О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-567 11.02.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен
съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 375 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 295 от 10.12.2019г., постановено по гражданско дело
№ 794/2019г. по описа на Айтоския районен съд, е осъдена Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
ул.“Пиротска“ 171A, да заплати на В.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1667,96 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 1970,54 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1724 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г. до окончателното
плащане, като искът над уважения размер до претендираната сума от 1872 лв. е
отхвърлен като неоснователен. С горепосоченото решение Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на В.Р.А., сумата от
200 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по
сметка на Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 66,72 лв. и 160 лева за експертиза.
Против постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана
от Директора – Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен
адрес:***. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК,
поради което е допустима.
В жалбата се посочва, че
атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от Закона за МВР.
Намира за неправилен извода на съда, че за исковия период е действала
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., както и че тя е запазила действието си след
постановяването на решението по адм.дело № 5450/2016г. до приемането на новата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г, която е
в сила от 02.08.2016г.Според въззивника Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е
била действаща само 4 дни от исковия период,за времето от обнародването на
решението на ВАС по адм.дело №
5450/2016г,с което е отменена Наредба № 8121з-592/25.05.2015г до приемането на
новата Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В жалбата се посочва, че основната грешка на съда се състои в
допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В
жалбата се прави подробен анализ на законодателството, което се твърди, че
следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Видът и условията за
заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР са предмет на
уредба в ЗМВР от 2006 г. и ЗМВР от 2014г. и не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл.
Мотивите на съда относно едновременното прилагане на НСОРЗ и Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
са противоречиви и непоследователни. Веднъж се твърди, че на ищеца се полага
възнаграждение за нощен труд, а след това с решението ответникът се осъжда да
заплати извънреден труд.
Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен
чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите, чиито правоотношения се
уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само, ако работниците работят извън установеното време. Преизчисляването
на нощните часове в дневни по отношение на лицата в МВР би дерогирало нормата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд.
Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по
отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф.
Васил Мръчков.
Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно
формулиран, защото при евентуално преизчисляване
на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не
е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а
когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с
възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен
по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.
Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации,
който се заплаща като извънреден такъв.
Иска съдът да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Иска на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът да определи и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Ответната страна по въззивната жалба – В.Р.А.,
ЕГН ********** не е подал отговор в срока по закон.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от
Директора – Главен комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова,
съдебен адрес:***,съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.