Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...12.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка
Микова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 646 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32
от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.4 от ГПК, вр. чл. 694 ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени
по реда на чл. 694 ал. 1 ТЗ от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ град София, ул. Княз Дондуков 52, представлявана от
изп. директор Б. А., като орган нормативно овластен да представлява държавата
като кредитор в производство по несъстоятелност, на основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП, срещу неплатежоспособен
длъжник „ГАМОР“ООД, в несъстоятелност(по
т.д. 696/2015г на ВОС), ЕИК *********, представляван от управител А.Е., чрез
адв. А., служ. адрес *** офис 5 , при участие на синдик на несъстоятелното дружество Б.Н.Б. със
служебен адрес, обявен в ТР: гр. Варна ул. Парижка комуна №2 ет.2, както
следва:
1.
за установяване на неприета привилегия по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ за предявените публични
вземания, въз основа на твърдения за вписан по реда на ЗОЗ запор върху
налични и постъпващи суми по всички банкови сметки до размера на обезпечени
публични задължения, по депозити, вложени вещи в трезори, включително
съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се във всички банки на територията на РБ,
2. за установяване срещу неплатежоспособен длъжник „ГАМОР“ООД, в несъстоятелност(по т.д.
696/2015г на ВОС), подпомаган от оспорващ
кредитор „УЛЪЙБКА“ ЕООД ЕИК203416059,
гр. София, бул. Витоша 16 ет.1 ап.2, на съществуване
на изключена от списък на приетите вземания ЧАСТ в размер на 135 618,23лв от публични вземания по ЗДДС,
установени с ДРА № Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА №
П-03000315205727-003-001/19.11.15, формирани като горници над приетите от съда размери след уважаване на възражение на
длъжника „Гамор“ООД (по ч.т.д. 200/16) и
на кредитор „УЛЪЙБКА“ЕООД( по ч.т.д. 209/16), а именно
горница от 135 618,23лв, съответна на неприет остатък 111 342,76лв от главница и 24275,47лв лихви.
Ищецът чрез експерт-юрист Ал. Й., служ. адрес ***,твърди на първо място,
че в полза на държавата с постановление от 04.03.2015г са били наложени
предварителни мерки за обезпечаване на бъдещо публично вземане, подлежащо на
установяване с приключила по –късно ревизия, а с постановление от
21.04.2015г и обезпечение за събиране на
установено и изискуемо вземане по три данъчни декларации. Наложените мерки представляват ЗАПОРИ на
налични и постъпващи суми по всички банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори и
съдържание на касети, както и предоставени за доверително управление на ВСИЧКИ
БАНКИ на територията на страната. Тези обезпечения били и регистрирани в ЦРОЗ
по партида на задълженото лице с вписвания № 2015032600688 и № 2015051102126.
Въпреки, че признава липса на постъпили по тези мерки запорирани суми, върху
които да се упражняват правата по привилегията и липса на конкретни други активи,
върху които третите задължени лица да са
признали вземания на длъжника, съответно да са приели да пазят съответни
размери на запорирани вземания (по сметка, депозит или доверително управление)
или ценностите, открити в трезор или касета, ищецът счита, че обезпеченията
гарантират първа по ред привилегия на публичните вземания.
Ответното дружество не изразява становище по тези твърдения в отговора
по исковата молба.
Синдикът е отказал приемането на публичните вземания с привилегия поради
липса на установени активи, върху които мерките да се произвели своето
действие. Становище пред настоящия съд не е изразено.
По същество гл. инспектор К., като представител на ищеца поддържа
тезата, основана на факта на вписването на обезпечителните мерки и моли съда да
установи привилегията му.
В пледоария по същество пълномощникът на несъстоятелния длъжник оспорва
допустимостта на това установяване, евентуално счита позоваването на такава
привилегия за злоупотреба с право, ако се противопоставя на кредитор с надлежно
вписана ипотека, при липса на други издирени активи на предприятието.
По втората претенция ищецът излага, че данъчната ревизия по ЗДДС за
период по ДДС за период 01.10.2014 – 28.02.2015 е приключила с ДРА №
Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА №
П-03000315205727-003-001/19.11.15, с който са установени задължения( вкл. за м.
11 и м. 12 2015г). Тъй като към момента на предявяване на публичните вземания
за събиране в несъстоятелността, този акт не е бил стабилизиран, поради
обжалването му по административен ред, кредиторът сочи, че е съобразил
предварително необходимост от корекция и е заявил като дължими (като част от
общия размер от сбора предявени 467 834,87лв) съответно като суми,
определени за внасяне по този ДРА само следните задължения :
|
Данъчен период |
Главница |
Лихва до
18.01.2016 |
Общо |
|
М. 11.2014 |
127 881,43лв |
|
|
|
м.12.2014 |
4971,33лв |
|
|
|
Общо |
132 852,76 лв |
24 597,70лв |
157 450,46лв |
Признава, че в хода на изготвяне на списъците от синдика е било постановено
Решение № 642/28.01.2016г на директора на ОДОП Варна по жалба на задълженото
лице, като са били потвърдени размерите на задълженията за м.11.2014, и са
отпаднали определените за внасяне суми за м.12.2014г., с което е настъпила
промяна в дължимите суми до остатъците:
|
Данъчен период |
Главница |
Лихва до
18.01.2016 |
Общо |
|
М. 11.2014 |
127 881,43лв |
|
|
|
м.12.2014 |
|
|
|
|
Общо |
127 881,43лв |
24 597,70лв |
152 479,13лв |
Счита, че признатото в същото решение (все още
нестабилно към момента на разглеждане на възраженията от съда по несъстоятелността)
като възникнало за периода м.12.2014г право на възстановяване на данък в размер
на 123084,77лв е било вече упражнено от длъжника в искане вх.№
23200/15.05.2015г и съответно до разглеждането на това искане по реда на чл.
128 и сл. от ДОПК тази сума не е можело да бъде прихващана от задължението за
м.11.2014г.
По същество пълномощникът К. пледира за пълно уважаване на претенцията
му за изключената от списъка разлика, като излага доводи за доказан размер на
установените с ДРА задължения и ненадлежно упражнено право на възстановяване,
след първоначалния отказ по направеното в ход на ревизия искане. Позовава се на
специално производство по ДОПК за разглеждане на такова искане, което изключва
компетентността на съда по несъстоятелността да зачита прихващане.
Оспорването на тези твърдения от страна на длъжника е било бланкетно
основано на решение за изменение на ДРА, като се позовава на аритметичен
резултат от определените в решението стойности както на задължение за внасяне, така и на право на възстановяване.
Синдикът на ответника счита, че публичните задължения като цяло не са
установени поради неприключили съдебни производства за други ревизирани периоди
Като пълномощник на несъстоятелния длъжник адв. А. излага по същество
доводи за неоснователност на претенцията над 4796,66лв, която сума като разлика
над подлежащия за внасяне и подлажащия на възстановяване данък, счита за
установена с влязлото в сила решение на ДД ОДОП. Счита, че именно с този
административен акт е било окончателно определено задължението за м. декември
2014г, като продължаващото обжалване касае друг период. Счита, че
администрацията е следвало да съобрази служебно последиците от това решение и
да отрази намаляване на задълженията според признатото право на възстановяване,
така, както изисква специалния ЗДДС и се налага при зачитане на общите принципи
на данъчното производство. Отделно от това се позовава и на подаденото искане
за прихващане, което е следвало да се разгледа в хода на същата ревизия. Счита
че при отчитане на право на прихващане ще следва да се погасят и лихвите, тъй
като към сумите, предвидени за връщане на задължено лице се начисляват и лихви
от момента в който е възникнало право на възстановяване. Моли за отхвърляне на
претенцията над остатъка след аритметичния резултат от стойностите, определени
в решение на ДД ОДОП.
Встъпилият като помагач на длъжника кредитор „УЛЪЙБКА“ ЕООД, бланкетно
оспорва претенцията на кредитора, като по същество в писмено становище вх. №
22859/01.12.2017г излага доводи за неоснователност на иска.
Страните насрещно са претендирали за определяне
на разноски по делото, като само ищецът е
уточнил по основания разходите в
пледоария по същество, заместваща списък по чл. 80 ГПК(л. 202).
Предварителните въпроси, допустимостта на предявените
искове и реда за разглеждане на делото са били разрешени в нарочно определение № 4196/30.12.2016г.(л.111), съобщено на
страните. В последствие е отчетена нормативна промяна в легитимацията на
страните, като с определение № 2829/11.09.2017г (л.149) съдът е осигурил
участие в производството на синдика на несъстоятелното дружество, а в
протоколно определение от с.з. (л.199) е заличил служебно конституиран като
главна страна кредитор, оспорил вземането на ищеца в производство по чл. 692 ГПК. Оспорващият кредитор „УЛЪЙБКА“ЕООД е заявил изрично встъпване в процеса
като подпомагаща страна пред изтичане на срока за надлежно упражняване на права
по чл. 694 ал. 4 вр. чл. 218 ГПК.
Доколкото в защитата си по същество ответникът
отново поставя въпрос за легитимацията на ищеца по първата претенция, съдът
намира за необходимо да добави към мотивите си и следното: В съдебната практика
е установено, че тъй като привилегиите (като общо право на предпочтително
удовлетворение) както и обезпеченията (специални права върху определени активи)
подлежат на самостоятелно предявяване (чл.685, ал.2 ТЗ), то и съответно
синдикът има задължение да ги посочи като принадлежности на приетите вземания в
съставените списъци, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. Прието е, че обезпеченията и
привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690,
ал.1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което
съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, а от
там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 ТЗ вкл. и в хипотеза,
когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение
или привилегия (Решение № 185/10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3199/2013 г., I
т. о., ТК, Решение № 155 от 13.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 652/2010 г., II т.
о., ТК). Заявената от ищеца първа по ред привилегия, подлежаща на зачитане по
чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ, е била отречена от синдика, а съдът е отказал да уважи
възражението на кредитора, с което е породен и интерес от настоящото установяване.
За пълнота на изложението по допустимостта, съдът повтаря и констатациите си
относно предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск от ищеца (л.
112): Установителните претенции на ищеца са предявени в срока по чл. 694 ал. 1 ТЗ, считано от обявяването в ТР (с рег.№ 20160419110311) на определение
№1306/15.04.2016г по чл. 692 ТЗ. Предметът
на установяване като горница над включени в списъка след уважени възражения на
длъжник и конкуриращ кредитор приети претенции до претендиран общ размер,
описан от ищеца като дължим при завеждане на иска след съобразяване на
новонастъпили обстоятелства се разпределя както следва:
|
Вземания по ДРА
за период м.11 – м.12.2014 |
Главница |
Лихва до
18.01.2016 |
Общо |
|
Приети от синдика
в цялост по предявяване |
132 852,76
лв |
24 597,70лв |
157 450,46лв
|
|
Претендирани като
дължими по иска |
127 881,43лв |
24 597,70лв |
152 479,13лв |
|
Приети в мотиви
по възраженията |
16 538,67 лв |
322,23 лв |
16 860,90лв |
|
Горница изключена от списък |
|
|
135 618,23лв |
Тази горница не надхвърля разликата между
размерите, предявени от НАП като установени с ДРА №
Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА №
П-03000315205727-003-001/19.11.15, и изключените по възражението на длъжника
140 589,56лв, а доколкото оспорването е било очертано само въз основа на
изменението на този ДРА, съответно само предявените вземания на това основание
са приети за предмет на установяването в настоящия процес с оглед необходимото
съвпадение на идентификация на предявеното пред съда по несъстоятелността,
отречено по възражение и предявено за установяване по исков ред право на
кредитора(Определение
№ 706 от 23.07.2012 по ч.т.д. № 453/2012г на ВКС ТК , ІІ т.о., Определение №
742 от 31.10.2013г. по ч.т.д. №3126/2013г. на ВКС ТК, І т.о., Решение № 15 от
1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о., ТК).
По подробно изложение на твърденията и правната
квалификация на процесуалните действия на страните, включително и зачетеното
предварително оспорване в производството по чл. 692 ТЗ са изложени в устен
доклад в заседанието на 02.11.2017г(л.200), чрез препращане към одобрен начален
проект (л.114), допълнен след конституиране на синдика( л. 149).
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
1. ПО ПРИВИЛЕГИЯТА:
Ищецът основава привилегията на държавата на наложени обезпечителни
мерки по реда на ЗОЗ. Видно от представените официални удостоверителни
документи, в полза на държавата с
постановление от 04.03.2015г са били наложени предварителни мерки за
обезпечаване на бъдещо публично вземане, подлежащо на установяване с ревизия,
възложена на 28.10.2014, като действието му е било продължено с постановление
от 05.05.2015г. Допълнително обезпечение за събиране на установено и изискуемо
вземане по три данъчни декларации, предмет на изпълнително дело № 5488/15 на ТД
Варна е наложено с постановление от 21.04.2015г. Съдът отчита, че
производството по установяване на бъдещите публичните задължения е приключило с
ДРА от 27.04.15г ( обхващащ и периода на едната изпълняема декларация по ДДС),
като установените с него вземания в размер на общо 300416,09лв са били
предявени и приети от съда по несъстоятелността без оспорване. Другата декларация по ЗДФЛ е предявена като
самостоятелно основание на прието публично вземане, а третата декларация попада
в периода, ревизиран с оспорения ДРА от 10.11.2015г. Съдът приема, че така
индивидуализираната привилегия на кредитора съответства на предявени обезпечени
вземания, заявени за удовлетворяване в производството по несъстоятелност по
реда на чл. 722 ал. 1 т.1 ТЗ. Наложените
с актовете на публичния изпълнител мерки представляват ЗАПОРИ на налични и
постъпващи суми по всички банкови сметки
по депозити, вложени вещи в трезори и съдържание на касети, както и
предоставени за доверително управление на ВСИЧКИ БАНКИ на територията на
страната. Тези обезпечения били и регистрирани в ЦРОЗ по партида на задълженото
лице с вписвания № 2015032600688 и № 2015051102126 (удостоверени в книжата по
предявяване на вземането, приложени към т.д. 696/15г на ВОС). Ищецът е признал
изрично (л. 128), че наложените обезпечения не са били ефективни, тъй като в
хода на принудително изпълнение по дело №
**********/2015г няма постъпили запорирани суми, върху които да се провело
изпълнение нито някое от третите задължени лица е признало вземания на
длъжника, съответно е приело да пази съответни размери на запорирани вземания
(по сметка, депозит или доверително управление) или ценностите, открити в трезор
или касета.
При така
установеното, съдът намира претенцията за неоснователна. На първо място, съдът
отчита, че само по себе си обезпечението на публичното изпълнение не е
противопоставимо на останалите кредитори на длъжника, поради специалната норма
на чл. 638 ал.1 ТЗ, която урежда предимство на публичния взискател да довърши
по-рано предприето принудително изпълнение, включително и подготвено с
предварителни обезпечителни мерки изпълнение върху отделни активи. С
изключването на тези (вече
прЕ.али в разпореждане на публичния взискател като орган, насочил първо по
време изпълнение) активи се гарантира
действието на обезпечителната мярка в полза на държавата. Обратно за останалите частни взискатели индивидуалните
изпълнения се спират за да бъдат продължени или в универсално производство (в
което процесуалните обезпечения се заместват от общ запор и възбрана) или за да
бъдат довършени по изключение като реализиране на противопоставими материални права
по учредено от длъжника обезпечение (чл. 618 ТЗ). Именно в такова паралелно
водено и незасегнато от несъстоятелността на длъжника принудително изпълнение
следва да се зачете и правото на публичния взискател да получи цялата сума от
запорираните вещи или вземания на длъжника в разпределение по чл. 194 ал. 5 ДОПК. Само ако изпълнението, насочено с налагане на обезпеченията не може да
приключи в сроковете, предвидени в чл. 193, ал.4 от ДОПК, предмета на обезпечителната мярка
следва да се върне в масата и да се реализира в производството по
несъстоятелност, съответно само тогава би се приложила привилегията, уредена в
чл. 722 ТЗ. Ако обаче такова имущество не бъде предадено на синдика,
обезпечителните мерки губят действието си поради невъзможност да бъдат
реализирани обезпечените с тях способи по реда на ДОПК.
На второ място,
самата редакция на разпоредбата на чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ урежда тази привилегия
като специална, като изисква да се приложи върху стойност на определено
осребрено от синдика имущество, за разлика от общата привилегия за публичните
вземания по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, тежаща върху всеки от активите на длъжника.
Това несъмнено изисква при предявяване на този вид привилегия кредиторът да
посочи конкретен актив, върху който е учредено обезпечението. Самото вписване в
регистъра, воден за ограничения в разпореждането с движими вещи, вземания и
съвкупности по реда на ЗОЗ не е визирало конкретно имущество, върху което
публичният взискател е запазил права, а само общо посочване на всички негови
вземания на налични и постъпващи суми по всички банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори и
съдържание на касети, както и предоставени за доверително управление на ВСИЧКИ
БАНКИ на територията на страната. Така формулиран универсален предмет съответства
само на универсалната мярка ОБЩ ЗАПОР, която обаче се налага по специален ред
от единствения компетентен за това орган с акт по чл. 711 ТЗ.
Неконкретизираният по предмет запор може да произведе действие само, ако
вземането на длъжника съществува и съответно бъде признато от банката, задължена
да води открита при нея сметка или да пази вложен актив, но не и ако такава
сметка, депозит или влог изобщо не са били откривани от длъжника (ТРОСГТК 3/2015
ВКС). Обезпеченият взискател не е ангажирал никакви доказателства за изпращането
на запорни съобщения до всяка една от банките и съответно за отговорите по тези
съобщения, за да докаже индивидуализирането на предмета на бланкетно наложената
мярка. В този случай не може да се приеме, че специална първа привилегия,
черпена от конкретно обезпечение върху определен актив е била надлежно
предявена и съответно може да бъде противопоставена на останалите кредитори с
ред, следващ от момента на вписването в ЦРОЗ.
Предявеният
установителен иск в тази част е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
2. ПО ДЪЛЖИМИ ДАНЪЦИ:
Оспорената част
от задълженията изцяло се покрива с неприетите публични вземания, предявени
като установени след приключване на данъчната ревизия по ЗДДС за период
01.10.2014 – 28.02.2015г. с ДРА № Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с
ДРА № П-03000315205727-003-001/19.11.15г. (л.32.37). Срещу този акт е била
подадена жалба от задълженото лице, чрез вече назначения синдик, като същата е
намерена за частично основателна по отношение на оплакването срещу изцяло непризнато
право на данъчен кредит, декларирано като възникнало по сделка през м.
12.2014г. Макар и да е бил постановен
след предявяването на вземането по нестабилния още ДРА, съдът по
несъстоятелността е съобразил като новонастъпило обстоятелство Решение № 642/28.01.2016г
на директора на ОДОП Варна по тази жалба (л. 46-50). Съобразно мотивите на тези
актове по реда на адм. контрол са потвърдени именно размери, доначислени от
ревизиращите над декларирани от лицето задължения за внасяне на лихва и
главница само за м. 11.2014г и е установено задължение за възстановяване до 123
084,77лв, като част от деклариран за м. 12.2014г за възстановяване данъчен
кредит, по който е започнала служебна процедура по приспадане.
Няма спор, че
ответното дружество е поискало още на 15.05.2015г(л.191) да бъде извършено
прихващане на деклариран през м. март 2015г
за възстановяване данък ДДС със задължения по ДРА от 27.04.2015г. от предходен
ревизиран период на 2014г. Доколкото няма съмнение, че още с декларацията през
м. 12.2014г задълженото лице се е позовало на приспадане на данъчен кредит в
значителен размер (надвишаващ всички текущи декларирани задължения) и имено по тази декларация е предприета и
проверката на ревизиращите (според мотивите в РДДОДОП на л. 47 - гръб),
несъмнено това искане би могло да има предмет само ако действително кредитът е
бил установен като подлежащ на възстановяване допълнителен остатък над
окончателно установен резултат за проверявания служебно период по ревизията,
приключила с ДРА от 10.11.2015г. Именно в този смисъл е и произнасянето по
искането с писмо от 28.05.2015г(л. 195), както и игнорирането на това сезиране
в хода на текущата ревизия.
От заключението
на вещото лице, кредитирано от съда като убедително депозирано въз основа на
професионална преценка на осчетоводени данни по партидата на задълженията на
ответното дружество и съпоставка с описаните по- горе актове, се установява, че
справката, послужила за уточнение на размерите на предявените
вземания(съставена преди решението за изменение на ДРА) задълженията са
посочени така, както и в поправения от издателя си ДРА. След постановеното
Решение № 642/28.01.2016г на директора на ОДОП Варна в партидата според
актуалното удостоверение (л. 82 и 175) са коригирани само размери на
задълженията, без да е отразено признатото право на данъчен кредит и без да са
отписани лихви, начислявани по отпадналото задължение:
|
Данъчен период |
Главница |
Лихва до 29.06.2016г |
|
М. 11.2014 |
127 881,43лв |
19 994,13лв |
|
м.12.2014 |
- |
9 890.14лв |
Същевременно, при съпоставка на стойностите на декларирани, потвърдени като
установени за внасяне над декларирани и изменени за възстановяване стойности на
задължения по ДДС вещото лице констатира като резултат от този ревизиран период
(л. 176) размери до следните остатъци, които не са осчетоводени поради липса на издаден
отделен акт за прихващане:
|
Данъчен период |
Главница |
Лихва по ДРА до 10.11.2015 |
Общо |
|
М. 11.2014 |
127 881,43лв |
11742,01лв |
|
|
м.12.2014 |
-123084,77лв |
|
|
|
Общо |
4796,66лв |
11742,01лв |
16 538,67лв |
При така
установеното, съдът намира и тази претенция за неоснователна.
На първо място,
съдът отчита, че данъчната администрация е предявила за събиране в производство
по несъстоятелност претенции, които не са били установени със стабилен акт,
връчен на синдика(които
биха се ползвали от специалната защита по чл. 164 ал.4 ДОПК). Тъй като самият
синдик е обжалвал акта, съответно резултата от обжалването му е бил настъпил
преди приключване на производството по възражения, това ново обстоятелство може
да се отчита като основание за оспорване на предявено вземане. Само ако
обжалването не е приключило до съставяне на списъка на приетите вземания по чл.
692 ТЗ установените в нестабилни актове задължения биха могли да се приемат под
условие (чл. 164 ал. 5 ДОПК).
В случая обаче,
частичното уважаване на жалбата именно относно непризнато и вече декларирано
право на приспадане на данъчен кредит не е било отчетено изобщо от данъчния
орган като краен резултат от ревизията. Напротив, ищецът продължава да счита за
дължими всички установени над декларирани задължения за внасяне, без да съобразява
промяната в останалата част от акта. Съответно на диспозитива на Решение №
642/28.01.2016г на директора на ОДОП Варна, ред 2 и 3 от табличната част от
коригирания ДРА следва да се чете, както следва:
|
Вид |
Основание |
Ревизиран период |
Установен размер
на задължението за внасяне
/възстановяване |
|
|
ДДС |
ЗДДС |
11/2014 |
127 881,43лв |
|
|
Лихва |
ДОПК |
11/2014 |
11742,01лв |
|
|
ДДС |
ЗДДС |
12/2014 |
0 |
-123 084,77лв |
|
Лихва |
ДОПК |
12/2014 |
0 |
|
Така определеният
резултат за проверяваните периоди съответства на реда за прихващане по чл. 92
ал.1 ЗЗД на деклариран от задълженото лице като резултат за м. 12. 204г данъчен
кредит по чл. 88, ал. 3 ЗДДС. В случая проверяващият орган, предприел служебно
проверката, е установил по-малка от декларираната от ответника минусова стойност,
но категорично е признал право на
възстановим данъчен кредит по тази ревизия. При
липса на друго дължимо за този месец задължение специалният закон предписва
прихващането на декларирания размер с други изискуеми и неизплатени данъчни
задължения и задължения за осигурителни вноски възникнали до края на
календарния месец на подаване на справка-декларацията. Именно такова е и задължението
за предходния период (м. 11.2014г), поради което и крайният резултат от
съобразяване на изменените стойности в РОДОП следва да намали това задължение
Още повече, че задължения, установени с предходен ДРА от 27. 04.2015г. (за
проверяван период 7/2014-9/2014), все още не са били установени окончателно
поради неприключило обжалване (според сведенията на синдика на л.147).
Съответно и провокираната от декларацията за възстановяване на данъчен кредит
ревизия не е можела да приключи без приспадане на категорично установения
кредит от потвърдено задължение за предходен месец. Доколкото контролиращият
административен орган е включил данъчния кредит именно в установителния си
диспозитив, аритметичният резултат от прилагане на коригираните стойности следва да се нанесе именно в установителна
част на изменения ДРА, като резултата за
периода 11/2014 се намали до 4796,66лв главница за внасяне и 11742,01 лихви, а
данните за 12/2014 се нулират. Към тях следва да се добавят само начислени
допълнително лихви (съответно до откриване на производството по несъстоятелност 21.12.2015г и до
предявяване на вземанията на 18.01.2016г.), но
само върху този остатък, доколкото горницата над този резултат от ревизията не
може да се счита дължима. Размерът на тези допълнителни лихви съдът пресмята чрез общодостъпен лихвен калкулатор за
публични задължения. Така сборния размер на задълженията, подлежащи на приемане
в производство по несъстоятелност за този период възлизат на само 4796,66лв
главница и 11795,41лв лихви до откриване на производството по несъстоятелност и
още 37.38 лева начислени лихви до предявяването.
Общият размер на тези вземания
покриват само сбор от 16 629,45лв, а този кредитор след уважаване на
възраженията вече е включен с общо 16 860,90лв. в списъка с приети за същия период и на същото основание задължения(като
част от неоспорената сума от същия ДРА).
На последно място
съдът намира доводите за прилагане на допълнителна специална процедура по
прихващане по чл. 129 ДОПК за неприложими в конкретния случай. Нито съда по
несъстоятелността, нито настоящият съд извършва прехващане, тъй като не е
сезиран с подобно процесуално искане. Предмет на обсъждане е само действително
определения в ДРА след обжалването му краен размер, а не компенсирането на този
размер с друго насрещно право.
Само ако правото
на данъчен кредит беше вече възникнало при признаването му в акт, в който не е
можело да се упражни чрез приспадане би било действително наложително да се
извърши нова проверка при декларирането му за приспадане в следващ данъчен
период по ДДС или при искане да прихващане от други, по-рано възникнали публични
задължения или изплащане на сумата поради липса на следващи задължения. В този
случай обаче вече ще следва да се отчитат и специалните правила на ТЗ относно
такива прихващания, като изявлението на длъжника ще може да се отправя само от
синдик (като действие по попълване на маса с вземането на длъжника за
възстановяване на сумата), а данъчният орган би могъл да се самосезира (чл. 129
ал.1 ДОПК) но само за прихваща до размер на вземането си, прието в
производството по несъстоятелност (арг. от чл. 645 ТЗ). Това не е така обаче,
когато прихващането се осъществява в рамките на самата ревизия, и вместо с акт
за прихващане, с равностоен ДРА се обявява общ краен резултат за целия периода,
което принципно е допустимо (по арг. от чл. 129 ал .2 т.1 ДОПК и чл. 92 ал.1
т.1 ЗДДС).
В заключение,
съдът не установи задължение, което да съответства на каквато и да е горница
над вече приетата в списък на одобрените вземания, поради което и претенцията
на ищеца следва да бъде изцяло отхвърлена.
При този изход от
делото разноските следва да се понесат от ищеца (чл. 694 ал. 7 ТЗ) Предвид липсата
на доказателства за направени разходи от ответника, разноски не се определят.
Като представител
на държавата ищецът е освободен от тежестта на държавна такса, която не е била
внесена при образуване на делото, но и не може да му се възлага (чл. 84 ал. 1
т.1 ГПК).
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК
*********, град София, ул. Княз Дондуков 52, представлявана от изп. директор Б.
А., за установяване срещу неплатежоспособен длъжник „ГАМОР“ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, представляван
от управител А.Е., на неприети в одобрен списък по чл. 692 ТЗ по т.д. 696/2015г
на ВОС права на държавата като кредитор в производство по несъстоятелност,
както следва: привилегия по чл. 722 ал.1
т.1 ТЗ за предявените публични вземания, въз основа на твърдения за вписан по
реда на ЗОЗ запор върху налични и постъпващи суми по всички банкови сметки до
размера на обезпечени публични задължения, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се във всички банки на територията на РБ, на осн. чл. 694
ал.2 т.1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединени допустими искове, предявени от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЕИК
131063188град София, ул. Княз Дондуков 52, представлявана от изп. директор Б. А.,
за установяване срещу неплатежоспособен
длъжник „ГАМОР“ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, представляван от управител А.Е., подпомаган
от встъпил като трето лице оспорващ
кредитор „УЛЪЙБКА“ ЕООД ЕИК203416059, гр. София, бул. Витоша 16 ет.1
ап.2, на неприети в одобрен списък по
чл. 692 ТЗ по т.д. 696/2015г на ВОС права на държавата като кредитор в
производство по несъстоятелност, както следва: предявени публични вземания в размер на 135
618,23лв от общ сбор на публични вземания по ЗДДС, установени с ДРА №
Р-03000315001903-091-001/10.11.15, поправен с ДРА № П-03000315205727-003-001/19.11.15,
и изменен с Решение № 642/28.01.2016г на директора на ОДОП Варна, формирани като горници над приетите от съда
размери, съответно на неприет остатък от 111 342,76лв от главница и 24275,47лв
лихви, по задължения за ДДС за ревизиран период м. 11.2014г- м.12.2014г), на
осн. чл. 694 ал.2 т.2 ТЗ.
Разноски не се
определят, на осн. чл. 81 ГПК.
Решението е
постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на синдик на несъстоятелното
дружество Б.Н.Б. със служебен адрес, обявен в ТР: гр. Варна ул. Парижка комуна
№2 ет.2, и има действие за всички кредитори в производството по
несъстоятелност, на осн. чл. 694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, с връчване на преписа чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: