Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 27.12.2013
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т.В. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 7670/
Предявени
са пасивно субективно съединени иискове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ- К. М. Л.,
ЕГН- **********,***, претендира, че на **.01.2008 г. в гр.С. „М." ЕООД, представлявано от управителя Р.М.К., издал
запис на заповед, като се задължил да му заплати сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) евро. Авалист по посочения
запис на заповед е бил управителя на дружеството Р.М.К. в качеството му на физическо лице. Посоченият запис на
заповед бил издаден от длъжниците като обезпечение
по договор за покупко-продажба от 22.12.2007 г. , сключен между него в качеството
му на едноличен собственик на капитала на „К.Б." ЕООД и „М." ЕООД.
Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор от страна на „М."
ЕООД с нотариална покана предявил записа на заповед за плащане на длъжника.
Независимо от това дължимата сума не била платена. Със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК поискал СРС да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжниците „М."
ЕООД, ЕИК ********* и Р.М.К. с
ЕГН **********. Софийски районен съд 76 състав по гр.дело № 5786/ от
2011 год. издал поисканата заповед за изпъление и изпълнителен лист. Длъжниците
упражнили правото си по чл.414 от ГПК, като подали възражения, поради което и в
срока по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК предявява настоящия иск за
установяване съществуването на вземането си, основаващо се на записа на заповед
от **.01.2008. Претендира разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ-
"М." ЕООД, представлявано от Р.М.К. - управител, и Р.М.К., ЕГН-**********, оспорват
предявените искове.
1/ Оспорват автентичността на подписите в записа на заповед, като
твърдят, че същите не са положени от лицето Р.К..
2/ Предявяват възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца по записа на
заповед, както срещу издателя, така и срещу авалиста — двамата ответници,
тъй като Записът на заповед е издаден на
предявяване, но никога не е бил предявяван, поради това давностният срок тече
от издаването на записа на заповед. Заявлението за стартиране на процесното
заповедно производство е подадено в деловодството на Софийски районен съд след
изтичане на тригодишния давностен срок.
3/Изтъкват, че процесният запис на заповед, както
се твърди и в исковата молба, е издаден за обезпечаване на вземане на ищеца по
т.З от Анекс с дата 22.12.2007г. към Договор за покупко-продажба от
22.12.2007г., подписан между ищеца и първия ответник по делото "М."
ЕООД, поради което основателността на предявеното с исковата молба вземане
по записа на заповед се предпоставя от основателността на вземането по Анекса
от 22.12.2007г., за обезпечаване на което записът на заповед е издаден.
Паричната сума по Анекса, за обезпечаване на която записът на заповед е
издаден, представлява част от продажната цена, дължима по Договора от 22.12.2007г.,
дължима от "М." ЕООД. Общият размер на уговорената в Договора
продажна цена е 238 000 евро, а частта, за обезпечаване на която е издаден
процесният запис на заповед на основание т.З от анекса, е 80 000 евро. По
договора от 22.12.2007г. задължение на „продавача" — ищеца, е да прехвърли
на т.нар. „купувач" - първия ответник "М." ЕООД, 70% от капитала
на „К.Б." ЕООД. Това задължение е обслужващо по отношение на главното
задължение в Договора, формулирано в чл.1 от Договора, а именно продавачът е задължен
да продаде 70% от телевизия „Т.
ТВ", която се излъчва и оперира от „Т.Т.В.А." ЕООД, в това число и свързаните с това материални и
нематериални активи, права върху интелектуална и материална собственост,
произтичащи от цялостната досегашна дейност на телевизията". Тъй
като „К.Б." ЕООД е бил и към настоящият момент е едноличен собственик на
капитала на „Т.Т.В.А." ЕООД, покупката на 70% от дяловете на „Т.Т.В.А."
ЕООД се разглежда от страните по Договора от 22.12.2007г. като необходим
инструмент за осигуряване на контрол на купувача "М." ЕООД върху „Т.Т.В.А."
ЕООД, съответно телевизия „Т. ТВ" (Т. TV). В този смисъл са уговорките на
раздел първи „ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА", а именно в чл.1, чл.2 и чл.З от Договора
от 22.12.2007г. Съгласно действителната обща воля на страните продажната
пена на дяловете от капитала на
„К.Б." ЕООД по Договора от 22.12.2007г., е била определена именно с оглед
имущественото състояние и бизнеса на „Т.Т.В.А." ЕООД като собственик на
телевизия „Т. ТВ". След подписване на Договора от 22.12.2007г. и в
съответствие с чл.1б от същия договор
"М." ЕООД е назначила одит, който е завършил с Доклад, но
според който „К.Б." ЕООД, който е едноличен собственик на „Т.Т.В.А."
ЕООД, към момента на сделката е нямало на практика никакво имущество, освен
дружествените дялове в „Т.Т.В.А." ЕООД. От своя страна, към момента на
сделката, „Т.Т.В.А." ЕООД също така не е имало имущество на голяма
стойност. Поради
така установеното имуществено и финансово състояние на „К.Б." ЕООА и „Т.Т.В.А."
ЕООД уговорената продажна пена е била намалена по съгласие на страните със
сключването на окончателния договор за покупко-продажба на дружествени дялове
от „К.Б." ЕООА от 20.03.2008г., с нотариална заверка на подписите рег.№
Г734/20.03.2008г. на Нотариус № 361 в НК. Продажната цена на дяловете е била
намалена на 3 500 лева. С това е била извършена обективна
новация на Договора от 22.12.2007г. и Анекса от 22.12.2007г. по отношение на
цената, която е намалена от 238 000 евро на 3 500 лева. При намаляването е
взето предвид плащането от първия ответник "М." ЕООД на ищеца К.Л. на
сумата от 23 800 евро по т.4.1 от Договора от 22.12.2007г. (за обезпечаване на
това вземане е издаден обратен запис на заповед от 27.12.2007г.) и на сумата от
20 000 евро, платена по т.4.2.1 от Договора и на основание т.2 от процесния
Анекс към него. След като продажната цена по Договора е била намалена,
вземането за 80 000 евро остава без правно основание и поради това искът се
явява неоснователен. В деня на сключване на окончателния договор за
покупко-продажбата на 70% от капитала на „К.Б." ЕООД на "М."
ЕООД, ищецът К.Л. продал останалите **% от капитала на „К.Б." ЕООД на
четири физически лица - В.Л.Д., М.В.И. и С.Н.П. и П.Д.П.. Същевременно ищецът
Кр. Л. останал единствен управител на „Т.Т.В.А." ЕООД. Новите съдружници в
„К.Б." ЕООД - В.Л.Д., М.В.И., С.Н.П. и П.Д.П., са били свързани помежду си
лица и са свързани лица с ищеца К.Л.. Част от тях (без С.П.) през цялото време
и към настоящия момент действали координирано по отношение на ответниците. След
вписване на новите собственици на капитала на „К.Б." ЕООД, първият
ответник "М." ЕООД, в съответствие с чл.4.2.1 буква „б", от
Договора, правел всичко възможно, за да свика общо събрание на „К.Б." ЕООД
с цел избиране на втори управител, определен от "М." ЕООД. Видно от
чл.4.2.1. от Договора, съответно чл.З от Анекса, условие за плащане на
процесното вземане от 80 000 евро, е вписване в ТР на втори управител на „Т.Т.В.А."
ЕООД, определен от „М." ЕООД. Въпреки всички усилия
на „М." ЕООД, втори управител на „Т.Т.В.А." ЕООД никога не бил
вписан, а напротив, на 14.01.2011г. по искане на ищеца и на основание чл.141
ал.5 от ТЗ същият бил заличен от ТР като управител на „Т.Т.В.А." ЕООД.
Така фактически дружеството останало без управител. На основание чл.22 ал.З от Дружествения договор на „К.Б." ЕООД всички
решения на ОС на съдружниците без изключения се вземат с единодушие. Всички
опити за свикване на ОС на съдружниците в „К.Б." ЕООД от "М."
ЕООД били осуетявани от останалите съдружници. Поради което към настоящия
момент, не се е сбъднало, отлагателното условие на чл.4.2.1 буква „б" от
Договора, съответно чл.З от анекса за плащането сумата от 80 000 евро, поради и
което предявените искове се явяват неосноватиелни и на това основание.
Координираното поведение, целящо да лиши купувача по договора от права, се
изразявало и по още един начин: докато новите съдружници, на които ищецът е
продал дяловете си, блокирали възможността на „К.Б." ЕООД (съответно
"М." ЕООД) да упражнява ефективен контрол върху „Т.Т.В.А." ЕООД,
ищецът К.Л. в качеството си на управител на „Т.Т.В.А." ЕООД не допускал Р.К.
като управител на "М." ЕООД да влезе в офисите на „Т.Т.В.А."
ЕООД. Междувременно К.Л. еднолично се разпореждал с дружеството и неговите
активи. Вследствие на това към настоящия момент „Т.Т.В.А." ЕООД на
практика нямало нито имущество, нито развивало дейност, на практика „Т.Т.В.А."
ЕООД вече е било „кухо" дружество. След като приключил процесът на
декапитализация на „Т.Т.В.А." ЕООД, К.Л. едностранно поискал и бил заличен
като управител на „Т.Т.В.А." ЕООД от Търговския регистър на 14.01.2011г.,
от който момент досега дружеството е без вписан управител. Ищецът К.Л. действал като скрит пълномощник на В.Л.Д., М.В.И. и С.Н.П. и П.Д.П.
и същите лица заедно и координирано са „източили" дружеството „Т.Т.В.А."
ЕООД и съответно на практика са ликвидирали телевизия "Т. ТВ" (Т. TV), предмет на процесния договор,
поради което ищецът К.Л. виновно не е изпълнил задължението си по чл.1 от
договора от 22.12.2007г. за продажба на 70% от телевизия „Т. ТВ", която
към момента на сключване на договора се излъчвала и оперирала от „Т.Т.В.А."
ЕООД. В това число същият не продал и свързаните с това материални и нематериални
активи, права върху интелектуална и материална собственост, произтичащи от
цялостната досегашна дейност на телевизията, така както изрично било уговорено
в чл. 1 от договора.
С допълнителна
искова молба/писмено становище/ ИЩЕЦЪТ оспорва
изложените твърдения в отговора, а именно/:
- процесният
запис на заповед от **.08.2008 г. е подписан от ответника Р.К. в качеството му
на представляващ „М."ЕООД и в лично качество като авалист;
-Записът на заповед е предявен
за плащане с Нотариална покана per.№14476/18.11.2010 г. на Нотариус В.И., връчена на 25.11.2010г., поради
което възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането е неоснователно;
- Невярни са твърденията на ответниците, че продажната цена по Договор от
22.12.2007 г. е определена от страните единствено с оглед на имущественото състояние
на „К.Б." ЕООД и „Т.Т.В.А." ЕООД.
- Неверни са твърденията на ответниците, че
условието по чл. 4.2.1, б.Б от договора не е могло да бъде изпълнено по вина на
ищеца. Единствено ответникът „М." ЕООД като собственик на 70% от дяловете в
капитала на „К.Б." ЕООД, собственик на „Т.Т.В.А." ЕООД, е могъл да посочи
лице, което да бъде назначено за управител на дружеството, представляващ
неговите интереси. Такова лице не е било посочвано от страна на „М." ЕООД.
Твърди, че единствено от съдружника, притежаващ мнозинство от дяловете в
капитала на „К.Б." ЕООД („М." ЕООД), зависи свикването на общо
събрание на сдружниците за назначаване на нов управител, поради което изпълнението на условието по чл.
4.2.1, б. Б от договора е зависело единствено от ответника „М." ЕООД и
неизпълнението му е изцяло по негова вина и се дължи на нежеланието му да се
изпълни това условие;
- Доводите на ответниците относно свързаност
между различни лица са напълно неотносими към дадения случай;
- Неверни са твърденията на ответниците, че „М."
ЕООД е сключило договора от 22.12.2007 г., считайки , че „Т.Т.В.А." ЕООД е
собстевеник на търговските марки „T.TV.I",
„T. TV I." ,„T.TV. IT. T. N." и „T.TV.I.
T. TV". Видно от чл. 1 от договора от 22.12.2007 г. страните са се
споразумели за прехвърляне на 70% от действаща телевизия с наименование,
различно от посочените - Т. ТВ /Т. TV/, като ответниците не оспорват факта, че
такава телевизия се е излъчвала от „Т.Т.В.А." ЕООД към момента на
сключване на договора;
- Съгласно
Решение № 266/13.11.2007 г. на
СЕМ „К.Б." ЕООД, в което 70% от капитала е собственост на „М." ЕООД,
е титуляр на правата за производство и разпространение на телевизионна програма
„Т. ТВ";
- С оглед на обстоятелството, че ответниците
са лицата, които от правна гледна точка упражняват контрол върху „К.Б."
ЕООД, едноличен собственик на капитала на „Т.Т.В.А." ЕООД, твърденията за
злоупотреби с имущество на дружествата, недопускане до офиси, действия като
скрит пълномощник и т.н. са правно необосновани и ирелевантни към правния спор;
- Съгласно чл. 5 от договора от 22.12.2007 г. купувачът („М." ЕООД)
е поел задължение да направи преки инвестиции в дружеството в размер на 500 000
Евро. Същите не са направени и именно това е причината за описаното от ответниците състояние на дружеството.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Представено е удостоверение за актуално състояние на „М." ЕООД от
09.06.2011г., от което е видно, че седалището и адресът на управление на
дружеството е гр.С.,, ройон С., ул.”Г.” №12, посочен е факс и телефон.
Видно от приложените копие на запис на заповед от **.01.2011 год., заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по гр.дело № 5786//2011 год., ищецът
е търсил претендираното от него
вземане по реда на заповедното производство, като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение.
На 09.06.2011г. година заявителят
по гр. д. №5786//2011. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, като е представил и процесната запис на
заповед(зав. копие), от която е видно, че на **.01.2008 г. в гр.С. „М." ЕООД, представлявано от управителя Р.М.К., издал запис
на заповед, като се задължил да заплати на ищеца- К. М. Л.,
ЕГН- **********, сумата в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди)
евро. Авалист по посочения запис на заповед е управителят на дружеството Р.М.К. в качеството му на физическо
лице. Посочен е адрес на издателя- бул. „Я.С.” №**, ет.8, ап.**.
Представени са договор за покупко-продажба от 22.12.2007 г. и анекс към
договор за покупко-продажба от 22.12.2007 г., от които се установява-т.3 от
анекса, че посоченият запис на заповед бил издаден от длъжниците като обезпечение на създадените обилигационни
отношения между страните по договора. Видно от договора за
покупко-продажба от 22.12.2007 г., страните са договорили ищецът да продаде на
ответника 70% от действаща кабелна и сателитна телевизия с наименование „Т.
ТВ", като му прехвърли 70% от капитала на „К.Б."ЕООД, едноличен
собственик на капитала на „Т.Т.В.А." ЕООД. Съгласно чл. 4 от договора,
продажната цена, която е следвало да заплати „М." ЕООД, е в размер на 238
000 Евро.
Видно от представения по делото
договор за продажба на дялове от 20.03.2008 г., ищецът е прехвърлил 35 дяла от
капитала на „К.Б." ЕООД, едноличен собственик на капитала на „Т.Т.В.А."
ЕООД.
Представена
е нотариална покана per.№14476/18.11.2010 г. на нотариус
В.И., връчена на 25.11.2010г., от което е видно, че процесният запис на заповед
е предявен за плащане на адрес, различен от този в
записа на заповед, като е отбелязано, че от две години дружеството не е на този
адрес.
От ответника са представени
множество писмени доказателства, по-голямата част от които са обсъдени от ССЕ,
поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно, още повече, че
за целта са необходими и специални по знания по стетоводство.
По делото е прието заключението
на ССЕ, което съдът цени изцяло като неоспорено, компетентно и обосновано. На
посочения от ответника въпрос- Какво е било финансовото и имущественото
състояние на „К.Б." ЕООД и „Т.Т.В.А." ЕООД, като се посочат основните
финансово-икономически показатели на двете дружества, отразени в годишните
финансови отчети, както и разбивка на дълготрайни материални активи, разбивка
на вземания и задължения, основни договори и приходи по тях по години за
периода от 2006 до 
Единствено за
От приетото
по делото заключение № 18 от 11.02.2012 г. на вещото лице по извършената
графическа експертиза, подписите върху записа на заповед, положени в качеството
на представляващ на „М." ЕООД и в лично качество като авалист, са положени от Р.М.К..
П оделото е разпитан като
свидетел на ищеца П.Д.П.- един от съдружниците на „К.Б.” ООД. Свидетелят П.
установява, че, купувачът „М." ЕООД е извършил две седмици преди
сключването на договора финансов одит на дружествата „К.Б." ЕООД и „Т.Т.В.А."
ЕООД , след което е сключил договора от 22.12.2007 г. с оглед на състоянието и
дейността на двете дружества. След сделката К. е прибрал цялата документация на
„К.Б.” и в негови ръце е било управлението на тази фирма.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК - за съществуване на
вземането са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни
и съдът не следва да го уважи. Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Ищецът основава своето вземане
срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в случая
запис на заповед от **.01.2008 година.
В отговора си ответниците са релевирали
възражение относно автентичността на подписите в записа на заповед,
като твърдят, че същите не са положени от лицето Р.К.. Видно от заключението на
приетата и неоспорена от страните графическа
експертиза, подписите върху записа на заповед, положени в качеството на представляващ на „М." ЕООД и в
лично качество като авалист, са положени от Р.М.К., поради което оспорването на автентичността на подписите в
записа на заповед е неоснователно.
Анализирайки представения и
приет като доказателство по делото документ, озаглавен като "запис на
заповед", с издател ответника в настоящото производство, съдът констатира,
че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни последици - породило
се е задължението на ответника като издател и платец на записа на заповед, въз
онова на който се претендира сумата от 80 000 евро от ищеца като поемател,
по отношение на ответника като платец да му заплати посочената сума пари. Анализът
на съдържанието на представения документ води до извода, че е налице издател,
който с оглед правната същност на записа на заповед като менителничен ефект
съвпада с платеца, именно ответникът е направил изявлението, че се задължава да
заплати на ищеца сумата от 80 000 евро, което е направено в предвидената
от чл.535 от ТЗ форма и съдържание.
Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед
се извежда от естеството на възражението на длъжника като защитно средство
срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия случай ответникът е възразил за изтекла погасителна давност
по отношение на вземането на ищеца по записа на заповед, както срещу издателя,
така и срещу авалиста — двамата ответници, тъй
като Записът на заповед е издаден на предявяване, но никога не е бил
предявяван, поради това давностният срок тече от издаването на записа на
заповед. Заявлението за стартиране на процесното заповедно производство е
подадено в деловодството на Софийски районен съд след изтичане на тригодишния
давностен срок.
Видно от представената поделото
и приета като доказателство по делото нотариална покана per.№14476/18.11.2010 г. на нотариус
В.И., същата съдържа отбелязване, че фирмата („М." ЕООД) е напуснала
адреса, до който е изпратена поканата, от две години. Адресът, на който е изпратена нот.покана, е този, посочен в ТР като седалище и адрес на
управление на дружеството-ответник към момента на изпращанате на нот. покана, а
именно - гр.С., ул.”Г.” №12. Този адрес обаче се различава от
адреса на дружеството-ответник, посочен
в записа на заповед- бул. „Я.С.” №**, ет.8, ап.**. По силата на чл.50 ЗННД при връчването от нотариуса на
нотариални покани се спазват правилата на чл.37-чл.58 от ГПК. Съдът намира
обаче, че не е налице предявяване на процесния запис на заповед чрез изпращане
на нотариална покана до адрес на дружеството-издател, различен от този, посочен
в самия запис на заповед, тъй като това не е менителничният адрес, посочен в записа на заповед. Ако ищецът беше адресирал нот.покана на адреса,
посочен в процесния запис на заповед, и
ако дружеството издател не е намерено на посочения адрес, само тогава може да се приеме, че е налице връчване на нотариалната покана
при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
С Нотариална покана, адресирана
до седалището и адреса на управление на
дружеството издател "М." ЕООД към
момента на връчване чрез нотариус В.И., не е предявен процесният запис на заповед, тъй като това не е менителничният адрес и не може да
намира приложение разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК.
При това
положение съдът намира за основателно възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца по записа на
заповед, както срещу издателя, така и срещу авалиста — двамата ответници,
тъй като Записът на заповед е издаден на
предявяване, но никога не е бил предявяван, поради това давностният срок тече
от издаването на записа на заповед. Заявлението за стартиране на процесното
заповедно производство е подадено в деловодството на Софийски районен съд след
изтичане на тригодишния давностен срок.
В исковата молба се съдържат
твърдения, а те не се оспорват и от ответниците,
че между страните е съществувала каузална сделка - договор за
покупко-продажба от 22.12.2007 г., сключен между ищеца Кр.Л. в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „К.Б." ЕООД и „М." ЕООД- страните са договорили ищецът
да продаде на ответника 70% от действаща кабелна и сателитна телевизия с
наименование „Т. ТВ", като му прехвърли 70% от капитала на „К.Б." ЕООД,
едноличен собственик на капитала на „Т.Т.В.А." ЕООД, съгласно чл. 4 от
договора продажната цена, която е следвало да заплати „М." ЕООД е в размер
на 238 000 Евро. В случая обаче, с
оглед установяването за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането на ищеца по записа на заповед, съдът не
намира за нужно да изследва дали ищецът е доказал
пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му.
С оглед изложеното съдът приема, че задължението за
процесната сума не е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците
не съществува. Исковете се явяват неоснователни като такиване следва да не се
уважат.
Предвид това, че съдът не уважава претенцията на ищеца
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците направените по настоящото дело разноски. Списък за такъв не е
представен, не са представени и доказателства за извършени такива, не е
релевирано и искане за присъждането им, поради което и съдът не ги присъжда.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К. М. Л.,
ЕГН- **********,***, срещу „М."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.'Т." № **, представлявано от управителя Р.М.К.,
и Р.М.К., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
относно установяване
съществуването на паричното вземане, предявено в заповедното производство и в
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело-
сумата в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ евро, ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2011 год. до окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: