание, което в настоящия случай не е така. Моли съдът да отмени решение решението.
В съдебно заседание касаторът - И.Д.И. ***, не се
явява. Представена е молба от лицето чрез адв. Г., в която се посочва, че се
поддържа жалбата, да се отмени решението и НП .
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен,
не се представлява. Представено е възражение по касационната жалба, в което се
посочва, че е неоснователна и следва да бъде оставено в сила решението и да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е законосъобразно и следва бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 21-0940-000220 от 09.06.2021г. на началник РУ към ОДМВР-Плевен,
РУ-Пордим, с което на И.Д.И. *** за това, че при извършена проверка на
11.05.2021г. около 10:30 часа в община Пордим на път III-ти клас №3501 на около 500 метра от табела за изход
на населено място-гр. Пордим /с посока на движение от с. Одърне към гр.
Пордим/, е установено, че И. управлявал колесен трактор JOHN DEERE В-10406 ПО
КТИ с обща ширина 4,65м при допустима обща ширина 2,55м съгласно член 5 ал.1,
т.1, б. „а“ от Наредба номер 11 на МРРБ от 03.07.2001г., като ширината е
измерена е техническо средство-ролетка в присъствието на водача, без надлежно
издадено разрешение от собственика или администрацията управляваща и
стопанисваща пътя за движение по републиканската пътна мрежа или пътища
одобрени за обществено ползване /движи се в колона от 4 колесни трактори/,
както и че не носел контролен талон към СУМПС - нарушения на чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лева и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 е наложена глоба в размер на 10,00 /десет/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, постановено при правилно прилагане на материалния закон и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК се споделят изцяло мотивите.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не
е налице единство относно посочената като нарушена норма в АУАН и НПи по този
начин е нарушено правото на защита на лицето, тъй като не може да разбере, за
какво нарушение е наказан. В НП при описание на нарушението е посочена конкретната
норма от Наредба № 11 на МРРБ – чл. 5, ал. 1, т. 1, б „а“, която регламентира
допустимата ширина на ППС, като и в АУАН и НП
е посочена нарушената норма на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която приложима
при управление на трактор, който е с ширина от 4,65 метра и е над допустимата и
за която не е налице разрешение, тъй като приложеното такова е за ширина на ППС
от 4,50 м..
В случая отговорността на водача е ангажирана за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба
установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния
случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери,
които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и
недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето – тази на чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, според която се наказва водач, който управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се
спазва установения за това ред, а именно- при липса на издадено разрешение по
Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с
което не е спазено и изключението от забраната на чл. 139 ППС да могат да се
движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по
републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя.
Наказателно отговорно лице е именно водачът на МПС, който управлява ППС, което
е с размери извън установените.
С оглед горепосоченото решението следва да бъде
оставено в сила и на ответника с оглед искане за присъждане на разноски в
минимален размер и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ следва да бъдат присъдени разноски и И.Д.И.,*** следва да да
заплати на ОД на МВР Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 611/09.12.2021
г. постановено по а.н.д. № 20214430201404/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Осъжда И.Д.И. *** да заплати
на ОД на МВР Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/