Р
Е Ш Е Н И Е
582/11.6.2018г.
11.06.2018 год.
Номер . . . . . . . . . . .
Година 2018 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 10 (десети) май Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3724 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
В исковата си молба „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр. София, представлявано от М.С.М.-Г. твърди, че на 24.02.2006 г. в гр. Шумен настъпило пътнотранспортно произшествие, при което, по вина на ответника Б.С.Ч., като водач на моторно превозно средство марка „ВАЗ 2106“ с рег. № Ш *** Г, били причинени имуществени и неимуществени вреди на К.С.Н., управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № Н ***АК. Тъй като между ищцовото дружество и Ч. бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на описания по-горе автомобил, валиден от 30.12.2005 г. до 31.12.2006 г., същото било осъдено от Софийски районен съд да заплати на пострадалия застрахователно обезщетение. Същото възлизало общо на 6677,78 лв., включващо неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., мораторна лихва върху сумата в размер на 748,00 лв. за периода 20.06.2008 г. – 14.09.2012 г., имуществени вреди в размер на 2789,43 лв., ., мораторна лихва върху сумата в размер на 2088,56 лв. за периода 20.06.2008 г. – 14.09.2012 г. и разноски в размер на 51,00 лева.
При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Тъй като ответникът не платил задълженията, на 07.09.2017 г. ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2745/2017 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1670/26.09.2017 г. за сума в размер на 6677,78 лв. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Б.Ч. подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищцовото дружество срещу ответника в размер на 6677,78 лв. за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2745/2017 г. по описа на ШРС. Претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения протокол за ПТП № 811878/24.02.2006 г., съст. от полицай при РПУ – Шумен е, че на 24.02.2006 г. в 18,30 ч., в гр. Шумен, на бул. „С.В., в близост до кръстовище с ул. „Т“ настъпило ПТП с участници Б.С.Ч. и К.Н.. Отбелязано е, че Ч. губи контрол над МПС, което управлява – лек автомобил „ВАЗ 2106“ с рег. № Ш *** Г и блъска паркирания от дясната страна на пътното платно в отбивка участник 2, който от своя страна блъска паркирания пред него участник 3. По делото е представена присъда № 1428/25.10.2006 г., постановена по НОХД № 941/2006 г. по описа на ШРС, влязла в сила на 03.11.2006 г., по силата на която ответникът бил осъден на „Пробация“ за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. А именно за това, че на 24.02.2006 г. в гр. Шумен при управление на МПС – лек автомобил „ВАЗ 2106“ с рег. № Ш ***Г, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н *** АК, собственост на К.С.Н. в размер на 4635,54 лв., на лек автомобил „ВАЗ 2106“ с рег. № Ш *** Г, собственост на Р.Т.Г. в размер на 530,00 лв. и на лек автомобил „Опел Корса“ с рег № Н **** АВ, собственост на И.И.И. Съдът констатира от приложените Решение от 09.04.2010 г. по гр.д. № 17140/2008 г. по описа на СРС, Решение от 10.03.2011 г. по в.гр.д. № 11451/2010 г. по описа на СГС и Определение № 304/12.04.2012 г. по т.д. № 735/2011 г. по описа на ВКС, че постановеното първоинстанционно решение влязло в сила на 12.04.2012 г. С посочения съдебен акт са уважени предявените от К.Н. срещу ЗК „Лев ИНС“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 1 от КЗ /отм./ и застрахователят бил осъден да заплати на ищеца по това производство сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сума в размер на 2789,43 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, настъпило на 24.02.2006 г. В това производство е участвал Б.Ч., като трето лице-помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД. В мотивите на решението е прието, че съществувал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно лекия автомобил, управляван от Ч. на процесната дата. Освен това, посочено е, че ответникът под въздействието на алкохолно опиянение причинил ПТП, както и че се е отклонил от проверка за алкохол. Видно от преводно нареждане от 13.09.2012 г. е, че ищецът в настоящото производство платил на пострадалия К.Н., чрез пълномощника му сума в размер на 6677,78 лв., а като основание за плащането е посочено – гр.д. № 11451/2010 г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, механизмът на причиняване на вреди по автомобил „Опел Астра” с рег. № Н ***АК е следния: на 24.02.2006 г. в гр. Шумен, лек автомобил марка „ВАЗ 2106“ с рег. № Ш **** Г се движил през тъмната част на денонощието по северното платно на бул. „С.В.“ в гр. Шумен в западна посока. Времето било дъждовно, пътното платно било двулентово. При приближаване на кръстовището с ул. „Т“ водачът на автомобила изгубил контрол над управлението и същият навлязъл в отбивката в дясната част на платното за движение. Автомобилът се ударил с предната си част в задната част на паркиралия на отбивката таксиметров лек автомобил „Опел Астра” с рег. № Н ***АК, който се изместил от удара напред и с предната си част е ударил задната част на паркирания пред него лек автомобил „Опел Корса” с рег. № Н ***АВ.
при движение по ул. „Ц.И.А.” в източна посока водачът на лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № Н ***АК не спазва указанията на пътен знак Б2 – „Спри! Осигури предимство!” и не е пропуснал движещия се по ул. „К.О” в северна посока автобус „Мерцедес 312Д” с рег. № Н ***АК. С предната си част лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № Н ***АК ударил лявата странична част на автобуса. Сочи се, че механизмът съвпада с описания в съставения протокол за ПТП. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 24.02.2006 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 4635,54 лева.
Описаният в заключението механизъм на ПТП се възпроизвежда без противоречия, вкл. с приложените писмени доказателства, от показанията на свидетеля К.Н..
Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е налице извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер на 6677,78 лв. на дата 13.09.2012 г. На цитираната дата е заверена сметката на пълномощника на пострадалия К.Н. с цитираната сума.
От
приложеното ч.гр.д. № 2745/2017 по описа на ШРС се установи, че ищецът „ЗК „Лев
Инс”” АД гр. София подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление по пощата на 07.09.2017
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1670/26.09.2017 г. за сумата,
предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в общ
размер 183,56 лв., направени по заповедното производство, от които 133,56 лв. –
държавна такса по заявлението и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 23.10.2017
г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът
е предявен от „ЗК „Лев Инс” АД гр. София по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Б.С.Ч. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1670/26.09.2017
г. по ч.гр.д. № 2745/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение
срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно
на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
искът е допустим.
По основателността на иска:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува
вземане в полза на ищеца срещу ответника за парична сума в размер на 6677,78 лв., представляваща изплатено на пострадал
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, мораторна лихва и съдебни
разноски, причинени от ответника на 24.02.2006 г. при управляване на МПС, който
причинил ПТП и виновно се отклонил и отказал да даде проверка за алкохол, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2745/2017 г. на ШРС
и тези, събрани в настоящото исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
/отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Тоест,
за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“; осъществен деликт от застрахованото лице; водачът да се е
отклонил виновно от проверка за алкохол.
От събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
В тази насока, настоящият състав, в
съответствие с разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК съобрази задължителната
сила на мотивите на постановеното съдебно решение по гр.д. № 17140/2008 г. по
описа на СРС, в което ответникът е участвал като трето лице-помагач на страната
на „ЗК „Лев Инс““ АД.
Установи се, че
ищецът, на 13.09.2012 г. платил на пострадалия К.Н., въз основа на влязлото в
сила съдебно решение, застрахователно обезщетение в размер на 6677,78 лв., включващо
обезщетение за имуществени вреди, обезщетение за неимуществени вреди и разноски
по делото. Поради това, на посочената дата на плащане е възникнало правото му
на регресен иск срещу причинителя на ПТП – ответникът Ч..
В отговора на исковата молба, ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност. В случаите като настоящия,
основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва
изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона право на регрес,
поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение в полза на правоимащия, и за този иск тече
погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45
и чл.
49 от ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който
момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС
на Република България. В случая се установи, че ищцовото дружество платило на
увреденото лице на 13.09.2012 г. – началният момент на погасителната давност на
вземането на ищеца срещу ответника. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство се счита депозирана от ищеца от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2745/2017 г. по описа на ШРС – по пощата на 07.09.2017 г. – тоест, в
предвидения в закона петгодишен срок. Ето защо, съдът констатира, че регресното
вземане на ЗК „Лев Инс“ АД срещу Б.Ч. не е погасено по давност.
Предвид така установеното
от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ се явява основателен и
доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземане на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София от Б.С.Ч. за
парична сума в размер на 6677,78 лв., представляващо изплатено на
пострадал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, мораторна лихва и
съдебни разноски, причинени от ответника на 24.02.2006 г. при управляване на
МПС, като причинил ПТП и виновно се отклонил и отказал да даде проверка за
алкохол, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждане на
направените по делото разноски се прави само от ищеца, представяйки
своевременно списъка си по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на
процесуално представителство, участието му в едно съдебно заседание и
материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца
– юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 150,00
лв.
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„ЗК Лев Инс“ АД направените разноски по настоящото исково производство в размер
на 643,56 лв. и по заповедното производство, в размер на 183,56 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ /отм./,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.С.Ч. с ЕГН **********,*** № 2А, със съдебен адресат – адв. С.П. от ШАК,
гр. Шумен, ул. „С“ № 68Б, ет. 1, ап. 20 и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1407,
общ. Столична, обл. София, район Лозенец, бул. „Ч.в” № 51Д, представлявано от М.С.М.-Г.
и П.В.Д., че съществува вземане
на „ЗК Лев Инс“ АД от Б.С.Ч. в размер на 6677,78 лв. (шест хиляди шестстотин седемдесет
и седем лева и 78 стотинки), представляващо задължение на причинител на вреда
за регресно плащане в полза на пострадало лице, при платено на 13.09.2012 г.
обезщетение за имуществени вреди, за неимуществени вреди и разноски, причинени
при пътнотранспортно произшествие на 24.02.2006 г. в гр. Шумен от Б.Ч. при
управляване на МПС и виновно отклоняване на последния от проверка за алкохол,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1670/26.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2745/2017 г. на
ШРС.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД гр. София,
разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА Б.С.Ч. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД гр. София
направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на
643,56 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 56 стотинки).
ОСЪЖДА Б.С.Ч. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД гр. София направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2745/2017 г. на ШРС в размер на 183,56 лв. (сто осемдесет и три лева и 56 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: