ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1105
02.05.2023 г., гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, ХХIV състав,
На втори май, две хиляди двадесет
и третата година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
след като разгледа докладваното от
член-съдия Методиева касационно адм.д. № 679/2023 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ХХIV състав, намери за установено следното:
Производството
по КАНД № 679/2023 г. е било образувано по касационна жалба от „Бултранс-Т“
ЕООД против Решение № 26/06.01.2023 г., постановено по АНД № 6690/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив, шести наказателен състав, с което е бил потвърден
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към
МРРБ. С електронния фиш е била наложена имуществена санкция от 2500 лева на
дружеството - касационен жалбоподател за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с ал.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Със
същия електронен фиш е определено, че независимо от налагането на имуществената
санкция „Бултранс –Т“ ЕООД дължи и заплащането на съответната такса по чл.10б,
ал.5 от ЗП съобразно с категорията на ползваното от дружеството ППС, в размер
на 119 лева. Изрично в електронни фиш е указано, че дружеството може да се
освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2
от ЗП в размер на 750 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, както и
че при плащане на компенсаторната такса електронният фиш ще бъде анулиран и не
се дължи имуществена санкция, а задължението по чл.10б, ал.1 от ЗП ще се счита
за изпълнено.
В хода на
производството по настоящото дело в първото съдебно заседание от страна на касационния
жалбоподател „Бултранс-Т“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат А., е направено
писмено искане, формулирано в молба, поддържано и в заседанието, за спиране на
производството по делото на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, предвид наличието на разглеждано в
друг съд дело, решението по което ще има значение за правилното решение на
спора по настоящото производство. В тази връзка са изложени съображения за
образуването пред Съда на Европейския съюз на дело С-61/2023 г. по преюдициално
запитване, отправено от български съд, а именно Административен съд Хасково по
КАНД № 997/2022 г. от 31.01.2023 г. по въпроса: „Дали
нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета
от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби,
приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при
положение, че е предвидена възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна
такса““.
По
така направеното искане за спиране в съдебното заседание от 25.04.2023 г. процесуалният
представител на ответната страна АПИ юрисконсулт Гладийска е посочила, че се
противопоставя на същото, тъй като основание за спиране би било налице, ако
настоящият съд отправи собствено преюдициално запитване. Поискан е и срок за
подробно писмено становище по искането. Представителят на прокуратурата също е
заявил неоснователност на искането за спиране.
Съдът
е предоставил срок на ответника за представяне на писмено становище по искането
за спиране, като е посочил, че ще се произнесе по искането след реализиране на
тази възможност за ответната страна. В рамките на предоставения срок по делото
е постъпило такова становище от АПИ. В същото се излагат подробни съображения
относно неоснователност на направеното искане по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като
се сочи, на първо място, че с оглед характера на производството и липсата на
специални правила по глава 12 от АПК за спиране на производството, съгласно
чл.84 от ЗАНН следва да намерят приложение нормите на НПК, а чл.25 от НПК не
съдържа основание за спиране на производството поради направено преюдициално
запитване, освен ако то не е направено от съда, пред който се иска спирането. В
тази връзка е направено и позоваване на мотивите на ТР № 2/2009 г. на ВАС
касателно липсата на възможност за още едно препращане от чл.228 на АПК към
разпоредбите за първоинстанционното производство. На второ място, посочено е,
че простата фактическа констатация, че и по двете дела става въпрос за
съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС,
сама по себе си не е достатъчна за преценка на връзката между двете дела. Освен
това се твърди, че не е допустимо спиране при описаната в молбата на
касационния жалбоподател ситуация, тъй като СЕС не разрешава правен спор със
сила на пресъдено нещо и поради това не е налице спорно преюдициално
правоотношение, каквото предполага хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Коментира
се допустимостта на описаното преюдициално запитване, като се сочи и че
искането за спиране не е обосновало невъзможност за разрешаване на правния спор
от настоящия съд по същество и цели само шиканиране на процеса.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид предмета на настоящото дело, наведените в
касационната жалба касационни основания, както и като съобрази основанието на
направеното искане, както и становищата на ответника и прокурора и извърши
служебна проверка относно изложените в молбата за спиране обстоятелства,
установи следното: Действително към 07.02.2023 г. е видно да е било образувано
дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, вписано в
регистъра на съда с № 1247298, обективирано в Определение № 113/31.01.2023 г.
на Административен съд Хасково, постановено по КАНД № 997/2022 г., образувано
по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против
решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от АПИ към МРРБ. От
описанието на предмета на делото, направен от Административен съд Хасково във
въпросното негово определение, с което е бил отменен хода по същество на
делото, отправено е преюдициално запитване до СЕС и производството по делото е
спряно до произнасянето на СЕС, става ясно, че се обжалва потвърждаването на
електронен фиш за наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б
от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, както и че
със същия електронен фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на
такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, независимо от санкцията и че му е указано, че може
да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок
от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от
ЗП при спазване на чл.189е, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, в който случай електронният
фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗДвП ще се сита за
изпълнено. От изложеното е видно, че на практика, както по КАНД № 997/2022 г.
по описа на Административен съд Хасково, така и по настоящото дело, предмет на
делото е законосъобразността на съдебно решение на първата инстанция за
потвърждаване на електронен фиш, издаден от ответната и по настоящото дело
страна, с който е определена имуществена санкция за нарушение, квалифицирано по
един и същи законов текст на ЗДвП, наложена на идентично правно основание и при
наличие на определяне на независимо заплащане на такса по чл.10б, ал.5 от ЗП,
както и определяне с електронния фиш на съответна компенсаторна такса по чл.10,
ал.2 от ЗДвП, чието заплащане води до освобождаване от
административнонаказателна отговорност и до заличаване задължението по чл.10б,
ал.5 от ЗП.
Видно
от съдържанието на касационната жалба, станала основание за образуване на
настоящото дело, в същата е заявено като касационно основание несъответствието
на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл.9а от
Директива №1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, като още в
жалбата, депозирана пред РС Пловдив, е налице и позоваване на разрешението по
съединените дела С-497/15 и С-498/15 на СЕС, по които Съдът се е произнесъл по
въпроса относно това, че чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на фиксирана глоба
за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера
и тежестта им. С отправеното преюдициално запитване от страна на
Административен съд Хасково, по което е образувано дело С-61/23, във връзка с
произнасянето по което се иска сега спиране на настоящото производство, съдът е
поискал изясняване на въпрос, който има съществено значение за разрешаване на
спора по настоящото дело, доколкото по същото подлежи на преценка именно
основателността на касационната жалба, свързана с възведеното от страна на
жалбоподателя конкретно касационно основание, а именно относно това дали
наложената санкция не е явно несправедлива и дали е в противоречие с посочения
принцип на пропорционалността. В преюдициалното запитване, с описаното по-горе
конкретно съдържание, се акцентира върху необходимостта от преценка на
изискването за съразмерност на наказанията при наличие на предвидената от
националното ни законодателство възможност за пълно освобождаване от
административнонаказателна отговорност при условие заплащането на компенсаторна
такса, каквато възможност е посочена като приложима и в електронния фиш,
предмет на настоящото дело. Ето защо и според настоящата съдебна инстанция
отговорът на поставеното от Административен съд Хасково преюдициално запитване
е от значение за направата на крайните изводи на настоящия касационен съд по
законосъобразността на въпросния електронен фиш, респективно на обжалваното
първоинстанционно решение. При това положение и е налице необходимата между
делата – това на СЕС и настоящото - обуславяща връзка, като се има предвид и
обстоятелството, че съгласно чл.633 от ГПК националните юрисдикции се явяват
обвързани от преюдициалното заключение на СЕС, тъй като решението на СЕС,
съгласно посочената разпоредба, е задължително за всички съдилища и учреждения
в Република България.
Ето
защо и настоящият съдебен състав намира, че искането за спиране на
производството се явява основателно и следва да се уважи.
По повод на изрично направените възражения от ответната
страна за неприложимост на нормите на ГПК в настоящото производство, с
позоваване на цитираното ТР №2/2009 г. на ВАС, следва да се вземе предвид
факта, че това Тълкувателно решение се отнася конкретно до въпроса относно
приложението на правилата за разноските по АПК в производствата по ЗАНН и то е
постановено преди да се измени ЗАНН и да се предвиди изрично присъждане на
такива. В случая е приложим чл.63в от ЗАНН, който сочи, че решенето на районния
съд се обжалва пред административния съд на касационните основания по НПК, но
по реда на глава 12 от АПК. При това положение и неоснователно е възражението
за неприложимост, при липса на изрична уредба в главата за касационното
производство, на разпоредбите на АПК за първоинстанционното производство, вкл.
и тази на чл.144 от АПК, препращаща към ГПК, доколкото се касае до процесуални
норми. В тази насока и е налице трайна и последователна съдебна практика на
ВАС, постановена след съществените изменения, настъпили в ЗАНН, обективирана
например в Определение № 1222/2020 г. по адм. дело № 14/2020 г., или Определение № 8121/2022 г. по адм. дело №
8571/2022 г. на ВАС, които изрично сочат на приложимост в хода на касационното
производство пред административния съд по ЗАНН на общите процесуални правила по
АПК и съответно препращането към ГПК за разглеждането на касационните жалби.
Възраженията за недопустимост на отправеното
преюдициално запитване пък изобщо не могат да бъдат обсъждани от настоящия съд,
доколкото запитването, нито е отправено от него, нито пък това е съдът, който
ще се произнесе по допустимостта на искането за даване не преюдициално
заключение от СЕС.
Това, че преюдициалното запитване е направено
от друг съд, а не от настоящия, също не е основание за отказ спирането на
настоящото производство, доколкото то е с правно основание по чл.229, ал.1, т.4
от ГПК, а не по чл.631 от ГПК.
В случая, както се каза, са налице основанията по чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, предвид наличието на
образувано производство пред СЕС, изходът от което е от значение за правилното
решаване на спора по настоящото дело, което пък е образувано пред касационен
съд и поради това и по аргумент от ТР № 8/2014 г. на ВАС, ОСГТК, производството
следва да бъде спряно.
В насока на
това, че в подобни хипотези съдът дължи спиране на производството именно на
посоченото основание е налице произнасяне на ВАС с Определение № 9500/2022 г.
по адм. дело № 7981/2022 г., Определение № 535/2023 г. по адм. дело № 264/2023 г.
на ВАС и др.
Предвид
изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с чл.144, вр. с чл.228
от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и вр. с чл.633 от ГПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по КАНД № 679/2023 г. по
описа на Административен съд Пловдив до произнасяне на Съда на Европейския съюз
по дело С-61/23.
ОТМЕНЯ насроченото за 25.05.2023 г. открито
заседание по делото, за което да се уведомят страните с указание, че не следва
да се явяват.
Да
се извършва проверка веднъж месечно относно наличието на краен акт по
посоченото дело на СЕС.
Определението в
частта относно спиране на производството подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: