Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. *****, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №10339
по описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против *****с адрес: гр*****,
представлявана от *****, са предявени обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие
на травматични увреждания - множествени счупвания на подбедрицата и оперативни
процедури, както и сумата от 1600 лв. - имуществени вреди – заплащане
стойността на „Тибиален титаниев
пирон“, поставен във връзка с лечението му, които вреди са причинени от
инцидент на 14.05.2018 г., около 12.00 часа при спъване в
метална скоба, собственост на Община *****, като ответникът, чрез своите
служители и работници, не е изпълнил задължението си да обезопаси движението по
тротоара, не е премахнал препятствия, които могат да причинят тежки увреждания,
каквото ищецът е получил. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 14.05.2018 г., около 12.00 ч.,
при движение по уличен тротоар в гр. *****, ищецът се спъва в антипаркинг скоба и пада. Вследствие падането той получава
фрактура на десния крак, в областта на подбедрицата. В резултат на получената
травма ищецът преживява силни болки, страдания и дискомфорт. Поради влошеното
си здравословно състояние не може да работи, като му се налага да взема заеми.
Сочи, че отношенията със сина му, който е студент и с жената, с която живее във
фактическо съжителство, на съпружески начала, се обтегнали, тъй като не можел
да полага грижи за тях. Претендира заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лева.
Претърпяното травматично
увреждане става причина и за значителни имуществени вреди, тъй като за
провеждане на успешно лечение, ищецът заплаща закупуване на медицинско изделие
– „тибиален титаниев пирон“
на стойност 1600 лева.
Според ищеца, причина за
настъпилите неимуществени и имуществени вреди е поставена на тротоара метална
скоба, за която твърди, че е собственост на Община *****. Тротоарът също е
собственост на ответника, като последният, чрез своите работници и служители не
е изпълнил задълженията си по обезопасяване на движението по тротоара, не е
премахнал от него препятствия, които могат да причинят тежки увреждания,
каквото ищецът е получил.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва фактическите
твърдения, изложени в исковата молба, по отношение механизма на настъпване на
вредите, наличието
на причинна връзка между естеството на вещта и настъпилите вреди. Оспорва да е
собственик на скобата, в която се е спънал ищецът и на тротоара, на който е
поставена. В евентуалност оспорва, че при прикрепянето на скобата към тротоар
собственост на общината, собствеността на самата скоба е преминала в
собственост на общината. В тази връзка оспорва да е налице надлежно разрешение
от страна на общинската администрация за поставяне на скобата, с оглед
преминаването ѝ в собственост на общината и наличие на противоправно
поведение от страна на трети недобросъвестни лица, поставили скобата без
разрешение. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е
проявил небрежност при придвижването си по тротоара. Оспорва иска за
неимуществени вреди по размер с твърдения за несъответствие на поискания от
ищеца размер с принципите заложени в чл. 52 ЗЗД.
В хода на производството по делото се установява, че антипаркинг
елементът е монтиран на тротоара пред сграда с адрес: гр. *****, *****.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от епикриза
издадена от *****- *****“ АД, гр. *****, ищецът е постъпил за лечение в
болницата на 14.05.2018 г., в 22.59 ч. От приобщения документ се установява, че
И.Д. е приет с диагноза: множествени счупвания на подбедрицата, закрито в
дясно. Видно от оперативния протокол, представляващ част от епикризата, под
обща анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибиа и фибула; след щателно почистване на оперативното поле е
извършена открита репозиция на фрактурата с вътрешна фиксация; поставен е тибиален
пирон. Дадена е препоръка ищецът да се придвижва с патерици, с частично
натоварване за период от 45 дни.
Видно от талон за медицинско
изделие и фискален бон от 16.05.2018 г., издаден от *****- *****“ АД, ищецът е
заплатил сумата от 1600 лева за закупуване на титаниев
пирон.
По делото са прибщени
снимки на антипаркинг елемента, в който ищецът
твърди, че се е спънал. Същият представлява метална П-образна скоба, закрепена към
бордюра на тротоара.
Видно от писмо на Община *****,
дирекция „*****дейности“ рег. №АУ001895ВH-001ВН, тротоарът пред сграда, находяща се на адрес: гр. *****, ***** е
част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“,
публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на водени от страните свидетели по делото – за ищеца
– *****– без родство и дела със страните, а за ответника – *****– служител в
Община *****.
В показанията си *****сочи, че
двамата с ищеца са добри приятели. Преди процесния
инцидент те се намирали в бар „*****“, в който свидетелят работел като барман.
Непосредствено след като се разделили, *****чул „адски стон“ от ищеца.
Свидетелят и други посетители на заведението се притекли на помощ на Д. и
гледката, която видели била страшна. Ищецът се намирал на земята, кракът му се
намирал в скоба, а мъжът агонизирал от болка. На място пристигнала линейка.
Свидетелят сочи, че инциденът е настъпил вечерта –
около 20.30 – 21.00 ч., като било тъмно. Скобата била прикрепена с болтове към
земята, като била поставена в непосредствена близост до дърво, което пречело на
видимостта към нея. След процесния инцидент имало и друг случай, при който
възрастен мъж се спънал в скобата и паднал, а свидетелят му помогнал да се
изправи. Според *****, след преживяното ищецът се променил. Възстановяването му
продължило дълъг период от време. Освен физическите болки, той изпитвал и
психически дискомфорт. Не можел да работи, бил унил, като свидетелят сочи, че
след инцидента, ищецът изпитвал сериозни затруднения „във всякакъв план“.
Според водения от ответника
свидетел, редът за поставяне на антипаркинг скоби е уреден
в чл.16 от Наредба за организация на движението на територията на Община *****.
За поставените антипаркинг елементи се води регистър,
но при предходни администрации такъв регистър не е бил воден. При установяване
незаконност на поставеното съоръжение дирекция УСКОР при *****давала
предписание за премахването му, като при неизпълнение била налагана глоба.
Твърди, че скобата не е собственост на Община *****, макар първоначално да
заявява, че не знае къде се намира тази скоба и че не е виждал същата.
От приетото по делото, неоспорено
от страните, заключение на съдебно-медицинска експертиза, се установява, че на
14.05.2018 г., И.К.Д. е получил многофрагментно
счупване на костите на дясната подбедрица. Телесните увреждания са резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет и отговарят добре да са получени по
указаните време и начин, като според експерта, същите са обусловили трайно
затруднение в движенията на десен долен крайник, за период от време не
по-кратък от 3,5-4 месеца. Поставеният му тибиален титаниев пирон е на стойност 1600 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.49 и 50 ЗЗД вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.2 от ППВС №17/1963, когато вредите са настъпили
в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице,
отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на
вредосносната вещ или тя се намира под негов надзор,
се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Исковете са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно чл.50 от ЗЗД
за вредите произлезли от вещи отговарят солидарно собственика и лицето, под чиито
надзор те се намират, като за да бъде уважен иск предявен на посоченото правно
основание следва да бъде установено наличието на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: че вещта е собственост на ответника или последният е лице, под
чиито надзор се намира същата; настъпилото увреждане, което да е в резултат на състоянието на
вещта; причинната връзка между увреждането и вещта; настъпилите вреди.
Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства е в тежест на
ищеца по делото.
Уличният тротоар, на
който е монтирана прцесната скоба, е публична
общинска собственост, съгласно чл.2, ал.1 вр. §7, т.4 ПЗР ЗМСМА. Според нормата
на чл.8, ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като на
основание чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Поддържането на тротоарите също е задължение на
съответната община /чл.30, ал.4 ЗП/. Задължение на общинската администрация е
осигуряването на условия за провеждане на пешеходното движение, чрез изграждане
на тротоари, пешеходни алеи и др. /чл.79 ЗУТ/. На основание чл.6, ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно
мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение.
Като собственик на общинските пътища, ответникът е задължен да поддържа същите,
поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди,
причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната
за движение на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци.
Съгласно чл.16, ал.3 от Наредба
за организация на движението на територията на община *****, приета от ОбНС – ***** с решение
№ 1078-5 по протокол № 26/31.01.2018 г., върху тротоари пред имоти, в
които влизат и излизат ППС, се допуска поставянето на подвижни антипаркингови елементи, осигуряващи свободния достъп до
имотите с ППС. Поставянето на тези съоръжения се осъществява от Община *****,
като в тежест на кметовете на райони е поставено задължението в тримесечен срок
от влизане в сила на наредбата, да извършат проверка и да премахнат всички
поставени в нарушение на действащите норми напречни неравности и предпазни ограждения, в т.ч. антипаркингови
елементи /§3 ПЗР на Наредбата/.
В хода на
производството по делото ищецът не доказа антипаркинг
елементът да е собственост на ответника. Обстоятелството, че същият е монтиран
на тротоар публична общинска собственост не обуславя извод за придобиване
правото на собственост и върху елемента, по реда на чл.97 ЗС.
Това съоръжение обаче се намира
под надзора на Община *****, доколкото задължение за поддържане на общинските
пътища и за осигуряване на безопасна среда за движение на гражданите, в т.ч. и
пешеходно е възложено на ответника. Неупражняването на надзор, в т.ч.
неизпълнението на задължението по §3 ПЗР от Наредбата за организацията на движението на територията на община *****,
е станало причина, при пешеходното си движение, ищецът да падне и да получи
телесните увреждания. Като не е изпълнил задължението си да осъществявява
надзор и да поддържа тротоара във вид безопасен за гражданите си и по този
начин е станал причина за настъпване на вредоносен резултат, ответникът е
осъществил състава на безвиновната отговорност за
непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД.
