№ 3593
гр. София, 24.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110202768 по описа за 2024 годИ..
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. Н. Ш., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.София, бул. „Д-р Г.М.Д.” № 42 и с упълномощения си защитник адв. И. Л..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Х. Н. Ш., роден на ххххххххх в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи, живущ в гр.
София, ж.к. хххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, както и по реда на съдебното
следствие.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
следствието.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
Х. Н. Ш. – обвиняем по досъдебно производство № 353/2024 г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр. пр. № 3163/2024 г. по описа на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане. Няма какво да
добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането. Нямам какво да кажа.
ЗАЩИТАТА: Считам, че искането е неоснователно, като ще изложа
своите съображения по същество.
Представям и моля да приемете един брой епикриза, която установява
извършена преди месец и половИ. операция на моя подзащитен, както и
четири броя публикации за неговата благотворителна дейност с оглед
твърденията за обществено опасна личност.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от защита писмени
доказателства, аз няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да представям доказателства.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че представените от защитата писмени
доказателства са относими към обстоятелствата, предмет на преценка в
настоящето производство, поради което и на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото,
включително и днес представените от защитата.
2
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че съдът следва да уважи така направеното
искане, поради следните обстоятелства:
На първо място, предвиденото наказание за престъплението, за което е
повдигнато обвинение, е „лишаване от свобода”. След това по делото са
събрани категорични доказателства относно авторството на деянието от
страна на обвиняемия Х. Ш.. На трето място е опасността да извърши ново
престъпление. Тази опасност се извежда от обстоятелството, че процесното
деяние произхожда от предходно датиращ конфликт между обвиняемия и
свидетеля, който в крайна сметка ескалира със съответната закана. Предвид
обстоятелството, че въпросната закана е извършена посредством оръжие, това
само по себе си обуславя една още по-висока обществена опасност на
деянието. Кумулативното наличие на тези предпоставки обуславят налагане
на мярка за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемия Х. Ш..
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, моля да оставите без
уважение искането на СРП, тъй като считам, че не е налице нито една от
предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На първо място, от самото съдържание на искането по аргумент за
противното се извежда неговата неоснователност. Преди заседанието попитах
прокурора дали няма да го оттегли, но той каза, че не може. Очевидно обаче
е, че прокурорът, като го е изготвил, не се е запознал нито с делото, нито с
искането. На първо място относно мотива, за който сега се спомена, твърди
се, че това било ескалация на предходен конфликт, твърди се оръжие и
прочие. Твърдяната пострадала в показанията си – лист 12 – 14 – 15 от делото,
казва, че дотогава не е говорила с подзащитния ми и никога не е имала
отношения с него. Какви предходни отношения, какви конфликти? На
следващо място, не може да се твърди от правна гледна точка, че е по-висока
обществената опасност, защото имало оръжие, защото оръжието е елемент от
квалификацията, а законът забранява да се отчитат допълнително елементи от
3
състава на престъплението. Отделен въпрос е, че оръжие не излиза да е
имало. Особено показателно за отношението на прокуратурата към случая е
следващият текст в искането, което моля внимателно да прочетете, сигурна
съм, че ще го прочетете. В искането пише, че има данни, цитирам „че етоди
Снежанов Миланов и Петър Снежанов Миланов са осъществили
престъплението, за което са привлечени като обвиняеми…Налице е реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, вземайки предвид
квалификацията на предходно извършеното престъпление, както и с оглед
предходните му осъждания и факта, че е известен на органите на МВР и
ПРБ“. Няма да го обсъждам от друга гледна точка, а единствено от тази, че
това е едно доста повърхностно отношение към действие, което засяга
правото на свобода, на първо място. На второ място, че след като
прокуратурата казва, че някой трябва да бъде задържан, защото е осъждан
преди, известен е на прокуратурата и МВР и прочие такива факти, които не са
налице по отношение на г-н Ш., то само на това основание аз Ви моля да
приемете че няма основание за задържане.
Какво се установява от фактическа страна по делото? Аз считам, че
няма достатъчно доказателства за обоснованото предположение, още повече в
степен, която да обуслови налагане на мярка „задържане под стража”. На лист
3-ти е приложена докладната на полицая, който е присъствал на мястото,
който казва, че са били извикани от твърдяната пострадала и пред тях тя
казала, че съседът я е заплашил и ударил с юмрук. Няма пистолети! В
заявлението, което е подадено от нея на лист 4, тя казва: „Х. Ш. ме нападна и
заплаши с убийство!”, каквото и да значи това. На лист 10 е приложен
протокол от разпит на свидетел М.С., в който се разказва абсолютно
подробно случката и тя няма нищо общо с тезата, която прокуратурата е
изградила за нападения, убийства, пистолети и прочие. След което е
разпитана и свидетелката П.Т.. Както вече казах, тя казва, че няма никакви
отношения с Х. Ш.. Казва, че може би той е излязъл навън от двора и може би
е държал пистолет в лявата си ръка. Тя не е сигурна. Казва, че предполага, че
е държал пистолет в лявата си ръка. Аз се поинтересувах и г-н Ш. е работещ с
дясната си ръка човек. През цялото време свидетелката говори за скандал с
жена му и че когато той я бил бутнал, не е държал нито пистолет, нито
каквото и да било. Всъщност обаче най-ценното доказателство по делото е
експертизата от записите, които е представила самата свидетелка. Това са два
4
звукови файла, от които се установява следното: от първия файл се
установява, че две жени се карат. Те се карат точно с думите и за фактите,
които свидетелката М.С. казва. Всъщност и П.Т. казва, че се е скарала с жена
му заради чистачките. Безспорно е, че е чукала по прозорците им в полунощ и
е започнала да пита жена му къде е чистачката. Това е махленски разговор.
По-нататък пише, че мъжът, който се намесва в разговора, казва: „Викни
полиция!” към жената с камерата, която го записва. Той знае, че тя го
записва. Няма записано в този първи запис нито една заплаха, нито пистолет,
нито каквото и да било. Както в този запис, така и в следващия свидетелката
казва: „О, сега ще ви запиша, това е Х. Ш. и жена му! Жена му е луда! Нова
телевизия се интересува много от тези записи и това ще бъде най-добрата
реклама за вашия син!”. Това се повтаря няколко пъти. В първия запис няма
нито една закана, нито пистолет, нищо от това, което се твърди. Във втория
запис вече, който е една минута и четири секунди, свидетелката се обръща
към него и казва: „Ще насочиш ли пистолет към мен?”, но това се твърди от
нея, пистолет няма и тя преди не е казала, че е имал пистолет. Това е
очевидна провокация с оглед и следващите реплики: „Това е жената на Х. Ш.!
Това е Х. Ш.! Това е реклама за Нова телевизия за техния син! Не е снимана
по-добра реклама за вашия син, това е най-добрата!”. Това са нейните думи
през цялото време. Следващото: „Кучко, това отива в Нова телевизия! Най-
добрата реклама за сИ. ти, снимана някога!”. Тук - да, след като тя говори
тези неща на четиридесет и шестата секунда, тъй като тя говори на М.С., се
появява Х. Ш. с ключове в ръце, както пише, защото е видео файла и тя
продължава да твърди: „Това е Х. Ш. и полудялата му жена!”. В следващите
секунди се губят кадри, защото телефонът се движи нагоре-надолу, не се
снима. Чува се отново: „Ти си луд!” от нея и тук е единствената реплика,
която се чува от мъжкия глас: „Ще те убия!“. Това е след всичките й реплики
и безспорно след това той се прибира заедно с жена си в къщата и така
наречената „пострадала“ остава на улицата. Това ли са заканите с убийство?
Говорихме си, че ако за „Аз ще те убия!” повдигаха обвинения, най-малкото
родителите всички щяхме да сме с обвинение, защото не знам колко пъти го
казваме на децата си, на ядосания си подчинен, колега или прочие, но това, г-
жо Председател, е ситуацията, в която е записано, че моят подзащитен е казал
това изречение - след като слуша в продължение на две минути, че се прави
запис на него, на лудата му жена, за да бъде компрометиран синът му и
5
прокуратурата казва, че това е престъпление, наказуемо с шест години
„лишаване от свобода” и той трябва да бъде задържан, защото ще извърши и
друго престъпление. Няма какво още да кажа за обоснованото
предположение, но това е ситуацията.
Безспорно е, че няма опасност от укриване. Г-н Ш. е личност разпозната
в обществото, не може дори да се фантазира на тази тема.
Естествено, стандартите са приложими за всеки български гражданин и
не може да се твърди, че когато едно лице е неосъждано, без прояви, с добра
обществена репутация, то хипотетично да се твърди че може да извърши
престъпление. Това е неприемливо според нормативите на НК.
Аз моля и не считам, че е необходимо повече да се говори за това дело,
да оставите искането на прокуратурата без уважение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да кажа.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не бих искал да се уважава това искане от
прокурора.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Х. Н. Ш. –
обвиняем по досъдебно производство № 353/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР,
пр. пр. № 3163/2024 г. по описа на СРП.
При преценка на обстоятелствата и на предпоставките за определяне на
мярка за неотклонение, съдът намери следното:
Първата, формална по своя характер, предпоставка по отношение на
обвиняемия Ш. да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под
стража” се установява от материалите по досъдебното производство. С
6
постановление от 23.02.2024 г. Ш. е привлечен в качеството на обвиняем по
обвинение за извършено престъпление по чл144, ал.3, т.1 във вр. ал.1 във вр.
чл.26, ал.1 от НК. За това престъпление се предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода”, а отделно от това същото е тежко умишлено по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Следващата предпоставка, за да бъде определена мярка за неотклонение
в това число и „задържане под стража” по отношение на обвиняемия, е от
събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият действително е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Тук е мястото да се посочи, че в производството по
чл.64 от НПК не се изисква обвинението да е доказано по несъмнен и
категоричен начин, какъвто стандарт предвижда НПК при постановяване на
присъдата. Единствено при един най - общ прочит на материалите по делото,
следва да може да се изведе разумно подозрение, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Извършвайки преценката дали в настоящия случай е налице обосновано
предположение, съдът намира следното:
Въпреки коментирания доказателствен стандарт в производството по
чл.64 от НПК, съдът намира, че не се установява съществуването на
обосновано предположение Ш. да е осъществил първото деяние, включено в
състава на продължаваното престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Според
прокуратурата и според повдигнатото обвинение обвиняемият се е заканил с
убийство на свидетелката П.Т., държейки в ръката си пистолет и изричайки на
английски език думите: „Ще те застрелям в лицето с пистолета си!”. От
доказателствата по делото не се установява Ш. да е насочвал пистолет към
пострадалата и да е изричал горецитираната реплика. Свидетелката М.С. е
категорична, че обвиняемият не е извършвал такива действия. От друга
страна, самата пострадала свидетелка не заявява категорично, че Ш. е
насочил срещу нея пистолет, а изразява предположение, че в ръката на
обвиняемия той наистИ. е държал пистолет. Казва, че е било тъмно и не е
видяла хубаво. На следващо място, по досъдебното производство
пострадалата е предала два видео записа, които е направила на процесната
случка с личния си мобилен телефон. Тези записи са били предмет на оглед в
хода на досъдебното производство, като видно от протокола за оглед на
7
веществени доказателства на записите не е заснет обвиняемият да държи
пистолет, да го насочва към лицето на пострадалата и не се чува да изрича
цитираната реплика. Всъщност единствения предмет, за който от протокола
за оглед се установява, че обвиняемият Ш. е държал, е предмет, наподобяващ
връзка ключове. След това по-надолу в протокола за оглед е посочено, че на
записите се чува и звук, наподобяващ движение на ключове. Горното е
достатъчно за съда да приеме, че обвиняемият Ш. действително е държал не
друго, а връзка ключове в ръката си.
По отношение на второто деяние, което е включено в състава на
продължаваното престъпление и което според прокуратурата се е изразило в
словесна закана за убийство, а именно според обвинението обвиняемият Ш. е
казал на свидетелката Тийвс репликата: „Ще те убия!” на английски език,
като тези реплики на обвиняемия са били съпроводени и с действия -
обвиняемият хванал под брадата с едната си ръка пострадалата, блъснал я към
оградата на съседна къща и я съборил на земята - по отношение на това
деяние съдът намери, че от доказателствата в хода на досъдебното
производство може да се изведе разумно подозрение с интензитет, достатъчен
за целите на производството по чл.64 от НПК, че обвиняемият е осъществил
деянието. В тази насока са показанията на свидетелката Тийвс, вече
коментирания протокол за оглед на веществени доказателства, където е
отразено, че на приобщените записи действително се чува, че обвиняемият
отправя към пострадалата закана за убийство, изречена на английски език,
както и обективните находки, а именно установените при пострадалата
увреждания, които са били предмет на СМЕ. Съгласно заключението на СМЕ
давността на всички травматични увреждания, установени по пострадалата,
кореспондира на първо денонощие към момента на прегледа. Доколкото се
касае за производство по чл.64 от НПК, съдът намира, че на този етап не
следва да навлиза в по- детайлен анализ с оглед на данните по делото, че тази
реплика е изречена в хода на разгорял се междусъседски конфликт.
По отношение на опасностите, които следва да са налице наред с
обоснованото предположение, за да бъде определена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, съдът намери следното: Опасност от укриване
категорично не е налице. Обвиняемият е с установена самоличност, установен
адрес, като всъщност обстоятелството, че той е публична личност, личност,
разпознаваема в обществото, също обуславя извод за липса на опасност от
8
укриване с какъвто и да било интензитет.
По отношение на опасността от извършване на престъпление, съдът
намери следното: От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че
той е неосъждан, като от материалите от досъдебното производство се
установява, че няма данни за каквито и да било негови противообществени
прояви. Опасността от извършване на престъпление прокуратурата
обосновава със съществуващ във времето конфликт между обвиняемия Ш. и
свидетелката Тийвс, но с този аргумент съдът не може да се съгласи. Данните
в досъдебното производство сочат по-скоро за инцидентен конфликт между
съседи, а не за продължаващ във времето траен и устойчив конфликт. В тази
насока са показанията на свидетелката Станишева, която съобщава, че поради
неразбирателство от преди няколко години, свидетелката, нейното семейство,
както и останалите им съседи са започнали да игнорират своята съседка –
свидетелката Тийвс. На следващо място, самата пострадала свидетелка не
съобщава да е имала предходни пререкания с обвиняемия и той да е
извършвал някакви противоправни действия по отношение на нея. Всъщност
в показанията си самата свидетелка сочи, че с обвиняемия дори не са се
поздравявали и не е знаела, че той говори английски език. Няма данни и в
предходни случаи свидетелката Тийвс да е сигнализирала органите на реда за
друг конфликт със своите съседи в лицето на обвиняемия Ш. и неговата
фактическа съжителка. Извода за наличието на опасност от извършване на
престъпление може да се изведе единствено от обстоятелството, че заканата
за убийство, за която съдът приема че е налице обосновано предположение, е
комплексна, като освен словесната закана за убийство, има данни че
обвиняемият е засегнал и телесната неприкосновеност на пострадалата
свидетелка. Категорично обаче не е налице опасност от извършване на
престъпление, която да е с дотолкова с висок интензитет, че да е преодолима
единствено с исканата от прокуратурата мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
В настоящия случай предвид от една страна обществената опасност на
деянието - че се касае за тежко умишлено престъпление, както вече беше
коментирано – словесна закана, съпроводена с физически действия, но от
друга страна предвид чистото съдебно мИ.ло на обвиняемия, съдът намери, че
целите на мерките за неотклонение успешно биха били постигнати и с
9
определяне на най-леката такава, предвидена в закона, а именно „подписка”.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на Х.
Н. Ш. – обвиняем по досъдебно производство № 353/2024 г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр. пр. № 3163/2024 г. по описа на СРП.
ВЗЕМА по отношение на Х. Н. Ш. – обвиняем по досъдебно
производство № 353/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 3163/2024 г.
по описа на СРП мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Определението на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение и обв. Х. Ш. следва незабавно да бъде освободен, освен ако не се
задържа на друго законово основание.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане
в открито съдебно заседание пред СГС на 29.02.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обв. Ш. естеството на мярката за неотклонение
„подписка”.
Препис - извлечение от протокола да се изпрати на началник 07 РУ-
СДВР за контрол на мярката за неотклонение „подписка”.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10