Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На тринадесети юли 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 149 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 116 от 09.03.2020 година, постановено по гр. д. 1902/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът признал за установено по
отношение на “Е.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Вл. Варненчик, Варна
тауърс кула Г, бул.”Вл. Варненчик” №
258, представлявано заедно от всеки двама Пламен Стоянов Стефанов, Ана Маринова
Димитрова, Георги Коршия, чрез адв. Н.М. ***, преупълномощена от Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори“,
съдебен адрес:***, офис 11, че С.
С. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник – адв. К.Д.Т. ***, съдебен адрес:*** /партер-вътрешен двор/ не
дължи сумата от 787.87 лв.
по фактура № ********** от
15.10.2019 г., начислена за периода 14.11.2017 г. - 13.11.2018 г. -
служебно начислена ел. енергия по корекция на сметка за партида с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: Стража 7738,
Дунав №/бл.19-къща, на осн. чл. 124 ал.
1 от ГПК. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК
*********, с адрес гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No
258, чрез адв. Н.М., срещу посоченото съдебно решение, в която се излага
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът
на стоката е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай е получена
чрез направената доставка на ел. енергия. Ищецът, в качеството си на купувач на
ел. енергия е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия.
В настоящия случай се касае за договор за продажба /доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. Дори и да липсва специална
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване /Решение №21/01.03.2017г. по т.д.№50417/2016г. на Първо Г.О. на
ВКС/.
Излагат се съображения, че корекционната процедура има законово
основание. Касае се за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя
за минало време, различна от предвидените в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционни
основания, чрез която се остойностява действително консумирана електрическа
енергия, която е била отчетена от скритите регистри на средството за търговско
измерване. Спазен е реда за извършване на корекционната процедура.
Констатациите в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
са останали извън правните изводи на съда, а именно, че ел. енергията,
натрупана в невизуализирания регистър, е реално доставена и потребена от
абоната - ищец, но същата не е заплатена от него.
Въззивникът твърди, че дори и да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване/Решение
№21/01.03.2017г. по т.д.№50417/2016г. на Първо Г.О. на ВКС/.
Твърди се, че ел. енергията, натрупана в невизуализирания регистър е
реално доставена и потребена от абоната - ищец, но същата не е заплатена от
него. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е потвърдила извода на
Българския институт по метрология за неправомерно вмешателство във софтуера на
СТИ, което е довело до грешка в отчитането в полза на потребителя. Погрешното
отчитане е относимо до консумацията на ел. енергията, така както е била
начислявана на потребителя.
Според въззивника, постановеното решение противоречи на материалния
закон - чл. 183 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и на приетите въз
основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ разпоредби на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са
действали през исковия период /в този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290
от ГПК, в какъвто смисъл е и Решение №124/18.06.2019 г. постановено по гр.д.
2991/2018г. на ВКС, III г.о./.
С оглед гореизложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение на ТРс, а предявеният иск да се отхвърли.
Постъпил е отговор на подадената
въззивна жалба от С.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.Д.Т. от Адвокатска колегия - гр. Варна, личен
№ **********, с адрес на кантората: гр.Варна, ул.’’Георги Живков” №22 /партер -
вътрешен двор/, телефон за контакти: 0885/030619, в който се излага следното:
1. От приложените по делото писмени доказателства не се установява
наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружество да
упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно разпоредбите
на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на
чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ.
2. Отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко
нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството - доставчик
да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.
напълно неясно остава по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остава
освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен
абонат (ако след предходна подмяна електромерът не е бил нулиран, преди да бъде
свързан към процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на
предишния обект, а липсват и доказателства, и твърдения, че СТИ е било
монтирано на обекта на ищеца с нулеви показатели).
3. Към изследвания момент за корекция липсва нормативна уредба,
регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва
едностранни корекции, а на въззивника -
да фактурира допълнително начислените количества енергия. Тази липса не може да
бъде заместена и по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба
на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила
външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и
предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път.
Излагат се и допълнителни подробни съображения в подкрепа на становището
им за неоснователност на въззивната жалба. Предвид изложеното въззиваемата
страна моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат Н.М. моли съда да отмени
решението на районния съд и да отхвърли така предявения иск. Представена е
писмена защита.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез адвокат Ивелин Ганчев от АК – Варна изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен отрицателен установителен иск от
С.С.С. срещу “Е.П.” АД, ЕИК *********, с искане да бъде установено, че не дължи
на ответника сумата от 787.87 лв.
по фактура № ********** от
15.10.2019 г., начислена за периода 14.11.2017 г. - 13.11.2018 г. -
служебно начислена ел. енергия по корекция на сметка за партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: Стража
7738, Дунав №19 – къща, на осн. чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Фактите по спора са следните:
Ищецът е потребител на ел. енергия за обект – къща в с. Стража, община
Търговище с административен адрес: ул. „Дунав“ № 19. На 12.06.2015 година за
измерване на потребената от него ел. енергия е монтирано средство за техническо
измерване електромер МЕ 162-D1А52-МЗКО с
фабричен номер 1114 0215 6433 2372, произведен от ISKRAIMECO,
Словения през 2015 година.
Ha 13.11.2018 г. на основание чл.83 от ЗЕ и Общите условия по договорите
за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго -Про
Мрежи"АД /ново име Електроразпределение Север АД /, служители на
дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващите ги
измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации в обекта на ищеца
в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка е съставен
Констативен протокол №1400874/13.11.2018 г., в който е описано подробно
констатираното състояние на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации. СТИ е снето, запечатано в безшевна торба, подменено с
ново и изпратено за Експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на
двама свидетели, които не са служители на дружеството. Експертизата, извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди” - Регионален отдел – Русе е отразена в Констативен протокол
№2385/10.10.2019 г.- АУ-Е 000029-65617/20.11.18 г. При софтуерното четене е
установена външна намеса на тарифната схема на електромера. Наличие на
преминала енергия на тарифа ТЗ- 004087,6 кВтч., която не е визуализирана на
дисплея. С писмо с изх.№55734_КП1400874_1/15.10.2019г. „Енерго - Про Мрежи
"АД е изпратило копие от констативния протокол на ищеца. С писмо с изх.№
55734КП1400874_2/15.10.2019 г. „Енерго - Про Продажби "АД е изпратило
фактура № **********/15.10.19 г. с падеж 25.10.19 г. на стойност 787,87лв. На
04.11.2019 година ищецът е предявил настоящия иск.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза като заключението на
вещото лице е, че е налице софтуерна намеса в работата на електромера и че така
начислената ел. енергия е преминала през СТИ. В съдебно заседание вещото лице
пояснява следното: „Процесният електромер с цитирания номер не подлежи на
първоначално метрологична проверка. Има оценено съответствие, има маркировка за оценено съответствие, т.е.
подлежи на последваща метрологична проверка… през 2021 г., т.е. той е бил в
срок за метрологична годност по време на процесния период. По втората задача, т.е. за начина за снемане
показанията на ток и напрежение: електроенергията, записана в регистър Т3 е
преминала през електромера. Т3 е
невизуализираният регистър и токът
е преминал през този електромер. По задача 3… Съгласно констативния протокол има данни за
неправомерна намеса, състояща се в намеса в софтуера на електромера, като е
създаден този невизуализиран регистър в който е записан част от
електроенергията. Констатирано е, че има промяна в тарифната схема на
електромера, но кой, кога и как е
направено, няма как да бъде доказано. Този тип електромер МЕ 162 има
създадени четири регистъра, които могат да бъдат програмирани за запис на
данни. Но тъй като в България за битови потребители се ползват два регистъра за дневна и нощна
енергия, останалите два регистъра не се използват, и тези електромери фабрично се програмират за визуализиране на
двете тарифи - нощна и дневна. Третият регистър не се вижда от инкасатор или
който гледа показанията на електромера. Така че, чрез промяна на тарифната
схема, част от електроенергията в част
от денонощието, се записва в Т3, но той се натрупва в паметта на електромера и в един момент, когато електромерът е прочетен софтуерно, се вижда, че има
отчетена електроенергия. Има страни, които използват регистър 3 и 4, там е
законово определено, тук се ползват само две тарифи - дневна и нощна. Например
– нощната електроенергия се отчита от 22
до 6 часа, дневната от 6 до 22 часа, електромерът може да бъде
препрограмиран, като му се създаде трети
регистър, да кажем да отчита от 12 на обяд до 4 следобяд, където се записва
тази електроенергия от този период от време и не може да се вижда на дисплея и
не може да бъде отчетена от инкасатора. Вижда се, когато електромерът бъде
закачен на компютър. …Не мога да кажа кога се е натрупала тази електроенергия,
невизуализирана и отчетена в третия
регистър и кога е започнало отчитането, тъй като тя се записва с натрупване в
този регистър и електромерът не отчита
дати и периоди. В протокола за монтаж, който е приложен по делото №0070625
от 12.06.2015 г., е записано, че електромерът е
с нулеви показания. Когато монтират електромера, се виждат регистър 1 и
2 и там е записано, дневна и нощна, че
показанията са нулеви. Когато се монтира електромера, не се виждат показанията
по регистър 3, те по принцип не се
виждат на дисплея. Електромерът е защитен с пароли за достъп, но има цели
партиди електромери, които са с една и съща парола. Това го знам от вносителя
на електромери „Фродексим“ София, те са оторизиран представител на „IskraEmeco“
Словения. … Доколкото знам, софтуерът е предоставен от вносителя „Фродексим“ на
БИМ. .. Как се разпространява този софтуер не мога да твърдя със сигурност, но
виждал съм интернет сайтове, където свободно се разпространява този софтуер. На
въпроса: Възможно ли е изведнъж да се запишат показания в електромера на
софтуера в този регистър 3 – отговорът ми е, да, но при много специфични
обстоятелства, изискват се лабораторни условия, най-високо ниво на достъп. … Категорично
тази електроенергия, процесната по делото,
е преминала през електромера.“
При тази фактическа обстановка се поставя въпросът дали потребителят
следва да заплати така начислената му електоенергия, а именно – 4087 кВтч за периода
от 14.11.2017 г. до 13.11.2018 г.
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124,
ал. 1 от ГПК.
За
установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега
въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените
в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е
реално доставено на ищеца в процесния период.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на
ДКЕВР и приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1,т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия регламентират принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на
подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството
електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д.№ 2385/2016 г., 5 -
членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл.1 - 47 и чл.52
– 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 13.11.2018 г. – след тяхната отмяна. С
оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83, ал.2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки
за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност
на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура,
за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен
протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от
метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните
месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното
преизчисление.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл. 48-49 от
ПИКЕЕ, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две
разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са
следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ,
липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В
случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ
измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на
електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта
на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е
скрита. При липса на предпоставките по чл. 48 от ПИКЕЕ, процесното количество
електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на
корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър
1.8.3, и конкретно това да се дължи на
виновно поведение от абоната.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на
потребителя за минал период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало
за ответното дружество и на това основание, доколкото не са осъществени
нормативно предвидените предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ при установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който
електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената
енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на ел.енергия би било
допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице и периода
на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия
случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в
скритите регистри означава неправомерно въздействие върху СТИ. При тези данни
не може да се изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на
абоната през точно определен период от време. Следва да се отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ,
която задължава дружеството-доставчик да осигурява на страната, която купува
електроенергия, възможност да контролира показанията на СТИ. В случая тази
възможност за абоната е възпрепятствана. Отчетът по незаявена от потребителя
тарифа е в противоречие и с нормата на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ,
където е въведено изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
ел.напрежение.
В настоящото производство, дори и да се приеме, че процесното количество
ел. енергия е преминало през електромера, то това, че не се установява кога
тази ел. енергия е преминала, респ. – потребена, не дава възможност на
потребителя да се защити чрез евентуално възражение за изтекла погасителна
давност. Или казано с други думи – ако процесното количество ел. енергия е
отчетено на третата тарифа на електромера през месеците, следващи монтирането
на електромера на 12.06.2015 година, то тогава едно защитно възражение за
изтекла погасителна давност за процесната сума по фактурата би било основателно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
въззивното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е
потребил реално процесната електроенергия точно в процесния период, поради
което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Решението на Търговищкия районен съд следва да се потвърди като правилно
изаконосъобразно с оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции. На въззиваемата страна се присъдят сторените от нея разноски в
размер на 300 лева адвокатско възнаграждение съобразно представен списък и
доказателства за изплатеното възнааграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116
от 09.03.2020 година, постановено по гр. д. 1902/2019 година по описа на
Районен съд – Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
“Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
район Вл. Варненчик, Варна тауърс кула
Г, бул.”Вл. Варненчик” № 258, представлявано заедно от всеки двама Пламен
Стоянов Стефанов, Ана Маринова Димитрова, Георги Коршия, действащо чрез адв. Н.М.
***, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощник – адв. К.Д.Т. ***, съдебен адрес:*** /партер-вътрешен двор/,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.