Съдът кредитира
изцяло като достоверни показанията на *****, както по отношение претърпените от
ищеца болки и страдания, така и относно психическото му състояние. Показанията
на свидетеля са обективни, логични и последователни, като съдът възприема
същите като достоверни. Съдът не намира противоречие на показанията по отношение
часа на процесния инцидент. Свидетелят сочи, че инцидентът е настъпил вечерта –
около 20.30-21.00 ч. и тъй като е било тъмно, а и дървото я закривало, ищецът
не е видял скобата. Соченото от ищеца време кореспондира с вписаното време на
приемане на ищеца в болницата, което съгласно представената епикриза
е 22,59 ч. Поради това, както и предвид сериозността на увреждането, съдът е
склонен да приеме, че инцидентът с ищеца е настъпил непосредствено преди
хоспитализирането му в 22,59 ч., а не 11 часа по-рано, ако се съобрази сочения
в исковата молба час – 12,00 ч.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, при твърдения, че същият е проявил груба небрежност при движението си.
Съдът не приема да се възлага в тежест на гражданите да следят и помнят къде
има поставени препятствия по тротоарите, така щото да не се спъват в тях и да
не падат. В тежест на всяка община е да осигури безопасна среда за пешеходното
движение на своите жители, а не да им вменява отговорността за настъпил неблагоприятен
резултат от неизпълнението на собствените си задължения.
За да определи паричния
еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде
извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да
съобрази установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и
степен на увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на
същите, възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна
степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е
постановено в съответствие с принципа за справедливост /така Решение № 407/2010
г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009 г. по
т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При преценка установените по
делото обстоятелства, съдът намира, че ищецът е доказал твърдението си, че
вследствие инцидента от 14.05.2018 г. той е претърпял неимуществени вреди, като
интензитетът на същите обосновава обезвредата им, чрез заплащане на обезщетение
в претендирания размер. При внезапното падане Йордан Д.
е преживял изключително силна болка от счупването на дясната му подбедрица, като видно, както от епикризата
издадена от „МБАЛ Света Анна – *****“, така и от изготвената СМЕ, фрактурата е многофрагментна. *****описва преживяното от ищеца като
агонизиране. Многофрагментната фрактура на костите на
подбедрицата, безспорно причинява изключителна по
интензитет и продължителност болка, която ищецът търпи не само при внезапното
ѝ възникване, но и при провеждане на оперативното лечение, а и в дългия
период на възстановяване. Отделно от изпитаните силни болки, продължителното
обездвижване /според вещото лице не по-малко от 3,5-4 месеца/ също е станало
причина за преживяване на негативни емоции, в т.ч. тъга, униние, чувство за
безпомощност и безнадежност. Невъзможността да се
движи и да работи, респективно да се грижи за себе си и за семейството си,
обяснимо е причинило дълбоко страдание за ищеца. Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице,
в съответствие с установените по делото изпитани от ищеца негативни емоционални
преживявания, търпени болки, страдания и неудобства в ежедневието, съдът намира,
че претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева е справедливо, поради което следва да
присъди същото изцяло.
От събраните по
делото писмени доказателства се установи, че вследствие на падането и
претърпяното травматично увреждане, при проведеното оперативно лечение, в
подбедрицата на ищеца е бил поставен титаниев пирон,
чиято стойност, в размер на 1600 лева, той е заплатил.
При горните доводи,
съдът намира предявените искове за доказани по основание и размер, и като
основателни следва да уважи същите изцяло.
Ищецът не претендира заплащане на
законна лихва, нито от датата на увреждането, на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, нито от датата на подаване на исковата
молба, поради което такава не следва да бъде присъждана.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, като съобрази представения списък за разноски по чл.80 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер нa 769 лева, от които: държавна такса – 69 лева, депозит за
вещо лице – 200 лева и 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *****с адрес: гр*****, представлявана от *****, да заплати на И.К.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, следните
суми: сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания от многофрагментна фрактура на дясна подбедрица, невъзможност да се движи и да полага грижи за
семейството си и сумата от 1600 лева – имуществени вреди, представляващи
заплатена стойност за закупуване на тибиален титаниев пирон за вътрешна фикация
на фрактура на дясна подбедрица, всички вреди
настъпили вследствие инцидент от 14.05.2018 г., при който ищецът паднал след като
се спънал в антипаркинг елемент, разположен върху
публична общинска собственост, а именно – уличен тротоар пред сграда с адрес:
гр. *****, *****.
ОСЪЖДА *****с адрес: гр*****, представлявана от *****, да заплати на И.К.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 769 лева.
Присъдените в полза на ищеца
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
***на жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: