Р Е Ш Е Н И Е
№ _______
гр. Тутракан, 12.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на петнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 259 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 51 от
12.07.2019 г. Директорът на Национално ТОЛ управление,
специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ е наложил на Р.И.Н., с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1
във връзка с чл. 139 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 3000
лв. както и да заплати такса по чл.10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на
87.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Н., който го обжалва в срок. Моли съдът да го отмени
като нищожно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адв. Р.Н. *** поддържа жалбата.Твърди,че административното
налушение,за което е било повдигнато обвинение не е
осъществено от обективна и субективна страна
Въззиваемата страна – Директор на Национално ТОЛ
управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З.П. С., която оспорва
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено.
Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована, не
се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Св.М.Ж.Д. е управител на ***, което притежава товарен
автомобил-влекач марка ***с регистрационен номер ***.Същия бил поверен на
жалбоподателя Р.И.Н..
На 19.02.2019г. св.Д. получил график за извозване на
200 тона изкуствена тор от склад на фирма ***.Извозването следвало да отпочне на следващия ден - 20.02.2019г. На 19.02.2019г.св.Д.
разпоредил на главния счетоводител на фирмата ***,чийто управител е той,да
закупи въвеждащите се вече от Национално ТОЛ управление електронна винетка.Било
е попълнена заявка до БГТОЛ за закупуване на електронна винетка за товарно
превозна средство с банков превод със срок на валидност една седмица считано от
20.02.2019г. до 26.02.2019г.,като са били предоставени и данни за електронна
винетка, включващи националност на превозвача /България/, регистрационен номер
на МПС /***/,клас на ППС /камион над 12 тона/,клас на емисиите на МПС /Евро 3/,период
на валидност /една седмица/,начална дата /20.02.2019г./ и крайна дата и час на
валидност /26.02.2019г. 23.59 ч./.Заявката е постъпила в 14.22.Получен е PAY
номер 1902190062386. На същата дата с платежно нареждане по сметка на АПИ в
Българска народна банка*** е превела сумата от 67 лв.Като период за който се
плаща е посочено 20.02.2019г.- 26.02.2019г.,а като основание PAY номер
1902190062386.Информация са плащането е постъпила в Националното ТОЛ управление
на 21.02.2019г. между 12.00 и 14.00 часа.На 21.02. 2019г. за управляваното от
жалбоподателя МПС е била активирана от БГТОЛ електронна винетка № 19021946085250
с период на валидност 14.25ч на 21.02.2019г.до 23.59 ч. на 26.02.2019г.
Св.Д. разпоредил на жалбоподателя Н. на следващия
ден,20.02.2019г. да потегли с товарния автомобил към склада на фирма***,като му
казал,че автомобила има закупена електронна винетка.
На 20.02.2019 г. служители от РУ на МВР Тутракан и Национално
ТОЛ управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществявали контролна дейност по Закона за движение по пътищата по път II – 21 км 43 в посока Русе – Силистра. В 13:30 часа бил
спрян за проверка товарния автомобил,управляван от жалбоподателя Н.. При проверката,извършена от свидетелите Н.Н. и Н.И., и двамата служители към сектор „Контрол и
правоприлагане” към АПИ-Русе, било установено, че за ППС с регистрационен № ***,
към момента на проверката няма активирана електронна винетка. Съгласно чл.
189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата, констатираното е потвърдено
чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор № MCU 049, като данните от справката са отразени в
Констативен протокол №753993 от 20.02.2019 г. (л. 9).
Актосъставителя Г.С.Г.-мл. автоконтрольор при РУ на
МВР Тутракан,след като установил,че липсва и поставен на съответното место на
предното обзорно стъкло хартиен стикер за винетка, прел, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение.Той съставил на водача Н. АУАН серия Д бл. №
753993/20.02.2019 г. С АУАН повдигнал обвинение на жалбоподателя „… за това, че
на 20.02.2019 г., в 13:30 часа, по път II-21, км. 43, в посока Русе -Силистра, управлява
влекач „ДАФ“, собственост на „Клас-94“ ООД с рег. № ***, с прикачено ремарке с
рег. № ТХ 9319 ЕХ,като извършва следните нарушения:движи се в обхвата на
платена пътна мрежа,без да е изпълнил съответното задължение,свързано с
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, с което виновно е наруши чл. 139 ал. 6 от ЗДвП.”
Акта бил предявен на жалбоподателя и подписан от същия
с възражението, че има документи за платена електронна винетка. В АУАН като
свидетели при установяване на нарушението били вписани мл. автоконтрольор при
РУ на МВР Тутракан И.Д.Л. и Н.С.П. ***.
На 06.03.2019 г. Управителят на „Клас – 94“ ООД св. М.Ж.Д.
депозирал жалба /л. 11/ срещу съставения АУАН, към която приложил платежно
нареждане от 19.02.2019 г. с получател АПИ; искане за плащане на електронна
винетка с банков превод и данни за електронната винетка.
С цел установяване на категорията на ППС, посочено в
акта е извършена справка в Националния регистър на превозните средства и
техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата
за междурегистров обмен (RegiX),
в резултат на която е установено, че ППС с регистрационен № *** е вид товарен
автомобил от категория N3. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП към
категория N3 принадлежат моторни превозни средства с технически допустима
максимална маса над 12 тона.
Директорът на НТУ, специализирано звено на Агенция
„Пътна инфраструктура“, издал атакуваното Наказателно постановление № 51 на 12.07.2019
г. След като възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка, развил
своите виждания за констатираното. Приел, че с деянието жалбоподателя Н. е нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП /в редакцията към датата на
извършване на проверката/, АНО му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 3000
лв., както и да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер
на 87.00 лв.
На 18.07.2019 г. жалбоподателят е получил препис от
НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител Г.С.Г. и свидетелите И.Д.Л., Н.С.П., Н.Ж.Н., Н.В.И.
и М.Ж.Д., както и от приложените и служебно изискани от съда в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които съдът прие като такива.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
АУАН, с който е сложено началото на административно-наказателното
производство, е съставен от длъжностно лице, имащо съответните правомощия. Актът
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН е подписан от
нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния ред.
Атакуваното НП също е издадено от имащ
съответните правомощия държавен орган. Същото съдържа всички изискуеми от чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от
него на адресата.
При съставянето на АУАН е допуснато особено
съществено процесуално нарушение изразяващо се в противоречие между
обстоятелствената част на обвинението и неговото цифрово изписване.
Разпоредбата на чл.139 ал. 5 от ЗДвП посочва,че „движението на пътни превозни
средства по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,се извършва след
изпълнение на съответните задължения ,свързани с установяване размера и
заплащането на пътните такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата „. Обстоятелствената
част на повдигнатото с АУАН обвинение,описва елементите на този фактически
състав. Цифрово е изписано,че е била
нарушена разпоредбата на чл.139 ал. 6 от ЗДвП, която повелява:„Водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път,включен в обхвата на платената
пътна мрежа,да заплати таксата по чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата в
случаите,когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство,освен когато таксата е заплатена от трето лице”. Горното е нарушило
правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на административно-наказателното
производство,изразяващо се в невъзможността да узнае за какво точно
административно нарушение е обвинен и правилно да организира защитата
си.Последното е особено съществено процесуално нарушение и обуславя отмяната на
издаденото впоследствие НП.
Настоящия състав на съда счита, че
жалбоподателят Н. не е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение, за което му е бил съставен цитирания АУАН и
административните нарушения, за които е бил наказан с атакуваното НП.
Разпоредбата на чл.139 ал. 6 от ЗДвП
вменява задължение за водача на ППС преди движение по път,включен в обхвата на
платената пътна мрежа,да заплати таксата по чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за
пътищата в случаите,когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство,освен когато таксата е заплатена от трето лице.Жалбоподателя,
преди да изпълни разпореждането на своя работодател в лицето на св.Д.,е получил
от него и уверението,че съответната пътна такса е заплатена. Нещо по-вече - той
представил на жалбоподателя и копия от платежните документи,като му дал
указание да ги запази и представя при необходимост, независимо,че законът не го
задължава да носи такива. Жалбоподателя е нямал основание да се съмнява,че
пътната такса е платена или по-скоро,че превода не е достигнал до АПИ.На
посочената дата той е управлявал поверения му автомобил със съзнанието,че са
били изпълнени всички изисквания на закона за достъп до пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа.При
така установеното,за жалбоподателя не е стояло задължението той да заплаща
пътната такса за автомобила,собственост на ЮЛ,с което той е в трудовоправни взаимоотношения, тъй като тя е била платена
от трето лица,а именно от главния счетоводител,по нареждане на управителя на ЮЛ,св.Д..
Нормата на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложена санкцията, предвижда
административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139, ал.
6 от ЗДП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава
е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява
едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Анализът на
горния административно-наказателен състав показва, че конкретното нарушение
може да се извърши само под форма на вината умисъл –пряк или евентуален.
Очевидно, че смисълът на закона е на административно наказване по този текст,
да подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата пътна такса и
въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който
такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Т. е.
дефинирано юридически при субсидиарното приложение на
чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава обществено-опасният характер на
деянието, че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с
обществено-опасни последици, чието настъпване той иска или допуска. В
конкретния случай безспорно се установява от доказателствата, че по нареждане
на св.Д. е била заплатена в полза на бюджета пътна такса за една електронна
седмична винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за товарен автомобил
– с рег. № ***,собственост на управляваното от него юридическо лице *** и то за
посочения в искането му до АПИ период от 20.02.2019г. до 26.02.2019г. Със
същото съзнание е била внесена и цялата дължима цена в полза на бюджета за тази
услуга и е уверил жалбоподателя Н.,че всички изисквания на закона за изпълнение
на възложения му маршрут,са изпълнени. Поради особености и първоначална
сложност на нововъведената система за закупуване на
електронни винетки, св.Д. е допуснал техническа или субективна грешка при
закупуването, като не се е съобразил с времето,необходимо банковия превод да
стигне до АПИ и съответно да бъде активирана електронната винетка.След това,
без да съзнава грешката и със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата,
св.Д. е наредил на жалбоподателя Н. да управлява автомобила без да съзнават и
двамата, че извършват деяние с обществено-опасен характер, а още по-малко пък
да са предвиждали или допускали неговите обществено-опасни последици.
Техническата грешка при закупуването обаче не може да се вмени във вина от
гледна точна на умисъл в извършване на горното нарушение, а напротив същата
напълно го изключва. Не може жалбоподателя да носи административно –наказателна
отговорност за грешката, а не за самото административно нарушение по 139, ал. 6
от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което трето лице добросъвестно е изпълнил. Още
по-вече,когато тази грешка е допусната от трето лице,а не от самия
жалбоподател.Това противоречи както на действителния смисъл на административно
–наказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на
справедливостта.
В атакуваното НП АНО и в съдебно заседание
процесуалния представител на АНО многократно се позовава на техническата
възможност на електронната страница на АПИ да се извършва проверка дали за
съответното ППС има активирана електронна винетка и на „инструкции” за работа
при издаване на електронни винетки,достъпни на електронната страница, като
горното се представя като основание за вменяване на вина на жалбоподателя Н..В
тази насока следва да се отбележи,че не съществува норма,която да задължава
водачите да извършват такава проверка.Отделно от това жалбоподателя не е
наказан с атакуваното НП за това,че не е извършил такава проверка,а за това,че
не е заплатил съответната пътна такса.Съдът счита,че не е необходимо да
коментира техническото състояние и възможността за достъп до електронната
страница на АПИ в началото на въвеждане на електронните винетки. Съдът изиска
от АПИ и въпросните „инструкции” ,които се оказаха „указания за закупуване на
е-винетка от сайта на БГТОЛ(за електронна
винетка с банков превод за фирми и държавни предприятия).Тези указания нямат характера на „инструкция” или на
какъвто и да е друг нормативен документ.
На следващо място съдът намира, че състава на
административното нарушение не е реализиран и от обективна страна. Анализът на
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП показва, че обективния състав
на нарушението включва управляване на ППС в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е платена винетна такса. В
случая обаче винетната такса за процесното
МПС, която е била дължима, в крайна сметка фактически е била платена и е
постъпила в бюджета. Тази такса е за периода,посочен в искането до АПИ,включващ
и датата 20.02.2019г. Това изключва категорично обективния състав на
нарушението. Горното обстоятелство е било известно на АНО към момента на
издаване на атакуваното НП,което е видно от обстоятелствената част на самото
НП, но непонятно защо е било игнорирано.Интересен е процесуалния подход на АНО
по отношение на депозираната от св.Д. жалба срещу съставения АУАН. От една
страна АНО приема същата като недопустима по административно-наказателното
производство,тъй като свидетеля не е страна по същото или процесуален
представител на някоя от страните, което съдът намира за правилно и
законосъобразно.В същото време обаче,всички изложени в жалбата възражения и информация,
АНО е обсъдил и писмено е изложил становището си,но не в отговор, отправен към
подалия жалбата,а в атакуваното НП,с което се налага административно наказание
на жалбоподателя Н..
В НП АНО посочва,че преди да бъде издадено НП,е била
извършена проверка по смисъла на чл.52 ал. 4 от ЗАНН.От съдържанието на НП е очевидно,че
такава е извършена,но само по отношение на фактите и обстоятелствата, доказващи
липсата на активирана е-винетка към момента на проверката от контролните органи
на управляваното от жалбоподателя ППС.Тази проверка обаче не е пълна и
обективна.Не е било проверено например дали все пак е била издадена е-винетка
за въпросното ППС и ако е издадена кога и за какъв период от време.Съдът изиска
тази информация от АПИ. Електронна винетка за процесния
товарен автомобил е била издадена на 21.02.2019г. в 14.25ч. с период на
валидност от датата и часът на издаването до 23.59 ч. на 26.02.2019г. Прави
впечатление,че за ползването на пътната мрежа за по-малко от пет дни и
половина,е била заплатена пътна такса за ползване за седем дни,каквото е било
искането на платилия таксата.
При издаването на атакуваното НП е допуснато и друго
особено съществено процесуално нарушение,обуславящо само по себе си отмяната
му.Със съставения АУАН,с който е сложено и началото на
административно-наказателното производство, на жалбоподателя Н. е било
повдигнато обвинение за извършено административно нарушение по смисъла на
чл.139 ал. 6 от ЗДвП.В издаденото в последствие НП,АНО е посочил,че налага
наказание на жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на чл.139 ал. 5 и 6 от ЗДвП.От една страна процесуално недопустимо е да се налага санкция за
обвинение,което не е било повдигнато на субекта на административно нарушение по
съответния процесуален ред,а именно чрез съставения АУАН.От друга страна не е
ясно за кое от двете посочени от АНО административни нарушения,е било наложено
административното наказание,тъй като то е едно.По този начин АНО възприема и
друга,различна от установената с АУАН фактическа обстановка, което също е
недопустимо.Горното е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя,изразяващо се в невъзможността му да узнае за какво
административно нарушение е санкциониран, довела до невъзможността да
организира правилно и в пълен обем своята защита.
На следващо место съдът намира, че дори да се приеме
строго формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този случай
нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен
случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28,
б. "а" от ЗАНН.Липсва произнасяне на АНО по този въпрос,но съдебната
практика не приема това обстоятелство за процесуално нарушение,обуславящо
отмяната на съответното НП.
В ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН,
следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл.
93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата
част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието
разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и
съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а
именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща пътна такса е била
платена за управлявания автомобил в пълен размер за период,посочен в искането
до АПИ,включващ и датата 20.02.2019г. и фактически е постъпила в бюджета.От
деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице неоснователно
обогатяване на държавата. При това положение, налагането на глоба в размер на
3000 лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе
факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за
наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е
дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от
административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Съгласно
нормата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по
отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в
чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на
делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя. Последния
не претендира присъждане на такива.
От изложените съображения следва, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като са налице
няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата отмяна,
Воден от горното и на основание чл.63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51 от 12.07.2019 г.,
с което Директора на Национално тол управление,
специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, е наложил на Р.И.Н., с ЕГН
********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание
чл. 179, ал. 3, .т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
3000 лв. както и да заплати такса по чл.10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер
на 87.00 лв. като незаконосъобразно и необосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|