Определение по дело №700/2024 на Административен съд - Варна

Депозирана е жалба от Д. П. С., от [населено място], чрез адв. С.. С. сочи, че е сключил договор за кредит с „Б. ДСК“ АД, по силата на който банката е предоставила парична сума на сина му, а жалбоподателят е поръчител за нейното връщане. Поради липса на екземпляр от договора и документите по него, С. е подал молба за предоставяне на копие от документи по предоставения кредит, за установяване точните задължения към банката. Молбата е подадена на 23.02.2024 г. на ел. адрес на ответника, чрез пълномощник. Молбата е подписана с ел. подпис, с който е удостоверена верността на пълномощното. Молбата е заведена в ЦУ на „Б. ДСК“ АД с вх. № 16-10-03426/4.03.2024 г. „Б. ДСК“ АД е ЮЛ, извършващо банкова дейност, която е една от дейностите, представляващи „обществени услуги“ по смисъла на §1, т.12 от ЗЕУ. На 14.03.2024 г. С. получил копие от договор за кредит, със заличени данни на кредитополучател и поръчител. По останалите четири искания не получил отговор. Счита, че по четирите искания е формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга. Поддържа, че „Б. ДСК“ АД в качеството си на организация, извършваща „обществени услуги“ по смисъла на §1, т.12 от ЗЕУ следва да му предостави исканите документи.

Прави искане за отмяна на мълчалив отказ на „Б. ДСК“ АД по молба вх. № 16-10-03426/4.03.2024 г.

Ответника „Б. ДСК“ АД, представляван от юрисконсулт И. в депозирана молба с.д. № 6239/30.04.2024 г. поддържа, че депозираната жалба е недопустима. Със сключване на договор за кредит с „Б. ДСК“ АД Р. С. като кредитополучател и Д. С. като поръчител е възникнало правоотношение, по силата на което банката се е задължила да предостави договорената сума. Р. С. се е задължил да я върне с договорената лихва в срок, а поръчителят се е задължил да отговаря за задълженията на кредитополучателя при неизпълнение от негова страна. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, а не административно. В качеството на равнопоставени правни субекти страните са подписали договор за кредит. Поддържа, че не е налице административен елемент, а предоставянето на копия от документи, обективиращо кредитното правоотношение е от гражданско-правен характер. Предоставянето на документи не представлява административна услуга по смисъла на §1 т.2 от ДР на Закона за електронното управление и не подлежи на съдебно оспорване. Предоставянето на документи и информация само по себе си не е дейност, която банката осъществява по лиценз, не е и административна услуга. Отделно от това се поддържа, че банката не е отказала предоставяне на исканата информация. С писмо изх.рег. № 16-10-03426/13.03.2024 г. С. е уведомен, че може да получи документите в клон Одесос на „Б. ДСК“ АД. Отправено е и ново запитване, регистрирано на 18.03.2024 г. на което е изпратен подробен отговор на 2.04.2024 г. и изх. Рег. № 16-10-04186/2.04.2024 г. В отговора се съдържа подробна информация относно кредита, усвояванията и погашенията, както и изрично уточнение, че са предоставят договор за кредит, договор за поръчителство и общите условия на банката, с незаличени данни за кредитополучателя. По настояване на представляващия С. документите са изпратени и по ел.поща. Банката е предоставила исканите документи, с изключение на направената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. По отношение на този документ се сочи, че банката не дължи предоставянето му. ЗПК и ЗКНИП задължава банките да оценяват кредитоспособността на кредитоискателите преди отпускане на кредит. Това задължение има отношение към поемане на кредитния риск. Процесите свързани с кредитния риск подлежат на контрол от БНБ и ЕЦБ, но те нямат отношение към потребителите и кредитните институции не са длъжни да им ги предоставят. Те служат за основа за вземане на решение от страна на банката дали да кредитира или съответното лице. За жалбоподателя липсва законово основание и правен интерес да получи информация как през 2013 г. банката е оценила кредитоспособността на лице, различно от него, а и жалбоподателят е поръчител по кредита.

От представените по делото доказателства се установи следното:

Депозирана е молба от Д. С., чрез адв. С. до „Б. ДСК“ АД, с която е направено искане за предоставяне на следните документи:

1.документи въз основа на които сте извършили оценка на кредитоспособността на Р. С., въз основа на която сте му предоставили банковия кредит.

2.Договор за кредит с всички негови приложения, включително погасителен план.

3.Анекси, с които са договаряни промени в първоначалните условия на кредита, заедно с всички техни приложения.

4.Всички документи за реално предоставяне на договорената сума.

5.Всички документи за погасяване на предоставената кредитна сума и на договорените за нея лихви и такси, включително от изпълнително дело 20147110400622.

Молбата на С. е регистрирана с вх. № 16-10-03426/4.03.2024 г.

На 13.03.2024 г. е изготвено писмо до Д. С. с рег. № 16-10-03426-1, с което е уведомен, че екземпляр от посочените в молбата документи може да получи като посети клон на „Б. ДСК“ АД – клон Одесос, находящ се в [населено място]. Писмото е изпратено на посочения имейл на адв. С. на 13.03.2024 г.

Молбата депозирана от С. е препратена до ЦУ Д. К. изживяване и дизайн на услугите, отдел Грижа за клиента и е регистрирана с вх. № 16-10-04186/18.03.2024 г.

С писмо рег. №16-10-04186/1/2.04.2024 г. С., чрез адв. С. е уведомен, че е налице сключен договор, възникнало облигационно отношение между равнопоставени правни субекти, а не административно правоотношение. Изразено е становище, че предоставянето на документи е с гражданско-правен характер, не представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ЗЕУ. В писмото са описани постъпилите суми за погасяване на кредита. Кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което банката се е снабдила с изпълнителен лист. Образувано е изп. дело, в хода на което са постъпили плащания, като същите са описани по размер и основание. В писмото е посочено, че исканите документи могат да се получат в клон Одесос, [населено място], като са посочени и документите – договор за кредит, договор за поръчителство, общи условия, уточнено е, че не са сключвани анекси към договора. Уточнено е как е извършено усвояването на кредита по разплащателната сметка на С., как са извършени и погасяванията по неговата заемна сметка. Относно документите за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя е посочено, че доколкото не са издадени за С., не произхождат от него, не са налице документи за съгласие или др. документ, същите не следва да бъдат предоставяни.

На имейл на адв. С. са изпратени документи по кредита на Р. С. – договор за кредит, договор за поръчителство и общи условия.

При тези фактически данни, съдът обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 21 ал.1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Ал.2 сочи, че индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

А. орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

Съгласно §1 т.12 от ДР на ЗЕУ „Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че „Б. ДСК“ предоставя обществени услуги по смисъла на §1, т12 от ДР на ЗЕУ, но в случая исканата услуга не е такава.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т.1 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, е наличието на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Съгласно правната доктрина и съдебна практика мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган е задължен по силата на законова регламентация да се произнесе в предвидения срок, като в този случай, при липсата на произнасяне, е налице мълчалив отказ. Съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но следва да се има пред вид, че не всяко бездействие е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането е отправено до компетентния административен орган и се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Разбира се, задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, тоест, искането за издаване на претендирания административен акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна.

В случая жалбоподателят е направил искане да се снабди с документи във връзка със сключен договор за кредит, по който е поръчител.

Настоящия съдебен състав приема, че не е налице мълчалив отказ, тъй като отправеното искане не е свързано с издаването на административен акт или услуга. Предоставянето на документи и информация относно отпуснат кредит не представлява административна услуга. Между жалбоподателят и „Б. ДСК“ АД е възникнало облигационно правоотношение, а не административно.

С оглед липсата на годен за оспорване административен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът:

Предвид изложеното не е налице подлежащ на оспорване акт.

Водим от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д. П. С., от [населено място], чрез адв. С. против мълчалив отказ на „Б. ДСК“ АД,по молба вх. № 16-10-03426/4.03.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 700 от 2024 г. по описа на А. съд - Варна.

Определението може да бъде обжалвано, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.