Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2.09.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 8462 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Окръжен съд- Благоевград- взискател в изпълнително производство,
жалба срещу Постановление на ДСИ от 31.01.2020 г. по изпълнително дело № 20161110400411
на ДСИ при СИС при Софийски районен съд, 21 участък, с което е прекратено
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С доводи, че не
е наличен период от две години, през който взискателят да не е искал
извършването на изпълнителни действия, жалбоподателят моли да бъде постановена
отмяна на обжалваното постановление.
Длъжникът по
изпълнителното дело- А.Д.Г.не изразява становище по повод жалбата на взискателя.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид мотивите на ДСИ и представените по делото
доказателства, намира следното:
Подадената от
взискателя в изпълнителното производство Окръжен съд- Благоевград жалба е
депозирана в срок срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.1, т.3 ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20161110400 411 на ДСИ при СИС при Софийски
районен съд, 21 участък, е образувано въз основа на изпратено от Районен съд-
Гоце Делчев писмо, постъпило в СИС на СРС на 7.07.2016 г., с приложен към него
Изпълнителен лист от 16.06.2016 г., издаден по НОХД № 392/ 2011 г. на Районен
съд- Гоце Делчев, с който на ОС- Благоевград са присъдени разноски в размер на
43.78 лв., платими от А.Д.Г..
От съдебния
изпълнител са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, извършено е проучване на
имущественото му състояние, изпратени са запорни съобщения и т.н.
На взискателя ОС-
Благоевград е изпратено съобщение от ДСИ за номера на изпълнителното дело на
19.10.2016 г.
В отговор на
изпратените от ДСИ запорни съобщения, връчени на 5.11.2016 г. и 26.10.2016 г., са върнати писма от „Райфайзенбанк България“
ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД, в които е посочено, че сметките на длъжника са блокирани,
като върху тях са наложени и други запори.
На 26.10.2016 г. от
ДСИ е наложен запор и върху притежаван от длъжника Г. лек автомобил „Форд“ с ДК
№ *******
Други действия по
изпълнението не са извършвани от ДСИ, като липсва и каквато и да било молба от
взискателя по изпълнението ОС- Благоевград, следваща постъпването на
изпратеното от РС- Гоце Делчев писмо, ведно с изпълнителен лист, на 7.07.2016
г.
С обжалваното
Постановление от 31.01.2020 г., като е приел, че са налице предпоставките на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят ОС- Благоевград не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, ДСИ е
прекратил изпълнителното производство.
Това постановление на
ДСИ, по преценка на Софийски градски
съд, е законосъобразно издадено и не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна
последица прекратяване на изпълнителното производство по право /т.нар.
перемпция/. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия,
а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013
г. е от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но
не и за наличието на визираното прекратително основание.
В случая от
доказателствата по изпълнителното дело се установява, че посоченото от ДСИ основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
налице- в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Видно от книжата по
приложеното от ДСИ копие на изпълнително дело № 20161110400411 на СИС при СРС,
след образуване на изпълнителното производство на 7.07.2016 г.- въз основа на
писмо на РС- Гоце Делчев, взискателят ОС- Благоевград не е поискал от съдебния
изпълнител извършването на последващи действия, насочени към събиране на горепосоченото
вземане.
Принудителното
изпълнение върху имуществото на длъжникаА.Г. е реализирано чрез налагането на
запори върху банковите му сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Банка ДСК“
ЕАД /първата от които- без наличност, според изпратеното от банката писмо-
отговор, а сметките и в двете банки- с предходни запори/, от които не са направени
никакви преводи по специалната сметка на ДСИ. След налагането на запор върху
притежаван от длъжника Г. лек автомобил не е поискано от взискателя
извършването на публична продан на същия, нито е поискана реализацията на други
изпълнителни способи.
По изпълнителното
дело изобщо липсва молба на взискателя за извършването на изпълнителни действия
върху имуществото на длъжникаА.Г., като през периода 7.07.2016 г. /дата на
образуването на изп. дело/- 31.01.2020 г. /дата на издаване на процесното
постановление/ липсва реализация на принудителното изпълнение, не са извършени
действия по изпълнението, годни да прекъснат течението на релевантния за
преценката по чл.433, ал.1, т.8 ГПК период.
Предвид горното, при
съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането
на извод, че в продължение на повече от две години, считано от 26.10.2016 г. до
31.01.2020 г., взискателят не е проявил изискваната от ГПК активност за
поддържане висящността на изпълнителното производство, като не е отправил
искане до съдебния изпълнител за извършването на конкретни действия по
изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него
изпълнителен способ. В рамките на над 2- годишен период, считано от 7.07.2016
г., когато е образувано изпълнителното дело, а и от 26.10.2016 г., когато е
връчено последното запорно съобщение, до 7.07.2018 г., съответно до 26.10.2018
г., по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия върху имуществото
на длъжника, нито е поискано извършването на такива от страна на взискателя. Ирелевантно
за приемане на изводите по основателността на жалбата е обстоятелството, че
взискателят е съдебен орган /окръжен съд/ и че не бил уведомен от ДСИ за
изпълнителното дело, тъй като ГПК не урежда различно процесуалноправно
положение на съдилищата като взискатели и не вменява на съдебния изпълнител
задължение за такова уведомяване. Освен това писмото от 5.07.2016 г., въз
основа на което е образувано изпълнителното дело, е било придружено с разписка,
която е върната на взискателя.
Поради изложеното посоченото
от ДСИ основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК в случая е налице, което обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното от взискателя прекратително постановление и съответно- за
неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на взискателя по изпълнението Окръжен съд-
Благоевград срещу Постановление на ДСИ от 31.01.2020 г. по изпълнително дело №
20161110400411 на ДСИ при СИС при Софийски районен съд, 21 участък, с което е
прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.